Решение по дело №1752/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Куш мода“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, пл. „Царица Йоанна“ №11-13, ет.2, представлявано от А. Б., против ревизионен акт/РА/ №Р-29002922004033-091-001 от 26.04.2023 г. на началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“/ГДО/ София, потвърден с решение №980 от 13.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ София, ЦУ НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък/КД/ за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 507 035.52/петстотин и седем хиляди тридесет и пет лева и петдесет и две ст./, представляващи 327 541.14/триста двадесет и седем хиляди петстотин четиридесет и един лева и четиринадесет ст./-главница и лихва-179 494.38/сто седемдесет и девет хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и осем ст./ или КД за 2017 г.-327 541.14/триста двадесет и седем хиляди петстотин и четиридесет и един лева и четиринадесет ст./-главница и лихва-168 465.35/сто шестдесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и тридесет и пет ст./ и за 2018 г.- 11 029.03/единадесет хиляди двадесет и девет лева и три ст./-лихва за невнесени в предвидения от закона срок авансови вноски за месеците януари, февруари и март 2018 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага подборни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - директор на дирекция „ОДОП” София, ЦУ НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Не ангажира доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК от лице с правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-29002922004033-020-001 от 04.08.2022 г. г. на началник сектор, ТД НАП София, упълномощен със заповед №ГДО-31 от 13.03.2018 г. на директора на ТД НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“/ГДО/, София/л.31 от делото/, обхващаща задължения за корпоративен данък за период 2017 г.-2020 г.; данък върху представителните доходи за период 2017 г.-2020 г.; данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставяни в натура за период 2017 г.-2020 г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за период 2017 г.-2020 г.; данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за период 2017 г.-2020 г. и данък върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл.204, ал.1, т.4 ЗКПО за период 2017 г.-2020 г., със срок на ревизията до три месеца от датата на връчване, връчена по електронен път на 09.08.2022 г./л.33 и 34 от делото/; изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ №Р-29002922004033-020-002 от 12.08.2022 г. със срок до 09.11.2022 г. /л.35 и 36 от делото/; изменена със ЗИЗВР № №Р-29002922004033-020-003 от 02.11.2022 г. със срок до 09.01.2023 г./л.37-38 от делото/ и ЗИЗВР №Р-29002922004033-020-004 като ревизията следва да завърши до 06.04.2023 г./л.39 и 40 от делото/.

Цитираните заповеди са подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка от датите на издаването им/л.81 и 82 от делото/.

Ревизионният доклад/РД/№ Р-29002922004033-092-001от 30.03.2023 г. е издаден от ревизиращия екип и е подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД, връчен по електронен път на 30.03.2023 г./ л.82-83 и 121-147 от делото/.

В срока по чл.117, ал.5 ДОПК задълженото лице е депозирало възражение срещу ревизионния доклад/л.148-154 от делото/, което не е уважено от административния орган.

Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесният ревизионен акт/РА/ № Р-29002922004033-091-001 от 26.04.2023 г. от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаването му/л. 83, гръб, и 84 от делото/, след извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред, който е обжалван по административен ред и е потвърден с решение №980 от 13.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ София, ЦУ НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък/КД/ за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 507 035.52/петстотин и седем хиляди тридесет и пет лева и петдесет и две ст./, представляващи 327 541.14/триста двадесет и седем хиляди петстотин четиридесет и един лева и четиринадесет ст./-главница и лихва-179 494.38/сто седемдесет и девет хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и осем ст./ или КД за 2017 г.-327 541.14/триста двадесет и седем хиляди петстотин четиридесет и един лева и четиринадесет ст./-главница и лихва-168 465.35/сто шестдесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и тридесет и пет ст./ и за 2018 г.- 11 029.03/единадесет хиляди двадесет и девет лева и три ст./-лихва за невнесени в предвидения от закона срок авансови вноски за месеците януари, февруари и март 2018 г.

В издадения РА № Р-29002922004033-091-001 от 26.04.2023 г. са направени следните констатации и правни изводи:

Основната дейност на „Куш мода“ ООД е производство на облекла, КИД 2008-производство на горно облекло, без работно; производство на долно облекло, производство на класически пуловери, жилетки и др. подобни изделия, която осъществява в община Руен, област Бургас.

Установено е, че за финансовата 2017 г. дружеството е подало годишна данъчна декларация/ГДД/ по чл.92 ЗКПО със счетоводен финансов резултат/печалба/ в размер на 3 187 372.89 лева и формиран данъчен финансов резултат 3 275 411.43 лева; деклариран корпоративен данък - 327 541.14 лева; преотстъпен корпоративен данък - 327 541.14 лева; авансови вноски-330 000.00 лева; корпоративен данък /надвнесен/-330 000.00 лева.

С АПВ №П-29002918061178-004-00 от 17.04.2019 г. декларираният за 2017 г. преотстъпен корпоративен данък в размер на 327 541.14 лева е възстановен на „Куш мода“ ООД.

На 04.12.2019 г. на дружеството е връчена покана по чл.103 ДОПК за извършване корекция в ГДД за 2017 г. Коригираща ГДД не е подадена.

Във връзка с издадената от Българска агенция за инвестициите/БАИ/ заповед №БАИ-ЗКПО-3 от 14.03.2018 г., с която е определено преотстъпване на корпоративен данък на данъчно задълженото лице „Куш мода“ООД за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., органът по приходите е приел, че дружеството няма право да преотстъпва корпоративния данък за 2017 г., тъй като съгласно §1, т.73 ДР ЗКПО датата на предоставяне на помощта за целите на чл.189 е датата на заповедта по чл.189, т.1, б. „б“ ЗКПО. Т.е схемата за държавна помощ не допуска преотстъпване на данък за данъчна година, предхождаща годината, в която се предоставя помощта. Обосновал е извод, че е недопустимо преотстъпване на корпоративен данък преди да е получена заповед на БАИ, поради което неправилно в заповед №БАИ-ЗКПО-3 от 14.03.2018 г. е определен срок, който включва и 2017 г. Позовава се на писмо на изп.директор на НАП, изх.№24-39-154 от 25.01.2017 г. и становище на министъра на финансите в писмо, изх.№16-12-123 от 13.05.2019 г.

Прието е, че релевантен момент за отпускане на помощта е датата на заповедта по чл.189, т.1, б „б“ ЗКПО, а не датата на подаване на формуляра за кандидатстване по чл.189, т.1, б. „б“ ЗКПО. Направен е извод, че на основание чл.189, вр.чл.173, ал.4 и 5 ЗКПО преотстъпеният корпоративен данък по данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие в размер на 327 541.14 лева се дължи по общия ред на закона за 2017 г., за която е възникнал. Сочи нормата на чл.91, ал.2 ЗКПО, която изрично регламентира, че за годината, в която е получена заповед по чл.189, т.1 б „б“ ЗКПО преотстъпването на съответната част от определените авансови вноски се извършва от месеца/тримесечието, следващо месеца на издаване на заповедта. Следователно, преотстъпването започва едва след получаване на заповедта по чл.189, т.1, б „б“ ЗКПО и може да бъде направено в цялост едва в годината на подаване на ГДД, т.е. до 31 март на следващата година.

Прието е също, че „Куш мода“ООД е било задължено да извършва месечни авансови вноски за месеците януари, февруари и март на 2018 г., а такива от дружеството не са били направени. Същото е следвало да преотстъпва авансови вноски, считано от месец април 2018 г., затова за 2018 г. са начислени лихви върху невнесените в предвидения от закона срок авансови вноски за месеците януари, февруари и март 2018 г. в размер на 11 029.03 лева.

Според органът по приходите, предвид предмета на спора дали ревизираното лице има право да преотстъпва корпоративен данък за 2017 г., при положение, че заповедта на БАИ е издадена през 2018 г., е недопустимо преотстъпване на корпоративен данък преди да е получена заповедта на БАИ, в която неправилно е определен срок на помощта, включващ 2017 г.

Позовава се на нормата на чл.189, ал.3 ЗКПО, в която са регламентирани условията за ползване на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ. Според чл.189, ал.3, б. „а“ ЗКПО държавната помощ под формата на преотстъпен корпоративен данък се използва за придобиването на материални и нематериални активи, които са част от проекта за първоначална инвестиция.

В хода на ревизионното производство е установено, че подобренията на актив, намерили отражение в сметка 203 са на стойност 211 339.20 лева и се отнасят за халета №1, 2 и 3. Дружеството е представило фактури, издадени от „Бургстрой-2“ЕООД, на обща стойност 203 076.60 лева. Констатирана е разлика е разлика между размера на осчетоводените подобрения и сумите по фактурите/211 339.20 лева - 203 076.60 лева/. Констатирано е от придружаващите документи-акт обр.19 за установяване извършването, приемането и заплащането на натурални видове строително-монтажни работи/СМР/, предмет на доставката по тях е ремонт на халета №1, 2 и 3, а видовете натурални работи-изчукване и стъргане на стара боя, шпакловане, ремонт на бетонова настилка. Затова органът по приходите е приел, че извършените СМР на стойност 203 076.60 лева/211 339.20 лева не могат да се приемат като приемливи разходи, част от първоначалната инвестиция, тъй като това не може да се определи като придобиване на нови активи, а за извършване на ремонтни работи на съществуващи активи. Сочи още, че фактура №**********/24.04.2017 г. с данъчна основа 123 656.86 лева е издадена и услугата е извършена преди датата на подаване на формуляра за кандидатстване за държавна помощ за регионално развитие от ревизираното лице. Работата по проекта може да започне преди датата на издаване на заповедта на БАИ, но задължително след датата на подаване на формуляра за кандидатстване за помощ за регионално развитие, която в случая е 07.05.2017 г./чл.189, т.1, б. „а“ ЗКПО/.

Съгласно чл.189, ал.3 ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно условията, регламентирани от б. „а“ до „к“ на цитираната норма. Като условието по чл.189, ал.3, б.„а“ ЗКПО изисква преотстъпеният данък да се използва за придобиване на материални и нематериални активи, които са част от проекта за първоначална инвестиция. А според легалното определение за първоначална инвестиция/ т.20, б. „з“ от Насоките за регионална помощ 2014-2020 г. и т.29 ДР ЗКПО/ такава е в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със: създаване на нов производствен обект; диверсификация на продукцията на производствени обект с продукти, които не произвежда; основна промяна в цялостния производствен процес на продукта/продуктите, засегнат/засегнати от инвестицията в производствения обект. Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.

Сочи, че по отношение на доставките, описани във фактура №**********/24.04.2017 г. с данъчна основа 123 656.86 лева и фактура №**********/21.07.2017 г. с данъчна основа 79 419.74 лева, с издател „Бургстрой-2“ООД, не са изпълнени условията, предвидени в чл.189 ЗКПО и не са събрани доказателства тези доставки да са използвани за придобиване на материални и нематериални активи, които са част от проекта за първоначална инвестиция.

С оглед т.96 от Насоките за регионална помощ за 2014-2020 г., че за помощ, отпусната за фундаментална промяна в производствения процес, допустимите разходи трябва да надвишават амортизацията на актива, свързан с дейността, модернизирана през предходните три бюджетни години, е приел, че при „Куш мода“ООД не е налице фундаментална промяна в производствения процес, а е запазена извършената до момента на издаване на заповедта на БАИ дейност по производство на облекло.

Направен е извод, че дружеството не е изпълнило изискванията на чл.189 ЗКПО и общите изисквания, предвидени в чл.166-173 ЗКПО, поради което не може да му бъде признато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г. Затова с процесния ревизионен акт са му определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2017 г.-327 541.14/триста двадесет и седем хиляди петстотин и четиридесет и един лева и четиринадесет ст./-главница и лихва-168 465.35/сто шестдесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и тридесет и пет ст./ и за 2018 г.- 11 029.03/единадесет хиляди двадесет и девет лева и три ст./-лихва за невнесени в предвидения от закона срок авансови вноски за месеците януари, февруари и март 2018 г.

След анализ на представените от страните доказателства, съдът приема от правна страна следното:

Оспорени са определените задължения за корпоративен данък/КД/ за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 507 035.52/петстотин и седем хиляди тридесет и пет лева и петдесет и две ст./, представляващи-327 541.14/триста двадесет и седем хиляди петстотин четиридесет и един лева и четиринадесет ст./-главница и лихва-179 494.38/сто седемдесет и девет хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и осем ст./ или КД за 2017 г.-327 541.14/триста двадесет и седем хиляди петстотин и четиридесет и един лева и четиринадесет ст./-главница и лихва-168 465.35/сто шестдесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и тридесет и пет ст./ и за 2018 г.- 11 029.03/единадесет хиляди двадесет и девет лева и три ст./-лихва за невнесени в предвидения от закона срок авансови вноски за месеците януари, февруари и март 2018 г.

По делото са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът цени като обективни и безпристрастни и ще обсъдени в решението, в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.

Основният спорен въпрос е, дали ревизираното лице има право да преотстъпва корпоративен данък за 2017 г., предвид обстоятелството, че заповедта на БАИ е издадена през 2018 г. и в нея е определен срок на помощта, който включва и 2017 г. Този въпрос от своя страна изисква отговор и на въпроса, доколко издадената заповед на БАИ, с която се преотстъпва корпоративен данък за данъчната 2017 г. е задължителна за органите по приходите и в този смисъл, дали не се пререшава вече решен въпрос от институция, чиято компетентност е именно изпълнение на решението на Европейската комисия за държавна помощ за регионално развитие. Различните институции са призвани да улесняват решаването на възникнали проблеми, да дават яснота на участниците в публичния живот какво се очаква от тях в различни конфликтни ситуации и да регулират обществените отношения по начин, който да бъде предсказуем в съответствие с правата и задълженията, които са им предоставени в специален закон за осъществяване на държавна власт. Противното би означавало непредвидимо поведение от страна на институциите, липса на ориентация и адекватни действия на участниците в процесите, и не на последно място, нарушаване на принципа на правна сигурност и защита на правните очаквания. Именно поради това и с цел да не бъдат засегнати законните интереси на всяка от страните, законодателят е разпределил компетентностите между отделните институции БАИ, НАП и Министерство на финансите, като е посочил правилата за това в чл.189в ЗКПО с които съдът следва да се съобрази.

Съгласно цитираната норма на чл.189в ЗКПО / нов-ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ изпълнението на Решението на Европейската комисия за държавна помощ за регионално развитие по чл.189 се осигурява от Българската агенция за инвестиции/БАИ/, Националната агенция за приходите/НАП/ и Министерството на финансите/МФ/ съобразно компетентността им, включително: 1. от Българската агенция за инвестиции - по отношение потвърждаване на условията и издаване на заповедта по чл.189, т. 1, б. „б“ ЗКПО. Издадената заповед на изпълнителния директор на БАИ е израз именно на правомощието на агенцията по изпълнение на решението на Европейската комисия за държавна помощ за регионално развитие по отношение потвърждаване на условията и издаване на заповедта по чл.189, т. 1, б. „б“ ЗКПО. Следователно, изпълнението на условията е преценено и потвърдено с издаването на заповед № БАИ-ЗКПО-3/14.03.2018 г. на изпълнителния директор на БАИ. В същата е определено, че се преотстъпва корпоративен данък на данъчно задълженото лице „Куш мода“ООД в размер до 2 620 000.00 лева за данъчните години 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. /л.313 от делото/. На основание чл.189, т.2, б.„в“ ЗКПО интензитетът на държавната помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на корпоративен данък е в размер на 50 % от приемливите разходи. Съгласно чл.189в, т.2 ЗКПО, правомощията на НАП се ограничават до контрола, докладването и прозрачността на схемата, като посочените правомощия не включват разрешение за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като решението вече е дадено със заповедта и не подлежи на пререшаване от страна на НАП. Контролът който НАП има правомощието да осъществи, се свежда до такъв относно инвестирането /разходването/ на преотстъпения корпоративен данък в размер и срок, за който той е преотстъпен, съгласно заповедта на изпълнителния директор на БАИ. Т.е. НАП контролира изпълнението на вече издадената от БАИ заповед, но не я ревизира. В чл.189 ЗКПО са посочени материалните предпоставки за преотстъпване на данъка - общи; които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта; свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея, и допълнителни в случаите, когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или от единен инвестиционен проект. В чл.189, т.1 ЗКПО - общи условия е посочено, че данъчно задълженото лице подава до изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции формуляр за кандидатстване за помощ за регионално развитие по образец най-късно преди започването на изпълнението на проекта за първоначална инвестиция. Понятието за първоначална инвестиция по § 1, т. 29 ДР ЗКПО включва освен създаването на нов производствен обект /подт.1 на т.29/ и увеличаването на капацитета на съществуващ производствен обект /подт.2/, и съществената/основна/ промяна в общия производствен процес на съществуващ производствен обект /подт.4/. В приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ е посочено, че голямата част от извършените строително-монтажни работи/СМР/ - 186 287.00 лева в хале №№ 1, 2 и 3 се отнасят за ремонт на бетонова настилка. Установена е фундаментална промяна на производствения процес - от цех за кабели на бившия КЗ „Васил Коларов“ в шивашки цех на дружеството-жалбоподател. Освен това е констатирано, че носещата метална конструкция е боядисана, сменено е покривното покритие с покривни термопанели, ограждащите и преградни стени са алуминиева конструкция, изградена е ОВ инсталация или, направеното съответства по вид и материали на изградените производствени халета през 2010 г. - 2020 г. Подът е нова гланцирана циментова замазка върху съществуващата изронена бетонова настилка, като замазката била от изключителна важност за нормалната експлоатация на шевните машини и протичане на шевната производствена дейност. Във връзка с отговора на СТЕ, съдебно-счетоводната експертиза е установила приложимост на международен счетоводен стандарт /МСС/ 16 Имоти, машини и съоръжения, съгласно който всеки имот, машина и съоръжение, които се признават като актив, се оценяват по цена на придобиване. Посочва в заключението, какво включва цената на придобиване, съгласно т.16 от стандарта и че всички разходи от момента на закупуване на машините до пускането им в експлоатация, представляват преки разходи по привеждане на активите в работно състояние. Направен е извод, че разходите извършени и отчетени във връзка с фундаменталната промяна на производствения цех, представляват разходи за ремонт на съществуващ актив, които са с характер на подобрение и са увеличили балансовата стойност на заприходените вече халета. Тези разходи представляват част от първоначалната инвестиция, която ще бъде подпомагана чрез преотстъпване на корпоративен данък. В част III на формуляра - Информация за проекта за първоначална инвестиция, който ще бъде подпомаган чрез преотстъпване на корпоративен данък е посочено, че за да бъдат постигнати целите в рамките на проекта се предвижда доставка, инсталиране и пускане в експлоатация на следните ДМА: през 2017 г. и 2018 г. планирано закупуване на нови машини за производството - кроялна техника, шевни и оверлог, машини за рязане на конци, маси за гладене, професионални перални машини. Освен производственото оборудване, дружеството планира инвестиция, както в съществуващия сграден фонд, така и в изграждане на ново производствено хале, оборудвано с всички необходими съоръжения и машини/л.370 от делото/. Изложеното напълно се вписва в дефиницията за първоначалната инвестиция по смисъла на § 1, т. 29 ДР ЗКПО. Ето защо, съдът не споделя извода на административния орган, че извършените СМР на стойност 211 339.20 лева не могат да се приемат като приемливи разходи, част от първоначална инвестиция, тъй като в случая не ставало въпрос за придобиване на нови активи, а за извършване на ремонтни работи на съществуващи активи. В РА е посочено също, че фактура № **********/24.04.2017 г. с данъчна основа 123 656.86 лева е издадена и услугата е извършена преди датата на подаване на „Формуляр по чл.189, т.1, б. „а“ ЗКПО за кандидатстване за държавна помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на корпоративен данък, Държавна помощ SA.39869 /2014/N/ - България“ /л.369-372 от делото/ на 07.05.2017 г., като работата по проекта можела да започне преди датата на заповедта на БАИ, но задължително след датата на подаване на формуляра за кандидатстване за помощ за регионално развитие, съгласно чл.189, т.1, б. „а“ ЗКПО. В разпоредбата на чл. 189, т. 3, б. „б“ ЗКПО е определен краен, а не начален срок на инвестицията, а преотстъпеният данък е в общ размер за четирите години /от 2017 г. - 2020 г./. Посоченото в разпоредбата е в унисон с понятието за започване на изпълнението по §1, т.76 ДР ЗКПО, според което: „Започване на изпълнението“ за целите на чл.189 ЗКПО е започване на строителни работи по първоначалната инвестиция или поемане на първия правнообвързващ ангажимент за поръчка на материални или нематериални активи или други ангажименти, които правят първоначалната инвестиция необратима, независимо от хронологичния им ред. Закупуването на земя и подготвителните дейности, като получаването на разрешително и провеждането на предварителни проучвания за осъществимост, не се считат за започване на изпълнението на проекта.“ В тази връзка, част от разходите на предприятието, свързани със строително монтажните работи на халетата, представляват част от първоначалната инвестиция и обуславят „започване на изпълнението“. Затова и съдът отново не споделя направения от органа по приходи извод. Държавната помощ под формата на преотстъпен корпоративен данък е използвана за придобиване на материални активи, които са част от проекта за първоначална инвестиция и не е в противоречие с изискването на чл.189, т.3, б. „а“ ЗКПО. Видно от изложеното в РА, не е налице фундаментална промяна в производствения процес съгласно т.96 от Насоки относно регионалната държавна помощ за периода 2014-2020 г., а е запазена извършваната до момента на издаване на заповедта на БАИ дейност по производство на облекло. Този извод на органа по приходи е в противоречие с понятието за първоначална инвестиция, което по дефиниция включва освен създаването на нов производствен обект и увеличаване капацитета на съществуващ производствен обект и съществената промяна в общия производствен процес на съществуващ производствен обект, като не се предвижда и не става дума за промяна или не на съществуващата дейност. Още повече, че целта на предоставената държавна помощ за регионално развитие на жалбоподателя не е в полза на нова икономическа дейност. В т.20, б. „и“ от Насоки за регионалната помощ за периода 2014-2020 г. /текст от значение за ЕИП/ 2013/С209/01 е дадено определение за „първоначална инвестиция в полза на нова икономическа дейност“, а именно инвестиция в материални и нематериални активи, свързани със създаване на ново предприятие или диверсификация на дейността на предприятието, при условие че новата дейност не е същата или сходна с дейността, извършвана преди това от предприятието или придобиването на активи, принадлежащи на предприятие, което е закрито или е щяло да бъде закрито, ако не е било купено, и е купено от инвеститор, който не е свързан с продавача, при условие че новата дейност, която ще се извършва с използването на придобитите активи, не е една и съща или сходна с дейността, извършвана в предприятието преди придобиването. Такъв не е настоящият случай, поради което направеният извод от приходния орган не може да бъде споделен.

Съгласно цитирания текст на т.96, за помощи, предоставени за фундаментална промяна в производствения процес, допустимите разходи трябва да надвишават амортизацията на активите, свързани с дейността, която ще се модернизира през предходните три данъчни години. Превратна според съда е трактовката направена от органа по приходи на понятието фундаментална промяна, тъй като не става дума за смяна на основната дейност на дружеството, а за модернизиране на производствен процес, като част от съществуваща дейност на дружеството. В конкретния случай, разходите представляват разходи за ремонт на съществуващ актив. Тези разходи представляват част от първоначалната инвестиция, която ще бъде подпомагана чрез преотстъпване на корпоративен данък. Както беше споменато по-горе в изложението, първоначалната инвестиция по смисъла на § 1, т. 29 ДР ЗКПО включва както създаването на нов производствен обект, така и увеличаването на капацитета на съществуващ производствен обект, така и съществената промяна в общия производствен процес на съществуващ производствен обект. Разходите за СМР макар и да не са част от цената на придобиване на машините, са пряко свързани с привеждането им в състояние, необходимо за тяхната експлоатация и представляват инвестиция в съществуващия сграден фонд, част от заявената във формуляра пред административния орган първоначална инвестиция. Отделно от това, съдебно-счетоводната експертиза е констатирала, че условието заложено в т.96 от Насоките, допустимите разходи да надвишават амортизацията на активите, свързани с дейността е спазено.

По изложените съображения, оспореният акт, в частта в която са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 327 541.14 лв. и лихви в размер на 179 494.38 лв. е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон.

Във връзка с изложеното до тук, незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон се явява и ревизионния акт в частта на определените лихви върху невнесените авансови вноски за м.януари, февруари и март 2018 г. в размер на 11 029.03 лева, тъй като преотстъпването не е извършено от м.април 2018 г. /месецът следващ издаването на заповедта/, а е стартирало през 2017 г. и се следва преотстъпен корпоративен данък за 2017 г. Предвид това, на данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването.

Предвид изложеното, оспореният акт като незаконосъобразен, следва да бъде отменен.

При този резултат и предвид направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 5 450.00/пет хиляди четиристотин и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима и платена за производството държавна такса; 2 400.00/две хиляди и четиристотин/ лева възнаграждение на вещи лица и 3 000.00/три хиляди/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1, ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ревизионен акт/РА/ №Р-29002922004033-091-001 от 26.04.2023 г. на началник сектор -възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“/ГДО/ София, потвърден с решение №980 от 13.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ София, ЦУ НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък/КД/ за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 507 035.52/петстотин и седем хиляди и тридесет и пет лева и петдесет и две ст./, представляващи-327 541.14/триста двадесет и седем хиляди петстотин четиридесет и един лева и четиринадесет ст./-главница и лихва-179 494.38/сто седемдесет и девет хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и осем ст./ или КД за 2017 г.- 327 541.14/триста двадесет и седем хиляди петстотин и четиридесет и един лева и четиринадесет ст./-главница и лихва-168 465.35/сто шестдесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и тридесет и пет ст./ и за 2018 г.- 11 029.03/единадесет хиляди двадесет и девет лева и три ст./-лихва за невнесени в предвидения от закона срок авансови вноски за месеците януари, февруари и март 2018 г.

ОСЪЖДА дирекция „ОДОП“ София, ЦУ НАП, да плати на „Куш мода“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, пл.„Царица Йоанна“ № 11-13, ет.2, представлявано от А. Б., разноски в размер на 5 450.00/пет хиляди четиристотин и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.