РЕШЕНИЕ№357
Град Бургас 18.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и седми октомври две хиляди и двадесет първа година:
Окръжен съдия : Иво Добрев
Секретар: Тодорка Стоянова
като разгледа
докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 472 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано след разделяне на материалите по предявените в хода на търговско
дело №606/2019г. по описа на БОС в условията на евентуалност от „Домино“ ООД
обратни искове срещу „Куш Груп“ЕООД и „Стомар“ООД за осъждане на първия
ответник да заплати на ищеца обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение
по договор, обективиран в нотариален акт №33, т.1, рег.№797/08.02.3017г.,
д.№30/ 08.02.2017г. на нотариус Бинка Кирова, в размер на 30 600 /тридесет
хиляди и шестстотин/ евро, която сума представлява присъдена в полза на ДХ. А, З
В А, А А А и В Аа Аа неустойка по договор за строителство от 26.04.2011г. за
времето от 01.03.2018-31.12.2018г., както и на втория ответник да заплати на
„Домино“ ООД присъдените в полза на ищците по първоначалния иск суми,
включително неустойки и лихви, надхвърлящи отговорността на последното
дружество по чл.127 ал.2 ЗЗД.
С определение от
28.09.2021г. производството по делото е прекратено в частта му по предявения
иск срещу „Стомар“ООД за осъждане на последното дружество да заплати на
„Домино“ООД присъдените в полза на ДА, З А, А А и В Аа суми, включително
неустойки и лихви, надхвърлящи отговорността на последното дружество по чл.127
ал.2 ЗЗД, предвид десезиране на настоящия състав със спора по този предявена
претенция.
Твърди
се в исковата молба, че съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижими
имоти „Куш Груп“ЕООД е поело задължение към ищеца да извърши съответните
довършителни работи по сградата, предмет на договор за строителство от
26.04.2011г. и предаде същата на собствениците с акт обр.15. Последното
дружество също следвало да носи отговорност за всички задължения, лихви,
неустойки, вреди и пропуснати ползи, произтичащи от дейностите по
строителството на сградата.
Постъпил
е отговор от ответника по обратния иск „Куш Груп“ЕООД. Изразена е позиция, че
от обстоятелствената част на исковата молба по обратния иск не става ясно, защо
се твърди, че ответникът по обратния иск следва да носи отговорност за
заплащане на неустойка по договора за строителство. Посочва се също така, че в
представения нотариален акт липсва аналогична неустоечна клауза, която да
свърже „Куш Груп“ЕООД с договора за строителство. Излагат се съображения, че
предвид задълженията на ответника по обратния иск, обективирани в нотариалния
акт същият нито е изпаднал в забава, нито е обвързан от клаузите на договора за
строителство.
Не
било съобразено от ищците по главния иск и от ищеца по обратния иск
обстоятелството, че по повод на подадено от тях именно заявление е стартирано и
впоследствие проведено производство по реда на чл.5 ЗУТ, както и че в тази връзка
ответникът е финансирал изработването и одобряване на съответните проекти за
преработка по време на строителството въз основа на което е допълнено
представеното по делото разрешение за строеж. Заявена е позиция, че съгласно
нормата на чл.154 ал.5 ЗУТ измененията на одобрения инвестиционен проект се
отразяват в заповед за допълване и изготвянето на такава по време на
строителството на практика новирало срока за неговото осъществяване. Това
новиране на срока следвало да се счита за настъпило и по инициатива на ищците
по главния и ищеца по обратния иск, тъй като последните съвместно поискали
провеждане на производство по реда на чл.154 ал.5 ЗУТ. В тази връзка са
изтъкнати и аргументи, че тезата на ищците по главния иск за настъпила забава
трябвало да се счита за несъстоятелна, доколкото сградата е следвало да
продължи да се изгражда, но при съобразяване с вече одобрената документация за
преработка от 2018г. По тези съображения главният иск се явявал неоснователен,
като неговото отхвърляне щяло да доведе до отхвърляне на претенцията и по
обратния иск.
В
постъпила от ищеца уточняваща молба се посочва, че ответникът „Куш Груп“ ЕООД
не е изпълнил задължението си по нотариалния акт, респективно по договора за
строителство, тъй като периода на забава и съответно на търсена отговорност бил
след сключване на нотариалния акт, поради което и за последното възниквала
облигационната отговорност за заплащане на претендираната от ищците по главния
иск неустойка.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
С решение
от 13.04.2021г., постановено по т.д.№606/2019г. Окръжен съд
гр.Бургас е осъдил
М Г Д, ЕГН **********, с адрес *** и „Домино“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, бул. “Демокрация“ №7 солидарно да заплатят както
следва: на ДХ. А, ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 300 /петнадесет
хиляди и триста/ евро, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор
за строителство от 26.04.2011г., начислена за времето 01.03.2018г. до
31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане; на З ВАа, ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, к-с
„Славейков“, бл.4, ет.9, ап.51 /като наследница на А Х. А, ЕГН **********,
починал на 26.12.2013г./ сумата от 5100 /пет хиляди и сто евро/,
представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011г., начислена за времето 01.03.2018г. до 31.12.2018г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане; на
А А А, ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, к-с „Славейков“ бл.4, ет.9,
ап.51/като наследник на А Х. А, ЕГН **********, починал на 26.12.2013г./ сумата
от 5100
/пет хиляди и сто евро/, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор
за строителство от 26.04.2011г., начислена за времето 01.03.2018г. до
31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане; на В Аа Аа, ЕГН ********** с адрес *** /като
наследница на Ане Х. А, ЕГН **********, починал на 26.12.2013г./ сумата от 5100
/пет хиляди и сто евро/, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор
за строителство от 26.04.2011г., начислена за времето 01.03.2018г. до
31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане. Като трето лице помагач на страната на ответника
„Домино“ ООД е конституирано „Куш Груп“ ЕООД, ЕИК *********. В хода на този
процес със сила на присъдено нещо по отношение на ответника „Домино“ЕООД и
подпомагащата го страна е констатирана забавата на първото дружеството по
договора за строителство от 26.04.2011г.
Предмет на обратния иск в случая е регресно
притезание за сумата от
30 600 евро, представляваща неустойка по договор за строителство от
26.04.2011г. за времето от 01.03.2018- 31.12.2018г., която сума ищецът е осъден
да заплати на посочените по-горе физически лица. По делото не се спори, че
между страните е сключен договор на 08.02.2017г. /нотариален акт №33, том.1,
рег.№797, дело №30 от 2017г./ съгласно който „Домино“ООД е прехвърлил на ответника,
собствеността на индивидуализираните в същия документ недвижими имоти срещу
насрещното задължение на „Куш Груп“ ЕООД да довърши общата вертикална
планировка на цялата сграда, в която се намират самостоятелните обекти на
ул.“Георги Шагунов“ №13, съобразявайки одобрените архитектурен и работен
проекти и да предаде сградата на собствениците с акт образец 15. Не са налице
различни позиции и по повод изправността на ищеца, доколкото със самия факт на
подписване на договора последният следва да се счита за изправна страна. Спорът
е концентриран върху това изпълнил ли е задълженията си ответника по договора
или не, налице ли е забава от страна на „Куш Груп“ЕООД, която като последица е
довела до неизпълнение на ангажимента на „Домино“ООД към посочените по-горе
физически лица и осъждане на последното дружество да им заплати търсената
неустойка.
Отговорността по
чл.79 ЗЗД поначало предполага виновно неизпълнение на задължението от страна на
длъжника. Забавеното
изпълнение е противоправното закъснение на престацията по причина, за която
длъжникът отговаря. Ответникът
в настоящия случай възразява, че не е обвързан със срок за изпълнение, нито
подписания между него и ищеца договор /нотариален акт/ препраща към клаузите на
договора за строителство от 26.04.2011г. Действително срок за изпълнение не е
уговорен и при буквалното тълкуване на договора би следвало да се приеме, че
изпълнение се дължи веднага. Ясно е обаче с оглед естеството на работата, която
е възложена /предаване на сградата с акт образец 15/, че за да стане
задължението изискуемо дружеството- изпълнител трябва да бъде поканено да изпълни.
Горното се следва именно от обстоятелството, че срок за изпълнение на ответника
в договора не е заложен. Необходимо е следователно при съобразяване спецификата
на извършваната строителна дейност на ответника да се даде подходящ срок. Тази
покана трябва да изхожда от кредитора „Домино“ООД, но доказателства подобна
инициатива да е поета от него по делото не са ангажирани. Тезата, че след като
във връзка с главния иск е констатирана забава на ищеца и това обстоятелство
само по себе си е достатъчно за ангажиране отговорността и на ответника, при
положение, че отношенията между страните в настоящия процес, произтичат от
друга облигационна връзка, не може да бъде споделена.
Както вече се
посочи в случая се претендира обезщетение за забавено изпълнение на задълженията на ответника по договор за
изработка, като се счита че закъснението за престиране на ищеца по първия
договор е резултат от забава на ответника по процесния договор, обективиран в
посочения по-горе нотариален акт. Мораторната неустойка по главния иск е
присъдена за времето 01.03.2018г. до 31.12.2018г., като по делото не са представени доказателства, от които
може да се заключи, че покана е изпратена и връчена на ответника преди началото
на този период от време. Исковата молба по обратния иск, която би могла да
изиграе ролята на покана за изпълнение е подадена на 18.12.2019г., много след първата дата, поставяща началото на
времевия отрязък, за който ищеца е осъден, което означава, че на практика
ответникът не е изпаднал в забава, тъй като не е поканен да изпълни. Не се
установява, а и не се твърди наличието на каквато и да е друга уговорка между
страните, която да обвързва ответника с клаузите и отговорностите, заложени в
договора за строителство от 26.04.2011г. При това положение и след като
задължението на „Куш Груп“ЕООД за претендирания период /01.03.2018г.-31.12.2018г./
от време не е станало изискуемо ответникът няма как да дължи обезщетение за
забавено изпълнение, поради което и исковата претенция като неоснователна
следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените съдебно деловодни разноски в размер на 1500 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Домино“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
бул.“Демокрация“ №7 иск срещу „Куш Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Булаир“ №9, ет.3 за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор,
обективиран в нотариален акт №33, т.1, рег.№797/ 08.02.3017г., д.№30/
08.02.2017г. на нотариус Бинка Кирова в размер на 30 600 /тридесет хиляди
и шестстотин/ евро, която сума представлява присъдена в полза на ДХ. А, З ВАа,
А А А и В Аа Аа неустойка по договор за строителство от 26.04.2011г. за времето
от 01.03.2018-31.12.2018г.
ОСЪЖДА „Домино“ ООД, ЕИК ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул. “Демокрация“ №7 да заплати
на „Куш Груп“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Булаир“ №9, ет. 3 направените по делото разноски в размер на 1500/хиляда и
петстотин/ лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия: