Решение по дело №1373/2017 на Окръжен съд - Варна

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./…...12.2018г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Дарина Баева,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1373 по описа за 2017г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД от „ПФК - ЧЕРНО МОРЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров" № 9, представлявано от изп. член на съвета на директорите "Маримар М 2015" ЕООД, ЕИК ********* чрез управителя му М.Б.М.срещу „ПФК - ЛЕВСКИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул."Тодорини Кукли" № 47 /стадион „Георги Аспарухов"/, представлявано от изп. директор К.Т.И., за заплащане на следните суми:

-    52 500 € (петдесет и две хиляди и петстотин евро), претендирана като незаплатен остатък от общо дължимо възнаграждение, уговорено в чл. 3, ал. 2 от договор за трансфер на футболист, сключен между страните на 08.01.2016г., ведно със законната лихва върху нея, начислена за периода от подаването на настоящата искова молба до окончателното погасяване на главницата;

-    20 000 € (двадесет хиляди евро), претендирана като договорна неустойка съгласно чл. 8 от договор за трансфер на футболист, сключен между страните на 08.01.2017г., ведно със законната лихва върху нея, начислена за периода от подаването на настоящата искова молба до окончателното погасяване на главницата.

Твърди се в исковата молба, че на 08.01.2016г. между „ПФК Черно море" АД и „ПФК Левски" АД бил сключен договор за трансфер на футболиста М.Б.. Договорената в чл. 3, ал. 1 от договора трансферна цена, възлизаща на 60 000 евро без ДДС, била изплатена изцяло в левова равностойност от 140 819,76 лв. в уговорения срок - на 14.01.2016г. На 22.06.2017г. „ПФК Левски" АД подписал последващ договор за трансфер на същия футболист (М.Б.) на трето лице - турския футболен клуб „Коняспор", въз основа на което се твърди приложимост на уговорката по чл. 3, ал. 2 от договора, съгласно която „ПФК Черно море" АД  има право да получи допълнително възнаграждение в размер на 15 % без ДДС от договорената цена за трансфера на Бурабия във ФК „Коняспор". Падежът на това плащане бил изрично уговорен - в 10-дневен срок от сключване на сделката между „ПФК Левски" АД и турския клуб, след което била изпратена нотариална покана per. № 14645/10.07.2017г. на нотариус рег. № 594 в РНК, връчена на адресата на 13.07.2017г. В отговор ответникът не оспорил факта на извършване на трансфера, а като причина за забавата посочил липсата на издадена фактура, поради което „ПФК Черно море" АД издало фактура № **********/26.07.2017г. с данъчна основа в размер на 146 687,25 лв., формирана като левова равностойност на 75 000 € при курс 1,95583 лв/евро, която съставлява 15 % от признатата като договорена трансферна цена от 500 000 €, като общата дължима цена по фактурата е в размер на 176 024,70 лв. с ДДС, равняващи се на 90 000 €. На 28.07.2017г. от страна на ответното дружество постъпило плащане в размер на 73 343,65 лв., тоест на 37 500 € от общо дължимите 90 000 €. Дължимият непогасен остатък се твърди да е в размер 52 500 €, като падежът му е настъпил на 02.07.2017г. С оглед забавата на ответника с начален момент 03.07.2017г. се твърди приложение на чл. 8 от процесния договор, предвиждащ „ПФК Левски" АД да заплати на „ПФК Черно море" АД неустойка в размер на по 1 % за всеки ден от забавата, но не повече от 20 000 €. Сочи се, че съобразно размера на забавеното плащане дневната неустойка в периода 03.07.2017-28.07.2017г. се равнява на 900 €, следователно пределният й договорен размер от 20 000 € се е натрупал за 23 дни, тоест на 26.07.2017г. - два дни преди да постъпи частичното плащане от страна на „ПФК Левски" АД.

С допълнителната искова молба ищцовото дружество оспорва приложимостта на Правилника за статута и трансферите на футболистите на Световната футболна асоциация, относимостта му към настоящия спор, както и верността на представения превод. Твърди се необоснованост на изложените в отговора възражения за ненастъпил падеж на задължението за изплащане на неустойка. Отправена е молба да се приеме уточнение на предявения иск за заплащане на договорна неустойка в размер на 20000 евро, като освен първоначално заявеното в исковата молба основание чл.8 от договора в евентуалност се твърди и чл.3, ал.3 от договора.

В депозирания в срок писмен отговор ответникът „ПФК Левски" АД оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се нищожност на клаузата на чл.3, ал.2 от договора между страните поради противоречие на разпоредбите на Правилника за статута и трансферите на футболистите на Световната футболна асоциация, задължителни за всички футболни клубове в страната.  Твърди се нищожност на цитираната клауза също и поради противоречие на закона, липса на основание и предмет и противоречие на добрите нрави, тъй като води единствено до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. Оспорва се също претенцията в частта за дължимостта на ДДС върху сумата, представляваща 15% от трансферната сума, като се твърди, че данъкът е включен в тази сума. Оспорва се и твърдението за изпадане на ответника в забава въз основа на съображение, че падежът на задължението за по чл.3, ал.2 от договора настъпва не в 10-дневен срок от сключване на последващия договор, а от неговото изпълнение, което все още не е факт, тъй като плащане по втория договор не е постъпило.

С допълнителния отговор ответното дружество поддържа възраженията си, релевирани с отговора на исковата молба.

 

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 08.01.2016г. между „ПФК Черно море" АД и „ПФК Левски" АД е сключен договор за трансфер на футболиста М.Б., като е уговорена трансферна цена от 60 000 евро без ДДС. В чл.3, ал.2 от договора е предвидено, че при последващ трансфер на същия футболист „ПФК Черно море" АД  има право да получи допълнително възнаграждение в размер на 15 % без ДДС от договорената цена за трансфера, но не по-малко от 20000 евро, като сумата следва да бъде заплатена в 10-дневен срок от извършване на сделката. В чл.8 от договора е предвидено при забава за заплащане на уговорената цена „ПФК Левски" АД да заплати на „ПФК Черно море" АД неустойка в размер на по 1 % за всеки ден от забавата, но не повече от 20 000 €.

Няма спор между страните също и относно факта,  че на 22.06.2017г. между „ПФК Левски" АД и турския футболен клуб „Коняспор" е сключен последващ договор за трансфер на същия футболист (М.Б.).

Отправена е нот.покана от 10.07.2017г. от „ПФК Черно море" АД към „ПФК Левски" АД за доброволно плащане на сума в размер на 15% от трансферната сума на последващата сделка за трансфер на футболиста М.Б.. В отговор „ПФК Левски" АД с писмо от 13.07.2017г. е уведомил „ПФК Черно море" АД, че договор за трансфер на посочения футболист е сключен при цена от 500 000 евро, платима на две равни вноски, като към момента е получена сумата 250 000 евро, а дължимата на „ПФК Черно море" АД сума в размер на 15% от трансферната ще бъде изплатена след получаване на фактура.

Представена е също фактура №********** от 26.07.2017г., издадена от „ПФК Черно море" АД с получател „ПФК Левски" АД за сумата 176 024,70 лева, в която като основание е посочено „съгласно чл.3, ал.2 от договор за трансфер от 08.01.2015г.“ Видно от приложеното извлечение от сметка в „ЦКБ“ АД – клон Варна на 28.07.2017г. по сметка на „ПФК Черно море" АД са постъпили 73343,65 лева с наредител „ПФК Левски" АД

Представени са като доказателство по делото Устав на БФС, включващ измененията и допълненията, взети с решение на ОС на БФС, проведено на 14.02.2014г., както и Правилник за статута на футболните клубове – членове на БФС, приет от ИК на БФС на 03.06.2014г., изм. и доп. на 22.06.2015г., Правилник за договорите и трансферите на футболистите, приет от ИК на БФС на 03.06.2014г., изм. и доп. на 05.07.2016г.и декларации от „ПФК Левски" АД и „ПФК Черно море" АД за спазване на правилата, наредбите и решенията на ФИФА, УЕФА и БФС.

Приет е по делото и Правилник за статута и трансферите на футболистите на Международна футболна асоциация /ФИФА/, одобрен от ИК на ФИФА на 24 4 25 септември 2015г., в сила от 01.10.2015г.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, приета в с.з. на 19.09.2018г., се установява, че фактура №10000962 е отсчетоводена при ищеца на 26.07.2017г. като вземане от клиенти ПФК Левски, на 28.07.2017г. е отразено частично погашение в размер на 73343,65 лв., в оборотната ведомост на ищеца към 10.10.2017г. е налице салдо – непогасено вземане 102 681,05 лв. с равностойност 52 500 евро, дължимият ДДС по посочената фактура в размер 40111,02 лв., вкл.ДДС, е внесен ефективно на 11.08.2017г., при извършената проверка в счетоводството на „ПФК Левски" АД е установено, че процесната фактура не е отразена в дневниците за покупки – както за месец 07.2017г., така и в следв. 12 месеца. Неустойката съобразно чл.8 от договора е изчислена от вещото лице в два варианта: при главница 90 000 евро максималният размер от 20 000 евро ще бъде достигнат на 26.07.2017г., а при главница 75 000 евро – на 30.07.2017г.

От заключението по допълнителната ССчЕ се установява, че в допълнително постъпилите данъчни регистри, намиращи се в НАП, не е отразена процесната фактура – за периода 07.2017г. – 07.2018г.

 

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор между страните, неговото неизпълнение от ответната страна, както и собствената си изправност по договора, а в тежест на ответника да докаже наведените в отговора правоизключващи основания.

От представените по делото писмени доказателства се установява и не е спорно между страните наличието на облигационно правоотношение по сключен на 08.01.2016г. между „ПФК Черно море" АД и „ПФК Левски" АД договор за трансфер на футболиста М.Б., като е уговорена трансферна цена от 60 000 евро без ДДС. Претенцията се основава на чл.3, ал.2 от договора, предвиждаща, че при последващ трансфер на същия футболист „ПФК Черно море" АД  има право да получи допълнително възнаграждение в размер на 15 % от договорената цена за трансфера, но не по-малко от 20000 евро, като сумата следва да бъде заплатена в 10-дневен срок от извършване на сделката.

Ответната страна оспорва клаузата като нищожна поради противоречие с разпоредбите на Правилника за статута и трансферите на футболистите на Световната футболна асоциация, задължителни за всички футболни клубове в страната. Твърди се нищожност на цитираната клауза също и поради противоречие на закона, липса на основание и предмет и противоречие на добрите нрави, тъй като води единствено до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество.

Исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД са установителни искове, с които се цели установяване по съдебен ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ неговата нищожност. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.

Съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, начинът на съединяване на искове зависи от естеството на материалните правоотношения. Начинът за съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията на евентуалност - ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. /Р № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., ГК/.

По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.3, ал.2 от договора поради противоречие на материалния закон:

Основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - противоречие на закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни разпоредби. То е налице, когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба, свързана със съдържанието, формата и фактическия състав на сключване на сделката. Основанието за нищожност "противоречие на закона" е общо и е налице само тогава, когато конкретното нарушение на закона не е предвидено като специално основание за недействителност, каквито са тези по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 27 ЗЗД.

Съгласно регламентацията на чл. 286, ал.2 вр. чл. 287 ТЗ, доколкото страни по договора са търговски дружества, досежно правоотношението между тях са приложими правилата относно търговските сделки.

В случая се твърди от ответната страна противоречие на закона, при което поведението на страните следва да е в пряко нарушение на повелителна правна норма, забраняваща настъпването на резултата от правната сделка. Видно от релевираното от ответника възражение липсва конкретизация на правна норма, чието пряко нарушение да се твърди. Изложените съображения в тази насока касаят нарушение на Правилника за статута и трансферите на футболистите на Световната футболна асоциация, като се сочи тяхната задължителност за всички футболни клубове в страната. Ангажирани са доказателства за качеството на страните по делото като членове на асоциацията, което води до извода за тяхната обвързаност от актовете на асоциацията, които обаче не представляват нормативни актове и поради това тяхното нарушение при евентуално наличие на забрана за договаряне на клаузи като процесната не би могло да съставлява противоречие на закона. Основанията да се приеме наличието на най-тежкия порок на договорите, а именно тяхната нищожност, са изрично и изчерпателно предвидени в закона и тяхното разширително тълкуване е недопустимо. Нарушението на вътрешните разпоредби на организацията, в която членуват страните по делото, би могло да доведе до отговорност съгласно предвиденото в тези актове, но не и до нищожност на договорна клауза по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.

По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.3, ал.2 от договора поради накърняване на добрите нрави:

В съдебната практика, както и в доктрината се приема безпротиворечиво, че добрите нрави по своята същност представляват правила на поведение, функция от моралните критерии в обществото. Накърняването им е обективно основание за нищожност на сделките. Преценката за нарушаването им се извършва с оглед на момента на сключването на сделката, съобразно това дали същата е извършена обективно в противоречие с общоприетите правила на добрите нрави. При прилагането на критерия се издирва дали е налице конкретно правило на поведение, което се нарушава със сделката и дали същото попада под обхвата на понятието „добри нрави“, като  В доктрината е застъпено становището за невъзможност за позоваване на накърняването на добрите нрави без изрична конкретизация. От една страна ориентирите могат да бъдат свързани с посягане или ограничаване на основни права и/или свободи, както и с явното противоречие с общоприетите нравствени правила или устоите на цивилизованите отношения в правовата държава.

В случая не се сочи и не се установява ограничение и противоречие от такъв характер, поради което съдът намира за неоснователен предявения на това основание иск, поради което подлежат на разглеждане предявените в евентуалност иск за обявяване на договора за нищожен поради невъзможен предмет и липса на основание.

Неоснователни съдът намира и исковете за прогласяване нищожност на процесната клауза поради невъзможен предмет и липса на основание. Хипотезата на невъзможен предмет е приложима при сделки с правопораждащо или правопроменящо действие, когато невъзможността е налице към момента на сключване на сделката и тя да следва от обективно непреодолими пречки. Съдебната практика непротиворечиво приема, че основанието за нищожност на договора невъзможен предмет предполага начална фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора, поради липса на обекта на правоотношението, напр. при незаместими престации е погинала договорената вещ. Липсата на основание на сделката води до нищожност при каузалните сделки, каквато е настоящата. Основанието за сключване на сделката е причината за сключването й, с оглед на целения правен резултат - в случая прехвърляне на трансферните и състезателни права на конкретен футболист. 

При преценка на посочените основания за нищожност следва да се съобрази спецификата на конкретния договор. Трансферът на спортисти е регламентиран в Закона за физическото възпитание и спорта и в чл. 22 от Наредба 3/18.06.1999г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност, и за трансфер на състезателни права. Съгласно § 1, т. 4, ДР на ЗФВС трансферът на спортисти е нормативно регулиран акт за промяна на клубната принадлежност и състезателните права на спортистите,  а в цитираната наредба е предвидено, че при трансфер спортната организация се задължава да прехвърли на друга спортна организация състезателните права на един състезател срещу определена цена.

Клаузата на чл.2, ал.2 от договора, чиято нищожност се твърди, не следва да бъде разглеждана изолирано от останалата част от договора, с която тя се намира във взаимовръзка.  От една страна в чл.1 от договора е предвидено, че трансфериращият клуб прехвърля изцяло на приемащия клуб трансферните и състезателни права на конкретния футболист, а в чл.3, ал.2 е посочено, че при последваща продажба и/или прехвърляне и/или преотстъпване на трансферните и състезателни права на футболиста в полза на трети клуб, ПФК „Черно море“ АД остава титуляр, собственик и запазва за себе си правото върху 15% от икономическите и трансферни права.

С оглед формиране на преценка относно нейната действителност поради констатираната неяснота и двусмислие договорната клауза следва да бъде тълкувана. Налице е очевидно противоречие относно волята за прехвърляне или не на правата в цялост, което следва да се тълкува с оглед смисъла на договора, а именно за цялостно прехвърляне на правата по отношение на визирания в него играч, което би позволило същият да бъде картотекиран в приемащия клуб и също така би позволило последващото договаряне, което е осъществено. Същевременно уговорката, че в такъв случай, а именно при последваща продажба и/или прехвърляне и/или преотстъпване на трансферните и състезателни права, ще се дължи на ПФК „Черно море“ АД 15% от трансферната цена, е ясна и недвусмислена. Тълкуването на уговорката по смисъла на чл.20 от ЗЗД въпреки неудачната формулировка за частично запазване на правата, води до извода за договорена допълнителна сума към трансферната цена, която обаче се дължи под условие – при последваща продажба на същия футболист на трети клуб. В случая е установено по делото, че това условие е настъпило – сключен е договор с трети клуб за прехвърляне правата относно конкретния футболист, поради което договорената сума е дължима в размер, определен въз основа на новата трансферна цена. Неоснователно е възражението на ответната страна, че дължимостта на сумата по чл.3, ал.2 е обусловена от предварително получаване на трансферната сума от третия клуб. Такова тълкуване не намира основание в текста на договора, в който е предвидено, че „ПФК Левски“ АД е длъжно за заплати на ПФК „Черно море“ АД 15% от сумата/цената, договорена при трансфер на футболиста. Не е предвидено условие тази цена да е била вече изплатена изцяло или частично, като падежът е предвиден в посл.изречение на чл.3, ал.2, а именно 10-дневен срок от извършване на конкретната сделка.

Липсва каквото и да било основание, вън от законоустановените ограничения на свободата на договарянето, изискващи уговорките между страните да не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави – чл. 9 ЗЗД, да се ограничава гарантираната в същата разпоредба свобода на страните по договора, свободно да определят съдържанието му.

С оглед формирания извод за дължимост на сумата по чл.3, ал.2 от договора следва да се разгледат спорните въпроси относно нейния размер, които касаят основно начисляването на ДДС. Съгласно чл. 67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Видно от текста на процесната клауза на чл.3, ал.2 от договора са предвидени три отделни хипотези, като в случая е приложима първата от тях и ищецът се позовава именно на нея – при трансфер /продажба на футболиста/ в трети клуб в страната или чужбина, в която е предвидено, че се дължи 15% от трансферната сума, но не по-малко от 20 000 евро. Дължимата сума във втората хипотеза /при отдаване под наем/ е определена по същия начин - 15% от трансферната сума, но не по-малко от 20 000 евро, докато в третата хипотеза е предвидено, че се дължи 15% от трансферната сума, но не по-малко от 20 000 евро без ДДС.

Въпреки включването им в клаузата на чл.3, ал.2 трите хипотези следва да се разглеждат самостоятелно, като този извод се налага както от различните предпоставки за дължимост, така и от посочването на метода за определяне на дължимата сума във всеки случай отделно. Само в третата хипотеза е предвидено, че сумата е без ДДС, поради което данъкът следва да се начисли отделно. Няма основание да се счита, че тази уговорка се отнася и към другите две хипотези с оглед изричното отделяне в текста на трите хипотези и начина за определяне на дължимия размер за всяка от тях.  С оглед на изложеното настоящият състав намира, че се дължи 15% върху трансферната цена от последващата сделка в размер на 500 000 евро, тоест 75 000 евро. От заключението на вещото лице се установява, че е извършено частично погасяване по издадената от ищеца фактура в размер на 73 343,65 лв., равностойност на 37500 евро. Незаплатеният остатък е в размер на 37500 евро и в този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен. С оглед на акцесорния й характер следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху главницата в горния размер от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

По претенцията с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на 20 000 €, претендирана като договорна неустойка съгласно чл. 8 от договора за трансфер от 08.01.2017г.:

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, уговорена неустойка, неизпълнение на задължението. В случай на уговорена в договора неустойка не се провежда доказване наличието на настъпили вреди и за техния размер.

В случая се претендира неустойка за неизпълнение на задължението по чл.3, ал.2 от договора, като ищецът се позовава на клаузата на чл.8 от договора. Претенция с основание чл.3, ал.3 от договора, посочена в евентуалност с допълнителната искова молба и впоследствие поддържана с писмените бележки, не следва да бъде разглеждана от съда, тъй като касае основанието на предявения иск, а искане за изменение по реда на чл.214 от ГПК не е отправено към съда и съответно такова изменение не е допуснато.

Ответната страна е релевирала възражение, че клаузата на чл.8 визира цената по договора, както е определена в чл.3, ал.1 и не касае уговорката по чл.3, ал.2, което съдът намира за основателно. Видно от текста на чл.8, предвидена е неустойка при забава заплащането на уговорената цена, която е цената в размер на 60 000 евро по ал.1. Уговорката по ал.2 за допълнително плащане под условие, че бъде извършен последващ трансфер, не съдържа фиксирана цена, а метод за определянето й. С оглед на нейната специфика за неизпълнението й е предвидена отделна неустойка в чл.3, ал.3 от договора, която не се формира като процент от размера, а е определена като абсолютна стойност. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че неустойката по чл.8 от договора не се дължи за неизпълнение на задължението по чл.3, ал.2, поради което и претенцията, заявена на това основание, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно уважената част от предявените искове следва да бъде уважено формулираното искане от ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски за заплатени разноски по делото в размер от 5632 лева общо, вкл. държ.такса, адв. възнаграждение, заплатени депозити за вещи лица, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства за заплащането им.

Съобразно отхвърлената част от предявените искове разноски се дължат в полза на ответника с оглед направеното искане в размер на 3613 лв. общо, вкл. съответната част от  адв. възнаграждение и съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства за заплащането им. Възражението за прекомерност, направено от ищцовата страна, съдът намира за неоснователно с оглед на сходството на претендираното възнаграждение с минималния размер, изчислен въз основа на интереса по чл.7, ал.3, т.5 от Наредба №1/2004г.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ПФК - ЛЕВСКИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул."Тодорини Кукли" № 47 /стадион „Георги Аспарухов"/, представлявано от изп. директор К.Т.И. да заплати на „ПФК - ЧЕРНО МОРЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров" № 9 сума в размер 37500 евро (тридесет и седем хиляди и петстотин евро), претендирана като незаплатен остатък от общо дължимо възнаграждение, уговорено в чл. 3, ал. 2 от договор за трансфер на футболист, сключен между страните на 08.01.2016г., ведно със законната лихва върху нея, начислена за периода от подаването на настоящата искова молба до окончателното погасяване на главницата, като отхвърля претенцията до общо претендирания размер от 52 500 евро като неоснователна, на осн. чл.79 от ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.92 от ЗЗД, предявен от „ПФК - ЧЕРНО МОРЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров" № 9 срещу „ПФК - ЛЕВСКИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул."Тодорини Кукли" № 47 /стадион „Георги Аспарухов"/, представлявано от изп. директор К.Т.И. за заплащане на сумата 20 000 евро (двадесет хиляди евро), претендирана като договорна неустойка съгласно чл. 8 от договор за трансфер на футболист, сключен между страните на 08.01.2017г., ведно със законната лихва върху нея, начислена за периода от подаването на настоящата искова молба до окончателното погасяване на главницата.

 

ОСЪЖДА „ПФК - ЛЕВСКИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул."Тодорини Кукли" № 47 /стадион „Георги Аспарухов"/, представлявано от изп. директор К.Т.И. да заплати на „ПФК - ЧЕРНО МОРЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров" № 9 сумата 5632 лева /пет хиляди шестотин тридесет и два лева/, представляваща разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „ПФК - ЧЕРНО МОРЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров" № 9 да заплати на „ПФК - ЛЕВСКИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул."Тодорини Кукли" № 47 /стадион „Георги Аспарухов"/, представлявано от изп. директор К.Т.И. сумата 3613 лева /три хиляди шестотин и тринадесет лева/, представляваща разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: