РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000790 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4 изр.
2-ро от ЗТР.
Образувано е по жалба от адвокат С. Х., действаща като пълномощник
на И. В. В. - управител на „Б. Т.“ ООД, против решение № 335 от 26.10.2022
г., постановено по т.д. № 599 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с
което е:
- потвърден отказ № **************-* от 12.10.2022 г. на длъжностно
лице към АВ - ТР, постановен по Заявление вх. № ************** по
партидата на „Б. Т.” ООД, ЕИК ********* с. Б. п., област П., за вписване
заличаването на И. В. В. ЕГН ********** като управител;
- осъдено „Б. Т.” ООД ЕИК ********* с. Б. п., община Р., област П.,
п.к. ****, ул. "Ш." № *, да плати на АВ на основание чл. 25 ал. 6 от
ЗТРРЮЛНЦ разноски от 80 лева.
От АВ е постъпил отговор на жалбата, с който е изразено становище, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Направено е
искане за присъждане на „юрисконсулстко възнаграждение“.
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 25, ал. 4 от ЗТР, от
страна в първоинстанционното производство - оправомощено по смисъла на
чл.600 от ГПК лице. Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 25 от ЗТР съдебен акт.
1
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, направена с оглед изложените в жалбата оплаквания, приема
за установено следното:
Предмет на обжалвания отказ № **************-* от 12.10.2022 г. на
Длъжностно лице по регистрация при А. в., потвърден с обжалваното
решение, е заявление с № ************** по партидата на „Б. Т.” ООД ЕИК
*********, за вписване заличаването на И. В. В. като управител на същото
дружество.
Потвърденият с обжалваното решение отказ е мотивиран с липсата на
условията по чл. 141 ал. 5 ТЗ управителят сам да поиска заличаването си от
ТР, доколкото не било установено уведомлението на управителя да бъде
освободен от тази му длъжност реално да е достигнала до дружеството и по-
точно - до знанието на персоналния състав на общото събрание, т.е. до
съдружниците, които могат да взимат решения по чл.135 ал.1 т.5 от ТЗ.
Решението е правилно.
Съгласно с чл. 21, т. 5 от Закона за търговския регистър, длъжностното
лице по регистрация, като част от обхвата на проверката трябва да установи
кумулативното наличие на две предпоставки: съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и съответствието му със закона, с оглед на
представените документи.
При извършване на тази проверка, във връзка с конкретно заявените за
вписване обстоятелства, длъжностното лице от АВ е констатирало, че от
представените в регистърното производство документи е установено
единствено, че от И. В. е подадено уведомление до „Б. Т.” ООД, с което
същият моли да се предприемат необходимите действия за освобождаването
му като управител и заличаването му като такъв в ТРРЮЛНЦ, заявявайки
същевременно, че при непредприемането на такива действия, възнамерява да
упражни правото си по чл. 141, ал.5 ТЗ.
Според посочената норма, управителят може да поиска да бъде заличен
от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до
един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за
вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не
направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство,
което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.
Волеизявлението на управителя, че прекратява изпълнението на
длъжността и желае да бъде заличен като такъв в ТР едностранно задължава
дружеството, в лицето на неговите органи, да предприеме необходимите
действия в тази насока – Общото събрание да освободи управителя и да
избере нов управител, който да заяви тези новонастъпили обстоятелства за
вписване в ТРРЮЛНЦ.
В случай, че в предвидения от закона едномесечен срок дружеството
чрез своите органи не стори това, законът овластява напускащият управител
сам да заяви за вписване това обстоятелство. В случая, бездейстието на
дружествените органи предпоставя правото на управителя сам да заяви
заличаването си в ТР. Подобно бездействие обаче би било налице единствено
при реално, а не при формално уведомяване на дружеството, както е в случая.
2
Това означава, че уведомлението, следва да бъде адресирано до
съдружниците, доколкото в техните възможности съгласно със закона и с
дружествения договор, е изпълнението на визираните в разпоредбата на чл.
141, ал.5 изр. 2 ТЗ действия, вследствие напускането/оставката на управителя.
Уведомяването на дружеството чрез лицето, от което изхожда
предизвестието, дори в качеството му на управител, е без правно значение,
тъй като това лице представлява дружеството единствено в отношенията с
трети лица, но не и във вътрешните отношения между съдружниците.
Подобно връчване не може да се приеме да удостоверява изискването за
достигане му до дружеството, поради реалната възможност за конфликт на
интересите на желаещия заличаването управител и на дружеството. С
достигането на уведомлението до съдружниците, се гарантира охраняването
на интересите на дружеството с оглед възможността на общо събрание на
съдружниците да предприеме съответните мерки за нормалното
функциониране на ООД. Такава мярка например е избирането на нов
управител, както и заявяване заличаването на стария управител и вписването
на новия управител в ТРРЮЛНЦ. Възможността управителят да бъде заличен
от регистъра въз основа на негово заявление и преди избирането на друг
управител на негово място, поради неуведомяване на съдружниците, крие
сериозен риск за дружеството, тъй като ако в продължение на три месеца
остане без управител, това дружество може да бъде прекратено по иск на
прокурора.
В случая, желаещият да бъде освободен и заличен като управител на
дружеството - И. В. не е връчил предизвестието и уведомлението за това на
другия съдружник – Г., поради което няма как да се приеме, че последният е
бездействал при изпълнение на задълженията си по чл. 141, ал.5, изр. 2 ТЗ,
поради което и за заявителя не е възникнало правото сам да заяви за вписване
това обстоятелство. Следователно отказът на длъжностното лице да извърши
заявеното вписване е основателен.
Това е достатъчно за да се приеме, че обжалваното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно и съдържащото се в приложения към преписката
отговор на жалбата искане на представител на АВ искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за юрисконсулт за това производство. А. в. не
придобива качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй
като не отговаря на изведените от нормата на чл. 26, ал. 1 ГПК вр. чл. 8, ал. 1
ГПК критерии за страна в гражданското производство, според която страни
по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото и
имат право да бъдат изслушани от съда, преди да бъде постановен акт, който
има значение за техните права и интереси. Тъй като не е страна в това
производство, на А. в. не се дължат и разноски съгласно с разпоредбите на чл.
78 ГПК.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 335 от 26.10.2022 г., постановено по т.д.
№ 599 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4