Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 07.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14640 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от С.Д.П., ЕГН ********** действащ като
ЕТ „ЕНЦ- С.П.“, ЕИК ********* с адрес *** срещу
„ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 350лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпяни
от ищеца в качеството му на длъжник по изп.д. №
63/2009г. по описа на СИС при ВРС и представляващи платено адв. възнаграждение
за осъществена правна помощ, съдействие и представителство по изп.д. № 63/2009г. по описа на СИС при ВРС прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
В исковата молба, ищцата
излага твърдения, че на 20.01.2009г. ответникът е подал
заявление по чл. 410 ГПК претендирайки издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу него относно вземания за цена на консумирана ел.енергия
и обезщетение за забава. Образувано е било ч.гр.д. № 566/2009г. по описа на ВРС
и заявлението е уважено. По молба на ответника от 03.04.2009г. въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение № 238/21.01.2009г. и издадения изп.лист е било образувано изп.д.
№ 63/2009г. по описа на СИС при ВРС. С цел защита на интересите си по изп. производство, ищецът упълномощил адвокат, за което е
реализирал разход във вид на платено адв. възнаграждение от 350лева. С молба по
изп. дело от 24.07.2019г. е представил адв.пълномощно
от 26.07.2018г. и списък на сторените от него разноски. Процесуалният му
представител се сочи, че е извършил проучване на изп.дело
и е депозирал по него молба за прекратяването му на основание чл. 433, ал.1, т.
8 ГПК. С влязло в сила решение по гр.д.
№ 14138/2018г. по описа на ВРС е бил уважен иск по чл. 439 ГПК срещу ответника.
На основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изп.
производство е било прекратено, като съгласно чл. 79, ал.1, т.1 ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на
взискателя. И тъй като липсва законова възможност съд.изпълнител да присъжда
разноски, то ищецът счита, че така реализираните вреди във вид на разходи
следва да бъде възмездено от ответника по общия исков ред. Молбата е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
излагат доводи за неоснователност на исковата претенция. Оспорва да е
осъществен фактическия състав, ангажиращ деликтната му отговорност, защото не е
налице злоупотреба с право от негова страна. Оспорва действията му да са противоправни, защото са резултат на предоставени му от
закона правни възможности по събиране на вземането си, за което е разполагал с изп. основание- изп. лист издаден
по влязла в сила заповед за изпълнение. Образуването на изп.
дело, предхождащо предявяване на иска по чл. 439 ГПК счита, че не представлява
противоправно поведение. Оспорва ищецът да е реализирал твърдяния
разход. Посочва, че действително на 10.08.2018г. процесуалният представител на
ищеца е посетил СИС при ВРС за запознаване с изп.д. №
63/2009г., когато е представено и пълномощно. Потвърждава, че след това е
образувано гр.д. № 14138/2018г. по описа на ВРС по иск с пр.основание чл. 439 ГПК, който с влязло в сила решение е бил уважен и в полза на ищеца са присъдени
разноски в т.ч. за адв. възнаграждение. Твърди, че в рамките на исковото
производство е бил представен договор за правна защита и съдействие от
19.09.2018г., чийто предмет бил установяване недължимост на вземане по ч.гр.д.
№ 566/2009г. предмет на изп.д. № 63/2009г. на СИС при
ВРС поради погасено право на принудително изпълнение. Затова счита, че
извършеното проучване на материалите по изп.дело е
именно с оглед организиране защитата на длъжника по заявения отрицателен
установителен иск и поради това съвпада с обема на защитата уговорена в
договора за правна защита и съдействие от 19.09.2018г. А възнаграждението за
последната е било вече присъдено с решението по иска по чл. 439 ГПК. Като
потвърждение на това се сочи и обстоятелството, че длъжникът не е поискал
прекратяване на изп.д. пред ДСИ по реда на чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК, а договорът за правна помощ от 26.07.2018г. е бил представен
едва с молбата от 24.07.2019г., когато е поискано и прекратяване на изп.дело, но не соченото от ищеца на основание, а на
основание чл. 433, ал.1, т. 7 ГПК. Допълнително се излагат доводи и за липса на
причинно- следствена връзка между негово поведение и претърпяната вреда, защото
адв. възнаграждение е било платено на 26.07.2018г., т.е предхождащо
позоваването на изтекла погасителна давност. Твърди и че в рамките на
производството по гр.д. № 14138/2018г. по описа на ВРС ищецът е представил декларация за материално
и гражданско състояние, заявявайки липса на финансови средства и посочвайки, че
се представлява от процесуален представител по реда на чл. 38 ЗАдв. Молбата е
за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено
следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД.
