Р Е
Ш Е Н
И Е № 199
гр.Белоградчик, 02.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен
съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АННА КАЙТАЗКА
при участието на
секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ
дело № 248 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.П.П. ***, с ЕГН **********
срещу НП № 691/11.09.2019 г. на Зам.Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300
лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.207 от ЗГ.
В жалбата се излагат доводи за не
законосъобразност на наказателното постановление и се иска отмяната му, поради
липса на авторство на извършено нарушение. Твърди се, че жалбоподателя е имал правото
единствено да издава превозни билети, но не и да маркира добитата дървесина. В
с.з. вместо жалбоподателят , се явява изрично упълномощен
представител – адвокат,
който поддържа жалбата и доводите в нея, а допълнително навежда и нови – липса
на компетентност у актосъставителя и лицето, издало НП, добив на дървесина от
общински поземлени територии, поради което счита, че е не приложим чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, липсата на
оправомощаване у жалбоподателя да ползва и полага общинска марка, липсата на
качеството „лесничей“ също, както и процесуални нарушения, свързани със
съставяне на констативен протокол от проверка, преди подаване сигнала за
нарушението.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител в с.з., но в представени поделото подробни писмени
бележки изразява становище по същество на казуса – смята, че нарушението е
доказано безспорно, установени са извършителят му и неговата вина, а при
съставяне на акта и издаване на НП – са спазени законовите изисквания.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери от фактическа страна
следното:
След подаден
сигнал да нерегламентирано извозване до домовете на хора в с. П., обл. В. на дървесина
– в частност немаркирана с някаква марка, на 22.08.2019 г. св.И.Б.И. – горски инспектор
при РДГ-Берковица, решил да извърши проверка и посетил с. П.. Там намерил
и жалбоподателя М. П.,***, отговарящ за добива на дървесина от общински
земеделски имоти и служители на
полицията от РУ-Белоградчик. Тъй като в сигнала били заявени конкретни лица,
получили дървата, то св. И. искал да разбере откъде точно са добити доставените
им такива. Жалбопод. М. П., отвел св. И.
и полицаите до терените, от които била добита дървесината – общински такива, но
не горски територии, а земеделски, като за сечта в тях имало и издавани отделни
Разрешителни за сеч по реда на ЗОСИ. За
извършеното до тук – добиването на дърветата, св. И. не открил никакви
нарушения, и съставил констативен протокол № 141491/22.08.19г., в който посочил
номерата на обходените имоти, местонахождението им, извършената в тях сеч и
основанието за това – налични Разрешения по чл.32 ал.3 от ЗОСИ.
На следващия ден, 23.08.2019 г., отново
свид. И. Бл. И., в присъствието на кметския наместник на с. П., посетил
домовете на хората, за които се отнасял подадения преди това сигнал. Така в
имота на Л. Ж. в селото,
на ул.“С.“ № …,
констатирал наличието на общо 10 куб. м. дърва за огрев – от вида цер и благун.
Ж. предоставила превозен билет с №
7377/00722 от 21.08.2019 г., в уверение
законността на доставените й дърва, издаден от жалбопод. П. / или поне част от тях,
тъй като билета е за 5,5 пр. куб. м./ . Съставен бил нов протокол - № 141493,
който бил подписан от И., Ж. и присъствалия кметски наместник на селото – С.
Спасова, а в него съставителят му И.И. направил
извод, че следва да се съставят АУАН на лицето
извозило дървата от сечището до селото и
на М. П. . / Съдът
констатира, че в протокола е отбелязан и друг превозен билет - № 7277/00723 от
21.08.19г, който действително е наличен и в системата на ИАГ – но не е
представен по админ. преписка на АНО/.
Предвид
всичко установено, на 22 и 23.08.2019 г. , св.И. Бл. И., съставил и АУАН № 691 от 26.08.2019 г. на М. П. , в неговото присъствие : за това,
че “ на 21.08.2019
г., като лесничей към общ. Б., не е
маркирал с ОМ – общо 10
пр. куб. м. дърва за горене цер и благун, за които е издал превозен
билет № 7377/00722 от 21.08.29019 г., а мястото
на нарушението е посочено като „с.П.“. Отразено е , че дървата са
намерени - доставени на ул.“Седма“ № 2 в
селото. За нарушен от извършителя е посочен
чл.207 от ЗГ. Актът е
съставен в присъствието на един свидетел, отбелязан като такъв
на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта.
На 11.09.2019 г. въз
основа на горепосочения акт и констативните протоколи от 22-ри и 23-ти август 2019 г., е издадено обжалваното НП № 691/2019 г. на Зам. Директора на
РДГ-Берковица.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна,
макар и не поради всички адргументи, изтъквани от старна на жалбоподатля.
Съдът няма причина да не приеме, и приема, за достоверни
показанията на свид.И.Бл. И., относно това, какво е
констатирал при неговите проверки на 22.08.19 г. и 23.08.19 г. в
землището на с. П. – в поземлени имоти, собственост на Община Белоградчик и в
частни имоти – на граждани, в самото с. П.. А именно : че относно имоти №
076013, 076014, 076031, 076033, 076027 и 076059 в землището на с. П., общ. Белоградчик,
е имало издадени Разрешения по реда на чл.32 ал.3 от ЗОСИ, за сеч на дървета от
тези имоти. Разрешенията били издавани от жалбопод. М. П.. Също така, че в имот
на Л. Ж. в с. П. – са
доставени общо 10 пр. куб. м. дърва за огрев, добити от посочените общински
имоти, без тези дърва да са били маркирани надлежно – със задължителната в
случая общинска марка, въпреки иначе издадените превозни билети /№ 7377/00722 и
№ 7377/00723 – и двата от 21.08.2019 г./ за извозването на тези дърва до селото
от имота, място на добива им. Тези показания на свид. И. И. не се и оспорват от страните по
делото, в частност от жалбоподателя – нито имотите, от които са добивани дърва
– общински земеделски такива, нито че П. е издавал Разрешенията за сечта, или
пък превозните билети за транспортна на дървата. Обстоятелствата относно
издадените билети – конкретно за дървата, доставени на Ж., се
установяват и от писменото доказателство – разпечатка от системата на ИАГ /
регистъра/ на единия билет и служебно добитата информация от съда – чрез
достъпа в системата на ИАГ – относно втория.
За съда, при възприетата по-горе фактическа обстановка,
така подкрепяна от приетите писмени и гласни доказателства, няма съмнения нито
къде, нито кога е извършено административно нарушение по чл.207 от ЗГ, нито ,
че тази именно норма от този нормативен акт е приложимата в случая / по повод
доводите, изтъквани от въззиваемата страна в писмените й бележки по казуса/. На
първо място, в констативния протокол от 22.08.2019 г. / № 141491 /, съставен в
присъствието на самия жалбоподател, като последният дори е съпътствал и
съдействал / указвал/ лично на проверяващия И. Бл. И. – да установи имотите, от
които са добивани дърва, безспорно са посочени тези имоти. Както спомена по-горе
съдът, не се и оспорва от страна на жалбоподателя видът и собствеността на
същите, респ. редът по който е следвало да се осъществи достъпа и провеждането
на сеч в тях – ЗОСИ. От превозните билети с № 7377/00722 и № 7377/00723 от 21.08.19 г. се изяснява и кои Разрешения по чл.32 от и ЗОСИ
обуславят законното добиване на дървата - № 002054/21.08.19 г. и №
002055/21.08.19 г. Поради това , въпреки не представянето на самите разрешения
и скица на имот евентуално / или документ за собственост/, ведно с не
оспорването на същите факти от М. П. – според съда, за самия жалбоподател
следва да е несъмнено ясно къде е извършено нарушението – в землището на с. П.,
и имота/имотите. Не са накърнени по никакъв начин правата му да разбере това –
тъй като сам е издавал, както разрешенията за отсичане на дървета, така и
превозните билети за транспорта им. По същите съображения, жалбоподателят е
информиран за обстоятелството – местонарушение, и чрез записа в АУАН и НП на
издадените от него превозни билети. / Съдът констатира след справка в информационната
система на ИАГ – регистър на издадени превозни билети, че билет № 7377/00723
също наистина фигурира там, със същите данни, като представените по делото/. С
втория КП № 141493/23.08.19 г., свид. И., е установил в самото с. П. – липсата
на поставена ОМ върху вече извозени
дърва от мястото на добива им.
На второ място, според съда принципно правилно е
определена както нарушената законова норма, така и санкционната такава. Чл.207
от ЗГ регламентира именно реда за законосъобразното транспортиране на
дървесина/дърва за огрев, добити от негорски територии, респ. въвежда начин на
контрол върху подобна дейност – предвиждайки задължително изрично
оправомощаване на служител на общинската администрация, който да може да маркира
с марката, собственост на общината тази дървесина. Няма съмнение, че в такива
случаи – при надлежно издадено разрешение по ЗОСИ за отсичане на дървета,
находящи се в поземлен имот, то те следва да са маркирани не с горска или
производствена, а с „общинска“ марка, от оправомощено за това лице, което ако
не спази това си задължение – да постави марката преди транспорта/извозването
на дървата, то следва да понесе отговорност по чл.257 от ЗГ. Това е така, тъй
като чл.257 от ЗГ предвижда санкция при неправомерно поведение на лица,
нарушаващи задължения, вменени с този именно закон – ЗГ, или подзаконовите нему
нормативни актове. В ЗОСИ е уреден начинът на позволение да се сече в поземлен
имот / чл.32 ЗОСИ, както и наказание за сеч без това разрешение - чл.40 ЗОСИ /,
а в ЗГ – е уреден редът да се контролира подобна сеч, след като е позволена
вече, вкл. контрол над транспорта й. И именно тъй като чл.207 ЗГ въвежда
задължението за маркиране – то неизпълнението на последното влече и
отговорността за нарушаване на този – ЗГ – закон / в частност чл.257/.
Безспорно е на следващо място за съда – какво качество
има жалбоподателят М П. – „гл. специалист“ в отдел „Управление и стопанисване
на общински гори“ при Община Белоградчик и въз основа на какво – трудов договор
с посочената община. Този договор, макар и сключен като срочен през 2018 г., очевидно е продължен като безсрочен
такъв, както твърди представителя на жалбоподателя, съобразно самите клаузи на
договора. Или към датата на нарушението – М. П. е продължавал да работи по
същото трудово правоотношение – това между другото не се и оспорва от
въззиваемата страна АНО.
Не се доказа обаче по делото, П. да е заемал
длъжността „лесничей“ при Община Белоградчик. Напротив, длъжността му е друга, а в трудовата
характеристика на П. са посочени неговите права и задължения. Длъжността
„лесничей“ в Общ. Б. е заемана от други три лица, за които бяха
представени доказателства – Заповеди на Кмета на общината, чрез които им се
възлага изрично, съобразно изискването на чл.207от ЗГ – с конкретно посочена
„общинска марка“ да извършват маркиране на дървета, добити от извън горски
територии, собственост на общината. В правата и задълженията на М. П., очертани
в длъжностната му характеристика - подобно оправомощаване липсва, нито има
представено друго писмено доказателство – че му е поверена „общинска марка“.
Т.е. съдът не може да приеме за установено : да ме у вменено принципно
задължението да борави с определена общинска марка, и в частност - да е бил
длъжен да поставя такава на дърветата, добити в землището на с. П. въз основна
на разрешителните, за които е издавал превозни билети, вкл. дървата предмет на
АУАН и НП – разглеждани по делото.
Посочените
обстоятелства, правят необосновано обвинението към М. П. - че в качеството му на лесничей, е извършил
някакво нарушение по ЗГ. И то не толкова защото качеството на
лицето е друго – чл.257 ЗГ вменява отговорност на всяко оправомощено длъжностно лице
или лице, упражняващо лесовъдска практика , т.е. и на лесничея и на
друг вид лица – стига да са оправомощени, а поради недоказаното предоставяне на П. на общинска марка и вменяване на
задължение да работи с такава / да извършва и маркиране/.
За да се ангажира отговорността на едно лице към някакво
противоправно деяние, то следва без всякакво съмнение да бъдат доказани вината
му и авторството към конкретно, надлежно описано, с всички съставомерни
признаци деяние, а в казуса - това не е така.
Допълнително
в случая, съдът констатира, и че съгласно установеното от свид.И. на място – на
23.08.19г., че в имота на Ж. има общо 10 куб.м. дърва за огрев,
немаркирани , като те са доставени въз основа на два превозни билета – всеки за
по ок.5 куб.м. дърва, то в АУАН и НП, жалбоподателя е обвинен и санкциониран в
не маркирането на общо 10 куб.м. дърва за огрев – транспортирани с един само
превозен билет, първият, посочен от свид. И. - № 7377/00722 от 21.08.19г. Което
очевидно не е така, респ. не доказва обвинението в пълнота – като количество на
дървесината.
При така установеното
нарушения на материалния
и процесуалния закон при съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено. Водим от горното и на осн.
чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 691/11.09.2019 г. на Зам. Директора на
РДГ-Берковица, с което на М.П.П. ***, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.207 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен Съд - В. в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: