Присъда по дело №74/2014 на Окръжен съд - Ямбол

П  Р  И  С Ъ  Д  А

 

 

№ 6                                         20.01.2015 година                        град Ямбол

 

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Ямболският окръжен съд                               ІІІ-ти     Наказателен състав

На двадесети  януари                                                                    2015 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТРАНКА Ж.

                                                ЧЛЕН СЪДИЯ: ГЕРГАНА КОНДОВА

                                     СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Б.Ж.

                                                                          2. З.С.

                                                                          3. И.П.

Секретар  Ив. З.

Прокурор Г. Г.

Като разгледа докладваното от съдия Ж.

НОХД № 74 по описа на 2014 година.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият М.В.Д. - роден на *** ***, с постоянен адрес ***, живущ ***, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, понастоящем задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, осъждан, ЕГН: **********,

ЗА ВИНОВЕН  в това, че на 22.12.2012 г., в гр. Ямбол, в частен дом, намиращ се на ул. „Жеко Андреев” № 17 умишлено е умъртвил Т.С.Б, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.

ПРИЗНАВА подсъдимият М.В.Д., с установена по делото самоличност, за ВИНОВЕН и в това, че на 22.12.2012 г., в гр. Ямбол, от частен дом, намиращ се на ул. „Жеко Андреев” № 17 е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 1400 лв. от владението на Т.С.Б без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194 ал. 1 във вр с. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК определя на подсъдимият Д. общо наказание за двете престъпления в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.

На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК ЗАЧИТА времето през което подсъдимият Д. е задържан с мярка за неотклонене ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и с Постановление по чл. 64 от НПК считано от 23.12.2012 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

ПРИЗНАВА подсъдимият Д., с установена самоличност, за НЕВИНОВЕН в това на 22.12.2012 г., в гр. Ямбол, в частен дом, намиращ се на ул. „Жеко Андреев” № 17 да е отнел чужди движими вещи - пари, в размер на 1400 лв. от владението на собственика им - Т.С.Б с намерение противозаконно да ги присвои, като да е употребил за това сила и деянието да е придружено с убийството на Т.С.Б, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.  199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 198, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимият М.В.Д., с установена по делото самоличност, да заплати на Н.И.Б. обезщетение за причинени неиуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва, счтано от датата на увреждането 22.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимият Д., с установена по делото самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер както следва: 10223,02 лв. по сметката на ОД на МВР –Ямбол; 1598,27 лв. по сметката на Ямболски окръжен съд, бюджет на съдебната власт, както и държавна такса в размер на 2400 лв.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА описани по Приемо-предавателен протокол от 14.03.2014 г. на ЯОС като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Бургас.

 

                                                      

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                               ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

 

 

        СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1.                           2.                         3.

Мотиви на присъда № 6/ 20.01.2015г.по нохд № 74/ 14г.по описа на Окръжен съд - Ямбол.

Ямболската окръжна прокуратура е предявила обвинение против М.  В.Д. *** за престъпление по чл.199 ал.2 т.2, пр.1, вр.с чл.198 ал.1 от НК, затова че на 22.12.2012г. в гр.Ямбол, в частен дом находящ се на ул.”Жеко Андреев” № 17 е отнел чужди движими вещи- пари в размер на 1400лв. от владението на Т.С.Б с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с убийството на  Т.Б.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Н.И.Б. – син на Т.Б против подсъдимия М.Д.  в размер на 60 000лева представляващ обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 22.12.2012г.до окончателното изплащане на сумата. Н.Б. е конституиран в наказателния процес в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура поддържа изцяло предявеното обвинение като счита, че  от събраните на съдебното следствие  доказателства се доказва по безспорен и несъмнен начин фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, като се прави анализ на събраните доказателства. На това основание се иска съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимият Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 199  ал.2 т.2, пр.1, вр.с чл.198 ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание доживотен затвор, което да бъде изтърпяно при първоначален специален режим. Алтернативно се пледира за налагане на наказание 20 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и да се приложи разпоредбата на чл.59 НК. Прави се искане да се уважи изцяло предявеният  граждански иск като доказан по основание и размер.

Гражданският ищец и частен обвинител Н.Б. участва в съдебно заседание, чрез повереник адвокат С.В. ***, чрез която поддържа изцяло предявеното против подсъдимия обвинение. Твърди се, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства. Прави се  анализ на събраните доказателства и се сочи, че същите следва да бъдат кредитирани с изключение обясненията на подсъдимия, тъй като те са изолирани и нелогични. На това основание се иска съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.199 ал.2 т.2, вр.с чл.198 ал.1 НК и да му бъде наложено наказание доживотен затвор в предвид изключително високата степен на обществена опасност на извършеното  престъпление. Пледира се за доказаност на предявения граждански иск както по основание така и по размер и се прави искане същия да бъде уважен изцяло.

Подсъдимият М.  Д. участва в съдебно заседание лично и със служебно назначен защитник адв.М.А. ***, чрез която оспорва изцяло предявеното му обвинение. Твърди се, че по делото липсват преки доказателства уличаващи подсъдимия в извършване на инкриминираното му престъпление, а събраните косвени такива също не са достатъчни да се направи такъв извод. Излагат се  съображения, че по делото не са събрани никакви доказателства, че убитата Т Б приживе е притежавала посочената сума пари за която се твърди, че е отнета чрез насилие от подсъдимия, както и не са налице доказателства, че Д. е убил пострадалата възрастна жена. Излагат се и съображения за несъстоятелност на предявеното обвинение грабеж  придружен с убийство, тъй като по никакъв начин не е доказано, че пострадалата е оказала съпротива по повод отнемането на парите й и това да е дало основание на извършителя да я убие. Прави се искане съдът да постанови присъда, с която да признае подс.Д. за невинен и да бъде оправдан изцяло по предявеното му обвинение- грабеж придружен с убийството на Т.Б. Пледира се за неоснователност и на гражданския иск и се иска същия да бъде изцяло отхвърлен.

На основание чл.372 ал.3 НПК с нарочно определение съдът одобри изразеното съгласие от защитника на подсъдимия, от повереника на гражданския ищец и прокурора да не се провежда разпит на свидетелите Е.Д., П.П., Кръстьо Ж., П.Ш., С.Д., Х.Ч., Й.Ч.,  А.И., както и да не се провежда разпит на вещите лица П.М., Д.К., В.В., И. Ч, И.С., М.М. и П.Ц.. На основание чл. 371 ал.1 НПК на съдебното следствие са прочетени показанията на посочените свидетели дадени на досъдебното производство , както и са прочетени заключенията на експертизите изготвени от посочените вещи лица и по този начин са приобщени към доказателствения материал.

    За да постанови присъдата си съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.В.Д. е роден на ***г***, със средно образование,  не работи. Осъждан е както следва: с присъда по нохд №411/90г.на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим за извършено престъпление по чл. 381, вр.с чл.26 ал.1 НК; с присъда по нохд № 976/ 96г. на глоба в размер на 10 000лв.за извършени престъпления по чл.346 ал.1 НК и по чл.194 ал.1 НК; с присъда по нохд № 1259/98г. е осъден на осн.чл.197 т.1 НК на 6 месеца лишаване от свобода, което на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изтърпяване за срок от три години; с присъда по нохд № 1670/2008г.е осъден на осн.чл.195 ал.1 т.4, 5 и 7 , врс чл.55 НК на 4 месеца лишаване от свобода и с присъда по нохд № 171/ 08г.е осъден на осн.чл.195 ал.1 т.3,4 и 7 и чл.55 НК на четири месеца лишаване от свобода. На осн.чл.25,ал.1 вр.с чл.23 ал.1 НК на подс.Д. е определено общо наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода по присъди постановени по нохд № 171/08г. и № 1670/08г. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на това общо наказание и същото е изтърпяно на 30.09.2008г.

Подсъдимият Д. живеел от около 9 години на съпружески начала със св.М.Ч., като в продължение на няколко години до м.май 2012г. живеели и работели на остров Крит. След прибирането си в България първоначално двамата отишли да живеят при сина на св.Черкезора в с.Селиминово, обл.Сливен където изхарчили  спестяванията си от чужбина. През лятото на 2012г. работели в к-с Слънчев бряг, като обслужващ персонал, а през есента се прибрали отново в с.Селеминово за около 20 дни, след което се разделили и подсъдимият отишъл да живее в гр.Ямбол в дома на пострадалата Т.Б.

Пострадалата Т.Б е родена на ***г***, вдовица е от 1976г. и от тогава живеела сама. Синът й Н.Б. ***, а дъщеря  й В Д. е починала. От дъщеря си има  трима внуци- Е.Д., И.Д. и М.Г., първата живее в гр.София, втория в гр.Варна, а М. ***, което се установява от приложените по делото удостоверения за наследници /л. 143, 144 т.ІІ/. Б е пенсионер от 1976г., като при отпускането на размерът на пенсията й е бил 39,30лв. и в годините плавно се е увеличавал. От 2002г.е получавала 145, 05лв. Къщата на Б представлява двуетажна жилищна сградата, като първия етаж е собственост на друго неустановено по делото лице и към 2012г.е бил необитаем, а на втория етаж живее пострадалата. Етажа се състои от входно антре и три стаи, входната врата на етажа е дървена, затваря се с обикновена брава, като заключващия механизъм бил развален, заключвала се с райбер. До втория етаж се стига по външно стълбище, има и дворна врата, която се затваряла също с райбер, който се отварял и отвън, от улицата. Б обитавала стаята намираща се от антрето в дясно, в която е имало легло, две дървени маси, печка на твърдо гориво, кашони с дърва  и въглища. От протокола за оглед и фотоалбума е видно, че мебелите, покъщнината и вратите са стари и неподдържани.

От около 2008г. св. В.Н. /род.на ***г./ заживял в дома на Б, като същия се настанил в стаята вляво от антрето. Двамата си разпределили задълженията,  Б е готвела, перяла и домакинствала, а Н.  пазарувал, цепел дърва, простирал. Пострадалата отговаряла за сметките,  Н. й давал по- голямата част от своята пенсия, а тя от своя страна му давала пари за ежедневното пазаруване. Живеела изключително скромно, като харчела пари само за най- необходимото, а останалите от парите спестявала. Няколкократно е получавала и финансова помощ от внука си И. и от сина си Н.Б.. Парите разделяла в пликове, които поставяла в кутия,  която слагала в гардероб в средната стая. За спестените пари знаели всички от близките й, включително и св.Н..

 Пострадалата е била в добро общо здравословно състояние за възрастта си, като единствено имала проблеми с гърба и се движела приведена. Освен със св.Н. тя контактувала с внучката си  св.М.Г. и инцидентно със св. А.Ж., която й е съседка и роднина.

След като се разделил със св.М.Ч. през есента на 2012г.подсъдимият се нанесъл да живее в къщата на Б , като баща му св.В.Н. се преместил в средната стая, а подсъдимия се настанил в стаята, която преди това обитавал баща му. Подсъдимият не работел, като вечер излизал да събира отпадъци от контейнерите. С това се занимавал и баща му. По делото не се събраха доказателства за влошени отношения между подсъдимия и Т.Б. Установи се че тя не го е харесвала, тъй като „ходи небръснат и по- цял ден стои в стаята си и пуши” без да върши нищо. Подсъдимият бил наясно с отношението на пострадалата към него като се е стараел  двамата да се виждат рядко.

В началото на м.декември 2012г. подсъдимият взел решение да заживеят заедно с баща си и св.Ч.  в обща квартира. От обява във в-к „Ало Ямбол” се свързал със св.П., който отдавал под наем  собствена къща находяща се в гр.Ямбол, ул.”Жеко Андреев” №105. На 4.12.2012г.подсъдимият и баща му В.Н. направили оглед на къщата и казали, че ще я наемат при условията предложени от собственика, т.е. да заплащат месечен наем от 120 лева на всяко 10 число от месеца.   На 8.12.2012г.св.П. предал на подсъдимия ключа от квартирата, като последния обяснил, че не може да заплати наема на 10-ти, тъй като баща му все още не е получил пенсията си. Уговорили се плащането да стане до 14.12.2012г.

На 9.12.2012г.подсъдимият, баща му св.В.Н. и св.М.Ч. се нанесли да живеят в посочената къща, състояща се от две стаи. В едната стая се нанесли подсъдимия и Ч., а в другата баща му.  Св. Н. имал уговорка с Т.Б да продължи да се грижи за нея като й пазарува, пренася й дърва и да простира дрехите, а тя да продължи да му пере  дрехите. Подсъдимият ходел вечер да събира отпадъци от контейнерите,  като носел и хранителни продукти, които консумирали с приятелката си.

На 14.12.2012г.съгласно предварителната уговорката св.П.  се обадил по телефона на подсъдимия за да уредят плащането на наема, но той му казал, че се намира в гр.Сливен и обещал да се срещнат на следващия ден. На уговорената среща подсъдимият обещал, че на следващия ден ще заплати наема. На 16 и 17.12.2012г.двамата отново провели срещи, на които подсъдимият отново обещавал да заплати наема, като обяснявал, че очаква плащане от делба на наследствен имот, но има проблем с наследниците. На 18.12.2012г.подсъдимият се обадил на св.П. по телефона и му казал, че със сигурност ще заплати наема на 19-ти. На уговорената дата двамата отново се срещнали като подс.Д. се оправдал, че баща му е болен  и отново помолил за отсрочка до следващия ден. На 20-ти св.П. изпратил съобщение от мобилния си телефон № ********** до мобилния телефон на подсъдимия № ********** „ Утре по обяд ще съм в „Каргона”, ако не сте намерили пари за наема , трябва да освободите квартирата. До тогава.” На 21-ви подсъдимият се обадил по телефона на св.П., след което се срещнали в центъра на града, като той бил много притеснен и започнал да обяснява, че има финансови затруднения , тъй като пенсията на баща му е запорирана. Св.П. му казал, че му определя последен срок на 22-ри за да плати наема и, че ако не стори това ще трябва да се изнасят ,тъй като има друг кандидат, който да наеме къщата. Подсъдимият продължил да моли за отсрочка и след като се убедил, че свидетеля е непреклонен му казал, че ще пътува някъде и след като се върне късно през нощта ще му се обади за да плати. Св.П. му казал , че може да му се обади сутринта , тъй като през нощта хората спят.

Докато живеел в дома на пострадалата Б, подсъдимият бил наясно, че тя има пари, които държи в дома си, а два дни преди 22.12.2012г.св.Ч. дочула разговор между него и баща му св.Н., при който последния обяснявал на сина си, че Тинка държи парите си или в гардероба или под дюшека.

На 21.12.2012г.св. М.Г. посетила баба си постр.Б, която отишла в средната стаята, в която преди това спял св.Н. и взела от гардероба картонена кутия за обувки, в която си съхранявала спестените пари.  Парите държала в различни пликове. От един от пликовете взела банкнота от 20лв. и я дала на внучката си за да й напазарува, като оставила кутията с парите в стаята на  масата.      

Притиснат от обстоятелството, че няма пари за да плати  дължимия наем и от последното предупреждение на собственика на къщата, че ако не плати до 22- ри декември ще трябва да се изнесе от квартирата,  подсъдимият взел решение да извърши кражба на пари от дома на Т.Б. За целта късно вечерта обул върху дънките си долнище на анцунг, както и черно дебело яке, на главата си сложил шапка, взел и раницата с която ходел на събира отпадъци и около 0,30часа на 22.12.2012г.излязъл от квартирата. Насочил се към дома на Т.Б, като преминал през входната врата на двора, качил се по стълбите на етажа на пострадалата и влязъл  през входната врата в антрето.  След това влязъл в стаята в дясно от антрето, в която живеела пострадалата Б. Същата чувайки шум станала от леглото и след размяна на реплики подсъдимият взел инцидентно решение да извърши с пострадалата блудствени действия. Съблякъл я от кръста надолу, като свалил плетен сив клин, пола и долното бельо /два чифта долни гащи/  и използвайки сила я поставил върху леглото в колянно- лакетно положение. Коленете били подпрени на пода, краката леко разтворени, а тялото с гърдите било легнало на леглото, като лицето било захлупено в дюшека на леглото. След това повдигнал и горните й дрехи на нивото на плешките и  започнал да вкарва многократно дръжката на метален предмет във влагалищната част на маточната шийка  и аналната област причинявайки й особено силни и мъчителни болки, поради особената болезненост на тъканите в аналната и половата област. След извършване на посочените действия, с метален инструмент с дръжка и основа  във формата на равнобедрен триъгълник, с размери на основата 15-20мм.и рамене 25-30мм. подсъдимият нанесъл няколко  удара със значителна сила в тилната област на главата на пострадалата. С тези удари подсъдимият е причинил смъртта на Т.Б, която починала между 2 и 3 часа и на 22.12.2012г. След нанасянето на ударите в главата подсъдимият Д. взел от картонената кутия намираща се на едната от масите в стаята  сумата от 1400лв., след което избърсал дръжките на двете врати и напуснал дома на пострадалата. Прибрал се в квартирата си около 3,30часа, като бил силно притеснен, събудил св.Ч и й казал, че е „станала голяма беля” и че е ударил бабата, защото изскочила пред него и искала да извика за помощ. Свидетелката разбрала, че подсъдимия говори за бабата при която е живеел задно с баща си. След това извадил от джоба си 600лв.и ги хвърлил на масата и отново казал, че е ударил бабата и че е намерил парите в бяла кутия за обувки. Целият е треперел от страх. Същия не казал с какво и къде е ударил бабата. След това подсъдимият започнал да пие коняк от бутилката, като междувременно разрязал якето с което бил облечен вечерта и го изгорил в печката. Изгорил и анцунга, шапката и раницата, която носел вечерта, като същата е била с джобове затварящи се с метални токи. До сутринта подсъдимият не легнал, а седял на масата и продължил да пие. Около 3,40часа поставил на мобилния си телефон СИМ карта с № **********, която преди това намерил в контейнер за смет и е собственост на св.В.К.  и позвънил на хазяина си св.П., но той не му отговорил. Около 4,40часа отново му звъннал, и му предложил да се срещнат до 30мин.до минералната баня. Св.П. отговорил, че спи и че сутринта ще му се обади за се разберат кога и къде да се срещнат. Свидетеля разбрал, че подсъдимият е  пиян.

Сутринта  около 6 часа подсъдимият и св.Ч решили да отидат на гости на роднини на последната в гр.Сливен. Подсъдимият се преоблякъл, като дал на св.Ч. парите, които оставил на масата- 600лв. излезли на улицата, наели таксиметров автомобил управляван от св.С.Д.. Докато пътували за гр.Сливен подсъдимият извадил още пари и ги дал на Ч., като й казал, че това са още 600лв. В портфейла му останали още 200лв. от които подсъдимият платил на св.Т 30лв.  В таксиметровия автомобил забравил велурените си ръкавици, които били предадени от свидетеля по делото.

В гр.Сливен подсъдимият и св.Ч. отишли в дома на св. Й.Ч. ***. Събудили свидетеля и съпругата му, след което ги почерпили с кафе. По късно отишли до дома и на св.Х.Ч., който имал новородена внучка и щял да черпи.  Свидетелката Ч. отваряла портфейла и свидетелите са видели , че същата разполага с много пари, според тях поне 1000лв.          

  Подсъдимият помолил св.Й.Ч. да го придружи до гр.Ямбол, като двамата наели таксиметров автомобил „Фолксваген Шаран” с ДК № СН 2869 КА управляван от св. А.И. и около 8,30часа пристигнали в гр.Ямбол. В 8,27часа  подсъдимият позвънил по телефона на св.П. и му казал , че го чака на кафенето на Безистена в гр.Ямбол за да му плати наема. Когато св.П. влязъл в заведението подсъдимият, св.Й.Ч. и А.И. седели на маса и пиели кафе. П. се присъединил към тях като подсъдимият му предал сумата от 360лв-. и му обяснил, че му плаща наема за м.декември и предплаща за следващите два месеца- януари и февруари 2013г. За парите му обяснил, че негов приятел му върнал заем от 100 000лв. След това тримата се върнали отново ***, където подсъдимият и Ч. си закупили  мобилни  телефони втора ръка за 60 и 65лева. Последната употребила алкохол, като докато танцувала извадила парите и ги показвала на близките си. Около обяд  между 11,30 и 12 часа отново със същия  таксиметров автомобил подсъдимият и Ч. се прибрали в квартирата в гр.Ямбол. За таксиметровия превоз подсъдимият платил на св. А.И. 20лв.за превоза сутринта и 15 лева за връщането им в гр.Ямбол.  

 На 22.12.2012г.около 8 часа св.В.Н. по предварителна уговорка с Т.Б закупил от кварталната фурна два хляба и отишъл до дома й за да ги остави.  Качвайки се по стълбите забелязал, че входната врата е притворена, след което влязъл в стаята и видял пострадалата коленичила пред леглото, гола от кръста надолу и ,че главата й е в кръв. Свидетелят я извикал по име,  побутнал я по раменете и се убедил, че е убита. Веднага излязъл и отишъл до дома на св.А.Ж., тъй като знаел, че това е единствената позната, с която Б е контактувала. Съпругът на свидетелката св. К.Ж. му казал, че съпругата му не е в дома си и го посъветвал да се обади на полицията.  Св.В.Н. отишъл лично до полицията и съобщил за убийството на Т.Б.

На 22.12.2012г.от 9,40ч.до 12,45часа е направен оглед на местопроизшествие, като е огледана входната врата на къщата и стаята в която е обитавала пострадалата и в която се е намирал трупа й.  На 50см.от мивката в близост до крака на пострадалата е намерен на пода бял плик,  в който е имало банкноти на стойност 685лв. На пода са били разхвърляни чехъл, възглавница, плетен чорап, сив клин , синя пола, съдрана в областта на ципа и с безопасна игла. Под тях е  намерено сиво бельо, долно / долни гащи/, а под тях  още един чехъл. До мивката се намира втора маса с подредени вещи, между които и кутии. Описано е и положението на трупа- в колянно- лакетно положение, коленете подпрени на пода, краката леко разтворени, а тялото с гърдите върху леглото. Тялото от кръста надолу е голо, нагоре облечено с поларено палтенце и сива блуза, които са набрани нагоре на нивото на плешките,  лицето е захлупено в дюшека, под лицето са поставени вестници,  ръцете свити в лактите и под тялото. При огледа са иззети дрехи, обтривки от различни части на тялото на пострадалата. При огледа на веществените доказателства е открит косъм върху ластика на сивия плетен клин. Демонтирани са и бравите на двете врати на входната на антрето и вратата на стаята обитавана от пострадалата.    Не е направен оглед на останалите две стаи на къщата, липсват доказателства да е издирвано средството с което е извършено убийството и за което още тогава се е знаело, че е твърде специфично.  

Няколко часа след огледа св.М.Г., внучка на постр.Б е влязла сама в къщата и е взела от гардероба намиращ се в средната стая сумата от 3171лв., които са били поставени в хартиен плик за хляб с надпис „Агрокорн”. Тази сума впоследствие е предадена на разследващите и по – късно с разписка отново е върната на св.Г. и св.Б..

С протокол за доброволно предаване на 22.12.2012г.св.М.Ч. предава банкноти на стойност 860лв. ,  дрехи на подс.Д.  и мобилни апарати.

С протокол за доброволно предаване /л. 188 т.І ДП/ св.В.Н. предава намиращите се в печката за твърдо гориво поставена в квартирата на подсъдимия метални катарами- големи и малки, метална рапида и метални халки, както и чорапи , обувки и два броя метални шиша с пластмасови дръжки.    

 От заключението на съдебно медицинската експертиза изготвена от вещото лице съдебен лекар д-р Ч. / прил.на л. 2-5 т.ІІДП/ е видно ,че при извършения оглед , аутопсия и изследване на трупа на Т.Б на 86години е установено следното: наличие на две обилно кървящи разкъсно- контузни рани  на меките черепни  покривки с триъгълна форма в тилната област на главата с масивно многофрагментно счупване на подлежащите черепни кости с образуване на множество констни фрагменти с хлътване на някои от  тях в черепната кухина, наличие на субдорални  /под твърдата мозъчна обвивка/ и епидурални /над твърдата мозъчна обвивка/ хематоми, огнищни субарахноидални кръвоизливи в тилните и теменните области на двете  големи мозъчни хемисфери, както и в базалните области на двете големи мозъчни хемисфери, масивен оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзилив големия тилен отвор и дифузни червеникави точковидни кръвоизливи по срезните повърхности на двете големи мозъчни хемисфери. Установена е и значителна кръвозагуба не по- малко от 1,5-2 литра.

По външния оглед и аутопсията на трупа са установени повърхностни травми в областта на двете коленни стави и в областта на двете подбедрици.

 Установени са кръвонасядания в аналната област на трупа на пострадалата с наранявания на наличните хемороидални възли в аналната област на пострадалата, както и травми в областта на малките и големите срамни устни и в областта на влагалищната част на маточната шийка, която е установено, че е изпаднала. В областта на големите срамни устни и в областта на предната комисура е установено наличие на плитка повърхностна рана под формата на повърхностно цепване на лигавицата и подлигавичните тъкани в протежение на около 2 см. В областта на влагалищната част на маточната шийка са установени петнисти повърхностни кръвонасядания.

Причината за смъртта на пострадалата е тежката черепномозъчна травма , която се изразява в установените разкъсно- контузни наранявания на меките черепни покривки в тилните области на главата с многофрагментно счупване на подлежащите черепни кости, установените ексдурални хематоми и субарахноидални кръвоизливи, значителните  контузионни огнища  на двете големи хемисфери и значителната кръвозагуба от получените наранявания с образуване на значителни  локви кръв и анемизиране на кожата, лигавиците и вътрешните органи. Настъпването на смъртта е в пряка и непосредствена причинна връзка с причинените на пострадалата значителни травматични увреждания на меките черепни покривки, черепните кости, мозъка и мозъчните обвивки.

Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като този предмет добре отговаря  да има повърхност отграничена от тъпи ръбове наподобяваща равнобедрен триъгълник  с размери на основата около 15-20мм. и рамене с дължина около 25-30мм. Според експерта категорично може да се каже, че уврежданията са получени вследствие нанасяне на удари със значителна сила с такъв предмет или такива предмети. Предметът не е случаен от вида на парче камък или тухла, като добре отговаря да е някакъв метален предмет , който е с дръжка, която служи за замахване. Ударите в областта на главата  са били най- малко два.

Уврежданията в половата област според вещото лице д-р Ч. е малко вероятно да са причинени при опит за извършване на полово сношение или при извършване на полово сношение, като същите добре отговарят да са извършени с цел малтретиране на пострадалата. Добре отговарят да са получени при вкарване в половия орган на пострадалата на твърд предмет, като този предмет е възможно да е дръжката на предмета , с който са причинени уврежданията в областта на главата на пострадалата. Разкъсванията на хемороидалните възли са получени по същия механизъм т.е. вследствие на набутване в аналната област на твърди тъпи предмети.

Черепномозъчната травма само по себе си представлява постоянно общо разстройство  на здравето опасно за живота на пострадалата. Разкъсно- контузните рани в тилните области  на главата с подлежащото многофрагметнтнно счупване  на черепните кости представлява проникващо нараняване на  черепната кухина.

Описаните наранявания, видно от разположението и тежестта им са били причинени по особено жесток и мъчителен за пострадалата начин. Тъканите в аналната и половата област са особено болезнени.  Причиняването на травматични увреждания в тези области са съпроводени с усещането на особено мъчителни  и силни болки. Приживе пострадалата е била малтретирана  продължително време. Смъртта е настъпила бавно и мъчително.

Трупната картина отговаря смъртта да е настъпила между 2 и 3 часа на 22.12.2012г.

В показанията си на съдебно следствие вещото лице д-р Ч. сочи, че първо са причинени уврежданията в половата и аналната област и след това тези в областта на главата. Ударите в областта на главата са нанесени в положението, в което е намерена пострадалата т.е. коленете на пода, а тялото и главата върху леглото, като лицето й е захлупено върху леглото. Този извод се прави като се изхожда от характеристика на уврежданията в половата област, тъй като те са извършени приживе. Според вещото лице е напълно възможно само едно лице да е извършило блудствените действия и убийството, както и е обяснимо липсата на травми с цел отбраняване, поради несъответствието на силите на нападателя и пострадалата. Следва да се отчете напредналата възраст на пострадалата и нейната старческа немощ.

От заключението на съдебно медицинската експертиза на веществени доказателства изготвено от вещото лице В.В. / прил.на л. 26-29 т.ІІ ДП/ е видно, че при огледа на дрехите иззети от дома на пострадалата  е намерен човешки косъм в близост до ластика на тъмносивия плетен клин на Т.Б. Според вещото лице по макроскопски признаци отговаря на главов косъм на М.Д.. Процесния косъм е изследван и от вещото лице Н.Т.. От заключението на ДНК експертизата /приложена на л. 35-39 т.ІІ ДП/ е видно, че процесния косъм има еднакъв митохондриален /мт/ДНК профил със сравнителния материал от подс.Д. , т.е. М.Д. не може да бъде изключен като източник на този косъм. Според вещото лице установената еднаквост на митохондриалните ДНК профили следва да се интерпретират с останалите доказателства, тъй като те са родово специфични по майчина линия, т.е. всички лица от даден майчин род имат един и  същи мт ДНК профил. Посочената експертиза е приобщена към доказателствения материал, чрез прочитането й в съдебно заседание и разпит на вещото лице. На процесния косъм  е невъзможно да се направи ДНК анализ, тъй като е без луковица, което се установява от заключенията на ДНК експертизите изготвени от вещите лица Д.К. и И. Ч.    

  От заключението на ДНК експертизата изготвена от вещите лица П.М. и Д.К. е ведно, че по обтривката от бедрата на пострадалата Б се изолиран ДНК профил в малко количество на В.Н.. По иззетите при огледа на местопрестъпление две брави с два комплекта дръжки – посочени като обект № 5 и 6 не е изолиран ДНК профил. По иззетите кабел и разклонител от стаята обитавана  от пострадалата е установен ДНК профил на пострадалата и на В.Н.- т. 14 от заключението на експертизата.

От заключението на ДНК експертизата изготвена от вещите лица П.Д. и Д.  К. / прил.на л.71- 75, т.ІІ, ДП/ е видно, че по обект №1- сиви гащи-тип слип, намиращ се до трупа на Т.Б  е установено наличие на смес от клетъчен материал от повече от две лица от женски и мъжки пол. Биологичния материал в по- голямото количество има ДНК профил  на убитата Б, а този в по- малкото количество е на мъж, но не е на М.Д. и на В.Н.. По обект №2 и 3 – дамски гащи и сив клин има смес от клетъчен материал  от повече от две лица от женски и мъжки пол в различно съотношение. Биологичния материал в по- голямото количество има ДНК профил на Т.Б, а в по- малкото количество този на В.Н.. Не е установен ДНК профил на подсъдимия. По тези дрехи е установено наличие на клетъчен материал в минимално количество и на други лица, но не и от М.Д..

Изследвани са връхните дрехи на пострадалата, като от заключението на ДНК експертизата изготвена от вещото лице И. Ч/ прил.на л.83- 85, т.ІІ, ДП/ е видно  по същите не е получен годен ДНК профил.

В заключение следва да се изложи, че от изготвените многобройни ДНК експертизи по дрехите на пострадалата не е установен ДНК профил на подсъдимия.  

По банкнотите предадени от св.М.Ч. не е установена дактилоскопна следа- видно от заключението на дактилоскопната експертиза изготвена от вещото лице И.С. / прил.на л. 92,т.ІІ, ДП /  

 По дрехите предадени от св.М.Ч. , собственост на подсъдимия няма следи от кръв- видно от заключението на експертизата на веществени доказателства изготвена от вещото лице В.В. /прил.на л. 97-98, т.ІІ ДП/.

Не е установена кръв и косми по ризата на подсъдимия, с която е бил облечен при задържането му- видно от заключението експертизата изготвена от вещото лице В.  / прил.на  л. 107 т.ІІ ДП/.

По изследваните дрехи на подсъдимия не е открит ДНК материал на пострадалата, но  това е напълно логично, тъй като на изследване са били подложени дрехи различни от тези, с които е бил по време на извършване на престъпленията. От изложеното по- горе е видно, че подсъдимият е изгорил дрехите, с които е бил облечен по време на деянията.   

На съдебното следствие е назначена комплексна съдебно- психологическо- психиатрична експертиза изготвена от вещите лица д-р Р.Д.- психиатър  и  М.И.- клиничен психолог / прил.на л. 180194 от нохд / от чието заключение е видно, че психологичния портрет на евентуалния извършител на блудствените действия и убийството е лице вътрешно неудовлетворен от житейската ситуация, в която се намира, приписва вина на другите за неуспехите си, в детството е преживял насилие или често е бил свидетел на насилие, недостатъчно социализиран, раздразнителен, импулсивен, с нисък фрустрационен толеранс и нисък праг на отключване на агресивни реакции. Извършените блудствени действия са мотивирани от силен импулс на преживяване на контрол и власт над жертвата.  Структурата на личността на подсъдимия Д. е дисхармонична- същият страда от дисоциално личностово разстройство. Същия има следните характерови особености- екстровертиран, импулсивен, бързо се ядосва, раздразнителен, склонен към агресивност  и жестокост, с намалена способност на емпатия, сензитивен, екстрапунитивен. Вещите лица не установяват данни за отклонение в сексуалните му наклонности. С оглед личността и характеровите си особености подсъдимият Д. е способен да извърши  описаното в обвинителния акт, според вещите лица.

Поради оспорване на заключението от страна на подсъдимия  и по преценка на съда е назначена повторна комплексна съдебно- психологическо- психиатрична експертиза, която е изготвена от началника на Клиника по съдебна психиатрия към МБАЛ „Св.М.” гр.Варна и национален консултант по съдебна психиатрия доц. П.М.- съдебен психиатър и К.К. – клиничен и съдебен психолог. Според заключението на вещите лица извършителят на блудствените действия с пострадалата е лице с разстройство на влеченията, с доминиране на садистичната наслада от причиняване на болка и страдания на друго живо същество. Това отклонение е определено като садизъм и е в рамките на дълбоко разстройство на сексуалния нагон /либидо/. В този смисъл според класификацията на психичните разстройства се приема, че са налице разстройства от две рубрики. Първата е личностово разстройство  от дисоциален тип , а втората е садистично разстройство на влеченията. И двете разстройства поотделно и заедно не удовлетворяват критериите за „разстройство на съзнанието” по смисъла на чл.33 от НК. От заключението е видно, че подсъдимият Д.  е с нормален интелект и не страда от психично заболяване по смисъла на чл.33 НК. При освидетелстването подсъдимият е отказал да съдейства като е давал единствено отговори на зададените му въпроси нямащи отношение към деянието и обвинението. Според вещите лица  този отказ да съдейства за да бъде освидетелстван дава основание да се обсъжда нежелание за разкриване на неблагоприятни елементи  на собствената му личност. От показанията на вещото лице доц.д-р М. дадени на съдебното следствие е видно, че изборът на извършителя да малтретира жертвата в сексуалната област е типично за садистичните психопати и изборът на точно тази форма на малтретиране дава основание да се счита, че у извършителя е налице разстройство на нагона  и то в смисъла на садомазохичния сектор. Садизмът сам по себе си води до сексуална наслада и удовлетворение у извършителя. Според вещото лице поведението на подсъдимия по време на изследването и по точно избягването на контакт с очи е форма на защитно поведение, форма на отказ да се разкрият съответни личностови и психични параметри и това е част от цялостна защитна позиция. В подкрепа на този извод се излага, че  подсъдимият е разговарял с охота за други теми, но не и за конкретното обвинение. Горенето на дрехите също се приема от вещото лице като защитно поведение,  да се ликвидират последиците от действията  и да не може да бъде разкрит. Но това е рационално , разумно поведение и е напълно разбираемо , когато човек знае какво е направил. Късането и горенето на дрехи без да е налице психично заболяване е основание да се счита, че извършителя е наясно, че тези дрехи биха могли да го компрометират . В подкрепа на този извод вещото лице сочи, че това би било така ако лицето не прави това и друг път, напр.всяка седмица или всеки месец. Нормално е и да е нервен , напрегнат ако е извършил такова престъпление.  Обстоятелството, че подсъдимият има постоянна приятелка, която не сочи за негови сексуални отклонения не изключва същият да има и первезно сексуално поведение, което е в рамките на сексуалното разстройство на нагона. Според вещите лица е безспорно, че лицето, което е причинило уврежданията в половата и аналната област на Т.Б е садист, защото този модел на малтретиране дори и да е с цел да се изтръгнат някакви сведения, той надхвърля простия физически побой или простото физическо нападение. Той е особено извратен в своите прояви. Ако целта е единствено малтретиране или заблуждаване на разследващите и извършителят не е с  отклонения в сексуалния нагон, то той би избрал някакъв друг начин за причиняване на болка- душене, побой или друго, но не и извършване на блудствени действия.

Изготвените на досъдебното производство две съдебно- психиатрични експертизи от д-р Ц. и показанията на св.П.Ш. са ирелевантни за предмета на доказване, тъй като същите касаят психичното здраве на внука на пострадалата – И.Д..  

 Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните на досъдебното производство доказателства и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по искане на подсъдимия и даденото изрично съгласие  от защитника на подсъдимия, на повереника на гражданския ищец и прокурора на осн.чл. 371 т.1 НПК – показанията на свидетелите Е.Д., П.П., К Ж., П.Ш., С.Д., Х.Ч., Й.Ч.,  А.И., заключенията на: ДНК експертизата изготвена от вещите лица П.М. и Д.К. / прил.на л.10-20 т.ІІДП/; на съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства изготвена от вещото лице В.В. / прил.на л. 26-29,т.ІІ ДП/; на ДНК експертизата изготвена от вещото лице Д.К. / прил.на л. 49-50, т.ІІ ДП/; на ДНК експертизата изготвена от вещото лице И. Ч / прил.на л. 55-57 т.ІІ, ДП/; на ДНК експертизата изготвена от вещото лице П.М. и Д.К. / прил.на л. 62-65 т.ІІ ДП/; на ДНК експертизата изготвена от вещото лице И. Ч / прил.на л. 83-85, т.ІІ ДП/ ; на дактилоскопната експертиза изготвена от вещото лице И.С. / прил.на л. 92-94, т.ІІ, ДП/ ; на експертизата на веществени доказателства изготвена от вещото лице В.В. / прил.на л. 97-98, т.ІІ, ДП/; на химическите експертизи изготвени от вещото лице М.  М. / прил.на л. 101 и 102 т.ІІ, ДП/ на експертизата на веществени доказателства изготвена от вещото лице В.В. / прил.на л. 107-108, т.ІІ ДП/ и на двете съдебно –психиатрични експертизи изготвени от вещото лице д-р Ц. / прил.на л. 111-114 и 119-122 т.ІІ ДП/ , както и от събраните доказателства на съдебното следствие- показанията на св.М.Ч. дадени на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство и прочетени на съдебното следствие на основание чл. 281 ал.1 т.1 и ал.4, вр.с ал.1 т.1 НПК, показанията на св.Н.К., на св.М.Г.  дадени на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство и прочетени на съдебното следствие на основание чл. 281 ал.4, вр.с ал.1 т.1 НПК, на св.В.Н. дадени на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство и прочетени на съдебното следствие на основание чл. 281 ал.4, вр.с ал.1 т.1 НПК, на св.Н.Б., на св. А.Ж., от заключението на ДНК експертизата изготвена от вещото лице Н.Т. /прил.на л. 35-39 т.ІІ ДП/ и разпита на вещото лице, заключението на съдебно- медицинската експертиза и показанията на вещото лице д-р Ч. , от заключението на комплексната съдебно-психиатрично-психологическа експертиза изготвена от вещите лица д-р Р.Д. и  М.И., от заключението на повторната  комплексната съдебно-психиатрично-психологическа експертиза изготвена от вещите лица доц.д-р П.М. и К.К. , от обясненията на подсъдимия дадени на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство и прочетени поради наличие на противоречия в тях , от приложените писмени доказателства-  протокол за оглед на местопрестъпление, протокол за оглед на труп, протоколи за доброволно предаване от В.Н., от М.Ч. и от М.Г., от протоколите за освидетелстване на М.Д. и В.Н., протоколи за оглед на веществени доказателства, както и приложените към тях фотоалбуми, от свидетелството за съдимост на подсъдимия и удостоверението за наследници на пострадалата.  

По отношение авторството на престъпленията за които подсъдимия е признат за виновен- кражба и умишлено убийство са налице косвени доказателства, които кредитирани и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствено възможния и несъмнен извод, че подсъдимият М.Д. умишлено е умъртвил пострадалата Б, както и че е извършил кражба на пари от дома й. За да  направи този извод съдът анарлизира и кредитира доказателствата в следния поръдък:

По делото се установи по безспорен начин, че непосредствено преди датата на извършване на престъпленията подсъдимият е бил притиснат от обстоятелствата спешно да намери пари за да плати месечния си наем, тъй като в противен случай е имал поставен ултиматум от св. П., че  ако не плати следва да се изнесат от квартирата. Това е станало на срещата между подсъдимия и св.П. проведена на 21.12.2012г.на обяд, на която подсъдимият е бил притеснен и молел за отстрочка,  но не е получил такава от наемодателя П.. Съдът приема, че в този момент  подсъдимият  е решил да извърши кражба на пари от дома на пострадалата, тъй като докато молел за отсрочка и като се убедил, че няма да получи такава е казал на П., че ще му се обади през нощта за да му даде парите за наема. Извън нормалната логика е ако подсъдимият е разполагал с тези пари както той твръди в обясненията си да желае да се разплаща през нощта. Подсъдимият е живял в дома на пострадалата и е бил наясно, че тя разполага с пари, които държи в дома си. Св.М.  Ч. сочи, че два дни преди инцидента е чула, че бащата на подсъдимия В.Н. му обяснил къде точно Т.Б си държи парите, като му казал, че ги държи или в гардероба или под дюшека. От изложеното съдът приема за доказано и установено, че подсъдимият е имал спешна нужда от пари, с които да плати наема си на 22.12.2012г., както и е бил наясно, че постр.Т.Б има пари в дома си  и  предварително е знаел къде се намират парите.  

Доказано е по безспорен начин, че подсъдимият е излязъл от квартирата си на 22.12.2012г.около 0,30часа и се е върнал обратно към 3,30часа т.е. отсъствал е точно по времето когато е умъртвена пострадалата.

Последващото поведение на подсъдимия също доказва  неговата  вина, тъй като  след като се върнал събудил приятелката си св.Ч. и й споделил, че е станала голяма беля, тъй като е ударил бабата, като тя е разбрала, че става въпрос за бабата при която са живеели с баща си.  След това  извадил от джоба си пари, които преброил й казал че са 600лв. За произхода на парите казал, че ги е взел от бяла кутия за обувки, още веднъж треперейки й казал че е ударил бабата. Едновременно с това подсъдимият нарязал якето, с което бил облечен и го изгорил в печката, изгорил и долнището на анцунга, с което бил облечен, както и шапката и раницата, която носел в себе си същата вечер. Според св.Ч. подсъдимият след като се върнал вечерта треперел от страх, бил изплашен и започнал да пие коняк. Направеното признание пред св.Ч., че е станала беля, тъй като е ударил бабата и е взел пари от дома й както и поведението му силно превъзбуден, изплашен , както и изгарянето на дрехите и раницата, с които е бил безспорно са убедителни доказателства за авторството на престъплението.

Обаждането по телефона на св.П. още същата вечер само 10-на минути след като се прибира в 3,40часа е доказателство, че подсъдимият е приел ултиматума на хазяина си за заплащане на наема доста сериозно и е в подкрепа на изводите на съда, че това е мотива за извършване на престъплението кражба.

В предвид обстоятелството, че на мястото и по време на извършване на престъпленията са били единствено пострадалата и подсъдимия за съда остава неизяснено кои са били действията или думите на пострадалата или на подсъдимия,  които са го подтикнали да вземе решение да извърши блудствените действия  с възрастната жена, а след това и да я убие. Това не е пречка подсъдимият да признат за виновен, тъй като всички други обстоятелства имащи значение за неговото осъждане, а именно време, място и начин на извършване на престъпленията са изяснени по убедителен начин.

Съдът приема за установено, че подсъдимият е отишъл в дома на пострадалата с цел да извърши кражба на пари и затова влиза в дома й след 0,30часа, а след това и в  стаята, която обитава пострадалата. Той е наясно с обстановката в къщата, тъй като преди това е живял там.  При срещата между него и пострадалата се отключва желанието му да удовлетвори сексуалния си нагон по един жесток садистичен начин, малтретирайки пострадалата. В тази насока съдът не приема изложеното в обвинителния акт, че подсъдимият е причинил уврежданията в половата и аналната област на пострадалата след като е отнел парите и след нанасянето на смъртоносните удари в областта на главата с цел да заблуди разследващите и да създаде впечатление, че в дома на пострадалата е влязло друго лице.  Това твърдение не намира опора в нито едно доказателство, а същото дори не звучи житейски логично. Механизма и последователността на извършване на блудствените действия и убийството се приемат за установени от заключението на съдебно- медицинската експертиза и показанията на вещото лице д-р Ч.. Според вещото лице смъртоносните удари в тилната област на главата на пострадалата са нанесени  докато тя се е намирала в позата, в която е открита, а именно в колянно- лакетно положение, коленете подпрени на пода, а тялото и главата върху леглото. Тази е била позата на пострадалата докато с нея са извършвани блудствените действия, поради което е напълно нелогично изложеното в обвинителния акт, че подсъдимият е поставил пострадалата в тази поза с цел да сломи съпротивата й при отнемането на парите и едва след като й е нанесъл ударите в тилната област е взел решение за половото малтретиране.  В подкрепа на приетото от съда е и становището на вещото лице д-р Ч., че блудствените действия са извършени преди нанасянето на ударите в главата и причиняването на смъртта. В тази насока е и становището на вещите лица доц.д-р П.М. и К.К., според които причинените увреждания в половата и аналната област на пострадалата са извършени с цел полово удовлетворяване по един жесток и садистичен начин и са извършени от садистична личност. Ако целта на подсъдимия е била да затрудни разследващите или да малтретира пострадалата без да има за цел полово удовлетворяване той би избрал друг вид мъчение, според вещите лица малтретирането в сексуалната област е изключително типично за садистичните психопати и за разстройство на нагона. По отношение на извършеното блудство обаче няма предявено обвинение и за съда е процесуално недопустимо да се произнася по това тежко престъпление.  Въпреки това обаче съдът не изключва блудствените действия от обсъждането на действията на подсъдимия, тъй като същите са част от изясняването на случилото се в дома на пострадалата.

Отчитайки описания от посочените по- горе вещи лица механизъм на действията на подсъдимия, че същия поставил пострадалата в гореописаната поза с цел да извърши блудствените действия, след като продължително време я е малтретирал по жесток начин  й нанесъл няколко силни удара с метален предмет /чиито характеристики са описани при излагането на фактическата обстановка/  в тилната област с цел да я лиши от живот. След това подсъдимият е взел от поставената на една от масите в стаята бяла кутия от обувки сумата от 1400лв. От ДНК експертизата изготвена от вещите лица П.М. и Д.К. / прил.на л.10-20 т.ІІ ДП/ обект №5 и 6 е видно, че по дръжките на входната врата на къщата и по тези на стаята  обитавана от пострадалата не е визуализиран ДНК профил, от което следва, че подсъдимият след като е извършил престъпленията е заличил следите си като е избърсал дръжките на вратите. Съдът прави този извод, тъй като ако дръжките на бравите не са избърсани по тях е логично да има ДНК профил на пострадалата. Тези  действия на подсъдимия напълно кореспондират с последващите такива, тъй като когато се прибрал в квартирата е изгорил връхните дрехи, с които е бил облечен по време на извършване на престъпленията както и раницата, която е носел.  Според вещите лица доц.д-р М. и К. тези действия на подсъдимия са рационални и логични за човек извършил престъпление.    

Открития върху плетения клин на пострадалата косъм от подсъдимия не би могло да се приеме като убедително доказателство, че същият е паднал от него вечерта когато е извършил престъпленията, тъй като по делото е безспорно доказано, че Д. е живял в този дом десетина дни преди инцидента. Още повече , че от огледа и фотоалбума е видно, че в дома на пострадалата не се е поддържала добра хигиена и затова не би могло да се изключи и другото предположение, че косъма е възможно да е паднал по времето когато подсъдимият е живял там.  

За да приеме за доказано, че подсъдимият е извършил и кражба на пари от дома на постр.Б съдът взе предвид безспорно доказаното обстоятелство, че до 22.12.2012г.той не е разполагал с никакви пари , а вечерта когато се върнал в 3.30часа на посочената дата първоначално е извадил сумата от 600лв. като е казал на св.Ч. че тези пари ги е взел от бяла кутия от масата на бабата. Съдът приема за доказан  размера на откраднатите пари. Този извод следва от обстоятелството, че същият е дал на св.Ч. на два пъти по 600лв. и в портфейла му е останала сумата от 200лв. По отношение на това обстоятелство са налице и други доказателства, а именно, че на 22.12.2012г.св.Ч. предава с протокол за доброволно предаване сумата от 860лв., която е част от откраднатото от подсъдимия. На същата дата той е дал на св.П. сумата от 360лв. за заплащане на наем, заплатил е за таксиметрови услуги от гр.Ямбол до гр.Сливен и обратно както следва: на св.С. Т заплатил 30лв., на св.А.И. съответно- 20лв.и 15лв., М.Ч. е закупила мобилен телефон от св. И.К. за сумата от 65лв. , подсъдимият от своя страна също купил телефон за 60лв., като платил и 15 лв.за разкодиране, а освен това са изхарчили и известна сума от парите за почерпка на роднините на Ч. в гр.Сливен. Сбора на посочените покупки и плащания на подсъдимия и Ч. от откраднатите пари от пострадалата  Б е  1425лв. като към тази сума не са прибавени разходите за почерпката, поради което съдът приема, че  предявената  с обвинителния акт сума на откраднати пари е изцяло в полза на подсъдимия и е по- малка от реално отнетите.

Основният аргумент на защитата при оспорване авторството на инкриминираните деяния е обстоятелството, че подсъдимият е знаел предварително, че Т.Б държи спестените си пари в гардероба, но същите не са взети. Има се предвид, че след огледа на местопрестъпление  внучката на пострадалата е намерила и взела от гардероба сумата от 3 171лв. Също така се твърди, че подсъдимият е отишъл в дома на Б за да извършва кражба е нелогично защо  не е взел и парите поставени в плик и намиращ се на пода в близост до пострадалата.   Съдът счита, че тези два факта не създават алиби за неговата невинност, тъй като следва да се отчете факта, че той се е намирал в особено емоционално състояние, като е насочил и усИ.за заличаване на следите, поради което е напълно логично да си помисли , че парите които са били в кутията на масата са всичките спестявания на пострадалата. Намерените пари на пода са се намирали в употребен плик за писмо, поради което е логично и това, че той  не е проверил какво има в плика.

Не се споделя и аргумента на защитника на подсъдимия, че поставения от  св.П. ултиматум, че ако не плати наема до 22.12.2012г.следва да се изнася е приет сериозно от подсъдимия и това не би могло да бъде мотив за извършване на престъпленията. В тази насока защитника излага съждения, че подсъдимият е  наясно, че св.П. няма законово право да го извади от квартирата, което обаче се опровергава от поведението и действията на подсъдимия. Същият веднага след като е извършил престъпленията се е обадил на св.П. за да му заплати наема, което поведение е доказателство, че той е бил притиснат  и е приел сериозно казаното от хазяина си. 

За да приеме за установено горното съдът кредитира напълно показанията на свидетелите П.  П., Й.Ч., Х.Ч., Илия К., А.И., С.Д., Кръстьо Ж. и Е.Д. дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото на съдебното следствие чрез тяхното прочитане и при спазване процедурата на чл.371 т.1 и сл НПК. Посочените доказателства са безспорни, последователни и безпротиворечиви и не са оспорени от страните в процеса.

При разпита на св.М.Ч. на съдебното следствие същата обяснява относно правнорелевантните факти следното: че е чула разговор между подсъдимия и баща му няколко дни преди инцидента в която последния е казал къде бабата си държи парите, потвърждава, че когато се прибрал вечерта подсъдимия е бил нервен, но не е разбрала каква е причината, разказва че е изгорил горните си дрехи и раницата, както и за посещението на роднините в гр.Сливен рано сутринта на 22.12.2012г., като сочи ,че не знае точно колко пари й дал подсъдимия вечерта.  Поради наличие на противоречия в нейните показания дадени на съдебното следствие  и на досъбното производство пред орган на досъдебното производство и пред съдия, съдът на  основание чл.281 ал.1 т.1 и чл.281 ал. 4 , вр.с чл.1 т.1 НПК приобщи чрез прочитане показанията й дадени пред съдия на 22.12.2012г.в 20,30часа / прил.на л. 96-99 т.І ДП/ , както и тези дадени на 23.12.2012г./ прил.на л. 100-102 т.ІДП/ и на 15.04.2013г. / прил.на л.103,104 т.І ДП/  пред орган на досъдебното производство.  В показанията си пред съдия , както и на следващия ден пред разследващия орган свидетелката сочи, че подсъдимият е излязъл от квартирата на 22.12.2012г.около 0,30часа и се прибрал в 3,30часа, като й разказал, че е направил голяма беля , тъй като е ударил бабата, защото  изскочила пред него, хвърлил на масата 600лв. и казал, че е взел парите от бяла кутия за обувки намираща се на масата  от дома на бабата. Съдът кредитира тези показания, тъй като същите са дадени непосредствено след инцидента, когато безспорно възприятията са много по – пресни и силни. Разпита на съдебното следствие се провежда на 14.04.2014г. т.е. след почти една година и  четири месеца и е житейски нелогично след толкова време свидетелката да има по- точни и пресни спомени за случилото се на 22.12.2012г. Съдът не приема обяснението, че е дала показанията си на досъдебното производство след проявено полицейско насилие и в пияно състояние, тъй като същата е разпитана на 22.12.2012г.в 20,30часа пред съдия и не е казала, че е жертва на полицейско насилие. Провеждането на разпит пред съдия е законова гаранция, че разпитвания дава показания доброволно, при спазване на процесуалния ред. Следва да се отчете  и факта, че свидетелката е употребила алкохол преди обяд, като към 11,30ч.-12 ч. вече е била в гр.Ямбол и легнала да си почива, от което следва , че от употребата й на алкохол до разпита са изминали повече от 9 часа, което време е напълно достатъчно за разграждането на алкохола. Съдът кредитира показанията на св.Ч. и защото не са изолирани, а напротив те кореспондират с останалите доказателства. Твърдението на св.Ч., че подсъдимият е изгорил дрехите и раницата се доказва и от предадените от св.Н.  отпадъци в печката, в които са открити металните части на раницата. При предявяване на тези веществени доказателства в съдебно заседание на 20.01.2015г.подсъдимия също потвърждава, че това са остатъците от неговата раница след изгарянето. Подсъдимият също потвърждава това обстоятелство в обясненията си. Соченото от св.Ч. , че подсъдимият й е казал, че е взел парите от бяла кутия за обувки намираща се на масата в дома на бабата е обстоятелство за което тя няма от къде да знае ако не й е споделено от подсъдимия. Този факт отговаря на обективната истина, тъй като внучката на пострадалата св.М.Г. е видяла при последното си посещение в дома на Б на 21.12.2012г., че баба й оставя на масата бяла кутия, в която са се намирали част от спестяванията й. Св.Ч. пресъздава точно действията на подсъдимия, тъй като по делото не се събраха доказателства същите да са във влошени отношения и тя да цели да му навреди. Подсъдимият в обясненията си също не сочи за влошени отношения  помежду им. Показанията на посочената свидетелка кореспондират и с показанията на св. Н.К., началник сектор „Криминална полиция” към РУП Ямбол, който пръв е провел разговор със св.Ч. и тя му е обяснила обстоятелствата, които след това е разказала в показанията си.

Съдът кредитира показанията и на св.М.Г., внучка на пострадалата, дадени на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство и прочетени на съдебното следствие на основание чл. 281 ал.4, вр.с ал.1 т.1 НПК, които се поддържат от свидетелката. Свидетелката  дава обяснения за начина на живот на пострадалата, за отношенията й с подсъдимия и баща му, за спестяванията които е правила същата от пенсията, за парите които са й давали близките й,  къде си е държала парите. Кредитират се и показанията й, че в деня преди да бъде убита пострадалата оставила бяла кутия за обувки ведно с пликове с пари на масата в стаята, която обитава и че на следващия ден при огледа тя е видяла, че същата тази кутия се е намирала все още на масата.

Кредитират се и показанията на св.В.Н., който макар и да е близък роднина на подсъдимия, негов баща  дава правдиви и логични показания. Свидетелят и св.Ч. са предупредени за законовата възможност по чл.119 НПК да се откажат да свидетелстват, но същите заявяват, че желаят дадат показания. Св.Н. описва начина на живот на пострадалата, за взаимоотношенията помежду им, как са си разпределяли домашните задължения докато са живеели заедно и след това когато се е изнесъл на квартира, както и описва позата на пострадалата когато е установил, че е убита. Констатирани са противоречия в показанията на св.Н. между показанията му дадени на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство като на осн.чл.281 ал.4, вр.с ал.1 т.1 НПК са прочетени в частите им където са констатирани противоречията. Следва да се отбележи , че показанията на свидетеля нямат пряко отношение към доказването на инкриминираните деяния, тъй като същият не е видял и не е разговарял с подсъдимия вечерта след инцидента , не е общувал с него и на следващия ден, както и не е могъл да знае дали на следващия ден е разполагал с пари.     

   Кредитират се и показанията на свидетелите Н.  Б.- син на пострадалата  и  на А.Ж., нейна далечна родственица и жената, с която пострадалата понякога е контактувала извън посочените по- горе лица.

Обясненията на подсъдимия условно могат да бъдат разделени на две части, първата част в която обяснява за живота си преди престъпленията и втората част са обясненията му свързани с престъпленията. Обяснявайки за работата си на остров Крит, за съвместния си живот със св.Ч., за работата през  лятото в к-с „Слънчев бряг” и отношенията с баща си съдът счита, че разказаното от него е логично и последователно и затова го кредитира.  Останалите негови обяснения обаче са житейски нелогични и не кореспондират с останалите събрани доказателства , поради което съдът приема, че същите са опит да се оневини. Твърдението му, че парите, които е дал на св.Ч. на 22.12.2012г.са част спестените му  1700лв.не се приема от съда, тъй като на първо място е нелогично същия да е събрал тези пари от обикалянето си по контейнерите и то за времето след като се „преместил от баба Т” /л.129 / т.е. за периода от 9 до 22 декември 2012г. Подсъдимият твърди, че в контейнерите е намирал злато, което е продавал в златарското ателие срещу Безистена и за продажбите са му издавали бележки. Това се опровергава от писмо изх.№ 0917/17.09.2014г. на „Микс Станкулови” ООД /прил.на л. 197/ от което е видно, че в златарското ателие няма писмени данни М.Д. да е продавал златни накити за периода от м.септември до 21.декември 2012г. Твърдението на подсъдимият , че е притежавал тази сума е напълно нелогично, тъй като същият се е срещал една седмица със св.П. и му е излагал различни версии за да не плати наема, от това че чака пари от делба на наследство до това , че баща му е болен или, че му е запорирана  пенсията. Всичко това не отговаря на истината, тъй като по делото са събрани доказателства от службата по вписванията от което е видно, че бащата на подсъдимия и самия той не притежават недвижими имоти към м.12.2012г., установено е също така от показанията на св.Н. ,че е получавал цялата си пенсия както и че не боледувал в дните преди 22.12.2012г. Нелогично е също така  обяснението на подсъдимия, че е спестявал тези пари за да замине заедно с приятелката си св.Ч. в чужбина, а в същото време само за няколко часа е изхарчил повече от 500лв., пътувайки с такси, купувайки си телефони, заплащането на наем за 3 месеца, след като е дължал само за един и др. Обясненията на подсъдимия противоречат и на показанията на св.Ч., която сочи, че подсъдимият изваждайки парите от джоба си казал, че ги е взел от бяла кутия за обувки от бабата, което се кредитира по съображения изложени по- горе. Съдът не кредитира  обяснението на подсъдимия, че е изгорил дрехите си и раницата, защото вечерта докато е обикалял контейнерите е взел кутия с боя, която се е разляла и го изцапала. За това обстоятелство той твърди, че го е споделил със св.Ч., която обаче не потвърждава тази версия. Св.Ч. сочи, че  не е разбрала защо подсъдимия изгаря дрехите си, а също така е категорична , че докато е правел това бил силно изплашен, треперел и казвал, че е станала голяма беля , че е ударил бабата. По отношение часа в който излязъл от квартирата и в който се прибрал е налице противоречие в обясненията между тези дадени на съдебното следствие и дадените на досъдебното производство, поради което и на основание чл. 279 ал.3, вр.с ал.1 т.1 НПК  се прочетоха обясненията му дадени в протокол за разпит на 31.07.2013г. където сочи, че е излязъл около 23,30часа и се прибрал около 3,30часа. На съдебното следствие сочи, че се е прибрал около 1,30- 2 часа, като за противоречието дава обяснение, че си е променил обясненията след като чул какво казва св.Ч., която според него знае по- точно това обстоятелство.  По отношение вменените му престъпления същия категорично отрича през инкриминираната вечер да е влизал в дома на пострадалата, да е блудствал с нея , да я е убил както и да е взел пари. Съгласно разпоредбите на НПК същият може да изгражда различни защитни позиции в това число и да не се признава за виновен, поради което неговото процесуално поведение е в рамките на правата които му дава процесуалния закон. Тези негови твърдения обаче се опровергават от останалите събрани доказателства и анализирани от съда.        

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно- медицинската експертиза и показанията на вещото лице д-р Ч., тъй като същото е компетентно и обективно. За да даде заключение за вида на телесните увреждания, начина на тяхното причиняване и евентуалното средство с което са причинени вещото лице се е позовал на обективните данни отразени в протокола за оглед на местопрестъпление и протокола за оглед на трупа на  пострадалата. Съдът  приема за доказано по безспорен начин, че  смъртта на Б е настъпила между 2 и 3 часа на 22.12.2012г., което се сочи в заключението на СМЕ. За да определи това обстоятелство  вещото лице сочи, че е взел предвид температурата, изстиването на тялото, степента на вкочаняване на мускулите, послесмъртните трупни изменения и други фактори, т.е. взети са предвид налични обективни  данни. В предвид изложеното съдът не приема възражението на защитника на подсъдимия, че по делото не е установен часа и времето на настъпване на смъртта на пострадалата.   

Поради липсата на преки доказателства установяващи мотива за извършване на инкриминираните престъпления, както и с цел да се установи какъв е психологичния профил на извършителя на конкретните блудствени действия и профила на подсъдимия съдът назначи комплексна съдебно-психиатрично- психологическа експертиза изготвена от вещите лица д-р Р.Д.- психиатър и М.И. – психолог. Според вещите лица извършителят на инкриминираните престъпления е вътрешно неудовлетворен от житейската ситуация, в която се намира, приписва вина на другите за неуспехите си , в детството е преживял насилие, недостатъчно социализиран, раздразнителен, импулсивен, с нисък фрустрационен толеранс и нисък праг на отключване на агресивните реакции. Извършените блудствени действия са мотивирани от силен импулс за преживяване на контрол и власт над жертвата.  Според вещите лица подсъдимият Д.  е дисхармонична личност и страда от диссоциално личностово разстройство, като с оглед характеровите му особености същия е способен да извърши престъпленията описани в обвинителния акт. Поради изразеното несъгласие от страна на подсъдимия със заключението на комплексната експертиза и с оглед дадените показания на вещите лица в съдебно заседание, съдът назначи повторна комплексна съдебно-психиатрично- психологическа експертиза, която възложи за изготвяне на вещите лица доц.д-р П.М./съдебен психиатър/  и К.К. /съдебен психолог/. Съдът кредитира изцяло даденото от тях заключение, тъй като същото е изготвено професионално, компетентно  и обективно. Кредитират се и показанията на вещите лица в съдебно заседание, като в тази насока липсва оспорване от страните по делото.

Съдът кредитира заключенията на назначените и изготвени на досъдебното прозводство седем ДНК експертизи, както и на две експертизи на веществени доказателства. Намира за ненужно да прави подробен анализ на същите, тъй като същите се приемат изцяло от страните и липсва оспорване. При изследването на иззетите като веществени доказателства дрехи и вещи на пострадалата не е открит ДНК материал на подсъдимия, с изключение на открития косъм върху плетения клин, но за този факт има логично обяснение, тъй като той е действал изключително предпазливо така, че да не оставя следи. Този извод се налага от последващите му действия по избърсването на бравите и изгарянето на дрехите, с които е бил по време на извършване на престъпленията, което се определя от вещите лица доц.д-р М. и К. като нормално рационално поведение на лице извършило престъпление.

От заключението на ДНК експертизата изготвена от вещите лица М. и К. /прил.на 71-75 т.ІІ ДП/ е видно, че долното бельо на пострадалата е открит ДНК материал от лице от мъжки пол различен от подсъдимия и от баща му св.Н., за  чиито произход по делото не са събрани доказателства. Неизвършването на оглед на останалите две стаи и на антрето, както и липсата на данни да е търсен прецизно евентуалния предмет, с който са извършени престъпленията блудство и убийство според съда е пропуск на разследването. Тези процесуално- следствени действия обаче е следвало да се извършат непосредствено след получаване на сигнала за извършените престъпления и не биха могли да се извършат на съдебното следствие.  Това е и причината решаващият съд да събира допълнителни доказателства на съдебното следствие с оглед пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.

  От така установената фактическа обстановка  съдът прави следните правни изводи:

От установената и доказана по безспорен начин фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият не е извършил инкриминираното му с обвинителния акт престъпление по чл.199 ал.2 т.2 , вр. с чл.198 ал.1 НК , затова че на 22.12.2012г.в частен дом находящ се на ул.”Жеко Андреев” №17 да е отнел чужди движими вещи пари на стойност 1400лв. от владението на Т.Б с намерение противозаконно да ги присвои, като да е употребил за това сила и деянието да е придружено с убийството на Б.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че когато подсъдимият влязъл в стаята на пострадалата, тя е застанала  пред него, опитала се да извика за помощ, след което подсъдимият я хванал и я  блъснал върху леглото, като я поставил в колянно – лакетно положение. С помощта на описания метален предмет й нанесъл множество удари със значителна сила в тилната област, след което от кутия намираща се стаята взел 1400лв.  и с цел да заблуди разследващите впоследствие е извършил блудствените действия. Така описана фактическата обстановка действително дава основание деянието да се квалифицира като такова по чл.199 ал.2 т.2 НК, но на съдебно следствие се установи и доказа по безспорен начин, че действията на подсъдимия са в друга последователност.

Съдът приема въз основа на събраните доказателства и по точно от заключението на СМЕ и показанията на вещото лице д-р Ч., от заключението на  повторната съдебно- психиатрично- психологическа експертиза и показанията на вещите лица доц.д-р М. и К. и не на последно място като напълно логично, че подсъдимият при срещата с пострадалата е взел решение да извърши с нея блудствени действия и именно затова я е съблякъл от кръста надолу и повдигнал горните й дрехи към плешките и я  поставил в  описаната поза. След като продължително време я е малтретирал е взел решение да я убие и в позата в която се е намирала й е нанесъл няколко силни удара в тилната област , които са я лишили от живот. Съдът приема, че след това е взел парите заличил следите/избърсвайки дръжките на бравите/ и напуснал дома на пострадалата.

От обективна страна за да е извършен грабеж придружен с убийство, следва умишленото лишаване от живот на владелеца на движимата вещ предмет на отнемането да е начин да се прекрати неговата фактическа власт върху тази вещ или да се осигури запазването на предмета във владение на дееца. Това категорично не се установи на съдебното следствие, поради което съдът преквалифицира обвинението като прие, че подсъдимият е извършил две отделни престъпления- по чл.115 НК и по чл.194 ал.1 НК.  Преквалифицирането на обвинението по тези текстове е процесуално допустимо, тъй като на подсъдимия са предявени фактите по делото, същия се защитава по тях , а по своята правна същност инкриминираното обвинение по чл.199 ал.2 т.2, вр.с чл.198 ал.1 НК е  сложно съставно престъпление включващо кражба и убийство. 

Изхождайки от горното съдът призна подсъдимият за виновен в извършване от обективна и субективна страна на престъпление по чл.115 НК, тъй като на 22.12.2012г. в частен дом находящ се на ул.”Жеко Андреев” №17 умишлено е умъртвил Т.Б.   

Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като подсъдимият е причинил биологичната смърт на поср. Б, чрез нанасяне с неустановен по делото метален предмет с дръжка и описани параметри  няколко силни удара в областта на главата и по точно в тилната област. Тези удари са й причинили тежка черепномозъчна травма описана по- горе и в резултат на тази травма е настъпила смъртта на Б. Следователно смъртта на пострадалата е в пряка причинна връзка с извършеното противоправно деяние от подсъдимия.  

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки няколко  удара с метален предмет със значителна сила в областта на главата,  където  се намира най- важния човешки орган мозъка ще причини нейната смърт, като е искал настъпването на този общественоопасен резултат.

Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл.194 ал.1 НК, тъй като на инкриминираната дата и на посоченото място е отнел от владението на Т.Б  чужди движими вещи пари на стойност 1400лв.без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Деянието е осъществено от подсъдимия от обективна страна, тъй като на първо място е доказан по безспорен начин предмета на кражбата банкноти на обща стойност 1400лв. В тази насока относно конкретната парична сума съдът е изложил съображенията си по- горе. Особеността на извършената кражба е, че подсъдимият е отнел парите след като е лишил от живот пострадалата, но съгласно наказателно правната теория /Престъпления против собствеността от А.С, изд.Сиела 1997г./ и практиката на ВС фактическата власт върху предмета не се прекъсва, когато  владелецът е починал /ППл ВС №6/ 1971г./. Изхождайки от изложеното съдът приема, че посочената парична сума е отнета от владението на Т.Б непосредствено след като я е убил , след което е осъществил своя фактическа власт върху тази парична сума. Същия е започнал да харчи откраднатите пари разпореждайки се с тях като със свои, като е заплатил наема за ползването на квартирата за три месеца, купил е два телефона, плащал е за таксиметрови у слуги и др.     

От свидетелството за съдимост на подсъдимия е видно, че същият е извършил кражбата в условията на повторност по чл.28 ал.1 НК, но съдът не може да го осъди за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 НК, тъй като не е предявено такова обвинение.

По отношение квалификацията по чл.195 ал.1 т.3 НК- разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, съдът счита, че липсва такова обвинение в диспозитива на обвинителния акт. От събраните по делото доказателства и по- точно  в протокола за оглед на местопрестъпление  се сочи, че единия от прикрепващите болтове на райбера на входната врата към антрето е счупен, но съдът намира, че по делото липсват убедителни доказателства, че този болт е счупен именно от подсъдимия. Съмненията в тази насока се базират на общото състояние на къщата и вещите в дома на пострадалата, всички вещи са изключително стари и зле поддържани, поради което не би могло да се направи категоричен извод, че щом като болта на  райбера е счупен то това е сторено от подсъдимия в нощта на инцидента.    

От обективна страна кражбата е извършена от подсъдимия при пряк умисъл , тъй като същият е съзнавал, че отнема чужди пари и без знанието и съгласието на собственика им и е желаел и целял именно този резултат да отнеме парите и да осъществи своя фактическа власт върху тях.

 

При определяне вида и размера на наложените наказания съдът взе предвид следното:

Относно наказанието за престъплението по чл. 115 НК: извършеното от подсъдимия престъпление умишлено убийство е с изключително висока степен на обществена опастност, тъй като със същото са засегнати обществените отношения свързани с най- ценното човешко благо - живота. Лишена е от живот  възрастна жена на 86 години, която приживе дори е помагала на подсъдимия,  дала му е подслон за известно време,  както и няколко пъти му е давала пари, когато е имал нужда.  Престъплението е извършено от подсъдимия по арогантен и безцеремонен начин през нощта, в дома на пострадалата където би трябвало тя да се чувства спокойна и защитена. Личността на подсъдимия също е с висока степен на обществена опасност, тъй като същия е осъждан преди това пет пъти за умишлени престъпления макар и за престъпления против собствеността. По тези съображения съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства и определи същото на 18 години лишаване от свобода.  С така наложеното наказание в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и преди всичко същото би изиграло превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото.

На осн.чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наложеното наказание, което да изтърпи в затвор, тъй като подсъдимият е осъден  за умишлено престъпление на лишаване от свобода повече от 5 години и  е рецидивист по смисъла на & 3 ал.1 от ЗИНЗС.

По отношение наложеното наказание за престъплението по чл.194 ал.1 НК:  извършеното престъпление е със сравнително висока степен на обществена опасност изхождайки от размера на отнетите пари, от факта, че престъплението е извършено през нощта от дома на пострадалата, както и динамиката на този вид престъпления извършени по подобен начин от жилищата на възрастни хора. Като отегчаващо вината обстоятелство се приема предишните осъждания на подсъдимия за престъпления против собствеността, както и факта, че деянието е извършено в условията на повторност, но липсва такова обвинение. Като смегчаващо вината обстоятелство се приема възстановяването на по- голямата част от откраднатите пари, макар и не от подсъдимия, а от неговата приятелка. По тези съображения съдът осъди подсъдимия на три години лишаване от свобода, като счита, че наказание в този размер би било справедливо съответно на извършеното и на личността на подсъдимия.

 На осн.чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наложеното наказание, което да изтърпи в затвор, тъй като подсъдимият е осъден  за умишлено престъпление и  е рецидивист по смисъла на & 3 ал.1 от ЗИНЗС.

Налице е основанието за прилагане на разпоредбата на чл.23 ал.1 НК, тъй като подсъдимият е извършил две отделни престъпления по чл.115 и по чл.194 ал.1 НК преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. По тези съображения определи на подсъдимия едно общо наказание в размер на по- тежкото от тях , а именно 18 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор по съображенията изложени по- горе.

Съдът не приложи разпоредбата на чл.24 НК, тъй като счита, че наказание в този размер е справедливо и съответно на степента на обществената опасност на деянията и на личността на подсъдимия.

  На основание чл.59 ал.1 и ал.2  НК съдът зачете времето, през което подс.Д. е задържан, с мярка за неотклонение „задържане под стража” и с постановление по чл.64 НПК, считано от 23.12.2012г.до привеждане на присъдата в изпълнение, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Съдът не обсъди възможността за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като са налице  пречки за прилагането на разпоредбата на чл.66 от НК в предвид размера на наказанието- повече от 3 години.

 

По отношение на гражданският иск:

       Предявеният от Н.Б. против подсъдимия граждански иск за репариране на причинени неимуществени вреди е допустим, тъй като е предявен от лице имащо право на обезщетение за претърпените страдания от загубата на близък човек. Б. е син на пострадалата и като такъв е от кръга на най- близките роднини имащи право на такова обезщетение.  При горния изход на делото гражданския иск е и основателен, тъй като се установи безспорно, че смъртта на Т.Б  е причинена умишлено от подсъдимия Д.. При определяне размера на гражданския иск съдът взе предвид обстоятелството, че със смъртта на майка си безспорно е загубили неговата морална подкрепа.  Следва  да се отчете и обстоятелството, че Б. има свое семейство, отдавна живее  в гр.София и  приживе е виждал майка си инцидентно, но е ноторно известно, че връзката на майката с децата е особена и тя съществува през целия им живот и нейната смърт винаги остава у децата празнота, която не би могла да бъде запълнена. По тези съображения съдът счита, че предявеният граждански иск в размер на 60 000лв.е справедлив и съответен на съдебната практика за присъждане на обезщетения за този вид деяния, поради което съдът го уважи изцяло. Съдът присъди и законната лихва върху уважения размер на гражданския иск, считано от датата на увреждането 22.12.2012г.до окончателното изплащане на сумата.

При горния изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото в размер на  1598,27лв.по сметката на ЯОС, бюджет на съдебната власт, 10223,02лв.по сметката на ОД на МВР Ямбол, както и да заплати държавна такса в размер на 2 400лв.представляваща 4 % от общия размер на уважените граждански искове.

Причини за извършване на деянието са желанието на подсъдимия да придобие пари по неправомерен начин и характеровите му особености, касае се за асоциален тип личност склонен към извършване на престъпления.  

Съдът постанови приложените по делото веществени доказателства  както следва: 4 бр. празни пликове като единият е с надпис върху него Т.Б; 1 бр. бял чаршаф; 1 бр. синьозелено одеяло на фигури; 1 бр. червен ковьор /покривка на легло/; 1 бр. кафяворозов чаршаф; 1 бр. синьозелена пола; 1 бр. тъмносив плетен клин; 1 бр. сиви гащи /тип слип/; 1 бр. бели гащи на зеленикави цветенца; нокти от лява и дясна ръка на трупа на пострадалата; 2 бр. обтривки от лява и дясна част на трупа; 1 бр. тампон с кръв от трупа; 1 бр. вагинална обтривка от шийката на матката на трупа; обтривка от външната част на влагалището на трупа на пострадалата; 1 бр. анална обтривка от трупа на пострадалата; 1 бр. обтривка от желязна табла на леглото; 1 бр. бяла кърпичка с бяла хартия и косми по нея; 1 бр. част от копче; 1 бр. ел. разклонител с 3 гнезда; 2 бр. дръжки от входната врата на етажа на къщата на пострадалата; 2 бр. златисти дръжки от вратата на стаята на пострадалата - всички иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2012 г.; косми, иззети чрез отскубване от главата на трупа на пострадалата; косми, иззети чрез отскубване от половата област на трупа на пострадалата; 2 бр. бели косми, намерени и иззети от поларено палтенце на трупа на пострадалата; дрехи на трупа на пострадалата - поларено палтенце, сив пуловер, зелена блуза, сив потник; стерилна марля с кръв от трупа на пострадалата - всички, иззети с протокол за оглед на труп от 22.12.2012 г.; 1бр. черни боксерки силно зацапани и замърсени, 1 бр.тампон с обтривка на епителни клетки от вътрешната страна на бузата на свид. В. Н.; изрезки от ноктите на лява и дясна ръка на свид. В. Н. - всички иззети с протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето от 22.12.2012 г.; 1 бр. обтривка от главичката на половия член на обв. Д., 1 бр. тампон, напоен с кръв от обв. Д.; 1 бр. изрезка от нокът от левия му палец; 2 бр. обтривки от пръстите на дясната му ръка; косми от главата му; косми от половата му област; 1 бр. тъмнозелена мъжка джинсова риза; 1 бр. мъжки боксерки; косъм от боксерките му; влакна от фланелата и ризата на обв. Д.; метално сгъваемо ножче - всички иззети с протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето от 22.12.2012 г.; 1 чифт мъжки велурени ръкавици, тъмнокафяви на цвят, предадени от свид. С.Д., при разпита му на 23.12.2012 г.; 1 бр. памучен тампон с обтривка от устната кухина на обв. Д иззет с протокол за вземане на образци за сравнително изследване с писмено съгласие на страните от 03.04.2013г.; 10 бр. метални илика с диаметър ~ 2 см.; 2 бр. метални катарами, големи; 2 бр. метални катарами, малки - едната без метален език; 1 бр. метална рапида; 1 бр. метална рапида - част; 2 бр. метални халки с диаметър 3 см.; 2 бр. метални шиша с пластмасови дръжки, тъмни на цвят, с дължина на закривената част ~ 4,5 см., с Г- образна форма, с черна и със зелена на цвят дръжки; 1 чифт черни спортни обувки с надпис DIAMAND - зацапани; 1 чифт мъжки обувки, кафяви на цвят - всички предадени с протокол за доброволно предаване от 22.12.2012 г. от свид. Н.; 2 бр. плетени мъжки чорапи /шушони/ кафяви на цвят; 1 бр. синьо на цвят горнище от анцуг, 1 бр. зеленикав на цвят плетен пуловер; 1 бр. дънки, мъжки, сивочерни на цвят; 1 чифт тъмносини чорапи, мъжки, зацапани, 1 бр. мобилен апарат „Нокиа”, сив - тъмносив панел, с IMEI 078624666783149133; 1 бр. СИМ-карта „Прима Мтел” с № 8935901990862670867 - всички предадени с протокол за доброволно предаване от 22.12.2012 г. от свид. М. Ч.; 1 бр. нож с черна пластмасова дръжка, с дължина на острието 8 см.; 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа”, бял на цвят с IMEI 357989032542014; 1 бр. СИМ-карта на мобилен оператор „Глобул” B-connect с № 89359051100207454927 - всички предадени с протокол за доброволно предаване от 23.12.2012 г. от свид. М. Ч.; парче от копче, бяло на цвят с неправилна форма и с размери 5 мм. на около 3 мм. - предадено с протокол за доброволно предаване от 23.12.2012 г. от свид. М. Г., като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                            

 

                                        Председател на съд.състав:

 

                                                                   Член съдия: