Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

29.06.2018

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На		Деветнадесети април				Година	2018

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело номер

1339

по описа за

2017

година.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Р.Г.Г. ЕГН-********** е предявила иск против Ч.Г.Г., ЕГН **********, Г.К. М., ЕГН ********** и Ц.Ч.Г., ЕГН ********** за делба на съсобствен недвижим имот представляващ УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м. одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на община  М., ведно с построените в имота лятна кухня със ЗП от 34 кв. м. и селскостопанска постройка със ЗП от 21 кв. м.  при граници и съседи: от североизток – XXXVII -170 от кв. № 1, с права по закон. Допълнително в делбената маса е включен и недвижим имот - Масивен гараж№ 3 намиращ се в УПИ XXXVI – 169 в кв.1 по плана на град  М., със застроена площ от 18 кв. м., и казан от 150 литра, ведно с всички приспособления – основно тяло с капак, лули и изпарител, вграден и находящ се в стопанската сграда и намиращ се във владение на ищцата.

Правното основание на иска е чл. 69 и сл. ЗН, и чл. 34 ЗС.

Производството е в първата фаза по допускане на делбата.

Събрани са писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С исковата молба се иска делба между страните по отношение на УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м. одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на община  М.. От този имот страните притежават по ¼ идеална част, видно от представените по делото нотариални актове - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том I, рег. № 814, дело № 94/2011 г. на нотариус с рег. № 614 на НК с район на действие РС  М.; нотариален акт за дарение – делба на недвижим имот № 159, том V, дело № 2847/97 г. по описа на РС  М.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, том 1,рег. № 0537 дело № 91/2016 г. по описа на РС  М.;. Освен това по силата на нот. акт № 159 том V, нот. дело № 2847/97 год. на Служба по вписвания при МзРС, с който е извършена делба-дарение, наследодателите на ищцата и първия ответник - Г.Р. Г. починал на 06.06.2002 г. и съпругата му Й.А.Г., починала на 01.06.2016 г., са прехвърлили на ищцата Р. Г. жилищно помещение на първия етаж от жилищната сграда, ½ ид. част от общите части на сграда и ¼ от дворното място, без построената в същото дворно място лятна кухня, състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, а на първия ответник Ч.Г. са прехвърлили жилищно помещение на втория етаж от жилищната сграда, ½ ид. част от общите части на сграда и ¼ от дворното място, без построената в същото дворно място лятна кухня, състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе.

От горното следва, че ищцата и първия ответник са собственици по наследство на лятната кухня със застроена площ от 34 кв. м. с права по ½ ид. част.

С останалите два нотариални акта ищцата и първия ответник са прехвърлили съответно на Г. М. и Ц.Г. по ¼ ид. част от дворното място и съответно притежаваните от тях етажи от двуетажната жилищна сграда и съответно гараж № 1 и гараж № 2. Двуетажната жилищна сграда и двата гаража № 1 и гараж № 2 не са предмет на делбата.

Иска за делба на процесната лятна кухня не се оспорва от страните.  

В парцела има изградена и постройка – навес, в който е монтиран казан от 150 литра, ведно с всички приспособления към него, който съобразно заключението на вещото лице в приетата по делото и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза, представлява навес с площ от 13.70 кв. м. построен успоредно на жилищната сграда на отстояние 90 см. от жилищната сграда и в него е вграден казан. Горното не се оспори от страните, поради което съдът намира, че казана е трайно прикрепен поради предназначението си към навеса и представлява един отделен недвижим имот. По отношение неговата законност не са представени строителни книжа и удостоверение за търпимост, а изследването на този въпрос не е било поставено като задача на вещото лице, поради това съдът следва да приеме, че този строеж е незаконен, построен без разрешение за строеж и съответните строителни книжа. Няма данни по делото, а и липсват твърдения в исковата молба кога е построен този навес с казан, от което следва да се приеме, че същият е съсобствен на страните съобразно съсобствеността им в парцела – по ¼ ид. част. По отношение допълнително включения в делбената маса гараж № 3: поради спор между страните за естеството на тази  постройка беше назначена съдебно техническа експертиза, в заключението на която неоспорено от страните и прието от съда вещото лице твърди, че пред съществуващия гараж в жилищната сграда, оцветен в скицата с лилави контури, под покрив и изградени странични стени с площ от 15 кв. м. е изграден масивен навес без врати откъм улицата с височина 1.80 метра. Този масивен навес го няма на скицата представена по делото. За него в „Техническа служба“ няма документи за построяването. За да се достигне до гараж № 1 оцветен на скицата в лилави контури, който не излиза извън очертанията на къщата, трябва да се мине през съществуващия навес. Не може да се влиза в гаража и в жилищната сграда без да се мине през това помещение. Гаража е вграден към пристройка и надстройка на жилищната сграда и кола не може да влезе в него без да мине под навеса оцветен на скицата на вещото лице в жълти контури. Горното дава на съда основания да приеме, че тази постройка по естеството и предназначението си не е гараж, а отделен навес, прилепен към жилищната сграда и двата гаража, с площи съответно по 18 кв. м. От горното следва, че този навес е незаконен строеж, и тъй като е прилепен до жилищната сграда и двата гаража, той е обща част и не подлежи на делба по следните съображения:

Няма данни по делото, а и твърдения в исковата молба кога е извършен строежа на този навес.

Горното дава на съда основание да приеме, независимо че няма такива твърдения или искания от страните, че изпълнената пристройка – навес, за която се твърди, че е гараж, не съставлява самостоятелен обект на собственост, който въпрос е важен, за да може съдът да прецени кой е собственик /или кои са съсобственици/ на този навес. Това е така, тъй като, ако пристроеното е самостоятелен обект, извода е, че собственик е изградилият го, а ако не е самостоятелен обект – то пристроеното следва да се счита присъединено към съответния етаж, /при етажна собственост/  който обслужва – чл. 97 и чл. 98 ЗС.

 Действително, по силата на чл. 63 ал 1 ЗС изграденото въз основа на реализирано отстъпено право на строеж става собственост на лицето, в полза на което е учредено това право. За да настъпи обаче този ефект, и съответно да бъде оборена презумцията на чл. 92 ЗС, построеното трябва да може да съществува като самостоятелен обект, съобразно предписаните строителни правила и норми. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена в Решение 0263/1985 г. на  І г.о. на ВС, Решение №1195/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС.

След като изградената пристройка не е станала собственост на изградилият я, поради несамостоятелният й характер, то собствеността на този навес принадлежи на собствениците на жилището, към което е пристроен. В същият смисъл е и утвърдената съдебна практика в Решение №177/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение №707/2010 г. на І, г.о. на ВКС.

Тъй като по – горе съдът прие, че това е пристройка, присъединена към жилищната сграда и е не самостоятелен обект, същата не може да е предмет на делбата, и този иск следва да се отхвърли. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че евентуален спор между страните за тази пристройка би могъл да бъде разрешен по реда на чл. 97 ЗС.

Следва да се отхвърли и иска за делба на УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м. одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на община  М., по следните съображения:

Няма спор между страните, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че в процесното дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот, се намира двуетажна жилищна сграда и два гаража, които принадлежат на втория и третия ответник, съответно по един етаж и по един гараж, навес с казан, съсобствен на страните, и лятна кухня, съсобствена на ищцата и първия ответник, тоест, съсобствениците на дворното място са едновременно с това и изключителни собственици на отделни жилищни обекти и лятна кухня, построени в същото това дворно място. Между страните по делото по силата на закона е създадено положение, сходно с етажната собственост. Сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните съсобственици на урегулирания поземлен имот, върху който са построени и който е общ. Урегулираният поземлен имот се явява обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради, описани в молбата. Или дворното място, по отношение на което се иска да бъде допусната делба, се явява обща част на етажните собственици с оглед на предназначението си, а именно - да обслужва едновременно двете жилища, разположени в двуетажната жилищна сграда, и лятната кухня, както и навеса – казан. Етажната собственост възниква и когато различни лица притежават отделни сгради, застроени в един УПИ. В случая, теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените обекти обща част и съответно делбата му е недопустима, както поради предназначението му, така и поради  изричната разпоредба на чл. 38 ал. 3 от Закона за собствеността. Тук е налице и т. н. „хоризонтална етажна собственост“. Делбата би била допустима, ако към момента на предявяването на иска съществуват съсобствени урегулирани недвижими имоти, във всеки от които съществува сграда - индивидуална собственост на всяка от страните.

          Към момента на подаване на исковата молба няма данни по делото за проведена и приключила процедура по реда на чл. 201 от ЗУТ с одобряване на частично изменение на ПУП, с оглед обособяване и формиране на имоти, отговарящи на строителните норми по площ, лица и конфигурация на сградите, доколкото това има значение за изключването на земята от режима на общите части в етажната собственост, и обособяването й в имоти, всеки от които обслужва отделна сграда. Това се явява условие за допускане до делба на процесното дворно място и доколкото то не е налице, не може да бъде допусната исканата съдебна делба по отношение на дворното място.

И към настоящия момент разясненията, дадени в Постановление № 2 от 04.05.1982 год. на Пленума на ВС - т. 1 б. „д” и „г”, са актуални и не са изгубили сила.

Следователно предявения иск за делба на УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м. одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на община  М. е неоснователен, и като такъв ще следва да се отхвърли.

При това положение делба следва да бъде допусната при квоти по ½ ид. част за Р.Г.Г. ЕГН-********** и Ч.Г.Г., ЕГН **********, по отношение на лятна кухня, построена в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, със застроена площ от 34 кв. метра, и при квоти по ¼ идеална част за всеки от съделителите по отношение построения в същия парцел навес с площ от 13.70 кв. м., построен успоредно на жилищната сграда на отстояние 90 см. от жилищната сграда, с вграден в същия казан.

По делото не са представени строителни книжа (виза за строеж, одобрен архитектурен проект и обяснителна записка към него), с оглед обосноваване законността на построяването на този навес с казан, предмет на делбата, и по–горе се направи извод, че същият е извършен без разрешение за строеж. Разпоредбите на чл. 159 ал.1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 225 ал. 2 от ЗУТ изрично посочват кои строежи са незаконни, като наред с другите основания, същите предвиждат, че това са и строежите, извършени без разрешение за строеж. Незаконните строежи, които не могат да бъдат узаконени, съгласно чл. 66е ал. 2 ЗПИНМ (отм.), чл. 160 ЗТСУ (отм.) и чл. 225 ал. 1 от сега действащия ЗУТ, подлежат на премахване.

Следователно, след като този навес с казан, предмет на настоящата делба, е построен без разрешение за строеж, то същият е незаконен строеж по смисъла на посочените разпоредби. Тъй като по делото за този обект не бе представено от съделителите удостоверение за търпимост, то следва извода, че същият е незаконен строеж, който е неузаконим, т.е. не е допустим и търпим съобразно разпоредбите на законодателството, както към момента на изграждането му, който не се установи, така и по действащите устройствени закони.

Съдът намира, че макар и неузаконим, този незаконен строеж е обект на правото на собственост – същият е собственост на съделителите, които са и собственици на терена, върху който е построен, и може да бъде предмет на делба, докато няма открита процедура за неговото премахване.

В останалата част иска за делба следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ДОПУСКА съдебна делба между Р.Г.Г. ЕГН-********** и Ч.Г.Г., ЕГН **********, по отношение на лятна кухня, построена в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, със застроена площ от 34 кв. метра при права по ½ ид. част за всеки един от тях.

ДОПУСКА съдебна делба между Р.Г.Г. ЕГН-**********, Ч.Г.Г., ЕГН **********, Г.К. М., ЕГН ********** и Ц.Ч.Г., ЕГН **********, по отношение построения в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., навес с площ от 13.70 кв. м., построен успоредно на жилищната сграда на отстояние 90 см. от жилищната сграда, с вграден в същия казан, при квоти по ¼ идеална част за всеки един от тях.

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на останалите имоти, и по отношение на останалите съделители, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: