РЕШЕНИЕ
№ 2130
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20242120102298 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от В. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ***, чрез адв. П. Х., против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
№21, Бизнес сграда „Люлин - 6“, ет.2, представляван от всеки двама измежду З.Н.Д., А.Б.Б. и
М.А.Г., чрез пълномощника юрк. И.С., за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от общо 26963.83 лева, от които: 23708.77 лв. - просрочена главница,
1962.16 лв. - просрочена редовна лихва за периода 25.12.2009г. до 18.10.2010г. включително,
1292.90 лв. - просрочена наказателна лихва за периода от 25.01.2010г. до 13.01.2011г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 14.01.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 539.28 лв. -
разноски по изпълнителен лист от 19.01.2011г. по ч.гр.д. № 303/2011г. по описа на БсРС,
които суми са предмет на изп. д. № 3155/2021 на ЧСИ Т.М., рег. № *** с район на действие
Окръжен съд - Бургас, поради изтекла давност в периода 27.05.2013г.- 15.10.2021г.
Претендира разноски.
Сочи се, че претендираното вземане произтича от изпълнителен лист от
19.01.2011г. изд. по ч.гр.д. № 303/2011г. на PC Бургас, с който ищецът е осъден да заплати
солидарно с Я. Д. Д. на „Райфайзенбанк (България) ЕАД горепосочените суми. Като
взискател по изп. дело № 3155/2021г. на ЧСИ Т.М. е посочено ответното дружество -
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. На 03.04.2024г. на ищеца било връчено
съобщение за насрочен опис по ИД № 3155/2021г.
Заявява, че не е уведомен за договор за прехвърляне на вземания, с който
„Райфайзенбанк (България) ЕАД (цедент) цедира вземането си срещу него, заедно с всички
принадлежности към него, на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД.
Сочи, че изпълнителното дело е предхождано от ИД № 215/2011г. по описа на
ЧСИ Т.М., образувано на 03.02.2011г. По същото чрез изпълнителни действия в рамките на
1
определен изпълнителен способ били наложени няколко запора на банкови сметки на ищеца
и работна заплата, като последното такова валидно изпълнително действие било запор с изх.
№ от 16.05.2011г. на банкова сметка открита в Райфайзенбанк, като банката наложила запор
с изх. № от 26.05.2011г. Видно от последващите действия или по-конкретно бездействия,
както на взискателя, така и на съдебния изпълнител ИД № 215/2011г. на ЧСИ Т.М. е
прекратено най-късно на 27.05.2013г. по силата на закона, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК /перемпция/. Това прекратително основание било констатирано от съдебния
изпълнител едва на 17.09.2021г. вследствие на нарочна молба от ищеца.
Твърди се, че взискателят е бездействал повече от пет години, в периода
27.05.2013г.- 15.10.2021г. и вземането е погасено по давност. ИД №3155/2021г, висящо и
понастоящем, е образувано (15.10.2021г.), когато общата 5-годишна погасителна давност
вече е била изтекла. Ето защо ищецът счита, че в негова полза е изтекла петгодишната
давност и вземанията на кредитора са погасени. Моли се за уважаване на предявения иск.
Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Материалноправното основание, на което ищцовата страна се позовава е изтекла в нейна
полза погасителна давност, поради което съдът приема, че е налице предвиден от закона
факт за допустимостта на производството, настъпил след приключването производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва
иска. Твърди, че по време на образуваното на 03.02.2011г., изпълнително дело № 215/2011г.
са били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната
давност. Поддържа, че от образуване на изпълнително дело № 215/2011г. по описа на ЧСИ
Т.М. на 03.02.2011г. до 26.06.2015г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980г. и
погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началния момент, от който започва да тече погасителна давност е датата
26.06.2015г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. Следователно, датата, на която
вземането се погасява по давност би била 26.06.2020г. В настоящия случай, обаче, и в
периода след 26.06.2015г. има извършени множество изпълнителни действия по
изпълнително дело № 215/2011г. и изп. дело № 3155/2021г., които прекъсват погасителния
давностен срок. С тези мотиви, счита че по процесното вземане срещу В. Д. Д., не е изтекла
погасителната давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Установява се от доказателствата по делото и от направена служебна справка в
деловодната система на съда, че въз основа на Заповед за изпълнение на задължение, въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 194 от 18.01.2011г., издадена по ч. гр. д. №
303/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас, срещу В. Д. Д. и Я. Д. Д., е издаден
изпълнителен лист от 19.01.2011г. за заплащане на „Райфайзенбанк (България) ЕАД на
сумата от общо 26963,83 лева по извлечение от счетоводните книги на банката от
14.01.2011г., по сключен с длъжника В. Д. Д. и съдлъжника Я. Д. Д. договор за банков
кредит от 14.01.2007г., от които: 23708.77 лв. - просрочена главница, 1962.16 лв. -
просрочена редовна лихва за периода 25.12.2009г. до 18.10.2010г. включително, 1292.90 лв. -
просрочена наказателна лихва за периода от 25.01.2010г. до 13.01.2011г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
14.01.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 539.28 лв. – разноски в
заповедното производство. За събирането на сумите на 03.02.2011г. е било образувано
изпълнително дело № 215/2011г. по описа на ЧСИ Т.М.. Заповедта е била връчена на
длъжниците по пощата с писма от 10.02.2011г., като съобщенията са върнати като
2
непотърсени на 14.03.2011г. /л.112-120 от делото/. Двуседмичният срок за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК е изтекъл на 28.03.2011г. и заповедта е влязла в сила
/съобразно редакцията на чл. 414 и чл. 416 ГПК към посочената дата/.
В хода на изпълнителното дело по силата на договор за цесия от 11.07.2013г.
вземанията на „Райфайзенбанк (България) ЕАД срещу длъжниците Д.и са прехвърлени на
ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. С молба от 25.09.2013г.
на основание чл. 429 от ГПК като взискател по изпълнителното дело е конституиран
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД (л.161 и сл. от делото). По делото са налице
данни, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника В. Д. от 25.07.2013г. е върнато
като непотърсено на 05.08.2013г. (л.162-163). Налице е и уведомление от първоначалния
взискател до ЧСИ за извършената цесия на вземанията към длъжниците (л.160). Ищецът е
уведомен за цесията и в хода на настоящото производство с получаване на препис от
отговора на исковата молба ведно с приложенията към нея. Изпълнителното дело е
прекратено с постановление от 17.09.2021г., което като необжалвано е влязло в сила.
Впоследствие на 17.11.2021г. по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е
образувано ново изпълнително дело при същия частен съдебен изпълнител под № 3155/2021.
Спорен по делото е въпросът дали вземанията по изпълнителния лист са погасени по
давност, както и дали цесията е съобщена на ищеца.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Първото изпълнително дело е образувано на 03.02.2011г. по молба на взискателя
„Райфайзенбанк (България) ЕАД, с която са възложени правомощията по чл. 18, ал. 1 от
ЗЧСИ и с това давността е била прекъсната. В Постановление № 3 от 18.11.1980 г., Пленум
на ВС, което е било в сила към този момент, е прието, че след образуването на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира. Следователно, с образуването на изпълнителното дело на 03.02.2011г. давността за
погасяването на вземането е прекъсната и след това веднага е спряна. В Тълкувателно
решение № 3/2020 от 28.03.2023г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Следователно, постановлението на Пленума на ВС е действало до 26.06.2015 г. и
до тази дата давността е била спряна и не е текла, в случай че е било налице образувано
изпълнително дело за събиране на дълга. От 26.06.2015 г. давността е възобновила течението
си.
В случая, с образуването на изпълнителното дело на 03.02.2011г. давността е
прекъсната и спряна, доколкото изпълнителното дело е висящо. След образуването на
делото са извършени следните действия: запор на банковите сметки на длъжника в ОББ със
запорно съобщение от 07.03.2011г., получено на 09.03.2011г. (л.101-102 и 108); запор на
банковите сметки на длъжника в Уникредит Булбанк със запорно съобщение от 18.03.2011г.,
получено на 21.03.2011г. (л.109-110 и 128); запор на банковите сметки на длъжника в
Райфайзенбанк със запорно съобщение от 16.05.2011г., получено на 20.05.2011г. (л.137 и
3
143). Междувременно са били извършени и други изпълнителни действия спрямо другия
солидарен длъжник на дати, предхождащи 20.05.2011г.
Следващото изпълнително действие е молба от 25.09.2013г. за конституиране на
новия взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с приложени договор за
цесия, уведомление до длъжника и пълномощно от цедента (л. 161 и сл.). С тази молба обаче
не са посочени конкретни изпълнителни способи, нито са възложени правомощията по чл.
18 от ЗЧСИ, предвид което и същата е нередовна и следователно не е годна да прекъсне
давността. Едва с молбата от 22.07.2014г. са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ
(л.181). Следователно, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е било
прекратено по силата на закона на 20.05.2013г., т.е. с изтичане на две години, през които
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, нито такива са били
предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Настоящият съдебен състав приема тази дата, тъй като запорът
се счита наложен от датата на получаване на запорното съобщение, а не от датата, на която
банката е върнала отговор до ЧСИ, както се сочи в исковата молба. Постановлението на
ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело е без значение, тъй като то има само
декларативен характер, съгласно т.10 от цитираното тълкувателно решение. С прекратяване
на изпълнителното дело на 20.05.2013г. погасителната давност е започнала отново да тече,
тъй като вече не е съществувала причина тя да бъде прекъсната и спряна.
Давността е била отново прекъсната на 22.07.2014г. с молбата на взискателя
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД на основание сключения договор за цесия със стария
кредитор, с която са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Необразуването на
искането в отделно дело няма значение за прекъсването на давността, така в т.3 от
Тълкувателно решение 2/2023г. от 04.07.2024г. по тълк. дело 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. До
този момент не са изтекли 5 години. В Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4063/2021 г., III г. о., ГК и Решение №3/04.02.2022 по дело № 1722/2021 на ВКС, IV-то
отделение, ГК, е прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата
давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
С конституирането на новия взискател на 22.07.2014г. давността е отново прекъсната и
спряна до 26.06.2015г. След тази дата давността е била многократно прекъсвана: молба от
24.09.2015г. за справки за трудови договори, движимо и недвижимо имущество, банкови
сметки и предприемане на съответните обезпечителни мерки; молба от 01.06.2016г. за запор
на трудово възнаграждение и банкови сметки; запорно съобщение от 02.06.2016г. до
работодателя Алвес ООД, получено на 03.06.2016г. (205-206), като в резултат на наложения
запор са постъпвали плащания на следните дати: 24.06, 25.07, 24.08, 20.09 и 25.10.2016г.;
молба от 04.01.2017г. за опис на движими вещи с платена авансова такса, насрочен за
17.02.2017г., за което до длъжниците са изпратени покани на 09.01.2017г., получени на
23.01.2017г.; запор на банковите сметки на длъжника в Райфайзенбанк със запорно
съобщение от 16.05.2017г., получено на 18.05.2017г. (л.235-236 и 238); запорно съобщение
от 19.03.2018г. до работодателя Алвес ООД, пол. на 21.03.2018г. (л.240-243); запор на
банковите сметки на длъжника в ПИБ със запорно съобщение от 18.11.2019г., получено на
20.11.2019г. (л.252-253 и 258); запор на банковите сметки на длъжника в Общинска банка
със запорно съобщение от 18.11.2019г., получено на 20.11.2019г. (л.254-256).
Междувременно са били извършени и други изпълнителни действия спрямо другия
солидарен длъжник, които също са прекъсвали давността. Видно от приложените по
изпълнителното дело справки, трудовите договори с Алвес ООД са били сключвани и
прекратявани ежегодно за периоди от по няколко месеца, предвид което и давността е
прекъсвана с всяко запорно съобщение до посочения работодател. Всяко от тези действия е
прекъснало давността, като между отделните действия не са изтекли дори две години, а от
извършването на всяко от тях е започвала да тече нова давност. Изпълнителното дело е било
4
прекратено с постановление на ЧСИ от 17.09.2021г. с посочено основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, което като необжалвано е влязло в сила. Наложените запори са били вдигнати.
С исковата молба ищецът изрично е заявил период, в който счита вземането за
погасено по давност и е отправил искане до съда за прогласяване на вземанията за погасени
по давност в периода 27.05.2013г.- 15.10.2021г., предвид което и произнасяне след
посочената дата 15.10.2021г. не се дължи.
За пълнота следва да се посочи и следното:
Давността не е изтекла и до завеждане на настоящия иск на 11.04.2024г., с което
действие отново е била прекъсната. Посоченото в петитума на исковата молба изпълнително
дело при същия съдебен изпълнител под № 3155/2021г. е било образувано с молба от
17.11.2021г. /след исковия период/. В молбата като длъжник е посочен единствено В. Д.,
предвид което и прекъсващи давността са единствено действията спрямо този длъжник. С
молбата давността отново е била прекъсната, предвид възложените правомощия по чл. 18 от
ЗЧСИ и посочването на конкретни изпълнителни способи. Със запорни съобщения от
19.11.2021г. до ПИБ и Райфайзенбанк са наложени запори на банковите сметки на длъжника,
получени съответно на 24 и 23.11.2021г. (л.311-314); молба от 20.06.2023г. за запор на
банкови сметки и опис на движими вещи. Опис на движимите вещи на длъжника В. Д. е
насрочен за 30.04.2024г.
Следователно през целия исков период, между всяко от гореизброените действия
са изминавали периоди по-кратки от пет години. Налага се извод, че вземанията по
изпълнителен лист от 19.01.2011г., издаден по ч. гр. д. № 303/2011 г. на БсРС не са погасени
по давност в периода 27.05.2013г.- 15.10.2021г. и са дължими. Искът като неоснователен
следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на
ответника разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Искането за определяне и на отделно възнаграждение на основание чл. 13, т. 2 от Наредбата
за правната помощ е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, чрез
адв. П. Х. срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес сграда
„Люлин - 6“, ет.2, представляван от юрк. И.С., за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от общо 26963.83 лева, от които: 23708.77 лв. - просрочена
главница, 1962.16 лв. - просрочена редовна лихва за периода 25.12.2009г. до 18.10.2010г.
включително, 1292.90 лв. - просрочена наказателна лихва за периода от 25.01.2010г. до
13.01.2011г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 14.01.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от
539.28 лв. - разноски по изпълнителен лист от 19.01.2011г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 194 от 18.01.2011г. по ч.гр.д. № 303/2011г. по описа на
БсРС, които суми са предмет на изп. д. № 3155/2021 на ЧСИ Т.М., рег. № *** с район на
действие Окръжен съд - Бургас, поради изтекла давност в периода 27.05.2013г.- 15.10.2021г.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., *** да заплати на "КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“,
5
ет. 2, представлявано от юрк. И.С., сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6