РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Ямбол , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Кондова
Членове:Николай Енч. Иванов
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря М. П. К.
в присъствието на прокурора Георги Димитров_ Георгиев (ОП-
Ямбол)Едмонд Златков Гоцев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600058 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия И. Г. П. срещу
Присъда № 260000/08.01.2021 г., постановена по НОХД № 50/2020 г. по описа
на Районен съд Тополовград.
С обжалваната присъда подс. П. е признат за виновен по обвинението за
престъпление по чл.269, ал.1 от НК, а именно, че на **.**.****г. в с. *******,
Община ***********, ул. „******“ № **, употребил заплашване,
възпроизвеждайки изстрел във въздуха с огнестрелно оръжие и насочвайки го
към А. И. К. от гр. *******, с цел да принуди органи на властта – А. И. К., Н.
А. А. и М. М. Х. – инспектори в сектор „БОП“ – гр. Хасково, и представител
на обществеността – Т. С. А., кмет на с. *******, Община ***********, да
пропуснат нещо по служба – да снемат сведения от И.П. и да му съставят
протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР, като при условията
на чл.54 от НК, за това престъпление му е наложено наказание от ЕДНА
1
ГОДИНА лишаване от свобода.
С присъдата, предмет на проверка, въззивникът подсъдим е признат за
виновен и по обвинението за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, а именно, че
по същото време и място, държал взривни вещества – барут с общо тегло 651
грама и 275 бр. капсул възпламенители, огнестрелни оръжия – револвер
кал.44, с номер ******, карабина „******“ модел 98, кал. 7.92 х 57 мм, с
номер * *****, карабина кал.22 LR, с номер ** *****, и боеприпаси за
огнестрелни оръжия – 156 бр. патрони, както следва: 15 бр. ловни патрони 12
калибър; 33 бр. патрони кал. 7.92 х 57 мм ******; 105 бр. патрони калибър 22
LR; 2 бр. патрони калибър 9 х 18 мм ПМ и 1 брой калибър 7.62 х 25 мм ТТ,
без да има за това надлежно разрешение по смисъла на чл.85 от Закона за
оръжията, боеприпасите, вривните вещества и пиротехническите изделия. За
това престъпление, отново при условията на чл.54 от НК, му е наложено
наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК, с обжалваната присъда на подсъдимия е
определено общо наказание от две години лишаване от свобода и на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е постановено същото да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален общ режим.
С присъдата е постановено отнемане в полза на държавата на
веществените доказателства по делото - барут с общо тегло 651 грама и 275
бр. капсул възпламенители, огнестрелни оръжия – револвер кал.44, с номер
******, карабина „******“ модел 98, кал. 7.92 х 57 мм, с номер * *****,
карабина кал.22 LR, с номер ** *****, и боеприпаси за огнестрелни оръжия –
156 бр. патрони, както следва: 15 бр. ловни патрони 12 калибър; 33 бр.
патрони кал. 7.92 х 57 мм ******; 105 бр. патрони калибър 22 LR; 2 бр.
патрони калибър 9 х 18 мм ПМ и 1 брой калибър 7.62 х 25 мм ТТ, и
разноските по делото – 985,48 лева в ДП и 120 лева в съдебна фаза, са
възложени в тежест на подсъдимия.
С жалбата се претендира за отмяна на присъдата и постановяване на
нова опрадвателна такава. Искането се обосновава с общи доводи за
неправилност и незакоосъобразност на съдебния акт, без да се сочат
конкретни оплаквания и пороци.
В съдебно заседание вззивникът участва лично и със служебен
защитник адвокат, който поддържа изцяло жалбата и направеното с нея
искане. Навежда оплакване, че в мотивите районният съд не е обсъдил
доводите, че държането на посочените взривни вещества, огнестрелни
оръжия и боеприпаси съставлява администравтивно нарушение по смисъла на
чл.186 от ЗОБВВПИ. Поддържа становището си, изложено и пред районния
2
съд, че извършеното от П. не покрива обективните признаци на вмененото му
престъпление по чл.339, ал.1 от НК, тъй като същият притежава Европейска
карта и надлежно разрешително за тях, издадено от властите на Р. Ф.. По
отношение на това обвинение развива и доводи за субективна
несъставомерност, които аргументира с това, че през **** година същите
огнестрелни оръжия са били върнати на подсъдимия с нарочно постановление
на РП – Тополовград по ДП № **/****г. по описа на РУ – Тополовград,
издадено от същия прокурор, изготвил обвинителния акт, инициирал
образуването на настоящото съдебно производство. Макар да не го изтъква
изрично, намира това обвинение и за недоказано, поради обстоятелствата, че
претърсването в дома на подсъдимия, при което са иззети вещите, предмет на
престъплението, е извършено 24 и повече часа след задържането му, през
което време домът на П. не е бил охраняван, респ. не е бил изключен достъп
на трети лица до имота. Относно другото обвинение – за престъпление по
чл.269, ал.1 от НК, защитникът намира поведението на подсъдимия за
правомерно, като счита, че същият е действал в условията на неизбежна
отбрана, провокиран от незаконосъобразните действия на служителите на
„БОП“, които влезли в дома му въоръжени, след работно време, без да се
легитимират и в нарушение на чл.17, ал.3 и чл.33 от Конституцията на Р
България. По тези съображения пледира за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан и по
двете обвинения.
Участващият по делото прокурор изразява становище за
неоснователност на жалбата. Първоинстанционният акт намира за правилен и
законосъобразен и предлага да бъде потвърден.
След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на
страните и прецени изцяло атакуваната присъда съобразно правомощията по
чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при
наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
3
Настоящият състав счита, че при постановяване на присъдата
решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви.
Разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК императивно предвижда, че в
мотивите на присъдата се посочват установените обстоятелства,
доказателствените материали, въз основа на които са установени, както и
правните съображения за взетото решение. В тях следва да се изложи
вътрешното убеждение на съда по въпросите в чл.301, ал.1 и ал.2 от НПК,
подлежащи на решаване при постановяване на присъдата, и начина на
формирането му.
В случая първоинстанционният съд е разгледал и решил делото по
общия ред. Провел е съдебно следствие и във връзка с релевираните от
защитата доводи, че деянието на подсъдимия не покрива обективните и
субективни признаци на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, е събрал нови
доказателства, за които с основание е счел, че са необходими за изясняване на
обстоятелства, относими към обективната и субективна съставомерност на
вмененото престъпление. Така, с определението, постановено в
разпоредително заседание на **.**.****г., е изискал и впоследствие е
приобщил към доказателствената съвкупност постановлението на РП –
Тополовград от **.**.****г. за частично прекратяване на наказателно
производство по ДП № **/****г. по описа на РУ – Тополовград по отношение
на въззивника-подсъдим, с което е разпоредено изпращане на същите
огнестрелни оръжия на Началника на РУ – Тополовград с указания за
ангажиране административнонаказателната му отговорност по реда на
ЗОБВВПИ. С определение от **.**.****г. решаващият съд е изискал и
приобщил като доказателство по делото и материалите по НОХД № **/****г.
на ТРС, ведно с приложеното към него ДП № **/****г. по описа на РУ –
Тополовград. Не е коментирал обаче какви обстоятелства е установил от
приобщените доказателства, не е обсъдил тяхната релевантност към предмета
на делото, и не дал отговор на повдигнатите от защитника въпроси, касаещи
съставомерността на извършеното. Не е аргументирал и решението си да
квалифицира деятелността на възивника като престъпление по чл.339, ал.1 от
НК вместо като административно нарушение по чл.186 от ЗОБВВПИ, както е
настоявал защитника, и не е изложил в пълнота правни изводи за неговата
4
съставомерност от обективна и субективна страна. По отношение на
субективната страна формално е посочил, че деянието е извършено при пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената му опасност и
общественоопасните му последици и е целял настъпването им, при това без
яснота за кое от вменените престъпления е възприел тази форма на вина и
защо.
На следващо място, мотивите към присъдата са
вътрешнопротиворечиви и обуславят невъзможност за проследяване начина
на формиране вътрешното убеждение на съда. Така например е прието, че
няма яснота кога и как оръжията, предмет на престъплението, са внесени в
страната, и в същото време е направен извод, че те не са заявени в РУ -
Тополовград в законоустановения 7-дневен срок от внасянето им.
Липсват мотиви и по отношение индивидуализацията на наказанията, в
която част също формално са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, без каквато и да било конкретика по въпроса. При
определяне на наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК е
съобразена сравнително високата степен на обществена опасност на деянието,
но не е посочено въз основа на кои обстоятелства е направен този извод. Или,
игнорирани са въпроси, по които решаващият съд е бил длъжен да вземе
отношение в мотивите. Липсва коментар на всички доказателства, както и
отговор на възраженията на защитата, повдигнати по време на съдебните
прения. А доколкото мотивите са задължителна съществена част от съдебния
акт, изготвянето им в разрез с горепосочените изисквания е съществено
процесуално нарушение и представлява основание за неговата отмяна, без да
се разглеждат въпросите по същество. Това е така първо, защото непълните
мотиви ограничават правото на защита, чието ефективно упражняване
предполага ясно и точно знание относно съображенията за отхвърляне на
някои доказателства, както и за съображенията за отхвърляне доводите на
страните и за взетото решение. В същото време непълните мотиви и липсата
на отговор по възраженията на страните препятстват и изпълнението на
контролната функция на въззивния съд.
По тези съображения настоящият състав намери, че обжалваната
присъда следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от
5
друг състав на първостепенния съд, в хипотезата на чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2
вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260000/08.01.2021 г., постановена по НОХД №
50/2020 г. по описа на Районен съд Тополовград и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6