Р Е Ш
Е Н И Е
№ 368/30.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№339/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.211 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл.145
и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Т. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Г., против Заповед №243з-76/21.04.2023г. на Началника на РУ Берковица
към ОДМВР - Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3,
чл.200, ал.1, т.11 и чл.206, ал.1-5 от ЗМВР на оспорващият е наложено
дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”, считано от датата
на връчване на заповедта. В жалбата се поддържа, че административния акт е
незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правни
разпоредби и не е предвидената от специалния закон форма. В съдебно заседание,
оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Г., поддържа жалбата си и моли
административния акт да бъде отменен като незаконосъобразна при развитите в
жалбата основания.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата, като излага обстойни доводи, че оспореният
административен акт е законосъобразен и моли да бъде потвърден.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С
оспорената Заповед №243з-76/21.04.2023г. на Началника на РУ Берковица към ОДМВР - Монтана на
основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 и чл.206,
ал.1-5 от ЗМВР на оспорващият е наложено дисциплинарно наказание „порицание за
срок от шест месеца”, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на
административния акт е посочено, че на 20.02.2023г. за времето от 05.00 до
06.08 часа, оспорващият, който е бил назначен в наряд със служебен автомобил
рег.№С*** седи на предната седалка до водача на служебният автомобил със
затворени очи във видимо латентно състояние, като не изпълнява задълженията си
произтичащи от ЗМВР и ЗДвП. В мотивите на административния акт е посочено, че
описаното представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.11
от ЗМВР за което се предвижда дисциплинарно наказания „порицание за срок от
шест месеца“.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът, стига до
следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, служители на висши ръководни и ръководни
длъжности имат
правомощия да налагат
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР. Издателя на административният акт Главен комисар
М*** Й*** заема ръководна длъжността Началник на РУ Берковица към ОДМВР-Монтана,
тоест следва да се приеме, че в случая е налице компетентност на органа, който
е наложил дисциплинарното наказание.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че не е спазена предвидената форма на административния акт. Оспореният
административен акт е издаден в предвидената от закона форма, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР,
дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Настоящият съдебен състав
установява, че оспореният административен акт издаден от Началник на РУ
Берковица към ОДМВР-Монтана, съдържа всички необходими реквизити описани в
чл.210, ал.1от ЗМВР, тоест не е налице незаконосъобразност свързана с порок във
формата на административния акт. Описанието на мястото, времето и обстоятелства
при които са извършени нарушенията, както и на доказателствата, въз основа на
които са установени нарушенията са в съответствие с изискването на чл.210, ал.1
от ЗМВР и не дават основание да се приеме, че предвидената форма за издаване на
административния акт не е спазена.
Настоящата съдебна инстанция счита, че
основателно оспорващият поддържа, че административния акт е незаконосъобразен предвид
наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Това е така, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени
административнопроизводствените правила и допуснато съществено нарушения, което
съществено е опорочило воденото административно производство. Съгласно
разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В
случая, оспорващият е получил Покана рег.№243р-6328/20.04.2023г. (л.12 по
делото), с която назначеният дисциплинарно-разследващ орган го е поканил да се
запознае с обобщената справка и да даде обяснения и възражения, като видно от
сведение УРИ 243р-6326/20.04.2023г. (л.13 по делото), оспорващият е отказал
даване на сведения. Тази покана обаче не изхожда от дисциплинарнонаказващият
орган и дава основание да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено
при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
По разбиране на настоящият съдебен състав, административният орган е следвало
да съобрази разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР и да наложи дисциплинарното
наказание едва след като осигури по категоричен начин възможността на
оспорващият да упражни правото си на защита, респективно в случай, че възрази
по констатациите и представи доказателства да ги обсъди и да прецени дали следва
да събира и други доказателства преди налагането на дисциплинарното наказание.
Императивното
изискване на чл.206, ал.1 ЗМВР е гаранция за законосъобразно протичане на
дисциплинарното производство и за надлежно упражняване на правото на защита на
служителя по отношение на които се води дисциплинарното производство, тоест
предвид установеното нарушение на административнопроизводствените правила,
което е лишило оспорващият от правата му във воденото административно
производство, следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен
акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Императивното изискване, регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
задължава дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения,
както и да събере и оцени посочените от него доказателства и събраните при
проверката такива - ал. 4 на чл. 206. От събраните в административното и
съдебно-административното производство доказателства се установява, че тези
изисквания не са спазени. Изслушването на държавния служител или приемането на
писмени обяснения имат за цел да гарантират всестранното и обективно изясняване
на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание.
Изслушването на държавния служител или определянето на срок за изготвяне на
писмените му обяснения са действия на дисциплинарнонаказващия орган, които са
предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното
производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за
съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните
лица. Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на
който е образувано дисциплинарно производство, но наказващия орган е задължен
да създаде условия за тяхното реализиране. Поради това служителят може да се
ползва от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но следва
да му бъдат осигурени надлежно от административния орган.
При наличието на
така установеното съществено нарушение на административнопроизводствените
правила не следва да се коментират аргументите за допуснати нарушения на
материалния закон при издаване на административния акт, тъй като с оглед
липсата на надлежно прилагане на изискванията на чл.206, ал.1 ЗМВР е налице
основание да се приеме, че оспорения административен акт следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед №243з-76/21.04.2023г. на Началника на РУ Берковица
към ОДМВР - Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3,
чл.200, ал.1, т.11 и чл.206, ал.1-5 от ЗМВР на оспорващият е наложено
дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”, считано от датата
на връчване на заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена,
поради което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен
съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №243з-76/21.04.2023г.
на
Началника на РУ Берковица към ОДМВР - Монтана, с която на основание чл.194,
ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 и чл.206, ал.1-5 от ЗМВР на мл.
Инспектор Т.Г.Г. – старши полицай група „ОП“ в РУ Берковица към ОД на МВР Монтана
е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”, считано
от датата на връчване на заповедта.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: