РЕШЕНИЕ
№ 260048
05.10.2020 г. гр. Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен
съд граждански състав на двадесет и шести август през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина
Менчева
като разгледа
докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1233 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на „И.П.К.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от И.С., против Е.В.
М., роден на *** г., гражданин на Руска Федерация, БУЛСТАТ ****. Твърди се, че
ответникът бил собственик на
студио № ****/, находящо се във вход * /на латиница */,
представляващо самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ****по КККР на гр. Несебър,
област Бургас, със застроена площ от 35,56 кв. м., ведно с 8,43 кв. м. идеални
части от общите части на сградата,
с обща площ на студиото 43,99 кв. м., находящ се в Блок № *. Сочи
се, че на 25.06.2009г. ответникът бил сключил с „В.Г." ООД /продавача/ безсрочен
договор за поддръжка и управление на комплекс „П.Б.", където се намира
притежавания от него самостоятелен обект. Съгласно чл. 1 от цитирания договор „В.Г."
ООД се задължило да изпълнява срещу възнаграждение поддръжка и организационно,
техническо и административно управление на общите части и съоръжения на
комплекса, а ответникът се задължил да заплаща годишна такса за покриване на
разходите, свързани с поддръжката и управлението на общите части на комплекса,
както и осигуряване на спокойното и безпроблемно ползване на собствеността.
Срещу това ответникът се е задължил да заплаща сумата в размер на 720 Евро с ДДС за
година. Съгласно чл. 2.2Б от сключения договор, таксата за всяка следваща година
се заплащала в срок до 31-ви декември на предходната година. В настоящият
случай ответникът не бил
заплатил договорената поддръжка за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.
Съгласно чл. 5 от договора, в случай, че собственикът забавел плащането на таксата
повече от два месеца, той дължал таксата за съответната година, плюс 50 %
неустойка за забава, без да бъде изрично поканен.
Съгласно Договор за заместване в права и задължения от
03.05.2018г. «В.Г. ООД, ЕИК ****, прехвърлило на ищеца всички свои права и
задължения по всички действащи договори за управление, за което ответника бил
уведомен, в резултат на което „И.П.К.“ ЕООД придобило и правото на вземане по
отношение на ответника. Предвид горното се моли да бъде осъден М. да заплати на
ищеца сумата от общо
6336,89 лева, от който 4224.59 лева, представляващи неплатена
такса за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., сумата в размер на 2112,30
лева, представляваща неустойка, ведно със законна лихва върху цялата сума, считано
от предявяването на настоящия иск до окончателното й изплащане.
В срокът по чл.131 от ГПК от
ответникът постъпи писмен отговор, с който се оспорва предявената претенция.
Твърди се, че ответникът, заедно с още три лица, били собственици на соченото студио.
Заявява се, че така сключеният от М. договор за поддръжка и управление бил
нищожен, тъй като комплекс „П.Б.” не бил от затворен тип. Същият не бил
ограден, нямал обща охрана, липсвало контролиран достъп, собствениците имали
индивидуални партиди за потребените услуги към ЕВН и ВиК. Имало създадена ЕС на
всеки блок, а управлението и поддръжката се извършвала съгласно решенията на
общото събрание на ЕС. На следващо място се заявява, че договорът бил нищожен и
поради липса на форма, тъй като не носел нотариална заверка на подписите на
страните по него. Наред с това се твърди и за неизпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца. Сочи се и че цитираният договор за заместване на права
и задължения не бил сведен до знанието на ответника. Твърди се, че ищецът не е
изпълнявал функциите на управляваща и поддържаща компания за периода 2017 г.-
2019 г., нито към настоящия момент. Той бил наемател на хотелската част на
комплекса- бл.5. Твърди се и че на 03.06.2019г. се е състояло Общо събрание на
етажните собственици в блок 4 на к-с "П.Б.", в резултат на което била
регистрирана етажна собственост на собствениците на СОС в блок 4 от комплекса,
избран бил управител на ЕС, както и е било прието решение за размера на таксите
за поддръжка и управление на етажната собственост, като в този смисъл етажната
собственост била лицето, на което се дължала такса за поддръжка и управление.
ЕС била изплатила дълговете „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за
неплатени сметки за общи части и асансьор, по фактури за 2018 и 2019г. На
последно място се прави възражение за изтекла давност по отношение на таксата
за 2017 г. Оспорва се и претенцията за заплащане на неустойка на сочените по-
горе основания, като се твърди и прекомерност на същата.
Съдът, като взе предвид становището на страната,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Претенциите носят правното си основание в чл.79, чл.86
и чл.92 от ЗЗД.
По
делото не се спори, че ответникът е собственик на сочения по- горе
самостоятелен обект. Безспорно е и че на 25.06.2009г. бил сключен договор за
поддръжка и управление на комплекс "П.Б.”, по силата на който М., като
собственик на студио 27Д, е възложил, а „Виго Груп“ е приело и се е задължило
срещу заплащане, да поддържа и провежда организационното, техническото и
административното управление на общите части на комплекса относно
От страна на ответникът се навежда довод, че
настъпилото прехвърляне на права и задължения в полза на ищеца не е достигнало
до знанието на ответника. Действително по делото няма категорични
доказателства, че ответникът е узнал за извършената цесия. Представената
електронна кореспонденция не може да се приеме като доказателство, тъй като
няма данни електронният адрес, на който е било изпратено писмото, да е бил
посочен от ответника като такъв за кореспонденция между страните, нито пък е
визиран като такъв в сочения договор. Така цитираният договор, обаче, и
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, са приложени от ищеца-
цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, ведно с препис
от исковата молба и с разпореждането по чл. 131
от ГПК, на 12.05.2020 г., поради което се следва извода, че на тази дата М.
е получил уведомленията за извършената цесия. В тази връзка следва да се
отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да
бъде взето предвид по смисъла на чл.
235, ал. 3 от ГПК.
От
страна на ответникът се навежда възражение, че сключеното съглашение е нищожно
поради противоречие с нормата на чл.2 от ЗУЕС, което съдът не споделя. Видно от
съдържанието на договора, ответникът възлага, а ищецът приема да изпълнява
дейността по организационното, техническото и административното управление на общите
части на комплекса срещу заплащане на възнаграждение. Няма законова пречка
отношенията по поддръжката и управлението на общите части да се уредят с
договор. Всеки отделен етажен собственик е самостоятелен правен субект, като няма
пречка същият от свое име да сключи договор с трето лице с посочения предмет.
Доколкото такъв договор не противоречи на закона и добрите нрави, на основание
чл.20а от ЗЗД валидно обвързва страните по него. След като собственикът
доброволно се е съгласил да заплаща възнаграждение на изпълнител за поддържане
на общите части в комплекса, той е обвързан по отношение на вида услуга и
нейното заплащане. В Случая липсват основания да се счете, че е налице
твърдяната нищожност. Фактическата обстановка по делото сочи, че между страните
е налице действително правоотношение, по което търговецът се е задължил да
поддържа срещу определено възнаграждение, а също така и да извършва
организационно, техническо и административно управление на комплекса. Размерът
на възнаграждението е определен при съвпадане на насрещните воли на
съконтрахентите и към датата на сключване на договора страните са постигнали
взаимно съгласие за определено възнаграждение. В този смисъл съглашението е
действително и поражда правно действие и задължения. По делото не се спори, че
комплекса не е от затворен тип. Ето защо нормата на чл.2 от ЗУЕС е неприложима
в случая, което изключва и задължението договора да се сключва с нотариална
заверка на подписите. Последното от своя страна прави неоснователно и възражението
за нищожност на договора поради неспазена форма.
Съгласно
чл. 2 от договорът, ответникът следва да заплаща уговорената цена- 720 евро с
ДДС, в срок до 31 декември на предходната година. В случая се претендира
заплащане на такса за 2017 г.- дължима към 31.12.2016 г.; такса за 2018 г.-
дължима към 31.12.2017 г., такса за 2019 г.- дължима за плащане към 31.12.2018
г. От страна на ответникът се навеждат доводи за неизпълнение на задълженията
по договора от страна на ищеца. Съгласно нормата на чл.90 ЗЗД, длъжникът, който има
срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което
произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си,
докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да
изпълни едновременно с ищеца. Така посочената разпоредба е приложима в случай
на едновременност на престациите, а не на изпълнение в поредност. Както бе
посочено по- горе задължението на ответникът възниква преди започване
изпълнението на задълженията на „В.Г.“ ООД. В случая заплащането на
възнаграждението за търсените години, следва да се изпълни преди настъпването
на всяка от годините- до 31.12. на предходната година, към която дата не може
да се твърди неизпълнение на задължение на другата страна по договора, тъй като
началната дата за изпълнението на неговите задължения все още не е нестъпила.
Уговорката между страните има цикличен характер- за всяка година, и
изпълнението на договорните задължения следва да се преценяват за всяка година
поотделно. Това е така, тъй като уговореното възнаграждение е платимо за
изпълнение на конкретни задължения всяка година. В тази връзка настоящата
инстанция намира, че не следва да се изследва въпроса дали за всяка от годините
дружеството е изпълнявало задълженията си по чл.1 от договора, тъй като към
момента на дължимост на претендираната сума е невъзможно приемането на
неизправност, тъй като датата на изпълнение на неговата част от задълженията по
договора, все още не е била настъпила. По делото липсват данни за предприети
действия по прекратяване или разваляне на договора поради твърдяно неизпълнение
от страна на дружеството.
С
оглед на изложеното по- горе съдът намира, че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на сумите от по 720 евро за всяка от годините- 2017 г.,
2018 г., 2019 г. Същите са били дължими с основание към 31.12. на предходната
година, за която се дължи, ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
С оглед основателността на претенцията,
касаеща дължима такса за 2017 г., следва да се разгледа и стореното от
ответника правопогасяващо възражение, а именно изтекла погасителна давност,
което съдът намира за неоснователно. Съгласно
чл. 5 от договора, вноската за 2017 г. се дължи до 31.12.2016 г. Следователно
вземането е ликвидно и изискуемо, считано от 01.01.2017 г. Към датата на
подаване на исковата молба- 13.12.2019 г., не е изтекъл нито един от посочените
в ЗЗД погасителни срокове.
По
отношение на претендираната сума в размер на 2112.30 лв., представляваща
неустойка, съдът намира следното:
Видно
от чл.5 от договора, в случай, че собственикът забави плащането на таксата
повече от два месеца, той дължи таксата за съответната година плюс 50%. По
отношение на наведените възражения относно нищожността на договора и липсата на
уведомяване на ответника за настъпилата цесия, съдът изложи доводи по- горе. От
страна на ответникът се навежда и довод за прекомерност на претендираната сума,
което съдът споделя.
Съгласно нормата на чл.92, ал.2 от ЗЗД, ако
неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако
задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали размера
й. В случая настоящата инстанция намира за основателно възражението на
ответника в тази насока. Така определен размера на неустоечната клауза противоречи
на функцията на неустойката да гарантира изпълнението. Неустойката е дължима
при забава в плащането, на която и да е от годишните вноски. Размерът на
подобна неустойка, предвид уговорения процент и основата за изчисляване,
прекомерно надвишава стойността на очакваните от неизпълнението вреди. Това
значително несъответствие не може да бъде оправдано със санкционната функция на
неустойката, тъй като последната цели да санкционира неизправния длъжник в
случай на виновно неизпълнение на договора, но не следва да създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на насрещната страна. Ето защо
настоящият състав приема, че от
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, във връзка
едно с друго и с оглед твърденията на страните, се установява прекомерност на
уговорения размер на неустойка за забава. Забавянето на изпълнението
на парично задължение винаги уврежда кредитора със законната лихва, което не
изключва възможността той да претърпи в действителност и по-големи вреди.
При неизпълнение на парично задължение вредата на кредитора е предположена от
законодателя предвид естеството на паричното задължение - чл.
81, ал.2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за
неизпълнение, за разлика от преките и предвидими вреди по чл. 82 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, предвиждаща, че при забава в изпълнението на парично задължение се
дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на
паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Следователно, при липса на ангажирани доказателства за
настъпили по-големи вреди, следва да се приеме, че презумираната от
законодателя вреда от забавено изпълнение на парично задължение се съизмерява
със законната лихва. След справка в
онлайн калкулатор съдът установи, че размерът на законната лихва върху
дължимата сума за исковия период възлиза обща на сумата от 835 лв. /за
2017 г.- 421 лв., за 2018 г.- 278 лв., за 2019 г.- 136 лв./. За тази сума
исковата претенция следва да бъде уважена, като за остатъка до претендираните
2112.30 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Не се доказва по делото да са
настъпили вреди в по- голям размер от установения такъв в размер на законната
лихва.
С
оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните следва
да бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски. Видно от
представеният списък и приложените писмени доказателства, на ищецът следва да
бъде присъдена сумата от 601 лв., а на ответникът- сумата от 60 лв., съобразно
уважената респективно отхвърлената част.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.В. М., роден на *** г., гражданин на Руска Федерация,
БУЛСТАТ ****, да заплати на „И.П.К.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от И.С.,
сумата от 6336.89 лв.,
представляваща неплатени такси за поддръжка и управление на общи части
съобразно договор от 25.06.2009 г., дължими за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 13.12.2019 г.- датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, както и сумата от 601 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА Е.В. М., роден на *** г.,
гражданин на Руска Федерация, БУЛСТАТ ****, да заплати на „И.П.К.” ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от И.С., сумата от 835
лв., представляваща неустойка за забавено плащане съобразно чл.5 от
договора, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 13.12.2019 г.- датата
на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над
присъдената сума до претендираните 2112.30 лв., ведно със законната лихва върху разликата.
ОСЪЖДА „И.П.К.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от И.С.,
да заплати на Е.В. М., роден на *** г., гражданин на Руска Федерация, БУЛСТАТ ****,
сумата от 60 лв., представляващи
разноски съобразно отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: