МОТИВИ към Присъда № 163/28.03.2019г.
по НОХД №820/2017г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу Б.И.Б.,
ЕГН **********, за това, че на
03.09.2016г. в гр. Разград е причинил на Д.Д.Д. тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на лявото око, вследствие на
травма на ляво око и орбита: травматично разкъсване на лява очна ябълка и липса
на зрителна острота на ляво око; фрактура на пода и вътрешната стена на лява
орбита с дислокация към горночелюстен синус и носна
кухина с навлизане на орбитални тъкани в тази посока; наличие на кръв в ляв горночелюстен синус и около очната ябълка; оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око – престъпление
по чл. 128, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен
и несъмнен начин, пледира съдът да наложи
на подсъдимия наказание „ лишаване от свобода” в размер на средния предвиден в
НК, което да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия.
Постъпила е молба и съдът е приел за съвместно разглеждане предявен
граждански иск от пострадалото лице Д.Д. против подсъдимия,
за заплащане на сумата в размер на 70000,00лв. представляваща обезщетение за
причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 03.09.2016г. до окончателното й изплащане, както и за сумата
2574,39лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за медицински изследвания, закупуване на лекарства и лечение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2016г. до
окончателното й изплащане. По молба, съдът е конституирал пострадалото лице Д.Д. в качеството му на частен обвинител.
Поверениците на гражданския ищец и частен
обвинител считат обвинението за доказано по категоричен и безспорен начин,
пледират съдът да наложи на подсъдимия предложеното от прокурора наказание за
посочения период. Считат предявеният граждански иск за доказан по основание и
размер и молят съда да осъди подсъдимия да заплати сумите така както са
предявени.
Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, счита обвинението
за недоказано, защото липсват доказателства за активно поведение от страна на
подсъдимия.
Подсъдимият не се признава за
виновен, отрича да е нанесъл удари на пострадалото лице, моли за оправдателна
присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият Б.И.Б.
е роден на ***г. в гр. П., адрес за призоваване: гр. Р., **, български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 02.09.2016г. вечерта св. Д. Д. около полунощ, след
като преди това вече бил в друго питейно заведение, където употребил алкохол,
заедно със св. В. М. посетил нощен клуб „ ** „ в центъра на гр. Разград. През нощта в заведението бил подс. Б. Б. със свои приятели - св. П. Е. и св. К.Б., а по
– късно към тях се присъединил и П.Б.. Заведението било пълно с клиенти, като
всички консумирали алкохол. Вътре се намирали и свидетелите Н.С., П.Б. и Ц. Ц..
На няколко пъти св. Д. Д. ходил до тоалетна, като минавал покрай, масата на подс.Б. Б.. Двамата се познавали отпреди, но не били в
близки отношения. При тези преминавания св. Д. Д. останал с впечатлението, че
компанията на масата има негативно отношение към него и хората го гледат
пренебрежително. Така между него и св. Е. имало подхвърлени реплики. Той
споделил със св. М., че тази компания търси причина да го провокира. Последният
му казал, че познава Е. и същият е конфликтен. Около 03,00ч. – 03,30ч. св. В. М.
решил да си тръгва, споделил това със св. Д. Д. и му казал да тръгва с него,
защото знаел, че като си пийне става агресивен, но последният отказал.
Около 06,20ч. заведението
затваряло, което принудило всички да го напуснат. Първи излязъл св. Д. Д., като
се подпрял на перилата на стълбите пред заведението. Малко след него излезли подс. Б. Б., придружаван от свидетелите Кр.
Б., П. Е. и Н. С.. В този момент между св. Д. Д. и останалите възникнал остър
конфликт, като Д. Д. дори се опитал да ритне подс. Б.
Б., но не успял. Между тях застанал св. Н. С., който прихванал св. Д. Д. и
започнал да го отдалечава от нощния клуб и от групата на подс.
Б. Б.. Били разменени псувни и закани за саморазправа между св. Д. Д. и групата
на подс. Б. Б., като свидетели на това станали и
свидетелите Пл. Б. и Ц. Ц. и Пл. Б., който излязъл последен. Св. Н. С. превел св. Д. Д. през прохода между
сградата на клуб „ * „ и театъра, като някъде около средата на прохода,
мислейки, че св. Д. Д. се е успокоил и е решил да се прибира, го оставил да
продължи, а той се върнал към входа на нощния клуб, за да се присъедини към
групата на приятелите си. Около 06,38ч., когато обиколил по обратния път, св.
Н. С. настигнал групата на подс. Б. на ъгъла на
сградата на клуб „ **„, срещу джамията, към която се бил присъединил и св. Д.К.,
а от прохода в същото време излязъл св. Д Д., който
като видял подсъдимия, отново започнал да псува и да се заканва, размахвайки
заканително пръст срещу него. Между двамата отново възникнал скандал, при който
подс. Б. Б. тръгнал към св. Д. Д., явно за да се
саморазправя, но бил последователно спрян от св. П. Е., св. Н. С. и св. Кр. Б., който четирима в крайна сметка последни имали досег
със св. Д. Д.. Движението на постр. Д. Д. и св. Н. С.,
както и групата около подс. Б. Б. били забелязани и
следени от свидетелите Ст. П., Сн. И., Ан. И., А. И.,
Ай. Г., всички те служители на сметопочистващата
фирма в гр. Разград, като св. Ст. П. още в 06,35ч. подала сигнал на ЕЕН 112 и
съобщила за побой в гр. Разград до новия театър. В 06,39ч. пострадалият Д. Д. в
тежко състояние пълзял, ставал и падал пред стъпалата на Банка ДСК в центъра на
гр. Разград, като по този начин успял да се придвижи до входа на ОДМВР –
Разград, където по подадения сигнал вече били пристигнали свидетелите Ст. С. и
И. И. – полицейски служители. Никой от тримата не успял да разбере думите,
които произнасял пострадалия, само чували стенанията му. Това наложило да бъде
извикана спешна медицинска помощ. Дежурните медици веднага откарали пострадалия
Д. Д. ***, а по – късно същият бил транспортиран до МБАЛ – Варна, поради
тежката травма на лявото око.
От заключението на вещото лице по назначените в
хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, изслушано и
прието в съдебно заседание, се установява:
I.
В резултат на инцидента на 03.09.2016г.
пострадалият Д.Д. е получил:
1.
Травма на лявото око и орбита: Травматично
разкъсване на лява очна ябълка и липса на зрителна острота на ляво око;
фрактура на пода и вътрешната стена на лява орбита с дислокация към горночелюстен синус и носна кухина с навлизане на орбитални
тъкани в тази посока; наличие на кръв в ляв горночелюстен
синус и около очната ябълка; оток и кръвонасядане на
клепачите на ляво око;
2.
Травма на крайниците:_кръвонасядане
по предната повърхност на лявата предмишница;
охлузвания по предната повърхност на двете коленни области и долна трета на подбедриците, вътрешния десен глезен.
Развилите се усложнения:
-
диплопия, на ляво око
/двойно виждане/;
-
субатрофия на лява
очна ябълка /т.нар. „бавна смърт на окото“ при което то намалява по размер и
във времето атрофира изцяло до пълната загуба на зрението/;
-
тотално хифема / кръв
в предната камера/;
-
енофталм /хлътване на
очната ябълка/ и птоза /отпускане/ на клепача, са в
пряка причинно-следствена връзка с травматичното разкъсване на лявата очна
ябълка.
В своята съвкупност първичната травма на лявата
очна ябълка и развилите се усложнения са довели до загуба на зрението- слепота
на ляво око. Останалите увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Касае се за проникваща в лява очна ябълка травма, която
може да бъде получена от удар с тъп, тъпоръбест или
остър предмет.
Предвид общата конфигурация на увреждането /счупване на
пода на орбитата по две линии/ударът е бил много силен и Експертизата счита, че
е много малко вероятно да е получена при падане от собствен ръст, освен ако не
е било съприкосновение с тъп предмет с изразен ръб, реализирано с придадена
кинетична енергия /засилване/. Изключва се падане върху широка плоска
повърхност.
Травмата може да бъде получена от удар с ръка или крак -
действие на тъп предмет с ограничена удряща повърхност по механизма на упражнен
силен натиск с приложена сила - удар и замах.
II.
При прегледа на Б.И. *** са установени две обловати нехомогенни охлузвания над и под долновъншната дъга на капачката на лявото коляно.
Уврежданията са с еднаква давност и могат да бъдат получени от тангенциалното
действие на тъпоръбест/и предмети, при което се
свлича повърхностния кожен слой.
Такива охлузвания се получават от удар с незначително приплъзване върху твърд/и тъп/и предмет/и и биха могли да
са резултат от приземяване на относително неравен терен при контакт на лицево/външностранична част на ляво коляно и подбедрица.
Ш.При прегледа на Н.С. на 03.09.2016г. са установени две
драскотини по външностраничната повърхност на лява предмишница. Уврежданията са с еднаква давност и могат да
бъдат получени от тангенциалното действие на тъпоръбест
/за горната драскотина/ и със заострен режещ ръб предмет / за долната/.
Драскотините не са белег на упражненото от С. физическо
насилие, а по вероятно са следи от предпазване - т.нар. „защитно увреждане“ при
вдигната в предно анатомично положение предмишница.
IV.
При прегледа на П.И.Е. *** по главата, тялото
и крайниците не се установяват видими следи от
травматични увреждания.
V.
При прегледа на К.Б.Б.
*** по главата, тялото и крайниците не се установяват видими следи от травматични увреждания.
Видно от заключенията на вещото лице по назначените в
хода на досъдебното производство химически експертизи, изслушани и приети в
съдебно заседание се установява:
Във взетата проба за изследване на кръв от Д.Д.Д. е установено количество етилов алкохол - 1,95 промила.
Във взетата проба за изследване на кръв от Н.М.С. е
установено количество етилов алкохол —1,18 промила.
Във взетата проба за изследване на кръв от Б.И.Б. е
установено количество етилов алкохол - 0,52 промила.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на
съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно
заседание се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта на св. Д. Д. на
03.09.2016г. около 06,30ч. е било 2,71 промила, което обуславя тежка степен на
алкохолно повлияване.
От заключението на вещите лица на назначената в хода на
съдебното следствие комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза,
изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че св. Д. Д. за времето от вечерта на 02.09.2016г. до
сутринта на 03.09.2016г. е бил в състояние на усложнено алкохолно опиване, с оглушеност на съзнанието, прояви на обърканост, както и
частична амнезия, което е повлияло на годността му да дава достоверни показания
както към момента на събитието, така и в съдебно заседание. Поведението му се е
отклонявало от обичайното, виталната възбуда и разтормозеност,
които са характерни за обикновеното опиване, при Д. Д. са добили по – висока
интензивност и са довели до съществени разстройства в преживяванията и
възприятията. Налице са били силни агресивни тенденции в поведението му с
избухване на агресия срещу друг човек, вербално и последствие физическо
нападение при интерпретирана враждебна и застрашаваща ситуация.
По делото е назначена и и съдебно- медицинска експертиза
на веществени доказателства, като са изпратени за изследване сравнителни
материали от кръв взети от пострадалия и подс. Б., обтривки от червеникава
течност от мястото на произшествието, както и тениската, предадена с протокол
за доброволно предаване от подс. Б..
Видно от заключението на вещото лице по назначената в
хода на досъдебното производство съдебно биологическа експертиза, изслушано и
прието в съдебно заседание се установява:
При изследването на обектите, посочени в настоящата
експертиза с №№ 1 и 2 /обтривки/ и № 3 /тениска/ се
доказва присъствие на човешка кръв.
В човешката кръв по обекти №№ 1 и 2 не се доказва наличие
на а и В аглутинини и А и В аглутиногени.
Вероятните причини са малкото количество на кръвта и/или евентуално
замърсяване. Следователно не може да се определя кръвната група на тази кръв по
системата ABO.
В човешката кръв на обект № 3/тениска/ се доказва наличие
на В аглутинни и А аглутиногени,
т.е. кръвната група на тази кръв по системата ABO се определя като А(В).
Кръвната група на Д.Д.Д., ЕГН **********
по системата ABO също се
определя като А(В).
Кръвната група на Б.И.Б., ЕГН ********** по системата ABO също се
определя като А(В).
Груповата принадлежност на кръвта от обект № 3 и кръвногруповата принадлежност на Д.Д.Д.
и Б.И.Б. по системата ABO си съответстват.
Възможно е кръвта по обект № 3 да произхожда от Д.Д.Д. и/или Б.И.Б..
От заключението на вещото лице по назначената и извършена
в хода на съдебното следствие ДНК експертиза, изслушано и прието в съдебно
заседание, се установява, че петната от човешка кръв по предната и задната част
на тениска с къси ръкави и надпис „ DKNI Jeans „ / с която подс. Б. Б. е бил в момента на събитието/ са с един и същ
ДНК профил на лице от мъжки пол, но не произхождат нито от пострадалия Д. Д.,
нито от подс. Б. Б..
От заключението на вещото лице по
назначената и извършена на досъдебното производство съдебно-техническа
експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, при която от три компакт
диска със записи от охранителните камери на нощен клуб „ **„; театъра в центъра на
гр. Разград и от предната и задната страна на банка ДСК в центъра на гр.
Разград е изготвен фотоалбум с 14бр. фотоснимки. Фотоалбума беше предявен в
съдебно заседание на свидетелите Кр. Б., Д. К., П. Е.,
Н. С., Ц. Ц., при което категорично и безспорно се установява, че на
фотоалбума, приложен в том І на ДП № 1873 ЗМ-492/16г. по описа на РУМВР –
Разград, на л.157, сн. 4, лицето с червените ¾
панталони и синя риза с дълъг ръкав е
пострадалият Д. Д.; лицето със сините дънки и
карираната синя риза с къс ръкав е св. Н. С.; лицето с дългите сини дънки и синя риза с дълъг ръкав и св. П. Е.; лицето със
сините 3/4панталони и лилава риза с дълъг ръкав е св. Кр.
Б., лицето със светлите панталони, бяла тениска с къс ръкав и червени маратонки
е подс. Б. Б.; лицето с черна риза и бръсната глава е
св. Пл. Б.; лицето с белия суитшърт с качулка на
главата е св. Д. К.. На л.158, сн. 8, лицето с ¾ светли панталони и бяла
блузка с къс ръкав е св. Ц. Ц..
Подс. Б.И.Б. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. Ст. П. /приобщени
и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК/, св. Д. Д. /приобщени и по реда на чл.281,
ал.1,т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, св. Н. Н., св. П. Е. /приобщени и по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК/ , св. Н. С.
/приобщени и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от
НПК/, св. В. М., св. Сн. И., св. Ай. С., св. А. И.,
св. Ай. Г., св. Д. К. /приобщени и по реда на чл.281, ал.1,т.1 от НПК/, св. Кр. Б., св. Т. Т., св. Ст. С., св. И. И., св. Ж. К., св. Ц.
Ц. /приобщени и по реда на чл.281, ал.1,т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, св. Пл. Б.,
приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК,
както и от заключенията на вещите
лица по назначените на доседебното производство и в
хода на съдебното следствие СМЕ, изслушани и приети в съдебно заседание, от
заключенията на вещото лице по назначените в хода на досъдебното производство химически
експертизи, изслушани и приети в съдебно заседание, от заключението на вещите
лица на назначената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, от заключението на вещото лице
по назначената в хода на досъдебното производство съдебно биологическа
експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, от заключението на вещото
лице по назначената и извършена в хода на съдебното следствие ДНК експертиза,
изслушано и прието в съдебно заседание, от заключението на вещото лице по
назначената и извършена на досъдебното производство съдебно-техническа
експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, от видеофайловете от
охранителните камери, записани на 3бр. компакт диска, находящи
се в т.2, л. 11, л.13 и л.16 от материалите по ДП, приобщени към доказателствата
по делото, чрез възпроизвеждане в хода на съдебното следствие..
Приобщените по реда на
чл.283 НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, находящи се в ДП № 1873 ЗМ-492/2016г. по
описа на РУ на МВР – Разград: Протокол за оглед на местопроизшествие Съобщение
за извършено престъпление от о.х., Протокол за оглед на веществени
доказателства, Епикризи, Протокол за разпознаване,
Протоколи за химическа експертиза, Протоколи за медицинско изследване на
употреба на алкохол или друго упойващо вещество, Протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване, Характеристика,
Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, Справка за съдимост на подсъдимия.
Посочените доказателства
ценени поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме описаната
фактическа обстановка.
Показанията на свидетелите
Ан. И., А. И., Ай. Г., Т. Т. и Ж. К. по същество не допринасят за разкриване на
обективната истина по делото.
Показанията на
свидетелите Н. Н., Ст. Стефанов и И. И. / полицейските служители, разкриват
единствено какво е било състоянието на пострадалия непосредствено след
инцидента, което се потвърждава и от заключенията на вещите лица по назначените
в хода на ДП и в хода на съдебното следствие
СМЕ-зи и КСППЕ.
Заключението на вещото
лице по назначената в хода на съдебното следствие ДНК експертиза категорично
опровергава твърдението на прокурора, че кръвта по блузата на подс. Б. Б. е от св. Д. Д. и е попаднала там следствие на
нанесения от подсъдимия удар по лицето на пострадалия.
От показанията на
свидетелите Ст. П., Кр. Б., П. Е., Н. С., Пл. Б., Ц. Ц.
се установява, че между пострадалия Д. Д. и останалите, вкл. Подс. Б. Б. е имало две спречквания – едното пред нощния
клуб на стъпалата на изхода, а второто между шадравана в центъра на града и
банка ДСК, като след първото спречкване пред дискотеката, видно и от фотоалбума
и видеофайловете пострадалия Д. Д. е без видими следи от физическо насилие,
което означава единствено, че съставомерната травма
по чл. 128, ал.1 от НК е получил при второто спречкване пред банка ДСК.
Относно това второ спречкване обаче няма каквито и да
е доказателства за авторството на деянието. От една страна показанията на
свидетелите Кр. Б., Н. С., Пл. Б., П. Е. и Д. К.
водят на извода, че подс. Б. Б. не е нанасял удар в
лицето на св. Д. Д.. Тези показания ценени в съвкупност с видеофайловете
записани от общинската камера на сградата на театъра силно разколебават
обвинителната теза, нещо повече, прибавени към тях и показанията на св. Ст. П. относно
развитието на процесните събития и в частта относно
удара нанесен от подс. Б. Б. / каквото твърдение
отправя единствено тя и в този смисъл показанията й остават изолирани и неподкрепени
с каквито и да е други/ са противоречиви, непоследователни и противоречат на
останалия доказателствен материал по делото.
Движението на участниците, действията им непосредствено при излизането им от
прохода между „ **„ и театъра, не кореспондират с записите от охранителната
общинска камера. Ясно и точно се вижда как около 06.38.22ч. от прохода излиза
само пострадалия Д. Д., странично от него в дясно се появява в кадър св. Н. С.,
а останалата група навлиза в обхвата на камерата от към ъгъла на сградата от
посока кафето на „ **„, докато свидетелката твърди нещо съвсем различно. Вижда
се, че в този начален момент няма сблъсък между пострадалия Д. Д. и който и да
е от останалите. В следващият момент св. Д. Д., явно отправя някакви думи към
групата около подс. Б. Б. и размахва заканително
пръст. Подс. Б. Б. реагира, като тръгва към
пострадалия Д. Д., но последователно е възпиран от свидетелите П. Е. и Н. С.. В
06.38.40ч. св. Д. Д. е последван, излизайки от обхвата на камерата от подс. Б. Б. и свидетелите П. Е., Н. С. и Кр. Б.. Само седем секунди след това в 06.38.47ч. подс. Б. Б. и св. Кр. Б. се
връщат по обратния път, а свидетелите П.
Е. и Н. С., остават при пострадалия. В 06.39.15ч. охранителната камера на входа
на банка ДСК заснема пострадалия Д. Д., който пълзи по земята и видно от лицето
му капе кръв.
Показанията на св. Д. Д. също не
допринасят за установяване на обективната истина. Същият е колеблив в
твърденията си, което е обусловено от високата степен на алкохолно опиване,
довело до качествена промяна във възприятията му към момента на събитията,
както и частичната амнезия. Предвид и заключението на вещите лица по
назначената КСППЕ, относно свидетелската годност на св. Д. Д., съдът намира
обясненията му за неотносими за установяване
авторството на деянието.
От правна страна:
От така изложеното от фактическа страна и анализа на доказателствата
съдът намира обвинението за недоказано по категоричен и несъмнен начин. Неи са
налице и многобройни косвени доказателства, които да сочат, че именно подс. Б. Б. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Това налага същият да бъде признат за невиновен да е
извършил престъпление по смисъла на чл. 128, ал.1 от НК и оправдан по
повдигнатото обвинение.
По
гражданския иск:
Съгласно този изход на делото, въпреки че съгласно чл. 45 от
ЗЗД
, в хода
на съдебното следствие безспорно е установено извършено противоправно
деяние, последиците от това деяние – тежката телесна повреда, причинноследствената връзка между деянието и последиците,
но не е установено виновното лице, то предявеният против подс. Б. Б. граждански иск е неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: