№76
гр.Силистра, 22.04.2019г..
Силистренски окръжен съд, наказателна колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
2. АНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от съдия Аврамова ВЧНД №91 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.341 ал.2 вр. чл.306 ал.3 вр. с ал.1 т.4 от НПК.
Образувано е по жалба от П.Н.Р. - частен тъжител по н.ч.х.д. № 87/18 г. по описа на РС-Тутракан, срещу Определение № 177/2019г., постановено по същото дело. В жалбата се поддържа довод за незаконосъобразност на съдебният акт, тъй като разноските не са поискани в съдебно заседание и не могат да присъждани в последващ момент, като се моли определението да бъде отменено. Алтернативно, въз основа на изразено възражение за прекомерност, се иска намаляване размера на присъдените разноски.
Жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна.
Производството по н.ч.х.д. № 87/2018 г. по описа на РС-Тутракан е било образувано по тъжба подадена от П.Н.Р. срещу М. М. М.. С влязло в сила протоколно определение от 08.11.2018г., наказателното производство е било прекратено, на основание чл. 24 ал. 5 т. 5 НПК. С обжалваното определение, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, съдът осъдил жалбоподателя да заплати на М.М. М. сумата от 1500 лв, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.190 ал.1 НПК.
С постановяване на определението си по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, РС – Тутракан не е допуснал нарушения на процесуалния закон. Няма законово изискване разноските да се присъждат, само въз основа на претенция изразена в съдебно заседание, това може да стане и впоследствие. Съгласно разпоредбата на чл. 189 от НПК съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение, като във вторият случай, процесуалният ред, приложен от съда, е спазен. Възлагането на разноските в тежест на тъжителя е в пълно съответствие със закона. Съдът след като се убедил, че договорът за правна помощ е сключен именно с оглед процесуалното представителство по делото, както и че посочената в договора сума е заплатена от подсъдимия, правилно е приложил и разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК.
Въззивникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това оплакване не може да бъде възприето за основателно от настоящия състав, тъй като то не намира законова опора. За разлика от ГПК, в НПК не е налице разпоредба, която да дава възможност за присъждане на по-нисък размер от претендираните и доказани разноски от страните, в частта им относно платеното адвокатско възнаграждение, при прекомерност, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото. Нещо повече, в НПК изрично е уреден въпросът във връзка с възлагането на направените разноски при прекратяване на наказателното производство по дела от частен характер- те се възлагат на частния тъжител, в пълен размер. Нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК е относима към всички разноски, направени и доказани от подсъдимия, включително и за адвокатското възнаграждение, за един или повече защитници.
Горното подкрепя становището, че постановеният от ТРС съдебен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден.
Ето защо, настоящият съдебен състав на Силистренски окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от №177/02.04.2019г. по НЧХД №87/2018г. г. по
описа на Районен съд гр.Тутракан.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.