Р Е Ш Е Н И Е
№……………/17.03.2021 г., гр.Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА Д. изслуша
докладваното от председателя АД № 419/2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.166
от ДОПК, във вр. чл.145 и сл. от АПК и чл. 195б от ЗВ.
Образувано е по жалба на “ХХХХХХХХХ”
АД, ЕИКХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. “3-ти
март” № 59, представлявано от прокуриста П.С.П.,
уточнена с допълнителна молба с вх.№ 2164 от 11.09.2020 г., против АУПДВ №
180/05.08.2020 г. на директора на Басейнова дирекция
“Дунавски район” (БДДР) в частта относно определената с него такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. Твърди се, че оспореният акт е
неправилен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се,
че от извършената справка в регистъра на дружеството е видно, че общото
количество вода за питейно-битови нужди за спорния период е 11 218 107
куб.м., поради което дължимата такса за водовземане е
в размер на 224 362, 14 лева. Сочи се също, че добиваните водни количества
в област Добрич са изцяло помпажни посредством потопяеми и хоризонтални ел. помпи, поради което намалялата
консумация на ел. енергия е косвено доказателство за водовзети
по-малко количества вода. По тези съображения се иска отмяна на акта в
оспорената му част.
Ответникът – директорът на БДДР,
чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска тя
да бъде отхвърлена. Твърди, че таксата за водовземане
от подземни води е начислена на база подадени от жалбоподателя декларации по
чл.194б от ЗВ.
Добричкият административен съд, като взе
предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното :
Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
От материалите по
делото се установява, че оспорващото дружество е титуляр на разрешителни за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения и разрешително за водоползване
на подземен воден обект.
На 30.01.2020г. и
31.01.2020 г. “ХХХХХХХХХ” АД е подало декларации за водовземане
от подземни води по чл.194б от ЗВ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.
С писмо изх. №
КД-04-58/17.06.2020 г. директорът на БДДР е уведомил жалбоподателят за
започване на административно производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане за дължими такси по ЗВ за водовземане
и заустване за 2019 г. (л.22). Писмото е връчено на
дружеството на 19.06.2020 г. съгласно известие за доставяне (л.26).
С писмото е изпратена
и покана за доброволно изпълнение на задълженията по чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ и
чл.182, ал.1 от ДОПК (л.23-25), в която е отразено, че дружеството дължи такси
за водовземане от подземни води и за правото на
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019 г., като е направена разбивка по вид и
основание. Указано е, че дължимата сума следва да бъде заплатена в 14-дневен
срок от получаване на писмото, като при незаплащане в определения срок ще се
пристъпи към принудително събиране по реда на ДОПК чрез НАП.
На
20.07.2020 г. е извършена проверка по документи на “ХХХХХХХХХ” АД относно
установяване на платените и дължимите такси за водовземане
от подземни води и за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019 г. За резултатите от
проверката е изготвен констативен протокол (л.18-20), подписан от служители на
БДДР (л.18-20). От представените от дружеството декларации по чл.194б от ЗВ
проверяващите органи са установили, че за проверявания период начислената такса
за водовземане от подземни води (общо 11 218 307, 6 куб.м.
) е в размер на общо 224 366, 15 лева; начислената такса за заустване
на отпадъчни води е в размер на общо 27 126, 06 лева или общо дължимата такса
за периода е 251 492, 21 лева без лихвата. Установили са също, че 14-дневният
срок за заплащане на дължимите такси, посочен в поканата за доброволно
изпълнение, е изтекъл на 03.07.2020 г., като дължимите такси не са заплатени.
Констативният протокол е връчен на дружеството на 24.07.2020 г. съгласно
известие за доставяне на л.21.
Въз
основа на констативния протокол и подадените декларации по чл.194б, ал.1 от ЗВ е
издаден и оспореният АУПДВ № 180/05.08.2020 г. на директора на БДДР, с който на
основание чл.166, ал.1 от ДОПК и чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ са определени публични
държавни вземания за незаплатени такси по ЗВ за периода 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г. в общ размер на 251 492, 21 лева, от които такса за водовземане от подземни води по чл.194, ал.1, т.1, б. “б”
от ЗВ и §9 от ПЗР на ЗВ за 2019 г. в размер на 224 366, 15 лева и такса за заустване на отпадъчни води по чл.194, ал.1, т.3, б. “а” от
ЗВ и §9 от ПЗР на ЗВ за 2019 г. в размер на 27 126, 06 лева, ведно със
съответстващите лихви за забава в размер на общо 12 016, 70 лева за периода от
16.02.2020 г. до 05.08.2020 г. В АУПДВ са описани дължимите такси по вид и правно
основание, както и формулите за изчислението им съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета
с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ бр.2 от
06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.).
С писмо с изх.№
КД-04-58 (2) от 06.08.2020 г. на директора на БДДР оспорващото дружество е
уведомено за издадения АУПДВ. Писмото е връчено на 11.08.2020 г. съгласно
известие за доставяне на л.16 от делото.
В
хода на производството пред съда жалбоподателят е представил сравнителна
таблица за консумирана ел. енергия при водовземане от
подземни води на територията на БДДР за периода 2018 г., 2019 г. и м.01 –
м.07/2020 г., удостоверяваща по-малко потребени
количества ел. енергия за 2019 г. и 2020 г. спрямо 2018 г.
По
делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като неоспорена от страните и обективно и компетентно изготвена.
Съгласно заключението по нея общият обем на водовземане
от подземни води, както и дължимата такса за водовземане
от подземни води в АУПДВ са правилно изчислени и съответстват на данните в
подадените от жалбоподателя декларации по чл.194б от ЗВ за процесния
период. По време на изслушването му в съдебно заседание вещото лице е дало пояснения,
че и лихвата за забава върху тази такса в акта е правилно изчислена,
коригирайки първоначалното си становище в заключението.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Процесният АУПДВ е
издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, в
необходимата писмена форма и е фактически и правно мотивиран.
При издаването на
АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят е надлежно
уведомен за започване на производството по издаване на акта. Изпратена му е покана за доброволно изпълнение съгласно чл.195б, ал.2, т.3
от ЗВ. След изтичане на указания в нея срок е извършена проверка за заплащане
на дължимите такси, за което е съставен констативен протокол. След установяване
на дължимите такси е издаден оспореният АУПДВ. Актът
е съставен въз основа на представените от дружеството
декларации по чл.194б от ЗВ и констативния протокол от извършения контрол за
изпълнение на задължението съгласно изискванията на чл.195б, ал.2 от ЗВ.
Процесният АУПДВ в
оспорената му част съответства и на материалния закон.
Определената с него
такса е по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗВ за
осъществено водовземане от подземни води.
Таксата за
водовземане от подземни води представлява публично държавно вземане по смисъла на чл.162,
ал.2, т.3 от ДОПК, тъй като е установена по основание със закон. Основанието за
дължимата такса е регламентирано със ЗВ. Разпоредбите на чл.194, ал.1, т.1, б. “б” и §9 от ПЗР
на ЗВ установяват заплащането на такса за водовземане от подземни води, когато
се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание. Начинът на
изчисляване на таксата е определен в подзаконов нормативен акт - Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Съгласно чл.194б,
ал.2 от ЗВ задължението по декларацията (по ал.1), по която
задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари. По
силата на чл.175, ал.1 от ДОПК за незаплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва в размер, определен в Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни вземания.
По делото е безспорно
установен общият обем на водовземане от подземни води за проверявания период,
видно и от заключението на вещото лице. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя,
че общото количество добита вода за питейно-битови нужди е
11 218 107 куб. м., а не 11 218 307, 6 куб. м., както е посочено в акта. Добитите водни количества са определени въз основа на декларирани от самото дружество данни съгласно чл.194б, ал.1 от
ЗВ. Представената в хода на съдебното
производство сравнителна таблица за изразходвана ел. енергия при водовземане от подземни води не е
годно доказателствено средство за опровергаване
на констатациите в акта. Жалбоподателят
не е твърдял, нито е
представил доказателства, че подадените
от него декларации по чл.194б от ЗВ съдържат погрешни данни. Липсват доказателства и за
проведена процедура по чл.194б, ал.4 от ЗВ за коригане
на декларациите поради наличието на несъответствия, засягащи основата и размера на определената такса, поради което правилно и законосъобразно директорът на
БДДР се е позовал на съдържащите
се в тях данни, за да
установи общия обем на добитите водни количества. За тези водни количества дружеството
дължи заплащане на такса за водовземане от подземни води, която правилно е изчислена съобразно формулите по чл.11,
ал.1 и чл.12, ал.2 от действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване. По делото не е спорно, че начислената такса за водовземане не е
заплатена в определения за това срок по чл.194б, ал.2 от ЗВ, поради което законосъобразно
административният орган е пристъпил
към издаването на АУПДВ по
чл.195б, ал.1 от ЗВ. От заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно
заседание се установява, че дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2019
г. – 31.12.2019 г. и лихвите върху нея са правилно определени по размер
съгласно приложимите норми от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване и ЗЛДТДПВ.
С оглед на изложеното
процесният АУПДВ в частта относно установената с него такса за водовземане от
подземни води е законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Страните не са претендирали
разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта
им.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ХХХХХХХХХ”
АД, ЕИКХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. “3-ти
март” № 59, представлявано от прокуриста П.С.П., против
АУПДВ № 180/05.08.2020 г. на директора на Басейнова
дирекция “Дунавски район” (БДДР) в частта относно определената с него такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия :