Р Е Ш
Е Н И Е
№
……………….…
8.1.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
съдия: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3884
по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на
разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание
432 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцовата страна Й.А.Б. твърди на 29.05.2018 г. да е
пострадала при пътен инцидент в гр. София, причинен от С.Ш. като водач на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ******. Твърди се в нарушение на правилата на движение на
бул. „Черни връх“ в гр. София, при управление на мотоциклет ищецът да е бил
блъснат от лекия автомобил, предприел маневра навлизане в съседна пътна лента,
при което мотоциклетистът се блъснал в автобус на градски транспорт. Ищецът
получил следните телесни увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка,
довело до краткотрайна загуба на съзнанието и липса на спомен за случилото се,
контузия на шията, контузия на десния раменен пояс и на дясната мишница, кръвонасядания в областта на лакътя на лявата ръка и на
втори пръст на лявата ръка. Ищцата била приета в болница „Токуда“,
където й била поставена шийна яка. Започнала да
изпитва силни болки в областта на главата, врата, дясното рабо
и лявата ръка. Изпитвала силен световъртеж, получила натрапчиво главоболие и
напрежение в очите. Движенията на врата и на гръбначния й стълб били
ограничени. Отсъствала от работа над 4 месеца. До ден днешен изпитва болки в
областта на врата и рамото. Инцидентът й причинил и тежка психическа травма.
Предвид обстоятелството, че
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ е била
застрахована при ответника, ищцовата страна е
предявила претенция за обезщетяване на неимуществените вреди от произшествието,
но такова не й било изплатено. При тези обстоятелства ищецът предявява иск за
изплащане на обезщетение от 30 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума
Ответникът „Застрахователно
акционерно дружество „А.““ АД оспорва предявения иск. Твърди, че ищцата е
блъснала автомобилът, а не обратното. Ищцата се
е движила в най-лявата пътна лента и в нарушение на правилата за
движение се е опитала да продължи движението направо, заблуждавайки другите
участници в движението относно намеренията й. Оспорва да е получила телесните
увреди и да е налице причинно-следствена връзка. Твърди че е налице случайно
събитие. Намира за завишен размерът на предявения иск, като следва да се отчете
принос на увреденото лице. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ с водача на автомобила.
В съдебно заседание ищцата,
чрез адв. А., поддържа предявения иск. Ответникът,
чрез юрк. Я., оспорва иска и моли същият да бъде
изцяло отхвърлен.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
Гражданската отговорност на водача на л.а.
“Мерцедес“ с рег. № ****** към датата на процесното
ПТП е била застрахована от ответното дружество.
По делото не се спори, че на 29.05.2018 г. в
гр. София, на бул. „Черни връх“, в района на №№73-75, около 9720 часа е настъпило
ПТП между л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******, управляван от С.О.Ш. и мотоциклет „Сузуки“, рег. № ******, управляван от Й.А.Б..
За установяване на механизма на ПТП по делото
са събрани писмени доказателства – констативен протокол за ПТП №
К-350/29.05.2018 г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ и Административно
наказателна преписка № 18-4332-011549/19.06.2018 г. на СДВР. Събрани са и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.Д.К.и С.О.Ш.. Свидетелят К.сочи, че при
процесното ПТП е шофирал зад ищцата, управляваща
мотоциклет по бул. „Черни връх“ в двулентов път. В
дясната лента се движел джип. В процеса на задминаване на джипа от страна на
мотоциклета джипът завил рязко наляво и ударил мотоциклета на ищцата.
Свидетелят натиснал спирачки, за да не прегази ищцата и на свой ред да не се
удари в джипа. М.К.и други участници в движението я преместили да седне на
тротоара, дали й вода. Според свидетеля моментът на удара бил когато моторът на
ищцата бил приблизително до предната врата на джипа и в процес на изравняване
на предниците. Шофьорът на джипа не е дал мигач, тъй като свидетелят се движел
зад мотоциклета на ищцата, на свой ред очаквайки да изпревари джипа и щял да
види включеният мигач. След ударът моторът паднал в насрещното платно за
движение, а ищцата – около 3-4 метра напред. Паднала вляво около осевата линия,
след което се претърколила. Джипът се установил след спиране в лявата лента.
Свидетелят С.Ш. дава
показания, според които по време на процесния
инцидент управлявал лек автомобил по бул. „Черни връх“, в дясната лента за
движение на платното в посока за движение. Търсел пряката, в която да завие. В
момента, в който я видял, дал мигач, погледнал в огледалото и не видял никого,
поради което тръгнал да се престроява в лявата лента за движение. В този момент
чул удар – един мотоциклетист се блъснал в джипа. Мотористката паднала, а
моторът продължил напред и се блъснал в автобус в насрещното движение. След
удара мотористката станала и отишла до мотора, можела да ходи. В хода на
разпита свидетелят потвърждава, че до момента на удара не е възприел моториста.
Анализирайки събраните писмени и гласни
доказателства вещото лице по приетата и неоспорена Съдебна автотехническа
експертиза – инж. А.П.А., сочи следния най- вероятен механизъм на ПТП: на
29.05.2018 г., около 9:20 часа в гр. София, по бул. „Черни връх“ в посока от
ул. „Околовръстен път“ към ул. „Филип Кутев“, в
района на №№ 73-75, в лявата пътна лента се е движел мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ******В, управляван от Й.А.Б. със скорост
от около 40-50 км/ч. Зад него се е движел свидетелят Кукенски.
В същото време в дясната пътна лента се движел л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******,
управляван от С.О.Ш. със скорост не повече от 30 км/ч. При приближаване до ул.
„Д. Манчев“ водачът на лекия автомобил предприел маневра престрояване от
най-дясна пътна лента в най-лява с цел извършване на ляв завой към ул. „Д.
Манчев“. Когато предната част на лекия автомобил навлязла в средната пътна
лента, която е за движение направо, мотоциклетът „Сузуки“
застигнал автомобила и се ударил с предната си дясна част в предната част на
лявата страна на лекия автомобил в областта на преден ляв калник. След удара Й.Б.
паднала, мотоциклетът също паднал и се отклонил наляво, преминал в лентата за
насрещно движение, където се ударил в насрещно движещ се автобус. Тъй като
времето за движение на л.а. „Мерцедес“ от започване на маневрата завиване
наляво до мястото на удара е около 1,14 сек., водачът на мотоциклета не е имал
възможност дори да задейства спирачките ефективно, ударът за него е бил
неизбежен. Водачът на автомобила е имал възможност да не допусне ПТП, ако преди
да предприеме маневрата за престрояване е огледал пътя зад автомобила и е подал
ляв мигач, като е трябвало да намали скоростта и да пропусне двата мотоциклета,
едва след което да предприеме престрояване в най-лява пътна лента. Според
вещото лице причината за настъпване на произшествието е в действията на водача
на лекия автомобил „Мерцедес“, който е предприел престрояване от най-дясна
пътна лента към най-лява в опасна близост на движещ се в съседната лява лента
мотоциклет „Сузуки“. Мястото на удара по дължина на
бул. „Черни връх“ е на около 41 метра преди стоп-линията за ляв завой към ул.
„Димитър Манчев“, а по широчина е около средата на средната пътна лента за
движение направо. След като е започнал завиване наляво до удара л.а. „Мерцедес“
е изминал около 9,5 м. за време 1,14 сек. За толкова кратко време той и водачът
на мотоциклета не са имали възможност да задействат ефективно спирачките на
управляваните от тях МПС. Водачът на мотоциклета не е имал възможност да завие
наляво, за да предотврати удара, тъй като към самия момент на удара пътят му е
бил препречен от лекия автомобил. Според инж. А. само водачът на лекия автомобил
е имал възможност да не допусне опасната ситуация и да избегне реализацията на
ПТП.
За
установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л.А.. Свидетелят дава показания,
според които след инцидента ищцата се оплаквала от болки във врата и главата,
можела да се придвижва самостоятелно, но първоначално се нуждаела от помощ при
приготвяне на храна. За период около 3-4 месеца ищцата си останала вкъщи,
правела опити да излиза сама - да се разхожда, да напазарува, но рядко.
Страхувала се и се оглеждала. Свидетелят определя ищцата като самостоятелен
човек, който не е свикнал да разчита на други хора и необходимостта от ползване
на помощ я разстройвала. В началото нощем ицщата се
будела от кошмари. Работела като продавач в магазин за къмпинг оборудване. След
инцидента не можела сама да носи лаптопа си, затруднявала се, ако трябва да
вдига тежки предмети - палатки, столове. Шефовете й не гледали с добро око на
това и трудовият договор бил прекратен по взаимно съгласие. От м. декември 2019
г. ищцата не работи. Тя споделяла със свидетеля страха си да кара мотор и да не
се случи отново инцидент. Преди инцидента ищцата била международен рафтинг
съдия, но спряла да ходи на състезания поради физически затруднения.
Видно
от приетата и неоспорена Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещите лица д-р Б.Е.К. (ортопед) и д-р П.С.П. (неврохирург) в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания:
черепно-мозъчна травма (ЧМТ): мозъчно сътресение и контузия на главата; травма
на гръбначния стълб: контузия на шийния отдел на
гръбначния стълб без данни за счупване и разместване, както и травма на
опорно-двигателния апарат: контузия на десния раменен пояс и на дясната
мишница, кръвонасядания в областта на лакътя и на
лявата ръка и на втори пръст на лявата ръка без ренгтенови
данни за счупване на костни структури. Трите увреждания съставляват
разстройство на здравето неопасно за живота. В периода 29.05.2018 г. -
31.05.2018 г. и 18.09.2018 г. - 25.09.2018 г. ищцата е постъпвала за болнично
лечение, не са провеждани операции. Според вещите лица периодът на
възстановяване за мозъчното сътресение е в границите на 3-5 седмици. Контузията
на шийния сегмент на гръбначния стълб без данни за
счупване и разместване и без неврологична симптоматика включва носене на мека шийна яка за период до една седмица, медикаментозно лечение
и физиотерапевтични процедури. Болките обичайно се изявяват 24-72 часа след
травмата, като пострадалите оздравяват напълно за период от 6 месеца. Травмите,
нанесени в областта на десния раменен пояс и мишница, както и на левия лакът и
втори пръст на лявата длан предполагат период на възстановяване от 14 до 21
дни. Вещите лица са извършили личен преглед на ищцата, въз основа на който
констатират здравето на ищцата по повод претърпените увреждания да е изцяло
възстановено. Всичките изброени увреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В съдебно заседание експертите, по повод проведения
разпит на свидетеля А., допълват, че с днешна дата за ищцата няма медицински
противопоказания да носи торби с покупки, лаптоп или да участва в рафтинг
състезания. Болката е субективна характеристика, в нея се включва и психогенна
компонента, поради което една болка може да е натрапчива с години, но обективно
да я няма. Към момента не се констатират данни за проблем по повод претърпените
увреждания.
Приети
са доказателства за ползван отпуск за временна неработоспособност за периода
29.05.2018 г. - 28.09.2018 г.
Въз основа на
така събраните по делото доказателства съдът намира следното от правна страна.
В срока на
действие на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск
по нея.
Събраните писмени и гласни
доказателства, както и приетата автотехническа
експертиза установяват, че процесното ПТП е настъпило
в резултат на нарушение на правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил, който е
преминал от дясна в средна пътна лента без преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават
покрай него, както и да извърши маневрата, като се съобрази със скоростта на
движение на управлявания от ищцата мотоциклет и отстоянието
от последния. В тази връзка без значение е достоверността на показанията на
свидетеля Ш. в частта, в която сочи, че е дал мигач, за да укаже промяната в
лентите. Комплексната преценка на останалия доказателствен
материал еднопосочно сочи, че избраната маневра е предприета от свидетеля Ш. в
момент, в който се е намирал в опасната зона за движение на мотоциклетиста и
последният не е имал време за реакция с цел предотвратяване на произшествието.
Неоснователно е
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат поради движение на ищцата в лява пътна лента в непосредствена
близост до лекия автомобил и заблуждавайки другите участници в движението
относно намеренията си. Това твърдение остана недоказано. Наред с това се
установи, че към момента на удара ищцата се е движела в средна пътна лента със
скорост, разрешена за движение направо със скорост, по-висока от тази на лекия
автомобил, движещ се в дясна пътна лента. Ето защо не се установи твърдяното
нарушение на правилата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП.
Ответното дружество не
представи доказателства, оборващи установената в чл. 45, ал. 2 презумпция за
виновност по отношение действията на деликвента.
Съдът намира за доказани и
твърденията на ищцата за претърпените травматични увреди: ЧМТ, контузия на
гръбначния стълб и травма на опорно-двигателния апарат, които се установи да се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесния
инцидент. При съобразяване доколко същите са засегнали здравето на ищцата съдът
обосновава изводите си на приетата и неоспорена комплексна съдебномедицинска
експертиза, заключението по която е дадено въз основа на целия доказателствен материал, личен преглед на ищцата, вкл.
свидетелските показания, изслушани от експертите в съдебна зала. Категоричен е
изводът на медиците, че с днешна дата здравето на ищцата е изцяло възстановено,
няма загрозяващи белези, няма обективни данни за противопоказания за полагане
на труд или предписания за съблюдаване на конкретен режим или необходимост от
промяна в начина й на живот.
Относно
размерът, съдът съобрази указанията дадени с ППВС № 4/68 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС №
4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът,
съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените
в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо
да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и
тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, проявление на
които са и лимитите на отговорността на застрахователите.
Съдът отчита, че причинената ЧМТ е в лека
степен, а контузиите не са довели до фрактури или размествания. На ищцата не е
извършвана операция. Двукратният й болничен престой е свързван с необходимост
от проследяване на здравословното й състояние и провеждане на изследвания и
медикаментозно лечение. Ограниченията по повод възстановителния период са били
за срок от около 3 месеца, като според експертите нуждата от мека шийна яка е препоръчително до 1 седмица. Здравето на ищцата
е изцяло възстановено, няма необходимост от трайна промяна в начина на живот
или полагането на труд. Същевременно следва да се съобрази, че за периода на
лечение ищцата е изпитвала притеснение и тревожност поради необходимостта от
ползване на чужда помощ, макар и за ограничен брой дейности от ежедневието.
Продължаващ е страхът й от шофиране на мотоциклет.
Съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 10000,00 лева.
На основание чл. 497 КЗ
върху така определената главница ответникът дължи лихва за забава, считано от
21.09.2018 г. - с изтичане на 3-месечния срок от предявяване на претенцията по
чл. 380 КЗ.
По разноските.
С оглед изхода
на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е частично освободен
от заплащане на държавна такса с определение от 11.11.2019
г. Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди държавна такса в размер на 66 лв. (200х0,33).
На основание
чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. дължимото на адв. Я.П.Я. от САК адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, е 471,90 лв. (1430 лв. х 0,33).
Съобразно
отхвърлената част от иска и при съобразяване на нормата на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 268 лв., в
това число депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение
(400*0,67).
Депозитът за свидетеля на ответника в размер на 150 лв. не е изплатен и
подлежи на връщане, поради което не следва да се възлага в тежест на ищцата.
Ответникът
следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата
от 200
лева – държавна такса, съразмерно на уважената част
от исковете и разликата с частта, за която ищцата е освободена от
заплащането й, както и разноски за вещи лица в размер на 330
лв.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество “А.” АД, ЕИК ******да заплати на Й.А.Б., ЕГН **********, IBAN ***:
-
на основание чл. 432 КЗ: сумата
от 10 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на претърпяно застрахователно събитие,
настъпило на 29.05.2018
г. в гр. София по причина на противоправното
поведение на водача на л.а. “Мерцедес” с рег. № ******, ведно със законната лихва,
считано от 21.09.2018
г. до окончателното изплащане на дължимата сума като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода 29.05.2018
г. - 20.09.2018 г.;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата от 66 лв. – държавна
такса за първоинстанционното разглеждане на делото
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество “А.” АД, ЕИК ******да
заплати на адв. Я.П.Я. от САК, на основание чл. 38, ал. ал.1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 471,90 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество “А.” АД, ЕИК ******, да
заплати на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата
от 530 лева
– държавна такса и разноски за първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Й.А.Б., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно акционерно дружество “А.”
АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК сумата
от 268 лв. –
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: