Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 260200
Днес, шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, Валери Събев, съдия-докладчик по наказателно частен характер дело №
1214 по описа на Районен съд - Несебър за 2020г., като се запознах с постъпила
тъжба от С.С.Д. – М. срещу В.Е.Т., молба за уточнение на тъжбата с вх. № 261292
от 09.02.2021г. по описа на Районен съд Несебър, и след преценка на въпросите
по чл. 247а, ал. 1 и ал. 2 от НПК, намирам, че компетентен да разгледа тъжбата е
Районен съд Варна. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно чл. 42, ал. 1 от НПК съдът се произнася по въпроса
за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. С
тъжбата и с молбата за уточнението й е очертан предметът на повдигнатото спрямо
Т. обвинение. Видно е, че му се вменява извършване на деяние на 04.07.2020г. –
чрез публикуване в интернет сайт, интернет приложение и изпращане по електронни
адреси, на видеоклип, в който, според тъжителката, се съдържат клеветнически и
позорни изрази спрямо нея. Обвинението е за клевета, разпространена публично,
именно на тази дата.
При така очертания предмет на обвинението следва да се
извърши преценка за района, в който е извършено престъплението (арг. от чл. 36,
ал. 1 от НПК). В случая става въпрос за деяние, осъществено чрез публикуване на
видеоклип в интернет пространството. Соченото в тъжбата, че деянието е
извършено и на общо събрание на собствениците в етажната собственост от 06 и 07
август 2020г. не променя този извод, тъй като според отразеното в тъжбата на
тези събрания Т. е „препоръчал на собствениците да видят видеото“. Т.е. самото
деяние, според описаното в тъжбата, е осъществено чрез публикуването на
видеото. Доколкото става въпрос за повдигнато обвинение за деяние, извършено
чрез разпространяването на видеоклип в интернет, върховната инстанция е имала
повод да формира трайна практика по въпроса кое е мястото на извършване на
престъплението в подобни случаи. В множество съдебни актове на ВКС (Определение
№ 10 от 26.01.2016г. по н.ч.д. № 15/2016г. по описа на III н.о. на ВКС, Определение № 96 от
16.09.2020г. по ч.н.д. № 538/2020г. по описа на III н. о. на ВКС, Определение № 21 от
15.02.2019г. по ч.н.д. № 135/2019г. по описа на I н. о. на ВКС, Определение № 59 от
09.06.2015г. по ч.н.д. № 559/2015г. по описа на III н. о. на ВКС) трайно е застъпено
разбирането, че от значение
за определянето на подсъдността е мястото на разпространение на клеветническите
твърдения, а доколкото
последното е неустановимо, поради обстоятелството, че при разпространение на
информация чрез интернет тя става достъпна за неограничен брой потребители
едновременно в целия свят, за компетентен следва да бъде определен
съдът, в чийто район е засегнато
доброто име и положението на личността в обществото.
За определяне на посоченото място от значение е понятието „център на
интересите“ на пострадалото лице, дефинирано като обичайното местопребиваване на лицето или място, където
то упражнява професия и дава възможност да се установи наличието на особено тясна връзка. Посоченото
понятие е въведено и в практиката на Съда не Европейския съюз, като в Решение на Съда (голям състав)
от 25 октомври 2011 година
по съединени дела C‑509/09
и C‑161/10 и Решение на Съда (голям състав) от 17 октомври
2017 година по дело C‑194/16 е възприето разбирането, че отражението
на публикуваната в интернет информация върху личните права на съответното лице
може да се прецени най-добре от юрисдикцията по мястото, където се намира
центърът на интересите на предполагаемия пострадал, предоставянето на
компетентност на тази юрисдикция е в съответствие с целта за добро
правораздаване. Това място поначало съвпада с обичайното местопребиваване на
пострадалия, но е възможно същият да има център на интереси и в държава членка,
в която той не пребивава обичайно, доколкото други признаци, като упражняването
на професия, дават възможност да се установи наличието на особено тясна връзка
с тази държава. В Тълкувателно съобщение на
Комисията относно процедурите за регистрация на моторни превозни средства с
произход от друга държава-членка (2007/C 68/04) е уточнено, че според Съда на
Европейските общности, когато едно лице има лични и професионални връзки в две
държави-членки, неговото обичайно местоживеене, определено в контекста на
цялостна оценка по отношение на всички съответни факти, е там, където се намира
постоянният център на интереси на това лице. В случай че подобна цялостна
оценка не постигне неговото определяне, трябва да бъде дадено предимство на
личните връзки.
Във връзка с горното изложение,
за да се извърши преценка на мястото на деянието, е необходимо да се определи
центърът на интереси на засегнатото лице (в случая тъжителката С.Д. – М.). Още
с тъжбата тя е посочила адрес за призоваване в гр. Варна, а в молба с вх. №
261292 от 09.02.2021г. е направила изричното уточнение, че живее в гр. Варна,
ул. „Младежка“ бл. 40, вх. Е, ап. 82. Посочила е, че е видяла въпросното видео
на 04.07.2020г., към който момент се намирала в гр. Варна. Отразила е, че е
собственик на търговско дружество, също регистрирано в гр. Варна, което
осъществява търговска дейност и на територията на к. к. „Слънчев бряг“. При
тези данни съдът намира, че „центърът на интереси“ на тъжителката е в гр.
Варна. В случая твърдяното от нея престъпление няма как да бъде тясно свързано
с друго населено място (и по специално к. к. „Слънчев бряг“), тъй като самата
тя посочва, че видеото е разпространено до неограничен брой лица, а така също и
до около 200 собственици в комплекс „Елит 3“ в к. к. „Слънчев бряг“. Очевидно
е, че става въпрос за разпространение до множество субекти на територията на
цялата страна (вероятно и в чужбина). Съществува връзка между твърдяното
разпространение на клеветнически твърдения и конкретен комплекс на територията
на к. к. „Слънчев бряг“ („Елит 3“), но тази
връзка не може да определи центъра на интереси на тъжителката на
територията на к. к. „Слънчев бряг“. Това е така поради обстоятелството, че
(според изложеното в тъжбата) самите собственици в комплекса не пребивават
трайно в него. Т.е. дори и информацията да е разпространена във връзка с конфликтни
отношения в този комплекс, то твърдените от тъжителката негативни последици не
се търпят от нея на територията му. Следователно „центърът на интересите“ й,
засегнати от твърдяното деяние, няма как да бъде обвързан с територията на
комплекса. Тъжителката е посочила, че се занимава с определени търговски
дейности на територията на к. к. „Слънчев бряг“, но това обстоятелство само по
себе си също не може да я обвърже трайно с този комплекс, тъй като самото
дружество е регистрирано в гр. Варна, а и тъжителката живее постоянно в гр.
Варна (съобразно посоченото от нея). Не без значение е и обстоятелството, че тя
се е запознала със съдържанието на въпросния клип именно на територията на гр.
Варна. Следователно се налага извод, че дори и към момента на реализиране на
събитията, описани в тъжбата, Д. – М. е била по-тясно свързана с гр. Варна,
като твърдяното негативно засягане на името й в най-голяма степен е настъпило в
този град. Последното се потвърждава и от изложеното от нея, че към
04.07.2020г. се е намирала в гр. Варна, а и към момента на провеждане на общото
събрание (на шести и седми август 2020г.) също не е присъствала и не се е
намирала в комплекс „Елит 3“. Следователно към момента, в който конфликтът
между страните е ескалирал, безспорно тъжителката приоритетно се е намирала в
гр. Варна, където е и постоянното й местоживеене.
Изложеното до тук мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че центърът на интереси на тъжителката е в
гр. Варна. Именно в пределите на този град в най-голяма степен (според изложеното
в тъжбата и допълнението към нея) е засегнато нейното добро име (доколкото се
установява, че най-тясна връзка тъжителката има именно с този град и към
момента на деянието се е намирала в него).
Съгласно цитираната по-горе
съдебната практика „центърът на интереси“ е и мястото, на което е извършено
деянието по смисъла на чл. 36, ал. 1 от НПК. Следователно по арг. от чл. 42,
ал. 2 от НПК съдебното производство по настоящото дело следва да бъде
прекратено, а делото да бъде изпратено на компетентния, равен по степен съд –
Районен съд гр. Варна.
Така мотивиран и на основание чл. 247а, ал. 1 и ал. 2 вр.
чл. 42, ал. 2 от НПК, съдът
Р
А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД № 1214/2020г. по
описа на Районен съд Несебър.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Варна.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
– ДОКЛАДЧИК: