Р Е
Ш Е Н
И Е
№
......./…………..2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен
съд, Гражданска колегия, в закрито заседания, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
като разгледа докладваното от младши съдия
Филип Радинов частно гражданско дело № 1602 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, във връзка с чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба с вх. № 18955/19.07.2019 (по регистъра на ЧСИ) от длъжниците П.И.В., ЕГН ********** и Д.Н.В., ЕГН ********** и двамата с адрес за кореспонденция гр. Варна, ж. к. „Възраждане“, бл. 64, вх. 1, ап. 12, срещу констативен протокол от 10.07.2019 г. по изпълнително дело № 20197120400284 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 с район на действие ВОС, в частта, с която са определени суми за адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, пропорционална такса в размер от 2678,80 лева, такси за запори по т. 9 от Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) в размер 90 лева, както и таксите по т. 10 от ТТРЗЧСИ за вписване (в размер 51 лв.) и вдигане ( в размер 54 лв.) на възбрани, представляващи разноски по изпълнителното дело.
Иска се 1) намаляване на размера на определеното адвокатско възнаграждение като вместо 300 лева да бъде определено в размер от 200 лева, 2) намаляване на определената пропорционална такса като вместо 2678,80 лева бъде определена в размер 2209,18 лева, 3) отмяна на таксите за запор и свързаните с тях банкови такси, както и 4) да бъдат отменени таксите по т. 10 от ТТРЗЧСИ за вписване и вдигане на възбрани за разликата над размера необходим за вписването и заличаването на една възбрана.
Твърди се, че в срока за доброволно изпълнение са заплатени всички дължими суми и е противопоставено възражение срещу разноските по изпълнителното дело. Изтъква се, че констативният протокол от 10.07.2019 г. е единственият документ, в който е обективирано произнасяне на ЧСИ по разноските, поради което обжалва същия и иска в условията на евентуалност ако бъде преценено, че този протокол не е акт подлежащ на обжалване, ЧСИ да бъде задължен да се произнесе с такъв, който подлежи на обжалване. По отношение на определеното адвокатско възнаграждение, считат, че следва да бъде намалено, поради ниската правна сложност на делото и поради факта, че действията на процесуалния представител по изпълнителното дело са се изчерпали с депозиране на молба за образуването му и посочване на способ за изпълнение. Оспорва се размера на пропорционалната такса като се твърди, че следва да е в размер 2209,18 лева. Твърди се, че таксите по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер 36 лева, банкови такси в размер 54 лева, както и таксите за възбрани по т. 10 от ТТРЗЧСИ в размер 51 лева, за вписване на възбрана в размер 30 лева и за заличаване на възбрана в размер 24 лева са определени в нарушение на изискването по чл. 442а от ГПК за съразмерност.
По делото е постъпило писмено възражение по смисъла на чл. 436 ал. 3 изр. 1 от ГПК от В. и М. Вълчеви, чрез адв. Х.С., в което се излагат мотиви за недопостимост, а в условията на евентуалност – за неоснователност на депозираната от длъжниците жалба.
Делото е администрирано с мотиви на ЧСИ по смисъла на чл. 436 ал. 3 изр. 2 от ГПК, в които е изразено становище за недопостимост, а в условията на евентуалност – за неоснователност на депозираната от длъжниците жалба.
Съдът след като съобрази
разпоредбите на закона, представените по делото доказателства намира следното
от фактическа и правна страна:
Производството по изпълнително дело № 20197120400284 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 с район на действие ВОС е образувано по повод депозирана молба на 20.06.2019 г. от взискателите В. и М. Вълчеви, чрез адв. Х.С., към която е приложен изпълнителен лист от 06.06.2018 г., издаден от Варненски районен съд, с който жалбоподателите по настоящото дело са осъдени да заплатят на взискателите сума в размер 55000 лева, за уравнение на дяловете на разпределените по реда на чл. 353 от ГПК недвижими имоти, представляваща сбор от присъденото от първоинстанционния съд такова в размер 3750 лева и допълнително присъденото от въззивна инстанция в размер 51250 лева, ведно със законна лихва считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното ѝ изплащане.
Във връзка с делбеното производство В. и М. Вълчеви са осъдени да заплатят на П.В. сума в размер 25625 лева, за уравнение на дялове. С нотариална покана връчена на 06.07.2018 чрез Д.В., на П.В., е извършено прихващане между вземането по изпълнителния лист в размер 55000 лева и вземането на П.В., при което дължимата от жалбоподателите по настоящото дело сума е останала в размер 29375 лева.
На 25.06.2018 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на П.В., а на 27.06.2018 г. – на Д. Василева и в дадения им срок за доброволно изпълнение задълженията са заплатени. На 10.07.2019 г. е връчен констативен протокол на длъжниците по изпълнителното дело, в който са описани разноските по делото.
Депозираната въззивна жалба е недопустима, в частта с която се оспорват определените такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за наложени запори и такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ за вписани възбрани. Според т. 2 от ТР № 3/2015 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. От приложената по делото сметка № 49070/25.06.2019 се установява, че за таксите произтичащи от разноските осъществени по изпълнителното дело, включително тези за наложени запори и вписване на възбрани е съставен счетоводен документ за сума в общ размер 240 лева с ДДС. От поканите за доброволно изпълнение връчени на длъжниците е видно, че посочените разноски в размер 240 лева с ДДС са определени и съобщени още със самите покани, поради което именно последните са актовете на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване. От фактът, че поканите за доброволно изпълнение са връчени на 25.06.2018 г. (на П.В.) и на 27.06.2018 г. (на Д.В.), и не са обжалвани в частта им за разноските в законоустановения за това срок, следва изводът, че последният е пропуснат и правото на жалба е погасено по отношение на определените такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за наложени запори и такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ за вписани възбрани.
С оглед изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено в частта, с която се обжалват определените такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за наложени запори и такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ за вписани възбрани.
По отношение на обжалването на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение и пропорционална такса е издаден последващ акт – констативен протокол от съдебния изпълнител, с който адвокатското възнаграждение заплатено по договор за правна помощ от 13.06.2019 г е намалено от 1900 лева на 300 лева, а пропорционалната такса от 2691,65 лева на 2678,80 лева. С този акт е определена и таксата по т. 10 от ТТРЗЧСИ за заличаване на наложените възбрани, за което е издаден и счетоводен документ – сметка № 49305/11.07.2019. Посоченият констативен протокол е връчен на длъжниците на 10.07.2019 г., а въззивна жалба с вх. № 18955/19.07.2019 (по регистъра на ЧСИ) е изпратена по поща на 17.07.2019 г., от което следва, че е спазен срокът по чл. 436 ал. 1 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество, в частта с която се обжалва акта на съдебния изпълнител, с който са определени адвокатско възнаграждение, пропорционална такса и такса за заличаване на възбрани.
Видно от материалите по настоящото делото е, че по изпълнителното производство е депозирана молба за образуване, в която са посочени способите за изпълнение, след което съдебния изпълнител е наложил съответни запори и възбрани, и в предоставения на длъжниците срок за доброволно изпълнение задълженията са заплатени. Предвид изтъкнатото и фактът, че посочването на способа за изпълнение е част от реквизитите на молбата за образуване, както и това, че изпълнителното делото не представлява фактическа или правна сложност надхвърляща обикновените случай на такива производства съдът намира, че на адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено в минималния предвиден размер за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200 лева.
Предвид изложеното въззивната жалба в тази част следва да бъде уважена.
Разпоредбата на т. 26 г от ТТРЗЧСИ предвижда, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва от 10 000 до 50 000 лева - 820 лева плюс шест на сто за горницата над 10 000 лв. Задължението по изпълнителното дело, след извършеното прихващане е в размер от 33152,95 – главница и лихва, а пропорционалната такса изчислена по механизма посочен в т. 26 г от ТТРЗЧСИ е 2678,80 лева с ДДС, за което е издаден и съответен счетоводен документ – сметка 49305/11.07.2019.
От изложеното следва, че в тази част въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Разпоредбата на т. 10 от ТТРЗЧСИ предвижда, че за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана се събира такса 15 лв. Видно от материалите по делото е, че са начислени такси по т. 10 от ТТРЗЧСИ в размер 45 лева за вдигането на три възбрани. С начисляване на 20% ДДС сумата нараства до 54 лева, какъвто е и размерът определен с констативния протокол от 10.07.2019 г.
Поради изложеното въззивната жалба и в тази част следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 18955/19.07.2019 (по регистъра на ЧСИ) в частта, с която се обжалват определените по изпълнително дело № 20197120400284 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 с район на действие ВОС, такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за наложени запори и такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ за вписани на възбрани, като ПРЕКРАТЯВА настоящото производство в тази част.
ОТМЕНЯ постановлението, обективирано в констативен протокол от 10.07.2019 г. по изпълнително дело № 20197120400284 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 с район на действие ВОС, за разликата над 200 до 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба с вх. № 18955/19.07.2019 (по регистъра на ЧСИ) от длъжниците П.И.В., ЕГН ********** и Д.Н.В., ЕГН ********** срещу постановление, обективирано в констативен протокол от 10.07.2019 г. по изпълнително дело № 20197120400284 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 с район на действие ВОС, в частта, с която са определени пропорционална такса в размер от 2678,80 лева и такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ за заличаване на възбрани в размер от 54 лева;
Решението в частта му, с която е прекратено производството е с характер на определение и в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част решението не подлежи на обжалване.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………
ЧЛЕНОВЕ:
1………………………;
2……………………….