Решение по дело №166/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Национално тол управление, специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез пълномощник, против Решение № 39 от 30.01.2024 г., постановено по АНД № 1554/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG26022023/1000/Р8-554 от 28.07.2023 г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, с което на С. О. К., с [ЕГН], за нарушение и на основание на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева и е осъдена АПИ гр. София да заплати на С. О. К. направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че: не са допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, тъй като същите имали пълно и точно описание на нарушението, съгласно императивните норми на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН; налице била връзка между фактическата обстановка, фактическото обвинение, правната му квалификация и приложената административнонаказателна разпоредба. Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН, посочва липсата на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен като неправилно и да потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея аргументи.

Ответникът по касационната жалба – С. О. К., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен процесуален представител заявява, че касационната жалба е неоснователна, като счита, че: съдът правилно и законосъобразно е отменил обжалваното наказателно постановление, за което е изложил подробни мотиви; налице са нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които са основания за отмяна на наказателното постановление. Моли съда да остави без уважение касационната жалба като неоснователна и да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира сторените разноски за касационна инстанция, за които прилага списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 26.02.2023 г. в 00:47 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропусквателен пункт „Л.“, от инспектори от „ТД Митница-Бургас“ била извършена проверка на пътно превозно средство влекач с марка и модел „Скания Р 620 ЛА“ с рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5, управлявано от С. О. К.. В хода на проверката било установено, че на 09.02.2023 г. в 20:47 часа горепосоченото ППС е засечено по път I-6, км 381+622, пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Нарушението било установено с устройство № 10312, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП. За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № F51AB9F229AA6905E053011F160A1277.

Предвид констатираното, на водача на ППС е бил съставен АУАН № BG26022023/1000/P8-554 от 26.02.2023 г. за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът е бил връчен лично на жалбоподателя на 26.02.2023 г., който след като се запознал със съдържанието му го подписал и вписал, че няма възражения.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено процесното НП.

За да отмени обжалваното НП, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел, че в АУАН и в НП е допуснато противоречие между описанието на нарушението, според което същото се изразява в това, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, и правната му квалификация по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Формирал е извод, че приложимата материалноправна норма е тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, но такава квалификация липсвала, както в АУАН, така и в НП. Приел, че липсват задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. С такива мотиви Районният съд е отменил НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева. Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че на 09.02.2023 г. в 20:47 часа ответникът по касация е управлявал пътно превозно средство влекач „Скания Р 620 ЛА“ с рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5 по път I-6, км 381+622, пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. В случая наказанието е наложено на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като в АУАН и в НП това е и посочената за нарушена разпоредба. Районният съд е формирал извод, че приложимата материалноправна норма е тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, приемайки, че липсата на такава квалификация в акта и в НП е довела до неяснота за какво нарушение е наказан жалбоподателят. С нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е императивно въведено задължение преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Установените от административнонаказващия орган фактически констатации за действията на санкционираното лице сочат съставомерност на допуснатото нарушение по 139, ал. 7 от ЗДвП, което се наказва по административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Предвид това и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д. С посочената норма за Районния съд е предвидена възможност за преквалифициране на деянието чрез изменение на оспореното НП, без правото на защита на страната да е нарушено или ограничено. Районният съд не се е произнесъл за наличието на основание за изменение на НП чрез приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.

По въпроса относно правомощията на Районния съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, е постановено Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия. Съгласно посоченото ТР, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на Районния съд да измени наказателното постановление има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на Районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която Районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Упражняването на това правомощие от въззивния съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед невъзможността му, след като отмени наказателното постановление, да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, и в резултат да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано като време и място на извършване; установено е лицето, извършило нарушението; обстоятелствата, при които е извършено, са описани в достатъчна степен. При издаване на наказателното постановление административнонаказателното обвинение е доказано с точното описване на обстоятелствата на нарушението. Всички подлежащи на доказване факти в производството са били изяснени, а на ответника по касация са били предявени и конкретните фактически изводи на административнонаказващия орган. Така даденото описание на нарушението не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото на основата на предявените му фактически твърдения е могло да изчерпи възраженията си по същество.

Правилно Районният съд е приел, че нарушението следва да бъде квалифицирано по 139, ал. 7 от ЗДвП, като предвид липсата на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление, е следвало да приложи чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и измени НП. Като не е направил това, Районният съд е постановил неправилен съдебен акт.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районния съд при съобразяване с дадените по-горе указания.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, по разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 39 от 30.01.2024 г., постановено по АНД № 1554/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Сливен, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.