Р Е Ш Е Н
И Е № 15
гр.Кюстендил, 27.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар
Светла Кърлова и с участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като
разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД
№11/2023г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Заместник директорът на ТД на НАП –
София, съдебен адрес *** обжалва решение №221/18.10.2022г. на КРС, постановено
по АНД №670/2022г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния
акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се
отмяна на решението и потвърждаване на НП. Не се претендират разноски.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението
на районния съд.
Предмет
на касационно оспорване е решение №221/18.10.2022г. на КРС, постановено по АНД
№670/2022г. Със същото е отменено НП №F596370/05.04.2021г. на зам.
директора на ТД на НАП – София и е предупреден нарушителят, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „К.“ ЕООД *** е
санкционирано с процесното НП, като му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за
нарушение на чл.125, ал.5 във вр.с ал.1 от ЗДДС.
Въззивният съд е формирал правен
извод за незаконосъобразност на НП, приемайки, че административното нарушение
може да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, отменил е НП и е
предупредил нарушителя, съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се
установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на
КРС. На база събрания и анализиран доказателствен материал същото се явява
неправилно, по следните съображения:
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на „К.“ ЕООД ***/05.04.2021г.
на зам.директорът на ТД на НАП София. На 15.01.2021г., при извършена проверка в
информационната система на НАП, е установено, че дружеството като данъчно
задължено лице по ЗДДС /регистрирано лице по ЗДДС/ не е подало справка
декларация по ЗДДС за м.декември 2020г. в законоустановения срок - до 14 число
на месеца, следващ данъчния период, а именно до 14.01.2021г. За констатирано
нарушение по чл.125, ал.5 във вр.с ал.1 от ЗДДС е съставен АУАН №F596370/02.03.2021г., а въз основа
на него е издадено процесното НП.
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на събрания относим към правния спор доказателствен
материал, КАС счита, че нарушението е доказано от обективна и субективна
страна, поради което споделя мотивите на въззивния съд в тази насока.
Безспорно установеното
административно нарушение обаче касационният съд приема, че не може да се
квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Изхождайки от нормата на
§1, т.4 от ДР ЗАНН, според която маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид, и конкретната фактическа обстановка по извършване на
нарушението, КАС счита, че не може да се обоснове извод за маловажен случай. Административното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е такова на
формално извършване, поради което с факта на неподаване на справка декларация в
срок същото се счита за довършено. Характерът на нарушението изключва наличието
на вредни последици, поради което не може да се говори за ощетяване на фиска,
нито пък да се извършва преценка за наличие на смегчаващи отговорността
обстоятелства, водещи до по-ниска степен на обществена опасност на нарушението,
доколкото справка декларация въобще не е подадена. Чрез създаденото задължение
се цели осъществяване на контрол върху дейността на данъчно задължените субекти
по ЗДДС, а оттук и облагането с данък върху добавената стойност, като при
наличие на предпоставките по закон може да се извърши дерегистрация и за ЮЛ да
отпадне и съответното задължение за подаване на справка декларация по чл.125,
ал.1 от ЗДДС. Защитата на обществените отношения чрез въведения механизъм за
контрол по чл.125, ал.5 във вр.с ал.1 от ЗДДС, както и преценката в съвкупност
на всички релевантни за казуса обстоятелства изключва приложението на чл.28 от ЗАНН за конкретното административно нарушение. Чрез представените писмени
доказателства – ЕР ТЕЛК №2463/17.11.2021г. и обяснение от счетоводител във
фирма „Прима“ ЕООД, обслужваща „К.“ ЕООД не може да се приемат за доказани
изложените твърдения на нарушителя за заболяване, което е възпрепятствало
изпълнение на задълженията по ЗДДС.
С оглед гореизложеното КАС счита, че постановеното въззивно решение е
неправилно и ще го отмени, като вместо него ще постанови ново, с което ще
потвърди НП като законосъобразно.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №221/18.10.2022г. на Кюстендилския районен съд,
постановено по АНД №670/2022г. и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА НП №F596370/05.04.2021г. на зам.
директора на ТД на НАП – София, с което на „К.“ ЕООД, ЕИК200224527 със седалище
и адрес на управление *** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение на
чл.125, ал.5 във вр.с ал.1 от ЗДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: