РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 15.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
касационно административно-наказателно дело № 157 по описа за 2023 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „ХЕС 2014“ ЕООД, представлявано от управителя Б.Д.Ч. със седалище и адрес на управление: с. Хлевене, област Ловеч, ул. „Стойчова”
№ 5, чрез
пълномощник адв. К.-ЛАК, срещу Решение № 173 от 04.09.2023 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 667 по описа за 2022 година на
Районен съд /РС/ – Ловеч, с което решаващият състав е потвърдил Наказателно
постановление № 11/2200065 от 11.08.2022 година на директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Ловеч, като законосъобразно.
В касационната жалба се твърди, че решението на РС е нищожно, недопустимо и
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане да бъде отменено, и отменено издаденото
наказателно постановление. Излагат се доводи, че районният съд погрешно е
приел, че с влизане в сила на предписание № 7, дадено с Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2212550/27.04.2022 г., влязло в сила на 12.05.2022 г., със задължителен
срок за изпълнение 16.05.2022 г., се е преклудирала „възможността да се
релевира инцидентно неговата незаконосъоразност“. Развити са подробни
съображения относно косвения съдебен контрол на влязлото в сила предписание № 7,
дадено с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2212550/27.04.2022 г., като
касаторът не оспорва, че не е обжалвал задължителното предписание, което е
влязло в сила. В тази връзка сочи, че ако съдът не осъществи инцидентен контрол
върху един унищожаем поради материална незаконосъобразност административен акт,
полученият резултат ще противоречи на принципа на законност, прокламиран в чл.4 АПК, а също и на тази част от принципа за истинност, залегнала в чл. 7, ал. 1 АПК. Намира за очевидно, че материално незаконосъобразният преюдициален
административен акт изопачава правната действителност и да се приемат правни
последици от едно правно нищо, какъвто е нищожният акт и то в едно съдебно
производство, е очевидно недопустимо. В подкрепа на доводите за допустимост на
косвеният (инцидентният) контрол на влязлото в сила предписание се позовава се
на особено мнение на съдии от ВАС по к. д. № 12/2014 г. и на реш. № 14/2014 г.
по к. д. № 12/2014 г. на Конституционният съд. Твърди, че органът е издал
наказателното постановление, без да е изяснил фактите и обстоятелствата от
значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията му и е започнал
административно производство в нарушение на чл. 35 на АПК, като неправи разлика
между наказателно постановление и административен акт.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован, лично поддържа касационната жалба по изложените в нея
съображения.
Ответникът Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Ловеч, в съдебно заседание чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че въззивният съд е
анализирал обективно и пълно фактическата обстановка на база събраните писмени
и гласни доказателства в първоинстанционното производство, и е постановил
законосъобразен съдебен акт. Моли да остане в сила решението на РС Ловеч като
правилно. Претендира присъждане на разноски за
юристсконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Участващият в касационното производство
прокурор от Окръжна
прокуратура - Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и
пледира да отстане в сила постановения съдебен акт, като правилен. Счита изводите
на първоинстанционния съд за законосъобразност на протичане на
административнонаказателното производство и за безспорна установеност на
извършеното административно нарушение за правилни. Счита, че изложените от
касатора аргументи, е следвало да бъдат развити в производството по оспорване
на даденото предписание, което не е сторено, и този ИАА е влязъл в сила, поради
което са последвали и действията от страна на контролния орган по проверка на изпълнение
на даденото предписание.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на
страните и като извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от активно легитимирана страна и срещу решение на Районен съд - Ловеч,
което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в жалбата касационни основания са за неправилно приложение на закона по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърдението за недопустимост, представлява
касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, но не и по приложимия в настоящото производство чл. 348 от НПК.
Разгледана
по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице
посочените от касатора основания за отмяна.
С
обжалваното решение, решаващият състав на Ловешкият районен съд е потвърдил
наказателно постановление /НП/ № 11/2200065 от 11.08.2022 година на директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ловеч, с което на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/ е наложена на „ХЕС 2014“ ЕООД,
имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда.
Административнонаказателната отговорност е ангажирана
за това, че „ХЕС 2014“ ЕООД в качеството си на работодател е извършило
нарушение на трудовото законодателство, като не е изпълнил задължително предписаниес №7, дадено
с Протокол № ПР2212550 /27.04.2022 г. на ДИТ, в указания срок до 16.05.2022г.,
а именно да определи ред за провеждане и документиране на инструктажите по
безопастност и здраве на лицата по
чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инстректаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопастни условия на труд.
Първоинстанционният съд е проявил
процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и
гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Въз основа
на тях, съдът обосновано е приел, че касаторът като работодател не е спазил
трудовото законодателство като не е изпълнил задължително предписание с №7,
дадено му Протокол № ПР2212550
/27.04.2022 г. на ДИТ, в указания срок до 16.05.2022г. При осъществения контрол
за законосъобразност районният съд е констатирал, че процесното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат
изискуемите реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
страната. По същество е приел за доказано описаното в акта и НП нарушение на разпоредбата
на чл.415, ал.1 от КТ, която определя като административно нарушение
бездействието на съответното лице, спрямо което е дадено задължителното
предписание и като императивна такава работодателят следва да следи за
изпълнението й стриктно, и неизпълнението й е основание за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. При
тези съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното НП
деяние, представлява административно нарушение на трудовото законодателство,
тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото.
Изложените от въззивният съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от
съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал. При
безспорно установено нарушение и неговия автор е обосновал защо не следва да се
квалифицира деянието като маловажно и наложената санкция не търпи редукция. С оглед
на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Приетата от съда
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият
касационен състав на съда. Последният споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд за законосъобразност на издаденото НП.
Според ангажираната от
наказващият орган разпоредба на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, който не
изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че даденото под № 7 от протокол №
ПР2212550/27.04.2022 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч предписание,
задължаващо дружеството като работодател да определи ред за провеждане и
документиране на инструктажите по безопасност и здраве на лицата по чл.11,
ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., като определи такива за всички
други лица, които ще посещават производствените звена на предприятието и не
попадат в изискванията на чл.11, ал.1, т.1 - т.5 от Наредбата, не е било
изпълнено, представляващо нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ,
определяща като административно нарушение бездействието на съответното лице,
спрямо което е дадено задължителното предписание. Безспорно е налице неизпълнение на принудителна административна
мярка, наложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
При фактическата установеност по
делото извършеното от касаторът нарушение е съставомерно, и съставлява
фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма.
Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на
трудовото законодателство по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда и е основание за
реализирането на административно наказателна отговорност, като по делото не
съществува спор относно административно - наказателно отговорното лице. Тъй
като е ангажирана отговорност на юридическо лице, отговорността е обективна и
безвиновна. Правилни са изводите на РС относно приложението на чл.28 от ЗАНН. В
конкретния случай липсват основания за определяне на санкцията при условията на
чл.415в, ал.1 от КТ, която норма е специална по отношение на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и при липсата на основания за приложението й в още по-малка
степен липсват такива за приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи,
че при определяне размера на наложената санкция наказващият орган е съобразил,
че нарушението е първо такова за касатора, при липса на данни в обратния
смисъл. Като наложеното административно наказание имуществена санкция е в
минималния размер, предвиден за процесното административно нарушение и е
законосъобразно определен, съответно отговаря на целите на закона, очертани в
чл.12 от ЗАНН.
При преценка законосъобразността
на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на районният
съд за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Кодекса
на труда и Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инстректаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопастни условия на труд.
Административно-наказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила, АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити и са издадени от компетентни органи. Фактите са установени
правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка
подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на
наказателното постановление.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведените касационни
основания, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за
законосъобразност на наказателното постановление.
От касационната инстанция не бяха констатирани
нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд,
довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а позоваването
на такива в касационната жалба е неоснователно. При постановяване на решението
си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В
решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано
ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните,
доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира
със събраните по делото доказателства. Наведените
в касационната жалба основания във връзка с незаконосъобразност на НП са
развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на
РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни
мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да
повтаря, а следва да препрати към тях съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Доводите в касационната жалба относно инцидентния
контрол за законосъобразност на административните актове в гражданския и
административния процес са неотносими, не са съобразени с факта, че настоящото
производство е административнонаказателно, като не е нито гражданско, нито
административно такова, както и посоченото в тази
връзка от касатора, че: „отправям
възражение за нищожност и материална незаконосъобразност на предписанието,
дадено в протокол изх. № ПР2212550/27.04.2022 г.“ . Не са съобразени с
обстоятелството, че се обжалва съдебно решение, с което е потвърдено
наказателно постановление, което в теорията и практиката се приема за
правораздавателен акт, а не за индивидуален административен акт.
