Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа
докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. № 38 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по установителен петиторен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, предявен от „Е. Б. Т.” АД – в несъстоятелност, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***” № *, *, *, представлявано
от синдика В. Р. Р., чрез пълномощник - адв. А.В.Ч., против „А. И.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „***” № *,
представлявано от управител И.Л.И..
В исковата молба се твърди, че с Решение № 1868/12.12.2014 г. по т. д.
№ 2126/2013 г. на СГС, обявено в Търговския регистър на 15.12.2014 г., било
открито производство по несъстоятелност за „Е. Б. Т.” АД. С определение № 1221/20.02.2015 г. В. Р. бил назначен за
постоянен синдик на дружеството, което с Решение № 1920/07.11.2016 г. било обявено
в несъстоятелност.
Изложени са
съображения, че на 12.05.2009 г. между ответника „А. И.” ООД, като продавач, и
ищецът „Е. Б. Т.” АД, като купувач, бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство с
нотариална заверка на подписите с рег. № 2527/12.05.2009 г. на нотариус М.Д. с рег. №
419 на Нотариалната камара. По силата на договора ответникът се задължил в срок
най-късно до 15.10.2009 г. да сключи с ищеца окончателен договор за прехвърляне
правото на собственост върху товарен автомобил „Мерцедес 914 Д” с рег. № **** и
рама № WDB67402115424575. Сочи се, че до настоящия момент окончателен договор не бил сключен. В писмо
от 18.03.2019 г. законният представител на ответника признавал, че в изпълнение
на договора автомобилът бил предаден на купувача на 12.05.2009 г., както и че
цената на автомобила без ДДС била изцяло заплатена от купувача. Посочва се, че
до момента правото на собственост върху автомобила не било прехвърлено на
ищеца, като нямало предявено вземане от ответника в производството по
несъстоятелност.
Поддържа се, че от
12.05.2009 г. ищецът е владял автомобила, упражнявал е и продължава да
упражнява трайна /непрекъсната/ и необезпокоявана фактическа власт върху него с
намерение за своене. Претендира се, че ищцовото дружество е придобило правото
на собственост върху автомобила на основание чл. 80, ал. 1 от ЗС –
осъществявано повече от 5 години непрекъснато давностно владение, считано от
предаване на автомобила.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено в отношенията между ищеца „Е. Б. Т.”
АД – в несъстоятелност и ответника „А. И.” ООД, че ищецът е собственик на товарен
автомобил „Мерцедес 914 Д” с рег. № **** и рама № WDB67402115424575 поради изтекла в
негова полза придобивна давност, продължила повече от 5 години на основание чл.
80, ал. 1 от ЗС. Претендира се присъждане на разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А. И.” ООД.
Преди проведеното по делото съдебно заседание е
депозирана молба от ищеца „Е. Б. Т.” АД – в
несъстоятелност, представлявано от синдика В. Р. Р., чрез пълномощник - адв. А.В.Ч., в която е взето становище по същество и
е направено искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът „А. И.” ООД, редовно призован, не се явява в първото
съдебно заседание, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид становището и доводите на
ищеца и след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК са уредени
три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, а именно: непредставянето в срок на отговор на исковата молба, неявяване в
първото по делото съдебно заседание, липса на искане от страна на ответника
делото да се разглежда в негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да избира или да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли
иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените условия за
постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил изрично искане в
този смисъл.
Съобразно чл. 239,
ал. 1 от ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и от
наличието на две допълнителни изисквания. На първо място е необходимо на
страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С разпореждане № 279 от 23.01.2020
г., връчено лично на законния представител на ответника, съдът изрично му е
указал последиците от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК. На второ място се изисква искът да
е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато
наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция, които факти се подкрепят и от
представените с исковата молба писмени доказателства.
В случая е предявен петиторен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване принадлежността на правото на
собственост по отношение на товарен автомобил
„Мерцедес 914 Д” с рег. № **** и рама № WDB67402115424575. Ищецът претендира собствеността
върху процесното превозно средство на основание чл. 80, ал. 1 от ЗС поради
изтекла в негова полза придобивна давност, продължила повече от 5 години.
Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за собствеността движима вещ се придобива по давност
с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Фактическият състав на
придобивното основание по чл. 80, ал. 1 от
ЗС включва като
елементи упражняването на владение и изтичането на определения в закона период
от време с продължителност 5 години.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 12.05.2009 г. между страните е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесното превозно средство
- товарен автомобил „Мерцедес 914 Д” с рег. № **** и рама № WDB67402115424575, с нотариална заверка на подписите. По силата на този договор ответникът,
в качеството на продавач е поел задължението да сключи окончателен договор,
като прехвърли по нотариален ред собственото си МПС на купувача – ищеца
най-късно до 15.10.2009 г. От своя страна ищецът се е задължил да заплати
продажна цена в размер на 15 500 лв. без ДДС с краен срок – 20.09.2009 г.
От приетото по делото уведомление от 18.03.2019 г., изпратено от управителя на
ответното дружество до синдика, представляващ ищцовото дружество, е видно, че
владението на процесното МПС е предадено на купувача по предварителния договор
– ищеца още при сключването му. В случая това
уведомление има значението на писмено доказателство, обективиращо признание на
факт по смисъла на чл. 175 от ГПК. При извършване на преценка с оглед всички
обстоятелства по делото съдът приеме, че ищецът е установил свое владение върху
процесното превозно средство на 12.05.2009 г. От друга страна по делото не са
ангажирани доказателства за прекъсване на упражняваната от ищеца фактическа
власт за периода от началото на установяване на владението до настоящия момент.
От изложеното може да се направи извод, че понастоящем е изтекъл предвиденият в
чл. 80, ал. 1 от ЗС петгодишен давностен срок, в рамките на който ищецът е
упражнявал непрекъснато владение върху процесното превозно средство. При това положение следва, че представените с исковата молба писмени
доказателства подкрепят наведените твърдения, поради което може да се направи
извод за вероятна основателност на предявения иск.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед
на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за
уважаване на предявения иск.
При този изход на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца „Е. Б. Т.” АД – в
несъстоятелност, представлявано от синдика В. Р.Р. следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във
връзка с чл. 620, ал. 5 от ТЗ в тежест на ответника „А. И.” ООД следва да се възложи държавната такса за настоящото производство
в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АВТО И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Симеоновград, ул. „Отец Паисий” № 12Б, представлявано от управител И.Л.И., че
„ЕФ БИ ТИ” АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шипка” № 18, Сладоледена къща, Офис 1,
представлявано от синдика Веселин Рашков Рашков, е собственик на товарен
автомобил „Мерцедес 914 Д” с рег. № Х 4024 ВМ и рама № WDB67402115424575 поради
изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност на основание чл. 80, ал. 1
от ЗС.
ОСЪЖДА „АВТО И.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Отец Паисий” № 12Б, представлявано
от управител И.Л.И., да заплати на „ЕФ БИ ТИ” АД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шипка” № 18,
Сладоледена къща, Офис 1, представлявано от синдика Веселин Рашков Рашков, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АВТО И.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Симеоновград, ул. „Отец Паисий” № 12Б,
представлявано от управител И.Л.И., да
заплати по сметка на Районен съд – Харманли сумата в размер на 50
/петдесет/ лева, представляваща дължима за производството по делото държавна
такса.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: