№ 404
гр. Разград , 07.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седми декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20203300500282 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 419 във вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Делото е образувано на производство пред РОС по жалба на Н. Й. Т., подадена чрез представляващата го
по пълномощие –адв. Абрашева против постановеното по чгрд №7/2020г на РРС Разпореждане №113/9.I.2020г.
за незабавно изпълнение на парични вземания, дължими в условия на солидарна отговорност с Божидарка
Тодорова по ДПК и анекс към същия, сключени съответно на 19.IX.2008г и 25.Х.2010г. с
„Райфайзенбанк/България“ЕАД, както следва:
- 4 432,57лв. по главница, от които-294,97лв. с редовно настъпил в срока на договора падеж и 4 137,60лв. -
обвени на 2. ІХ.2019г. за предсрочно изискуеми, поради обективирана от кредитополучателя и съзадължилото се
лице неизправност. Дължима и присъдена ведно със законна лихва, считано от 6.I.2019 до окончателното й
изплащане
- 90,82лв. за възнаградителна лихва, дължима при действие на договора за времето от 5.II.до 2.IX.2019,
включително и
- 219,19лв. договорена наказателна лихва за обективирана в периода 5.III.2019-2.I.2020г. забава на
главницата.
В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на издадената срещу него заповед, в частта касаеща
изпълнение на дължимата по ДПК главница;
В основание за отмяна на обжалвания съдебен акт, въззивникът твърди:
- липса на изрично произнасяне за незабавност на изпълнението по см. на чл.418 ГПК;
- постановяването му в нарушение на предвиденото в чл.411, ал.1 ГПК изискване за местна подсъдност на
производството по постоянен адрес на длъжника, респ. настоящ адрес на потребителя; В тази връзка сочи, че към
дата на образуваното срещу него заповедно производство по регистрация е с настоящ и постоянен адрес в гр.
Варна;
1
- оспорва качеството си на солидарно съзадължило се по процесния ДПК лице като в тази връзка твърди, че
не е подписвал приложения към заявлението Анекс №1/ 25.Х.2010г. ; Твърди, че не е уведомяван за
задълженията по кредитния договор, както и за обявяването на неговата предсрочна изискуемост;
- твърди, несъобразено от първоинстанционния съд наличие на неравноправни клаузи;
На релевираните основания изисква обезсилване на обжалвания акт и изпращане на делото за
разглеждането му от местно компетентния по постоянния му адрес Варненски РС. В жалбата е инкорпорирано
искане за спиране на издадената срещу него заповед, в частта касаеща изпълнение на дължимата по ДПК
главница;
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната страна се е възползвала от правото си на
отговор като, изводимо от изложените в жалбата твърдения е оспорил същата като недопустима и като
неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане като правилно, обосновано и
законосъобразно постановен съдебен акт.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от страна по
делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебния акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по
арг. от чл. 419 ГПК съдебен акт. Същата отговаря и на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите
на чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.
Проверяваният съдебен акт е допустим, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл. 278,
ал.4 във вр. с чл. 270, ал.1 от ГПК. Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в необходимата писмена
форма и е подписан от съдията, разгледал делото.
Разглеждането на заявлението е освен родово (по арг. от чл. 411, ал.1 от ГПК) и местно подсъдно на РС -
Разград. Въведеното с жалбата оспорване на местната подсъдност е неоснователно и не намира опора в
доказателствата, както и в приложимия процесуален закон.
Производството е образувано по заявление за незабавно изпълнение със заявител
„Райфайзенбанк/България“ЕАД против длъжника –кредитополучател Божидарка Тодорова и жалбоподателя, в
качеството му на солидарно съзадължило се с изпълнение по ДПК №../19.IX.2008 лице. Искането е, на основание
чл. 417, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК.
Към заявлението си, като документ доказващ основателност, размер и изискуемост на заявените по
този ред претенции, въззиваемият е приложил : ДБК за потребление от 19.IX.2008 и подписан към същия
Анекс №1/25.Х.2010г.; извлечение от счетоводни книги, проследяващо обслужването на кредита по процесния
договор за периода от дата на сключването му до 2.І.2020г., вкл. В приложение към заявлението са приложени
адресирани до длъжниците покани-предизвестия за обявяване на договора за предсрочно изискуем, ведно с
разписки, удостоверяващи дата на връчването им;
Предмет на делото е вземане , основано на представения документ – извлечение от счетоводните книги на
банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от
страните при сключването му.
Проверявайки дали документът, на който се основава искането е редовен от външна страна, отчитайки
наличието на представени доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по дадения
потребителски кредит, районният съд е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за вземането.
Разпореждането е правилно, като основано на документ, удостоверяващ поетото от кредитополучателя и
частния жалбоподател задължение по основание, размер, падеж и настъпила към дата на заявлението
изискуемост, както и поетата в условие за погасяването му-солидарна отговорност.
2
Видно от приложеното заверено копие от договор за потребителски кредит №../19.IX.2008 и последващо
подписаният към него Анекс №1/25.Х.2010г. кредитополучател по същия е Божидарка Тодорова, от гр.Разград,
а частният жалбоподател е солидарно съзадължило се с изпълнение по договора лице, като има поставени и
съответни подписи.
В реквизит на договора, при поето съгл. т.11.7 от Договора задължение да уведоми кредитодателя за
настъпила в адреса му промяна, жалбоподателят е декларирал, че настоящият му адрес е в гр. Разград. С
приложени в срока на чл.414 ГПК доказателства, същият удостоверява, че от 2016г. адресът му е регистриран в гр.
Варна. Доказателства, от които да следва за установено, че същият е уведомил кредитодателя за новия си адрес,
по делото няма.
Установено е, че постоянният адрес на кредитополучателя е в гр.Разград, при което правилно заявлението е
подадено пред РРС. Дори да се приеме, че по отношение на съдлъжника данните са за друг постоянен адрес,
изискващ произнасяне на друг местно компетентен съд, това не е основание за недопустимост на съдебния акт
предвид възприетото в нормата на чл.116 ГПК, приложима в заповедното производство по аналогия и
предвиждаща в право на кредитора избор на подсъдност, в случай, че адресите на длъжника и съзадължилото се
лице са в различни съдебни райони.
Освен това: Според предвидените в ГПК процесуални правила, заповедното производство се развива само с
участието на заявителя, а във фазата по обжалване законът не предвижда възможност за длъжника да отведе
сезирания с издаването на заповедта за изпълнение съд. Предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение са уредени по отрицателен начин в чл. 411, ал. 2 ГПК - чрез посочване на основанията, при чието
наличие заповед не се издава: когато искането не отговаря на изискванията на чл. 417 ГПК, включително и когато
заявлението не е съобразено с изискванията за редовност. В случая са налице всички предпоставки на цитираните
разпоредби, с оглед на което РРС е местно компетентния по това заявление съд .
Местната подсъдност не е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното
упражняване на правото на иск. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК предвижда, че възражение за местна
подсъдност може да се прави само от ответника и то най-късно в срока за отговор на исковата молба. Поради това
и предвид характера на заповедното производство, длъжникът не може да направи възражение за местна
подсъдност преди издаването на заповедта за изпълнение. След издаването й обаче, подсъдността по делото е
стабилизирана и не може да се разглежда въпросът за наличието й. Възражението си за местна подсъдност,
предвид постоянния си адрес, частният жалбоподател би могъл да направи в производството при разглеждане на
иска за задължението му по общия ред, какъвто би трябвало да се проведе, като се съобрази подаденото от негова
страна възражение.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна. Атакуваното разпореждане е
законосъобразно. Аргументи:
Предмет на делото са вземания , основани на представения документ – извлечение от счетоводните книги
на банката за вземане, произтичащо от валидно сключен в писмена форма договор за кредит, в който размерът и
изискуемостта са определени от страните при сключването му.
В конкретния случай всеки един от приложените към заявлението документи се явява редовен от външна
страна и годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по см. на чл.417,т.2
ГПК. В съдържание на сключеният между страните договор, респ. в последващо подписаният от тях анекс, са
налице клаузи, позволяващи квалифицирането му като договор за банков кредит по см. на чл.430 и сл ТЗ. Налице
е постигната между страните по договора определеност в размера на вземането; относно характера на поетите от
страните задължения - съответно кредитодател, кредитополучател и съзадължило се с връщане на кредита лице;
относно солидарния характер на дължимото по договора изпълнение от страна на кредитополучателя и
съзадължилото се лице; последиците при неизпълнение и формиране на следващата се в обезщетение лихва. Със
сключване на ДБК на 19.ІХ.2008г., страните по договора са приели като краен срок за погасяване на поетото от
3
кредитополучателя и съзадължилото се лице вземане -25. ІХ.2015г.
Непосредствено преди изтичане на този срок, страните подписват Анекс №1/19.ІХ.2010г., по силата на
който, крайният падеж, респ. изискуемостта на задължението, поето от кредитополучателя и солидарно
съзадължилото се лице, е определен като такъв на дата-5.Х.2025г. В съдържание на Анекс №1 е декларирано
признание на длъжниците, че към дата на подписването му, общият размер на дълга възлиза на 7 856,25лв., от
които -7 813,92лв. редовна главница и 42,33лв. редовна лихва;
Анексираният ДБК е частен документ, подписан от сочените като негови издатели лица и в този смисъл,
съгл. разпоредбата на чл.18 ГПК същият съставлява доказателство за съдържащите се него изявления .
В реквизит на приложеното като документ по л.417, т.2ГПК извлечение от счетоводни книги са посочени
достатъчно данни, отчитащи относимост към сключения между страните ДБК и анекса към същия-размера на
вземането, задължилите се лица и условията, при които са поели задължение за връщане на кредита, в това число
и начисляване на договорената лихва за период на забава, съответно за вноски с настъпил падеж и за обявените за
предсрочно изискуеми задължения;
По въпроса за реквизитите на извлеченията от счетоводните книги и изискванията, на които трябва да
отговаря документът по чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 418, ал. 2 ГПК, въз основа на който заявителят може да
иска да му се издаде заповед за незабавно изпълнение и за правомощията на заповедния съд, е формирана
постоянна практика на ВКС, на която обжалваното разпореждане не противоречи. Касае се за, редовен от
външна страна частен документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно съдържимите се в него
обстоятелства за основание, размер и изискуемост на процесните вземания. Съобразяването му от заповедния съд
като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417,т.2 ГПК и изводът за
съответствието му с изискванията на чл.418 ГПК, са законосъобразни. Същото съдържа данни за данни за
длъжника, кредитора, съдлъжника, размера на предоставения кредит, дата на падежа, размер на непогасена на
падеж главница и размер на обявена за предсрочно изискуема главница; период и размер на лихвите /Опр.№ 130
от 24.02.12 г. на ВКС, по ч.т.д.№ 11/12 г., II ТО; Опр.№ 461/28.06.10 г. по ч.т.д.№ 272/10 г., II ТО на ВКС; Опр.№
697/19.11.09 г., ч.т.д.№ 618/09 г. на ВКС, II ТО; Опр.№ 17/14.01.13 г. по ч.т.д.№ 867/12 г. на ВКС, II ТО/.
В двустранно подписания между страните по делото ДБК е посочен механизма на изчисление на всяка от
сумите, за които заявлението е било уважено. В случая документа и заявлението на молителя предполагат
определяемост в размера на вземанията за лихви, поради което същите правилно са били присъдени от заповедния
съд. В този смисъл е и ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което, по смисъла на чл. 417 ГПК може да се
издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно
изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена
неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин
/например като процент/. Договореният от страните ГПР е в размер на 9.49%.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от него е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България".
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да
се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий
ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да
бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и
добрите нрави общото оскъпяване на кредите. Законната лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се определя по
следния начин: към основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка.
4
Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0, 01% и от там нататък
до сега е -0, 00%. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014
г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към
датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в
рамките на допустимата граница.
В обобщение, съдът намира, че предвидените в процесния ДБК клаузи са съответни на закона и не се
явяват неравноправни.
Изложеното дотук обуславя от фактическа и правна страна извод за неоснователност на жалбата по
посочените в нея възражения за неправилно изчисляване на лихви, недоказан размер и дължимост на лихви,
недействителност на предвиждащите дължимостта им договорни клаузи. Доколкото разпоредбата на чл.419 ГПК
очертава като предмет на производството законосъобразността на разпореждането за незабавност на
изпълнението, то отговорът на въпросите за точност в изчисленията на вземанията и действителността на
предвиждащите ги договорни клаузи се следва в друго, исково и състезателно по характера си производство.
Що се отнася до искането за спиране на изпълнителното производство, същото е от компетенциите на
съответния районен съд съгласно чл. 420 от ГПК, като видно от съдържащите се в делото данни, такова
произнасяне е направено с Определение №2364/ 5.Х.2020г. Като в мотиви към същото първоинстанционният съд
е приел, че за част от вземането , искането за спиране на изпълнението е неоснователно, но е пропуснал да
обективра това си произнасяне в диспозитива на съдебния си акт. Поради което, в този си състав съдът приема
инкорпорираното в жалбата искане за спиране като такова за допълване на Определение №2364/ 5.Х.2020г.по
чгрд №7/2020г на РРС
По изложените съображения, РОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.ж.вх.№, 3477 подадена от Н. Й. Т. чрез представляващата го по
пълномощие –адв. Абрашева против Разпореждане №113/9.I.2020г. по чгрд №7/2020г на РРС.
Съгласно задължителните постановки на т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК определението на РОС не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5