РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1746
гр. Пловдив, 30 септември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в
открито заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2982 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на Л.И.Н., ЕГН: **********,***, против
Решение № Ц 2153-15-201 от 14.10.2020г. на директора на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № Ц 1012-15-273 от 16.09.2020г. против
Разпореждане № ********** Протокол № Ц 2136-15-7/18.08.2020г. на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.
Пловдив.
Жалбоподателят,
в жалбата си до съда моли за отмяна на оспореното решение, като излага
съображения относно това, че пенсията е определена при неправилно определяне на
категорията труд и размер на признатия стаж. В съдебно заседание и в писмено
становище от адв.Н.К. поддържа жалбата. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт П., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е
подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок,
поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА,
а разгледана по същество и за ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
Със Заявление
вх. № 2113-15-6705/20.12.2019г. Л.Н. е направил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б ал.2 от КСО, към което
са представени документи по чл.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж/л.12 и сл./.
С оглед правилното определяне на правото на
пенсия от Н., допълнително, е изискано да представи заверена осигурителна
книжка за периода до 31 декември 2006г., военно отчетна книжка, копие и
оригинал на диплома за завършено висше образование и образец на УП-3, издаден
от „Авионамс“ АД за периода от 15.08.1991г. до 31.12.1999г. Всички зискани
документи са представени от лицето.
След извършена проверка на представените документи за
осигурителен стаж от органите на пенсионното осигуряване е зачетен осигурителен
стаж от трета категория труд 30 г. 04 м. 25 дни, осигурителен стаж от първа категория
труд 06 г. 03 м. 04 дни. Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория
труд 40 г. 10 м. 02 дни.
Осигурителният
стаж от първа категория е, както следва:
- от
01.09.1984 г. до 01.10.1984 г. с продължителност 00 г. 01 м. 00 дни, на
длъжност "офицер" зачехен но удостоверение № 360/24.08.1984 г.
- от
01.10.1984 г. до 01.10.1989 г. с продължителност 05 г. 00 м. 00 дни, на лъжност
"офицер", зачетен по удостоверение № 333/03.10.1989 г.
- от
01.10.1989 г. до 04.12.1990 г. с продължителност 01 г. 02 м. 04 дни, на
длъжност "офицер", зачетен по удостоверение № 523/29.08.1991 г.
С
разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-408/10.06.2020 г. на Н. е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл.69б, ал. 1 от КСО, тъй като не е изпъленено условието за наличие на
най-малко 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд.
В срока по
чл.99, ал.3 от КСО от Л.Н. е представено удостоверение от Държавен архив гр.
Велико Търново с № 82/15.01.2020 г. за осигурителен стаж, положен в периода от
15.08.1991 г. до 31.12.1991 г. на длъжност "монтьор" в цех А2. Същият
е зачетен от първа категория труд по т.66 б от ПКТП отм., с продължителност 04
м. 16 дни.
След преглед
на новопредставеното доказателство, е зачетен осигурителен стаж от трета категория
труд - 30 г. 04 м. 25 дни; от първа категория труд 06 г. 07 м. 20 дни. Общ
осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 41 г. 05 м. 18 дни.
Констатирано
е, че осигурителният стаж за периода от 01.01.1992 г. до 01.04.1993 г. и от
01.04.1993 г. до 31.12.1999 г., положен в „АВИОНАМС“АД – Пловдив е зачетен като
такъв от трета категория труд, тъй като в трудова книжка е вписана длъжност
"контрольор по производствени операции по АТ" и това съответства на
посочената длъжност и период в обр. УП-3 № Р290-394/30.04.2020 г., издаден от
"Авионамс" АД Пловдив, в който осигурителят е заверил стажа от трета
категория труд.
Прието е, че
няма основание за зачитане на категория различна от трета, на стажа, положен за
времето от 01.01.1992 г. до 12.12.1999 г. на длъжност "контрольор
производствени операции по АТ" в "Авионамс" АД гр. Пловдив, тъй
като осигурителният стаж е правилно зачетен, въз основа на представените
редовни документи и в съответствие със събраните по административното
производство доказателства и приложими правни норми.
При това
положение и с разпореждане № **********/ Протокол Ц 2136-15-7/18.08.2020 г. на Н.
