Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
гр. Враца, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВРАЦА, VI–ти
състав, в публично съдебно заседание на 23.02.2023 г. / двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при участието на
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело №
787 по описа за 2022 г. на АдмС-Враца и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс, във вр. с чл.107,ал.2 от Закон за автомобилните превози/ЗАвтПр/.
Образувано по жалба на
М.И.Т. ***, депозирана чрез * В.Ч. против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № РД-14-5517/22.12.2022г.
на Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“-Враца към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С жалбата се излагат доводи
за незаконосъобразност на оспорения акт, постановен в противоречие на закона и при
съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му и присъждане на разноски.
В с.з.
жалбоподателят, чрез * Ч. поддържа жалбата. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на
оспорения акт и се прави искане за неговата отмяна. Претендират се разноски по
делото, съгласно представен списък.
Ответникът–Директор
на РД“АА“-Враца в писмото, с което е
представена адм.преписка предлага ПАМ да бъде потвърдена, като съобразена с
материалните и процесуалните правила при издаването й. Прави се възражение за
прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
Съдът, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
рамките на предвидения за това срок. Заповедта е съобщена на 22.12.2022г.,
видно от надлежно оформената разписка, а жалбата е депозирана 23.12.2022г. пред
адм.орган, което е в рамките на 14-дневния
срок за обжалване. Налице е и правен
интерес от обжалване на акта от жалбоподателя, като адресат на същия, поради
което жалбата е допустима.
От представената
административна преписка се установява, че срещу жалбоподателя е съставен АУАН сер.№
330991 на 22.12.2022г. от А.Г.А. –*** за това, че на 22.12.2022 г . около 11.00 часа в *** при
съвместна проверка с ОДМВР-Враца във вр. с писмо рег.№ 369000-21791от
06.12.2022г. при извършена проверка на
л.а. „Хюндай И 30“ с рег.№ ********,
собственост на водача, като при проверката водача превозва 1 брой пътник – К.И. от *** и обратно за
сумата от 30.00 лева, видно от снети обяснения от К.И. и М. Т., като е
констатирано нарушение изразяващо се в
това, че водачът извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане, без да притежава лиценз за тази дейност, което е
установено от 2 бр. сведения и без да притежава удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз, в нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАП. Към АУАН са приложени 2 бр. сведения снети от
лицата М.Т. и К.И. с дата 22.12.2022г. и подписани от тях. В сведенията Т. не отрича, че му е заплатена сума
от 30 лв., като лицето И. в дадените от него сведения посочва същата сума. От
сведенията е видно, че същите са снети от ОДМВР-Враца. Срещу АУАН е депозирано
от Т. възражение рег.№ 52-00-52-10756/23.12.2022г., с което оспорва
констатациите в акта.
Въз основа на установеното с АУАН №
330991/22.12.20232г., Директора на
РД“АА“- Враца е издал процесната Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-5517/22.12.2022 г., с която са наложени две ПАМ: 1/ По чл. 106а, ал.1,
т.1, б.а, ал.2, т.1 от ЗАвтПр.- спиране от движение на лично МПС до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела с
рег.№ ВР 7147 ВВ и отнемане на свидетелство за регистрация част II
№ ********* на л.а. „Хюндай И 30“, собственост на М.Т. и 2/
По чл.106а, ал.1, т.4, б.б от ЗАвтПр. отнемане на СУМПС № ********* до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
От Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е видно, че Директор на РД“АА“ е упълномощен да прилага ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтПр.
Представено е и писмо рег. №369000-21791/06.12.2022г. на Зам.директор на ОДМВР-Враца до Директора
на РД“АА“-Враца за определяне на служители, които на дата 08.12.2022г. да
вземат участие в специализирана полицейска операция на територията на ***.
Представени са и 2 бр. справки от информационната система на ИААА, от които е
видно, че МПС не е включено в лиценз за превоз на пътници или разрешително за
таксиметров превоз.
От страна на жалбоподателя е представено с
жалбата издадено от ИААА, РЗ-Враца удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил със срок на
валидност до 19.06.2023г., както и удостоверение за психологическа годност,
издадени на лицето М.Т..
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.107,ал.1 ЗАвтПр. принудителните административни мерки по
чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. С оглед представената заповед за упълномощаване №
РД-01-553/23.11.2021г. на Изпълнителен директор на ИА“АА“, следва изводът, че
оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, и
материална компетентност. Издадената заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН № 330991/22.12.2022г., като са
описани и установените с акта обстоятелства.
По отношение на спазването на
административнопроизводствените правила, настоящият състав приема, че
съдържащите се в административната преписка писмени обяснения дадени от
жалбоподателя Т. и К.И. на дата 22.12.2022г., когато е извършена съвместната
проверка с ОДМВР-Враца не са събрани в адм.производство по издаване на
оспорената заповед. Същите са дадени
пред ОДМВР-Враца, видно от бланката
на ОДМВР, но не и пред адм.орган издал
съответната заповед. Още повече, че
писмото за извършване на съвместна проверка касае дата 08.12.2022г. От друга
страна същите не са дадени и събрани по съответния ред установен в чл.44 АПК. Пътниците
в автомобила са трети, неучастващи в производството лица, поради което
установяваните от тях факти и обстоятелства следва да бъдат снети по реда на чл.44 АПК - чрез изискване на сведения от тях,
които да бъдат дадени пред административния орган или определен от него
служител, да бъдат подписани от лицата и
приподписани от административния орган или неговия служител. В случая в административната преписка няма
обяснения от установения 1 бр. пътник дадени в
адм.производсво по издаване на заповедта, както и от жалбоподателя, тъй като от
приложените по делото сведения е видно, че същите са дадени пред ОДМВР-Враца,
но не и пред РД“АА“-Враца.Тоест в административното производство не са взети
обяснения от жалбоподателя, нито от пътника. Доколкото липсват други писмени и
гласни доказателства, а фактическата обстановка се доказва единствено с тези
обяснения, то съдът счита, че допуснатото нарушение е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл.106а,ал.1,т.1,б.а
ЗАвтПр. за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12
месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено
копие към лиценза на Общността. Съгласно ал.2, т.1 на чл.106а ЗАвтПр. налагането на принудителните административни
мерки по ал.1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната
табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство, в случаите
по ал.1, т.1 и 3, букви "б" и
"в".
Съгласно
чл.106а,ал.1,т.4,б.б ЗАвтПр. временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който: извършва обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В
заповедта административният орган е приел, че с процесния автомобил е извършван
превоз на пътници срещу заплащане , без да посочи по какви критерии е дефинирал превоза и
коя точно законова разпоредба е нарушена
с извършването му, тъй като в §1 от
ДР на ЗАвПр. са посочени различни видове
превози. Видно от представеното по делото удостоверение, издадено от ИААА
жалбоподателя притежава удостоверение за водач на таксиметров автомобил, като е представено и
удостоверение за психологическа годност на водача. Разпоредбата на чл.35 от АПК
визира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации. Органът не е събрал чрез
регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин търговския
характер на превоза.
С
разпоредбата на чл.106а,ал.1,т.1 ЗАвтПр.
законодателят е предвидил максимална продължителност на мярката от 12
месеца, като продължителността на действието й зависи от поведението на
адресата на мярката – мярката има действие "до отстраняване на
нарушението". Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението, толкова
по-скоро ще се преустанови действието на мярката, съответно нейните
неблагоприятни последици. В конкретния случай непосочването на конкретната
разпоредба по нарушаването води до невъзможността обективно да се установи как "се отстранява нарушението",
съответно от този момент на отстраняването да отпадне необходимостта от
приложението на ПАМ. От своя страна това води до неяснота и на разпореденото с
диспозитива на оспорената заповед, тъй като в ПАМ не е посочен срокът, за който
се прилагат двете ПАМ, като същите са наложени до "отстраняване на
нарушението, но за не- повече от 12 месеца". В случая липсата на посочена в заповедта
нарушена законова разпоредба, води до неяснота относно какви последващи
действия и/или бездействия следва да предприеме лицето, за да се приведе в
съответствие с изискванията на административния орган, както и при какви
обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено. Тази неяснота
лишава заповедта от мотиви относно продължителността на срока за приложение на
ПАМ, което е самостоятелно отменително основание по чл.59,ал.2,т.4 от АПК. Отделно от това не става ясно и защо органа
прима, че на жалбоподателя следва да се наложат две ПАМ, а не една. В тази
насока не са изложени никакви мотиви от органа, а всъщност органът копира
текста на нормата в съдържанието на акта си, без да мотивира размера на мярката
при условията на оперативна самостоятелнност. Следователно макар и в заповедта да е предвидено, че
мярката се прилага до отстраняване на нарушението, продължителността й
фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с което е нарушен
принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл.6,ал.2 АПК, която
предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури
безопасност на автомобилните превози, но това трябва да става със
законосъобразни средства, както и упражняване на правомощията на
администрацията по разумен начин, за постигане на преустановителната цел на мерките, заложена в нормативния акт.
В
случая следва да се приеме, че при очертаната законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.
106а,ал.1,т.1,б.а и т.4,б.б от ЗАвтПр. с
оглед данните по преписката не е доказана и не е безспорно установена. В случая
се касае за един пътник, а не за повече, като макар и да се приеме че лицето е
извършило заплащане, то същото е инцидентно и липсват други доказателства за
това.
С
оглед на изложеното съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй
като са нарушени административнопроизводствените правила, противоречи на
материалния закон и неговата цел.
Предвид
изхода от спора и чл.143,ал.3 АПК, е основателно искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за производството.Те се установяват в размер на 1200 лв. за адвокатско
възнаграждение и 10 лева държавна такса. Същите са своевременно заявени и
доказани по основание и размер. От страна на ответника е направено възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира с оглед направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, че на жалбоподателя следва
да се присъди адвокатско възнаграждение
в минимален размер, съгласно чл.8,ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лв., както и 10.00 лева-държавна такса по
делото или общ размер на разноски по делото 1010 лева. Над тази сума до пълния
претендиран размер искането следва да се отхвърли. В случая възражението на
ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно чл.7, ал.2,т.2 от Наредбата е неприложим, тъй като разпоредбата касае
дела с материален интерес, а настоящия
случай не е такъв и минималния размер на възнаграждението се определя, съгласно
чл.8,ал.3 от наредбата.
В
случая производството по делото е протекло в едно с.з., не представлява
фактическа и правна сложност, поради което и възнаграждението за адвокат следва
да е в минимален размер и да се отхвърли искането над този размер, като неоснователно.
Водим
от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № РД-14-5517/22.12.2022
г. на Директор на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация“-Враца към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" да заплати на М.И.Т.
*** с ЕГН ********** сумата от 1010 (хиляда
и десет ) лева разноски по делото и
отхвърля искането за разноски над тази сума.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба, чрез Административен съд Враца пред Върховния административен съд София в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.
АДМ.СЪДИЯ: