№ 289
гр. София , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Иванка Шкодрова
Петър Гунчев
Прокурор:Ана Алексова
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601042 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Постъпили са две искания от осъдения Л. В. Т. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за
възобновяване на наказателното производство по НОХД №11650/2019г. на СРС, НО,
107 състав.
В исканията се излагат твърдения за това, че молителят е несправедливо осъден,
без да е виновен.
В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на прокуратурата
изразява становище за неоснователност на направените искания, като се обосновава с
липсата на допуснати съществени процесуални нарушения и твърди, че съдът правилно е
установил фактическата и правната страна по повдигнатите обвинения.
Служебният защитник на осъдения Л. В. Т. - адв.Й. Й. развива доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - липса на мотиви към
присъдата на съда поради отсъствието на самостоятелен, обективен, всестранен и пълен
анализ на доказателствената съвкупност, като сочи и нарушения на материалния закон,
доколкото поведението на осъдения Т. не осъществявало съставите на инкриминираните
1
престъпления. В пледоарията се обосновава и наличието на неизбежна отбрана, осъществена
от осъденото лице. Защитата прави и позоваване на явна несправедливост на наложеното
наказание, без да излага конкретни мотиви в тази насока.
Осъденият Л. В. Т. иска да бъде възобновено делото на СРС, тъй като не е
извършил престъпление.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в исканията за
възобновяване, както и тези, изложени в съдебно заседание, в пределите на своята
компетентност намери следното:
Исканията за възобновяване на наказателното производство по делото от
осъдения Л. В. Т. са допустими по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Те са подадени от
процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се
иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. Пред съда се излагат
доводи в подкрепа на основанието по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3
НПК.
Разгледани по същество исканията са неоснователни.
С присъда от 10.06.2020г. по НОХД №11650/2019г. по описа на СРС, НО,
107 състав съдът е признал Л. В. Т. за виновен за това, че на 04.11.2018г. около 19.00 часа в
гр. ***, ж.к.„***” до бл.160 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - извадил стандартен
газово-сигнален пистолет с марка „EKOL”, модел „TUNA” кал. 8 мм със сериен №ЕТ-
13120278, модифициран чрез демонтиране на стеснителна муфа (компенсатор), което
позволява изстрелването през цевта на твърд снаряд, чийто диаметър е ограничен от
вътрешния диаметър на цевта, насочил го към П. Д. П. и произвел два изстрела, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на
основание чл.325, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от
три години.
Със същата присъда осъденият Л. В. Т. е признат за виновен и за това, че на
04.11.2018г. около 19.00 часа в гр. ***, ж.к. „***” до бл.160 държал огнестрелно оръжие по
смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ - газово-сигнален пистолет с марка „EKOL”, модел
„TUNA” кал. 8 мм със сериен №ЕТ-13120278, модифициран чрез демонтиране на
2
стеснителна муфа (компенсатор), което позволява изстрелването през цевта на твърд снаряд,
чийто диаметър е ограничен от вътрешния диаметър на цевта, както и на боеприпаси по
смисъла на чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ - 6 броя патрони калибър 8 мм, предназначени за стрелба
със стандартен звуково-сигнален пистолет, модифицирани чрез поставяне на метална сачма
в дулцето на гилзата, без да има за това надлежно разрешение, издадено на основание чл.83,
ал.5 от ЗОБВВПИ вр. чл.50, ал.2 вр. ал.3 от ЗОБВВПИ вр. чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, поради
което и на основание чл.339, ал.1 НК и чл.54 НК го е осъди на лишаване от свобода за срок
от три години.
На основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание - лишаване от свобода
за срок от три години, а на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на това наказание е
отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл.53, ал.2, б.„а” НК в полза на държавата са отнети пистолетът и
боеприпасите, а на основание чл.189, ал.2 НПК върху осъдения Л. В. Т. са възложени
направените по делото разноски.
Присъдата не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на
26.06.2020г.
Пред съда се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 НПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални
нарушения при постановяването на съдебния акт и явна несправедливост на наложеното
наказание.
Същността на оплакванията се корени в това, че по делото не е доказано
извършването на престъпленията, за които е бил осъден Л. В. Т. и са били пренебрегнати
неговите твърдения за осъществяване на деянието в условията на неизбежна отбрана.
Тези оплаквания не намират опора в доказателствата по делото.
Решаващият съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната
истина по делото, като е разпитал всички свидетели-очевидци на случилото се вечерта на
04.11.2018г., изслушал е заключенията на назначените по делото съдебно-балистична и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, дал е възможност на
подсъдимия (тогава) Л. В. Т. да депозира подробни обяснения, като действията са
извършени в открито съдебно заседание с участието на осъдения Т. и упълномощен
защитник. Осигурен е справедлив състезателен процес, в който страните са имали
3
възможност да изложат своите доводи и искания.
Съдът мотивирано е отказал допускането на нова комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, доколкото не са били налице основанията на
чл.153 НПК за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Искането на
защитата не е било мотивирано на някое от основанията на посочения законов текст, а и при
разпита си в съдебното заседание на 10.06.2020г. вещото лице Г. подробно е разяснило
какви изследвания са били извършени и какви въпроси са били обсъдени от експертите, за да
дадат своето заключение.
Доказателственият материал е бил обсъден подробно и задълбочено от
решаващия съд, като в мотивите на присъдата са изяснени всички противоречия и
непълноти в свидетелските показания, анализирани са подробно дадените от осъдения Т.
обяснения и е посочено логично и разумно защо съдът не им дава вяра.
Настоящия съдебен състав констатира, че обясненията на осъдения Л. В. Т. не са
били пренебрегнати от съда, постановил осъдителната присъда. Тези обяснения са
съпоставени с всички останали доказателствени източници и убедително районният съдия е
отразил в мотивите на присъдата причините тези обяснения да бъдат счетени предимно за
защитна версия.
Съдът е изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 НПК, установил е наличните
противоречия в доказателствените източници, посочил е защо приема за установени
приетите от него фактически положения, като не е надценил или подценил нито едно
доказателствено средство или доказателство.
Трябва да се подчертае, че обясненията на осъдения Т. са очевидна защитна
версия, опровергана както от свидетелите-очевидци на неговото поведение - св.П., св.М. и
св.Н., така и от пристигналите на място полицейски служители - св.К. и св.Л., които
установяват начина на намиране на осъдения на мястото на престъпленията, неговото
състояние и поведение, мястото, на което е било оръжието, с което осъденият е произвел
изстрелите в посока на св.П., мястото на пълнителите към това оръжие, както и
предприетите действия по запазване на местопрестъплението.
Неоснователни са доводите на защитата за това, че съдът по същество не е
разкрил обективната истина за станалото. Напротив - районният съдия умело е използвал
всички способи за събиране и проверка на доказателствения материал, извършил е неговата
оценка в съответствие с изискванията на НПК и при прилагане на основните принципи на
наказателния процес, установени в чл.13, чл.14 и чл.15 НПК, изпълнил е добросъвестно
своите задължения да мотивира своя съдебен акт и изразеното в този акт вътрешно
убеждение и няма никакви основания да се приеме, че е допуснато някакво процесуално
нарушение при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и при
установяване на обективната истина по делото.
4
Поради тези съображения настоящия съдебен състав приема, че няма допуснато
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 НПК и липсват
основания за възобновяване на наказателното производство на това основание.
При установените по делото факти за случилото се вечерта на 04.11.2018г.,
материалният закон е приложен правилно и липсват причини да се приеме, че има някакво
нарушение на този закон по смисъла на чл.348, ал.2 вр. ал.1, т.1 НПК.
Фактите по делото са оценени правилно от гледна точка на престъпните състави,
по които е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения Л. В. Т. .
Действията на осъденото лице покриват в пълнота състава на чл.325, ал.2 вр. ал.1
НК, доколкото извършеното от него представлява хулиганство по смисъла на посочения
законов текст, а и се отличава с изключителна дързост - произвеждане на изстрели на
публично място срещу живо лице след непреднамерена провокация от страна на осъдения
срещу св.П. - заливането на св.П. с горещо кафе по лицето от осъдения Т.. Причината за това
поведение на осъденото лице не е могла да бъде установена по несъмнен начин по делото,
доколкото обясненията на осъдения Т. се разминават с истината, но същността на това
поведение правилно е квалифицирана от районния съд като грубо нарушаване на
обществения ред и като израз на явно неуважение към обществото в условията на дръзко,
непровокирано и ярко незачитане на нормите на съвместно съществуване от страна на
осъдения Т..
Неоснователни са позоваванията на института на неизбежната отбрана по чл.12,
ал.1 НК от страна на защитата пред настоящия съд, доколкото по делото от фактите не може
да бъде установено противоправно нападение срещу осъдения Т., нито каквото и да било
друго обстоятелство, което да позволява да се разсъждава в тази насока.
Държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ без
надлежно разрешително също е категорично установено, като дори осъденият Т. признава
обстоятелството, че оръжието е негово, а показанията на полицейските служители К. и Л. (за
които липсват основания да се приеме някаква предубеденост или насоченост) опровергават
неговото твърдение за това, че боеприпасите не са били към оръжието. Изготвената и приета
по делото балистична експертиза изключва възможността свалянето на ограничителната
муфа на оръжието да е било извършено във времето между задържането на осъдения Т. от
свидетелите П., Н. и М. и идването на полицейските служители, а от писмените
доказателства по делото се установява, че осъденият не е имал изискваното от ЗОБВВПИ
разрешително за притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за такова оръжие.
При тези предпоставки наказателната отговорност на осъдения Л. В. Т. правилно
е била ангажирана за извършени престъпления по чл.325, ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.339, ал.1
5
НК. В поведението на осъдения Т. са налице всички съставомерни елементи по посочените
законови текстове и той следва да понесе своята отговорност за извършените от него
престъпни дейния.
При отмерване на наказанията за извършените от осъдения Т. престъпления
районният съд е отчел всички относими факти и правилно е преценил кои са смекчаващи и
кои отегчаващи отговорността на осъденото лице обстоятелства.
Изложените от районния съдия съображения отговарят на установените
фактически положения и настоящият съдебен състав намира, че не са пренебрегнати нито
тези факти, които са в полза на осъдения, нито тези обстоятелства, които завишават степента
на обществената опасност на неговото деяние.
Наказанията като цяло са определени при превес на смекчаващите обстоятелства
- под средния размер за деянието по чл.325, ал.2 НК и малко над минимума за деянието по
чл.339, ал.1 НК.
Тези наказания не се явяват явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5, т.1
вр. ал.1, т.3 НПК, а прилагането на института на условното осъждане напълно отчита
незначителния превес на смекчаващите обстоятелства и дава възможност на осъдения Т. да
преосмисли своето поведение и да положи усилия за продължаване на своя живот в
обществото, като се предотврати и негово последващо противоправно и противообществено
поведение.
Районният съд не се е възползвал от възможността да увеличи определеното
общо наказание по реда на чл.24 НК и да постанови ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода, като по този начин е дал един последен шанс на
осъдения Т. да осъзнае отговорността за извършеното и да съобрази поведението си в
бъдеще с изискванията за социално приемливо и полезно за всички поведение.
С оглед на всички описани съображения присъдата на СРС е правилна,
обоснована, законосъобразна и липсват основания за възобновяване на наказателното
производство.
Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.354, ал.1, т.1 НПК‚
Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД
№11650/2019г. на СРС, НО, 107 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7