За да бъде уважена
исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията
на кумулативност всички
елементи от фактическия състав на правото: деяние, противоправността му,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на извършителя.
Доказването им е в тежест на ищецът, с изкл. на вината, доколкото тя се презюмира, а отговорността на лицето, възложител на
работата е обективна и безвиновна. Пренесено на
плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да установи, че по молба на
ответника е образувано срещу него изпълнително производство за защитата му, по
което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350лева; наличието на
причинно- следствена връзка между факта на образуване на изпълнителното дело и
вредоносния резултат- заплатения адвокатски хонорар и че вредите са причинени
при или по повод възложена от ответника работа. В
тежест на ответника е доказване твърденията му оборващи възникване на
предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност.
Предмет на
претенцията в случая са имуществени вреди във вид на претърпени загуби, а
именно реализирани разходи за платено адв. възнаграждение по договор за правна
помощ и защита сключен по повод осъществено процесуално представителство в
рамките на образуван изпълнителен процес.
Доколкото претенцията касае сторени от длъжника
разходи в изпълнителното производство, съдът приема, че предявеният иск е
процесуално допустим, защото съдебният изпълнител не разполага с правомощия по
присъждане на разноски в полза на длъжника, когато изпълнителният процес бъде
прекратен. Не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал.
4 ГПК в този случай, тъй като постановлението на съдебния изпълнител за
разноските в полза на длъжника не би се ползвало със сила на пресъдено нещо, съответно въз основа на него не може да
бъде издаден изпълнителен лист. Ето защо и единственият път за защита на
длъжника е да претендира тези разходи по общия исков ред като обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди.
По делото са приети като
писмени доказателства ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника преписи
от документи, както са приобщени и материалите по изп.д.
№ 63/2009г. по описа на СИС при ВРС и тези по гр. д. № 14138/2018г. по описа на
ВРС. От тях се установява следното: За събиране на свое вземане по издаден изп. лист по ч.гр.д. № 566/2009г. по описа на ВРС,
ответникът е образувал изп.д. № 63/2009г. по описа на
СИС при ВРС. На 10.08.2018г. ищецът чрез процесуален представител адв. Т. е
депозирал молба по изп.дело, с която е поискал да му
бъде предоставено заверено копие от материалите по изп.дело.
Към молба е представил заверен препис от адв.пълномощно към адв. Т., без дата.
Молбата е била удовлетворена. На 19.09.2018г. ищецът чрез адв. Т. е депозирал
искова молба срещу ответника, с която е предявил иск по чл. 439 ГПК за
установяване недължимост на сумите по изп.лист
издаден въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
566/2009г. по описа на ВРС. Към исковата молба е представен заверен препис от
адв. пълномощно с идентично съдържание на представителната власт като тази по
пълномощното представено по изп.д. № 63/2009г. По
това гр.дело е представен договор за правна защита и съдействие от 19.09.2018г.,
с който е уговорено адв. възнаграждение при условията на чл.38, ал. 2 ЗАдв. С
влязло в сила на 15.03.2019г. решение № 719/21.02.2019г. по гр.д. №
14138/2018г. по описа на ВРС, искът по чл. 439 ГПК е бил уважен. На 24.07.2019г.
ищецът чрез пълномощник адв. К.Т. е депозирал по изпълнителното дело № 63/2009г.
на СИС при ВРС молба, с която е представил договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 26.07.2018г. и е поискал прекратяване на изп. дело поради настъпила перемпция на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК. Дължимото адв. възнаграждение по договора е уговорено в размер
на 350лева с отбелязване, че сумата е платена изцяло и в брой на адвоката в
деня на подписване на договора. Предмет
на договора съгласно уговореното е водене и осъществяване процесуално
представителство на интересите на възложителя, като адвокатът извършва пълно
проучване и предприема всякакви правни действия в интерес на клиента по изп.дело, вкл. и такива по прекратяване на изп. производство. С влязло в сила постановление на съд.изпълнител
от 02.08.2019г., изп. производство по изп.дело № 63/2009г. е било прекратено на основание чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК.
При така установената
фактология по делото, спорът между страните се
съсредоточава по въпроса налице ли са предпоставките по ангажиране
отговорността на ответника и налице ли е противоправно действие на негов
служител.
