Разпореждане по дело №485/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 278 ал.1 , във вр. чл. 274 ал.1 от ГПК и е образувано по частна жалба на Г. Д. К. Ч. процесуалния му представител А. Щ. против Разпореждане № 3883/12.07.2011 г., постановено по Г.д. № 300/2006 г. по описа на РС – Г. Р., с което е върната въззивна жалба с В. № 1461 от 05.05.2011 г. по описа на РСР., подадена от Г. Д. К. ЕГН *, Ч. пълномощника му А. П. Щ., АК – Б., със С. адрес в Г. Р., У. „. № 17 против решение № 2157 от 12.04.2011 г., постановено по гражданско дело № 300 по описа за 2006 г. на РСР. поради неотстраняването на нередовностите й в срок.

В частната жалба се сочи, че РС-Р. неправилно е върнал подадената срещу постановеното решение на РС въззивна жалба. Твърди се, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като не било ясно въз основа на какви критерии е определена държавната такса в размер на 2 950.52 лева за въззивното обжалване на първоинстанционното решение постановено по втората фаза на делбата. Поддържа се, че такава такса при обжалването не се дължи.

Частната жалба е подадена в срок от страна в производството при наличие на правен интерес от обжалването на С. акт, с който се прегражда развитието на производството, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество - частната жалба е неоснователна. АРГУМЕНТИ:

За да върне подадената от съделителя К. Ч. А. Щ. въззивна жалба с атакуваното прекратително определение, РС е приел, че жалбоподателя не е отстранил в дадения му срок указаните му нередовности на въззивната жалба, изразяващи се в невнасянето, в указания седмодневен срок, на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 2 950,52 лв. по сметка на БлОС.

От данните по делото Окръжният съд установява следното:

С решение № 2157 от 12.04.2011 г., постановено по гражданско дело № 300 по описа за 2006 г. на РСР. е извършена на делба на процесните имоти, Ч. разпределянето им в дялове по реда на чл. 292 от ГПК (отм.).

Решението е обжалвано в срок от съделителя Г. Д. К. с въззивна жалба с В. № 1461 от 05.05.2011 г. С резолюция на съдията – докладчик въззивната жалба ответника е оставена без движение, като му е указано в седемдневен срок, считано от датата на получаване на съобщенията, да внесе държавна такса по сметка на ОСБ. в размер на 2 950,52 лв. (две хиляди деветстотин и петдесет лева и петдесет и две стотинки). Съобщенията, с които Г. К. и пълномощника му са уведомени за оставянето на въззивната жалба без движение, са им връчени на съответно на 28.06.2011 г. и на 11.05.2011 г. В законовия седемдневен срок ответникът Г. К. не е представил доказателства за отстраняването на нередовността на въззивната жаба. Ето защо, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 ал. 1 б. „б” от ГПК (отм.) за връщане на въззивната жалба, като с атакуваното Разпореждане № 3883/12.07.2011 г., постановено по Г.д. № 300/2006 г. по описа на РС – Г. Р., е върнал въззивна жалба с В. № 1461 от 05.05.2011 г. по описа на РСР., подадена от Г. Д. К. ЕГН *, Ч. пълномощника му А. П. Щ., АКБ, със С. адрес в Г. Р., У. „. № 17 против решение № 2157 от 12.04.2011 г., постановено по гражданско дело № 300 по описа за 2006 г. на РСР., поради неотстраняването на нередовностите й в срок.

Така постановеното разпореждане за връщане на постъпилата по делото въззивната жалба е правилно. Тъй като разпореждането за оставяне на въззивната жалба без движение не подлежи на обжалване, проверката за законосъобразността му следва да се извърши при обжалване на разпореждането за връщането на въззивната жалба. Следователно в настоящето производство съдът преценява дали правилно въззивната жалба е оставена без движение съобразно констатираните нередовности и дали са изпълнени дадените от съда указания за поправянето й, ако те са били формулирани в съответствие с изискванията на процесуалните правила. Въззивният съд намира, че подадената от съделителя Г. Д. К. въззивна жалба с В. № 1461 от 05.05.2011 г. е нередовна и законосъобразно е била оставена без движение от РС, както и правилно, и напълно законосъобразно е указано на жалбоподателя в седемдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, да внесе държавна такса по сметка на ОСБ. в размер на 2 950,52 лв. С атакуваното разпореждане от 12.07.2011 г, и след изтичане на дадения срок за отстраняване на пропуска свързан с внасянето на дължимата д.т. и след като приел, че жалбоподателя не е изпълнил указанията за внасяне на държавна такса, първоинстанционният съд правилно е постановил и въззивната жалба да бъде върната на основание чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/отм./.

Въззивният съд счита, че така обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, като приема, че при обжалване на решението, независимо от способа за извършване на делбата, обжалваемият интерес се определя от стойността на дела в съсобствения имот и на основание чл.18 от Т. за държавните такси дължимата такса е в половин размер от тази за първоинстанционното производство. С решение № 2157 от 12.04.2011 г., постановено по гражданско дело № 300 по описа за 2006 г. на РСР., с което е и извършена делба на процесните имоти, Ч. разпределянето им в дялове по реда на чл. 292 от ГПК (отм.), жалбоподателя К. е осъден да заплати д.т. в размер на 5 901.04 лева, съответно дължимата д.т. за въззивно обжалване на така постановеното решение ще е, както вече се посочи, в половин размер от тази за първоинстанционното производство, или процесната сума от 2 950.52 лева, за която сума са давани указания да бъде внесена по сметка на БлОС, които указания не са изпълнени. Освен, че жалбоподателя не е внесъл определената държавна такса по въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд, не е направил и надлежно искане за продължаване на срока за внасяне на посочената държавна такса, нито има искане за освобождаването и от внасяне на таксата за въззивно обжалване на решението с представяне на съответните за това доказателства, действия които се предприемат преди да изтече определения от съда срок за внасяне на държавната такса. Поради това въззивната жалба е била действително нередовна и съдът е постановил връщането й. Критерият, съобразно който е изчислена д.т. за въззивното обжалване е ясен и законово определен. Дължимата ДТ за въззивно обжалване на основание чл.18,ал.1 от Тарифата ДТ е 50 на сто от таксата дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. В този смисъл изцяло несъстоятелно е застъпеното във частната жалба становище, че за въззивното обжалване на първоинстанционното решение постановено по втората фаза на делбата д.т.не се дължи.

Твърденията на жалбоподателя, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено не се подкрепят от доказателствата по делото и не могат да бъдат споделени.

Водим от горното, БОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3883/12.07.2011 г., постановено по Г.д. № 300/2006 г. по описа на РС – Г. Р., с което е върната въззивна жалба с В. № 1461 от 05.05.2011 г. по описа на РСР., подадена от Г. Д. К. ЕГН *, Ч. пълномощника му А. П. Щ., АКБ., със С. адрес в Г. Р., У. „. № 17 против решение № 2157 от 12.04.2011 г., постановено по гражданско дело № 300 по описа за 2006 г. на РСР. поради неотстраняването на нередовностите й в срок.

Определението може да се обжалва от жалбоподателя с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: