Решение по дело №161/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 73
Дата: 31 август 2021 г.
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20211890200161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Сливница , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „И.К.“, с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 556957-
F561247/22.01.2021 г., издадено от Л.П.Х. – началник отдел „Оперативни
дейности“-София в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на
3000 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна не изпраща представител, но оспорва жалбата със
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, анализира събраните
доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите
разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 15.07.2020 година, около 14:45 часа свидетелят Т.Е. М. – инспектор
по приходите в НАП при ЦУ на НАП, заедно със свидетеля Р. П. Г.
извършили проверка на стопанисвания от жалбоподателя ЕТ „И.К.“ обект –
1
ресторант “Л.С.”, находящ се в гр. Д., ул. “Б.И.”. В хода на проверката било
установено, че дневният оборот от монтирания в обекта електронен касов
апарат с фискална памет, модел “*******” с индивидуален номер ******* и
номер на фискалната памет *******, регистриран в НАП с потвърждение №
4116370/08.03.2017 г., съгласно дневен отчет № ******** от 15.07.2020 г. е в
размер на 133,54 лева. Свидетелите извършили опис на парите в касата и
констатирали, че наличността била в размер на 415,42 лева. В касовия апарат
не била регистрирана промяна в касовата наличност. В този смисъл
проверяващите приели, че е налице разлика от 281,88 лева.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка сер. АА № 0405611 от 15.07.2020 г. Протоколът е подписан от
съставилите го лица и от присъстващите при проверката. За констатираното
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., свидетелят Т. Е. М.
съставил срещу жалбоподателя ЕТ „И.К.“ акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F561247/25.07.2020 г. АУАН бил
съставен в присъствие на жалбоподателя и в присъствие на свидетелите при
съставянето на акта – Л. Н. А. и А. В. Г..
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е представил
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 22.01.2021 г. Л.П.Х. – началник на
отдел издал и процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по
нарушението, фактическото описание на нарушението и неговата правна
квалификация, като с този административно-наказателен акт на
жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000 лева като в НП било посочено, че в хода на
проверката е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и същевременно
е посочено, че е нарушен състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели; събраните по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният
АУАН F561247/25.07.2020 г., протокол за извършена проверка сер. АА №
0405611 от 15.07.2020 г., дневен отчет, опис на парите в касата от 15.07.2020
г., заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП,
заповед № 3766/25.09.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, заповед №
2286/12.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Настоящият състав
кредитира показанията на свидетелите Т. Е. М. и Р. П. Г., които са
присъствали на проверката. Показанията на свидетелите са категорични, ясни,
непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички
писмени доказателства по делото.
2
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло
и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа
инстанция формира следните свои правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните
съображения:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, свързани с
компетентността на длъжностните лица – спазена е
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентно
длъжностно лице е съставило АУАН. Компетентно длъжностно лице е издало
оспорваното НП.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и
сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване
на НП.
Съдебният състав намира, че формално са спазени изискванията на
ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са
посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на
актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на
извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на
нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото
НП също е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата
инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно
чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на
наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН
и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
Въпреки това съдът констатира несъотвествие между АУАН и НП в
посочването на законните разпоредби, които са нарушени. В съставения
3
АУАН актосъставителят е посочил, че е установил нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Според
посочената разпоредба извън случаите на продажби/сторно операции всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
От друга страна в НП освен разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г., като нарушена е посочена и разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС, според която всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
Несъмнено двете разпоредби регламентират две отделни и
самостоятелни задължения за субектите, които разполагат с инсталирани
фискални устройства. Независимо, че задължението по чл. 33, ал. 1 от
Наредбата е нормативно установено, като гаранция срещу неотчитане на
приходи от продажби и че неизпълнението му създава съмнение за възможно
извършено тяхно неотчитане или предпоставки за това, нормативната му
регламентация ясно, еднозначно и дефинитивно не се отнася за продажби.
Следователно неговото неизпълнение не е равнозначно на категорична
установеност, че източникът на разликата между фактически установената
касова наличност и отчетения оборот от фискалното устройство е
нерегистрирана продажба във фискалното устройство. Същевременно чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС се отнася именно до регистрирането и отчитането на
извършените от търговеца доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Във
фактическото описание на нарушението в АУАН не се съдържат твърдения,
че е установена продажба без да е издадена касова бележка.
Това несъотвествие между нарушените разпоредби в АУАН и НП
представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за
отмяна на НП, доколкото нарушителят е санкциониран за непредявено му с
АУАН нарушение. Освен това посочването от наказващия орган в НП на
нарушените разпоредби /едновременно чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС/ създава неяснота, която нарушава
правото на защита на санкционираното лице да разбере
административнонаказателното обвинение, респ. невъзможност да се
определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административно-
наказващия орган и който не може да бъде "допълван" или извеждан по
тълкувателен път от съда и наказаното лице. Поради изложеното съдът счита,
4
че посочването на нарушените разпоредби не е достатъчно ясно. Само
точното и пълно описание на нарушението и на законовите разпоредби, които
са нарушени, охранява правото на защита на наказаното лице – възможността
му да разбере в какво точно нарушение е обвинено, а това в случая не е
направено.
Освен това недопустимо наказващият орган е въвел и нови фактически
обстоятелства в НП, които не се съдържат в АУАН. В НП е посочено, че за
извършена контролна покупка на обекта е заплатена сума, за която не е
издаден фискален бон от фискалното устройство. Подобни обстоятелства не
се съдържат в АУАН. С това наказващият орган отново е нарушил правото на
защита на жалбоподателя и съответно е налице още едно основание за отмяна
на НП.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 500 лева, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с
оглед изхода на делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 556957-
F561247/22.01.2021 г., издадено от Л.П.Х. – началник отдел „Оперативни
дейности“-София в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя
ЕТ “И.К.”, ЕИК ************, адрес гр. Д., ул. “С.П.” № *, е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева за
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
ОСЪЖДА НАП, ЦУ, с адрес гр. С., бул. „Х. Б.“ № ** да заплати на ЕТ
“И.К.”, ЕИК ************, адрес гр. Д., ул. “С.П.” № *, сумата от 500 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
5
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6