Следва да се
посочи, че в АПК липсва разпоредба относно инцидентния /косвен/ съдебен
контрол, като някои състави на ВАС приемат, че инцидентният контрол в
производство по АПК не е допустим, а намира приложение само в производство пред
гражданските съдилища по реда на ГПК.
Доколкото касаторът,
не е съобразил, че настоящото производство е административнонаказателно, като
касационните основания са тези по чл.
348 от НПК, поради което касационната инстанция не намира основания да се
произнася относно възражението за нищожност/ унищожаемост на предписание № 7,
дадено с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2212550/27.04.2022 г., влязло
в сила на 12.05.2022 г., със задължителен срок за изпълнение 16.05.2022 г.
Изложените
в жалбата аргументи относно даденото предписание е следвало да бъдат развити в
производството по оспорването му. В случай на несъгласие с констатациите на
задължителното предписание №7, работодателят е следвало да възрази, като
обжалва същото по реда на АПК – чл. 405 от КТ. Ето защо както
административнонаказващият орган така и съда в административнонаказателното
производство са обвързани с констатациите на влязлото в сила задължително
предписание № 3, дадено с Протокол за извършена проверка изх. №
ПР2212550/27.04.2022 г., влязло в сила на 12.05.2022 г., със задължителен срок
за изпълнение 16.05.2022 г.
Доводите на касатора,
че при извършване на двете проверки, никой от инспекторите на ДИТ не се
заинтересовал коя част от имота точно е предоставена за експлоатация на
управляваното от него дружество, че няма производствено звено, че се касае за
едно помещение, в което се продават разкомплектовани автомобилни части са неотносими
и е следвало да бъдат развити в друго административно производство по реда на
АПК при обжалване на същото задължително предписание – чл. 405 от КТ.
Изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние -
действие или бездействие, зависи от съдържанието на предписанието. В случая както
се посочи по-горе се касае за бездействие, тъй като неизпълненото задължително
предписание, в процесната част, се състои в задължение на дружеството -
работодател да определи ред за провеждане и документиране на инструктажите по
безопасност и здраве на лицата по чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г., като определи такива за всички други лица, които ще посещават
производствените звена на предприятието и не попадат в изискванията на чл.11,
ал.1, т.1 - т.5 от Наредбата.
Касаторът не
отрича, че това предписание не е обжалвано, като напротив, излага аргументи, че
в настоящото касационно производство при проверка на законосъобразност на
решението на РС, касационната инстанция следва инцидентно да установи нищожност
/незаконосъобразност на задължителното предписание.
Няма
данни това предписание да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ, като обжалването
не спира изпълнението, поради което от него е възникнало задължението за
адресата на предписанието, като срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл
на 16.05.2022 г.
Именно
неизпълнението на предписанието е основание за търсене на
административнонаказателна отговорност, което представлява и изпълнителното
деяние на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, в който смисъл и
РС не е следвало да обсъжда съдържанието и констатациите на влязло в сила
задължително предписание, което е подлежало на обжалване по реда на АПК в друго
производство.
От събраните от РС писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че предписанието не е било изпълнено в
указания срок, с оглед на което са налице всички законови предпоставки за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на касатора.
Наведените в
касационната жалба основания във връзка с незаконосъобразност на НП са развити
и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на
всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни
мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да
повтаря, а следва да препрати към тях съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
По изложените съображения, настоящият
състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са
налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
При този изход на делото основателна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция на основание действащата в момента
редакция на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, чийто размер с оглед
правната и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че ответникът е
заявил претенция от 80 лева, в същия размер претенцията следва да бъде уважена.
Мотивиран така и на основание чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл.221 ал.2,
предложение първо Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173 от 04.09.2023 година, постановено по административно-наказателно
дело № 667 по
описа за 2022 година на
Районен съд Ловеч.
ОСЪЖДА „ХЕС 2014“, ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област Ловеч, община Ловеч, с. Хлевене, ул.
„Стойчова“ № 5, представлявано от управителя Б.Д.Ч., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева разноски за настоящата инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.