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.69б, ал.1 от КСО и чл.99, ал.З от КСО, тъй като не е изпъленено
условието за наличие на най-малко 10 години осигурителен стаж при условията на
първа категория труд.
При
осъщественото задължително административно обжалване от ответния Ръководител ТП
на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен
орган.
В хода на
съдебното производство, като свидетели по делото са разпитани В.А.Г.и Х.Г.К.
Свидетелят Г.
– колега нажалбоподателя заявява, че познава Н. от 1991г. от бившия завод
МРЗ „***.“ където и до днес работят заедно. Н. работи като контрольор по качеството,
като следи целият процес на извършване на работата, всяка една операция, която се
извършва в ремонта и изпитанията, след което приема дадените агрегати за авиационна
техника. Г. заявява, че работи в бригада „Приборно оборудване“ като Н. участва
пряко и непосредствено в производствената дейност. Свидетелката обяснява, че работата
на нейната бригада се състои в отваряне, ремонтиране и регулиране на различни
агрегати. Н. е непрекъснато при тях,
защото след това се разписва на всяка една точка от ремонта на агрегатите и
после същите се подават долу за монтаж, като той слиза и участва пряко и в
монтажа на агрегатите. Относно условията на труд Г. заявява, че в цеха има
вредности, шум, работили са с живак и с радиоактивен фосфор. Има и радиоактивни
агрегати с ацетон, бензин, керосин, а жалбоподателя ходи и на старта, където
шумовете са големи.
Свидетелят К – също колега на жалбоподателя
през спорния период, заявява, че познавам Л.Н. от 1991г., когато е постъпил на
работа в бившия завод МРЗ „***.“, където работел и той от 1985г. като технолог,
ръководител технологична група, началник технически отдел и началник на отдел
по качествен контрол. Сочи, че след пристигането си в Г.И.Н. отначало работел
няколко месеца като производственик, след това бил назначен като контрольор на
производствени операции. Относно работния процес сочи, че когато постъпи
авиационна техника за ремонт целият цикъл на ремонт е разглобяване, дефектация, измиване, ремонт на системи,
агрегати, оборудване, сглобяване, монтаж на самолета и изпитание контролно
изпитателна станция и летателно изпитателна станция. Всички тези операции се
следят от контрольора по производствени операции. Всяка една операция той със
своя подпис гарантира дали е изпълнена в пълен обем и дали всичко е правилно
изпълнено. Работните места, които контрольорът по производствени операции по
авиационно оборудване, какъвто е Н., наблюдава са като се започне от хангара за
разглобяване, където се разглобява самолета, през ремонтните бригади, където се
извършва разглобяването на самия агрегат, дефектацията на агрегата, измиването,
дефектацията, ремонта му, сглобяването до проверка на стендовете, на които той
трябва да бъде проверен. След това всичко се пренася в хангара за монтаж. Там
се монтират тези агрегати и се изпитват в комплекс вече като цяло. След тази
операция се преминава към изпитание в контролно изпитателната станция. След
това проверки на работа на тези системи в летателно изпитателната станция и се
стига до финала – полетните изпитвания, които са на пистата. Свидетелят сочи,
че условията за труд във всички тези места, като се започне от бригадата е шумно.
Работи се с вещества и прибори, които са с фосфор и други вещества. След това в
хангара за изпитание има шум и вибрации от стендовете, които имитират
самолетните системи. Работи се в среда с високи налягания на въздух, от
гориво-смазочни материали като керосин, авиационни масла, някои от които и
токсични, като В3В. След това се преминава на контролно-изпитателната станция и
на летателно-изпитателната станция, където проверките се правят при работещ
двигател на самолета, което означава и висок шум, и високи вибрации в среда от
изпарения на гориво-смазочни материали. К заявява, че жалбоподателят
непрекъснато е в ремонтните звена в Граф Игнатиево, изброих по-горе, като удостоверява с подписа си че е проверил
пълнотата и правилността на извършените операции при ремонта на авиационната
техника.
В
лабораторията и в ремонтните цехове, където работи Н. агрегата се изпитва във
всичките режими негови на работа. Има стендове и генератори, които
възпроизвеждат високо електрическо напрежение, с които работят самолетните
апаратури, а след това в хангара тези агрегати се изпитват общо в състава на
самите системи, където също е шумно при реален работен режим.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като същите ще бъдат коментирани при
необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото
доказателствен материал.
В хода на
съдебното производство е изслушана и приета с възражение от страна на ответника
съдебна експертиза /л.154 и сл./, вещото лице по която, след запознаване с
наличните по делото доказателства, е установило, че трудът на жалбоподателя е положен
при осигурител МРЗ „Г. Д." /ВРЗ „Георги Бенковски", „Авионамс"
АД, с.Граф Игнатиево/, обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/, цех
А-2 „Ремонт на специалното оборудване на самолетите /авиационно електро и
приборно оборудване, радиоелектронно оборудване, авиационни въоръжение/“. В МРЗ
„Г. Д.", респективно ВРЗ „Георги Бенковски", „Авионамс" АД/ се
извършва ремонт на самолети, вертолети, ракети, агрегати и прибори на летателна
техника.
Експертът е
установил, че трудовите функции на заеманите длъжности по периоди на
жалбоподателят са както следва: от 15.08.1991 г. до 31.12.1991г. - „Монтьор по
ремонт на авиационни прибори" и от 01.01.1992г. до 31.12.1999г. -
„Контрольор на производствени операции". Дейността на длъжността
„Контрольор на производствени операции" се изразява в упражняване на
контрол върху качеството на произвежданата и ремонтирана продукция в цех за
ремонт на самолетно оборудване /СО/ и радиоелектронни системи /РС/.
На следващо
място експертът е установил, че трудът на контрольора на производствени
операции се полага в „Цех за ремонт на възли и агрегати от специалното
оборудване на самолета" - „Радиоелектронно оборудване" /РЕО/,
лабораториите за изпитания на конкретното радиоелектронно оборудване -
Контролно изпитателна лаборатория /КИС/ и Летателно изпитателна станция /ЛИС/
на Обособено производство и ремонт на самолети /ОПРС/. При ремонта и
изпитанията на специалното оборудване се използват материали, отделящи във въздуха
вредни за здравето аерозоли; излъчване на свръх високи честоти при изпитанията
на радиоелектронното оборудване; нива на шума над допустимите при облитането на
реактивните двигатели.
За целите на
социалното осигуряване във времето до 01.01.2000г. в Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./ авиацията е разделена на
гражданска, селскостопанска и специализирана. Военната авиация е специализирана
спрямо гражданската и селскостопанската авиация.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е
постановен от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1, т.1 КСО
административен акт от компетентен орган. Това обаче не е в състояние да санира
неправилните изводи относно приложението на материалния закон и допуснатите
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
оспорения акт.
По делото не
се формира спор по установените факти.
Спорът по
делото е свързан с категорията на осигурителния стаж, положен от жалбоподателя,
за периода от 01.01.1992г. до 01.04.1993г. и от 01.04.1993г. до 31.12.1999г. на
длъжност „контрольор на производствени операции по АТ“ при осигурител „МРЗ ***.“***
/„АВИОНАМС“АД/, като жалбоподателят претендира, че този стаж е положен при
условията на първа категория труд, а от страна на ответника се твърди, че
същият е от трета категория.
Както вече
се посочи, подавайки заявлението си за отпускане на ЛПОСВ, жалбоподателят
претендира пенсиониране по реда на чл.69б КСО. А съгласно чл.69б, ал.1 КСО,
лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд,
придобиват право на пенсия при следните условия: 1.навършили са възраст до 31
декември 2015г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете
и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2.от
31 декември 2015г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 55-годишна възраст. Съответно, ал.2 на чл.69б КСО дава право на
лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, да
придобиват право на пенсия при следните условия: 1.навършили са възраст до 31
декември 2015г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете
и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2.от
31 декември 2015г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст.
В
разпоредбата на чл.40 ал.1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се
установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден
образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5 ал.4 КСО, а според ал.3 на
същия член, документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
В тази
връзка следва да се посочи, че представените към заявлението за отпускане на
ЛПОСВ документи по чл.2 НПОС, издадени от „МРЗ ***.“*** и „АВИОНАМС“АД /заповеди,
допълнителни споразумения и т.н./, не са оспорени в хода на административното
производство.
От съдържанието
им и от заключението на приетата по делото експертиза, също неоспорена от
страните, се установява, че трудът на Н. през целия спорен период, а именно от
01.01.1992г. до 31.12.1999г., е положен във военен завод с предмет на дейност –
ремонт на авиационна техника – самолети, вертолети и авиационни двигатели и
редуктори за тях, като по-конкретно лицето е полагало труд в Обособено
производство за ремонт на самолети /ОПРС/, основен Цех А-2, извършващ ремонт на
специалното оборудване на самолетите – авиационно електро и приборно
оборудване, радиоелектронно оборудване, авиационно въоръжение.
Не е спорно,
че с разпоредбата на т.53„б“ ПКТП/отм./ са предвидени по-благоприятни условия
за пенсиониране на работещите на конкретно посочени длъжности и производства,
сред които е и тази на Л.Н. - „инженерно-технически състав от гражданската,
селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и
ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и
обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща
техника и перонна механизация.“.
От събраните
и неоспорени от страните доказателства се установява обаче, че Н. не само е
участвал в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства в какъвто смисъл
е разпоредбата на т.53б ПКТП/отм./, но е участвал пряко, непосредствено и
постоянно в ремонта на специалното оборудване на тази авиационна техника. А по
отношение на заетите в ремонтната дейност на радиолокационната апаратура, е
предвидена специална точка от ПКТП/отм./, а именно т.6л, съгласно която от
първа категория е трудът на монтьор и ел. монтьор - регулировчици, изпитател,
организатор по производството и контрольор по качеството на радиолокационната
апаратура от системата на Министерството на народната отбрана. Т.е. установява
се съществена разлика между извършването общо на ремонт на въздухоплавателните
средства /напр. по ходовата част и по двигателите/ от специализирания ремонт на
радиоелектронното оборудване, доколкото последното е източник на свръх високи
честотни излъчвания меко рентгеново лъчение от елементите с високоволтово
захранване - лампи, магнетрони и др., което се използва за извършване на
радиолокация.
Все в тази
насока следва да се посочи, че с разпоредбата на т.67 ал.1 ПКТП/отм./ трудът на
работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда, като съгласно ал.2 на същата разпоредба, работници и
инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват
категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките
и другите обекти в раздели I и II на Правилника за времето, през което работят
на тях.
А от
приетото и неоспорено от страните заключение се установява, че трудът на контрольора
на производствени операции се полага в „Цех за ремонт на възли и агрегати от
специалното оборудване на самолета" - „Радиоелектронно оборудване"
/РЕО/, лабораториите за изпитания на конкретното радиоелектронно оборудване -
Контролно изпитателна лаборатория /КИС/ и Летателно изпитателна станция /ЛИС/
на Обособено производство и ремонт на самолети /ОПРС/, където при ремонта и
изпитанията на специалното оборудване се използват материали, отделящи във
въздуха вредни за здравето аерозоли; излъчване на свръх високи честоти при
изпитанията на радиоелектронното оборудване; нива на шума над допустимите при
облитането на реактивните двигатели.
Изводите на
вещото лице се потвърждават от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които в детайли описват
механизма на извършване на ремонти в коментирания Цех А-2, извършващ ремонт на
агрегатите от специалното оборудване на самолетите – авиационно
електрооборудване.
Във връзка с
възраженията на ответника следва да се посочи, че действително, съгласно чл.40
ал.1 НПОС, установяването на осигурителния стаж следва да се извършва с данните
по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец. В случая обаче между страните не се спори, че жалбоподателят
през процесните периоди е работил в „МРЗ ***.“***, съответно в „АВИОНАМС“ АД,
както и че спорният стаж е отразен в редовно оформената му трудова книжка. Показанията
на разпитаните по делото свидетели Г. и К са безпристрастни, предвид липсата на
близки родствени отношения между жалбоподателя и свидетелите, поради което
следва да се кредитират с доверие. Отделно от това, същите са абсолютно логични
и във взаимовръзка с изложеното от вещото лице, а така също и с приетите по
делото доказателства. Показанията са и обективни, тъй като свидетелите изложиха
своите лични възприятия от естеството на работата, извършвана от Н., още
повече, че и двамата свидетели са работили заедно с жалбоподателя в Цех А-2,
извършващ ремонт на агрегатите от специалното оборудване на самолетите.
За пълнота
следва да се посочи, че е без съществено значение направеното отбелязване в
Удостоверение обр. УП-3 изх.№Р290-394/30.04.2020г., издадено от „АВИОНАМС“АД,
че трудовият стаж е трета категория. Това е така, защото, съгласно чл.70
ПКТП/отм./ предприятията, фирмите и други организации при подготовката на
документите за пенсиониране в удостоверенията обр. УП-1, срещу описания трудов
стаж посочват съответната точка и буква от ПКТП, по която предлагат да се
зачете трудовият стаж. Аналогична е и разпоредбата на чл.3 от Инструкция №13 от
31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране. В цитираното от ответника удостоверение такова посочване няма,
макар да е отбелязано, че трудовият стаж е трета категория, доколкото липсва
конкретно вписана точка от НКТП, по която предлагат да бъде зачетен от трета
категория осигурителният стаж на Н.. Отделно от това, удостоверението е
издадено през 2020г. и по всяка вероятност предложението е направено по сега
действащата НКТП. Все в тази насока и следва да се посочи, че направеното
предложение противоречи дори на сключеното Допълнително споразумение към трудов
договор № 1140/16.08.1991г., в което като категория труд при пенсиониране и
осигуряване, е посочена първа категория.
От всичко,
изложено до тук се установява, че трудът на Н. е полаган при вредни условия, в
каквато насока са както заключението на вещото лице, така и свидетелските
показания. Поради естеството на вредните условия на труда, които са били налице
в конкретния случай за трудовата функция – контрольор на производствени
операции на АТ от системата на МНО, трудът на Л.Н. през спорните периоди следва
да бъде зачетен от първа категория/в този смисъл е и съдебната практика на ВАС
по идентични казуси –Решение №14784/04.12.2017г. по адм. дело №11001/2016г.,
постановено по отношение на единия от разпитаните по настоящото дело свидетели
и Решение №13575/09.11.2017г. по адм. дело №8048/2016г. и др.под./.
В случая,
административният орган не е изяснил релевантните за спора обстоятелства
относно категорията труд, положен от жалбоподателя на процесните две длъжности,
с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите
принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на
истинност, прогласен в чл.7 АПК, според който административните актове се основават
на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по
реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на
служебното начало, според който административният орган събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и
осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо
решаване на въпроса - предмет на производството /чл.9 ал.2 и ал.4 АПК/. Това от
своя страна е довело до нарушаване на чл.35 и чл.36 ал.1 АПК, които задължават
административния орган да събере служебно доказателства и да издаде
индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая.
С
процесуалното си бездействие по отношение на релевантните факти, за чието
установяване органът е следвало да бъде активната страна – задължение,
произтичащо от служебното начало в процеса,
административният орган е допуснал и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Доколкото се
установи, че Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив неправилно не е зачел
осигурителния стаж, положен от жалбоподателя, за периода от 01.01.1992г. до 01.04.1993г.
и от 01.04.1993г. до 31.12.1999г. на длъжност „контрольор на производствени
операции по АТ“ при осигурител „МРЗ ***.“*** /„АВИОНАМС“АД/, като такъв от
първа категория, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №
Ц 2153-15-201 от 14.10.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и на потвърдено с
него разпореждане №********** по Протокол № Ц 2136-15-7/18.08.2020г. на
длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при същото поделение, са
незаконосъобразни, поради което същите ще следва да бъдат отменени. Това
налага извод за основателност на жалбата.
На основание
чл.173 ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице
по чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-6705/20.12.2019г.,
по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Л.Н., при съблюдаване на дадените
с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в т.ч. за
извършване на преценка за наличие или липса на изискуемия стаж от 10 години за
отпускане на ЛПОСВ по чл.69б ал.1-2 КСО.
При
посочения изход на спора, на основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя се
дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 1
050 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Ц 2153-15-201 от
14.10.2020г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърдено с него Разпореждане
№ ********** Протокол № Ц 2136-15-7/18.08.2020г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 КСО при
същото поделение, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
чл.98 ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№2113-15-6705/20.12.2019г.
по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Л.И.Н., при съблюдаване на
дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт –
София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№ 62-64 да заплати на Л.И.Н.,
ЕГН: **********,***, сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: