Р Е Ш
Е Н И Е
№ 206
гр. Пловдив,07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV
н.с., в публичното заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6194/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-0273-000597 от 09.09.2019 г. на Началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисар, с което на В.К.И., ЕГН **********, са били
наложени следните административни наказания :
на основание чл.174, ал.1, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбодателят, В.К.И., редовно
уведомен, явява се лично в съдебно заседание, като подържа жалбата и прави
същото искане, излагайки доводи за това.
Въззиваемата страна – РУ Хисаря
при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
На 10.08.2019г. около 22:09
ч. в село Чернозем, на
ул. „6-та“ , № 11 жалбоподателят В.И., докато управлявал лек автомобил „Опел Астра“, рег.№ **в посока село Ръжево, бил
спрян за проверка от ** при **, сред които и свид. П.Г.. В хода на проверката жалбоподателят
бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510 с номер ARBA - 0061. Показанията на уреда отчели
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух, над 0,5 промила, а именно
0,89 промила в издишания въздух. За констатираното против В.И. бил съставен АУАН серия GA № 26006 на 10.08.2019 г. за извършенo от него нарушениe на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Издаден бил и талон за медицинско
изследване № 0048864/ 10.08.2019 г., препис от който бил връчен на
жалбоподателя в 22.30 часа с уведомяване, че следва да се яви в посоченото в талона
болнично заведение до 120 мин от връчването. Въз основа на съставения АУАН било
издадено процесното наказателно постановление, в което изрично било
отбелязано,че в законоустановения срок жалбоподателят не се явил да даде кръвна
проба за изследване.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за
медицинско изследване, 2 бр.
оправомощителни заповеди, удостоверение за преминала проверка на процесното
техническо средство, разпечатка от същото.
В качеството на свидетел по
делото, бе разпитан в съдебно заседание актосъставителят Г., който потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни
и кореспондиращи с приложените по преписката писмени доказателства, както и
кредитираните, събрани такива в съдебното производство.
По отношение на ангажираните от
жалбоподателя свидетели – П. Д. и П. Н., съдът не кредитира показанията им,
доколкото същите не служат за установяване на обективната действителност.
Сочените от тях доводи, че на процесната дата жалбоподателят присъствал на
приятелско събиране и не е употребявал
алкохол, не води до категоричен извод, че не е сторил това по-късно, преди
извършената му проверка. Отделно от това, съдът отчита и заинтересоваността на
свидетелите от изхода на делото, предвид установените в съдебно заседание
приятелски отношения, поради което показанията им бяха оценени критично.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав достигна до следните правни
изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка
и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на
жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е
установено с техническо средство – Дрегер Акотест 7510 с номер ARBA -0061, че
същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в издишания въздух над 0,5
на хиляда, а именно 0,89 на хиляда наличие на алкохол в издишания от него
въздух. И въпреки, че жалбоподателят не е бил съгласен с показателите на
дрегера, не се е явил за кръвна проба в посоченото време и място. Съдът счита,
че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от
полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за медицинско
изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис на проверяваното
лице, с отразен конкретен час и му е дадено максималното от нормативното
предвиденото време - 120 минути, в
които да се яви в болничното заведение за даване на кръвна проба. Пробата чрез
вдишване на място е била взета от преминало последваща проверка и в срок на валидност техническо средство,
видно от удостоверение за преминала последваща проверка на Дрегер 7510 ARBA 0061, с отчетена взета процесна проба в разпечатка от паметта на дрегера, също приложена по
делото. Отделно от това
в НП изрично е отбелязано, че впоследствие не е дадена кръвна проба, съгласно
депозираното до съда писмо с вх. № 10607/05.12.2019 г. на УМБАЛ „Св. Георги“, също
кредитирано и прието като писмено доказателство, наред с горните. Времето,
необходимо за цялостна проверка на водача е въпрос на преценка от страна на
контролните органи и не касае случая. В този смисъл съдебният състав счита, по
преписката е приложен и събран целият необходим доказателствен материал, въз основа, на който
е установено административното нарушение.
Ето защо съдът приема, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Що се отнася до сочените
съображения и доказателства, свързани с приемане на медикаменти и настъпила
умора към процесното време, както и здравословното му състояние от дата,
последваща на датата на нарушението, съдът намира, че това са все
обстоятелства, ирелевантни за решаване на делото и не могат да освободят
наказаното лице от отговорността, която носи, затова, че е управлявал МПС,
употребил алкохол над допустимото, поради което съдът не кредитира ангажираните
в тази връзка от жалбоподателя писмени доказателства.
По отношение на възражението за
наложените принудителни административни мерки, то също се явява неоснователно,
доколкото, същите мерки са неотносими към предмета на делото и се разглеждат по
друг ред.
Правилно жалбоподателят е бил
санкциониран по реда на чл.
174, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително
– за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв, като в случая е било установено 0,89 на
хиляда наличие на алкохол в издишания от него въздух посредством техническото
средство.
Относно размерът на наложените
наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от 12 месеца - съдът намира, че наказанията съответстват на закона, тъй
като са определени в твърд размер и не могат да бъдат индивидуализирани от
наказващия орган, както и не биха могли да подлежат на редуциране от страна на
съда.
Съдебният състав счита, че в
конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН,
тъй като от една страна не се констатира конкретното нарушение да е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид,
а от друга страна накърнените обществени
отношения са с особена важност.
С оглед изложените съображения
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0273-000597 от 09.09.2019 г. на Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисар, с което на В.К.И., ЕГН **********, са били
наложени следните административни наказания :
на основание чл.174, ал.1, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.