Както е разяснено в
ППВС № 7/1958г., № 9/1966г., отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за
възложителя на работа, тя е обективна, с обезпечително-гаранционна функция и е
за чужди виновни противоправни действия. Фактическият
състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената
работа. Тази отговорност произтича от вината на лицето- изпълнител на
възложената работа. Затова, за да се освободи от отговорност възложителят на
работата, следва по делото да е установено или че лицето, на което е възложена
работата не е причинило никаква вреда, или неговите действия не са виновни и противоправни, респ. вредата не е причинена при или по
повод на възложената му работа.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства обосновава категоричен извод, че не са се
осъществили всички елементи от фактическия състав на заявеното право.
На първо място, данните
по делото сочат, че поначало при иницииране на принудителното изпълнение спрямо
ищеца, взискателят сега ответник е бил добросъвестен.
Същият е разполагал с изпълнителен титул удостоверяващ наличие на изпълняемо право. Въпреки това обаче, взискателят
не е проявил нужната активност по събиране на вземането си, като по този начин
е допуснал погасяване на правото му на принудително изпълнение по давност и
прекратяване на изп.производство по силата на закона още
на 07.04.2011г. Институтът на давността в случая е приложен в резултат на
проявено продължително бездействие, като със сила на пресъдено
нещо по гр.д.
№ 14138/2018г. на ВРС е било отречено правото на ответника на принудително изпълнение и
то именно поради погасяването му по давност. В този смисъл възраженията на
ответника за липсата на виновно и противоправно поведение на негов служител се
явяват неоснователни.
Следователно, щом още на 07.04.2011г. изп.производство се явява прекратено по силата на закона,
без значение дали съд.изпълнител ще издаде нарочно постановление за това, то
към датата на сключване на договора за правна помощ и консултантско съдействие от 26.07.2018г. липсва висящо изпълнително производство, по което да бъдат предоставяни
адвокатски услуги и да се дължи адвокатско възнаграждение. Друго би било
положението, ако беше уговорено възнаграждение и заплатено такова за работата
на адвоката до прекратяване на делото, защото фактът, че производството по изп.д. е прекратено въз основа на отпаднало основание, не
заличава сторените разноски, изразяващи се в ангажирането на адвокат. Не такъв обаче
е настоящият казус, защото пълномощното, с което се учредява представителна
власт на адвоката е подписано чак на 26.07.2018г., т.е. далеч след прекратяване
на изп.д. /така решение на ВОС по в.гр.д. №
1126/2019г./.
Извън това, предвид обема на учредената
представителна власт по пълномощното и договора за правна помощ и консултантско
съдействие /проучване на изп.д. и представителство по
него/, съдът приема за основателно възражението на ответника, че реално
извършената работа е именно във връзка с организиране и провеждане защитата на
ищеца по иска по чл. 439 ГПК, в който процес тези разноски са били възстановени
на страната. Молбата на проц.представител по изп.дело с
искане за неговото прекратяване на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е подадена
след влизане в сила на решението по гр.д. № 14138/2018г. на ВРС и затова следва
да се приеме, че това действие е продължение на дължимата защита именно по
него. Така, че ако и да е бил ангажиран отделно с това
действие адвокатът и да е заплатено адвокатско възнаграждение за него, то би
следвало да остане в тежест на длъжника, а не възложено в тежест на взискателя
в този случай. Или, съдът приема, че не е налице
пряка причинна връзка между факта на водения изпълнителен процес и заплатения
от страната адвокатски хонорар. Отделно от това, прави
впечатление и обстоятелството, че уговореното адв. възнаграждение по изп.дело е вписано и като платено на 26.07.2018г., за
разлика от това дължимо за процесуалното представителство на ищеца в исковия
процес по чл. 439 ГПК по договора от 19.09.2018г., което е уговорено по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. А това разколебава достоверността на удостоверяването, че
този разход е бил реално реализиран от страната.
Налага се извод, че исковата
претенция следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят
разноски сторени в процеса. На основание чл. 78, ал.8 ГПК
/ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Д.П., ЕГН ********** действащ като ЕТ
„ЕНЦ- С.П.“, ЕИК ********* с адрес *** срещу
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
Тауърс- Е” за осъждане ответникът да му заплати
сумата от 350лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди претърпяни от ищеца
в качеството му на длъжник по изп.д. № 63/2009г. по
описа на СИС при ВРС и представляващи платено адв. възнаграждение за
осъществена правна помощ, съдействие и представителство по изп.д.
№ 63/2009г. по описа на СИС при ВРС прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ”
АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-
Е” сумата от 100лева,
представляваща сторени в производството пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: