РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Смолян, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100883 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца С. С. К. срещу ответника „***“
ЕАД с правното основание чл. 439 от ГПК, а именно да бъде признато за установено,
че не дължи сумите по изпълнително дело № 162/2017 г. по описа на ЧСИ В., с рег. №
**, с район на действие Окръжен съд – Смолян, поради погасяването им по давност, а
именно главница в размер на 2 462,65 лева, ведно със законната лихва от 03.06.2016г.,
изчислена на 1 303,36 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на 845,22 лева,
неолихвяема сума за лихва за забава в размер на 1 198,66 лева неолихвяема съдебна
държавна такса по гр. дело в размер на 90,13 лева, неолихвяема сума за
юрисконсултско възнаграждение по гражданското дело в размер на 387,73 лева,
юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 150,00 лева,
неолихвяема сума за авансови такси съгласно ТТР за ЧСИ в размер на 66,00 лева, както
и дължима сума по т.26 в размер на 542,10 лева, или общо сума в размер на 7 045,85
лева, както и всички следващи се разноски направени в хода на изпълнителното
производството.
В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца-
адв.М.
За ответната страна, редовно призована, не се явява представител в съдебното
заседание. С писмения отговор на ответника „***“ ЕАД се правят възражения за
недопустимост на претенцията, като в условията на евентуалност се изразява
становище, че иска се явява недопустим по съображения, че не се основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното производство, по което е издадено
изпълнителното основание. В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме,
че иска е допустим, се поддържа становище по същество за неоснователност на
исковете. Излагат се съображения във връзка с предпоставките на чл. 439 ГПК за
преценка за допустимостта на претенцията, а именно, че следва да се основана на
факти, настъпили след стабилизирането на Заповедта за изпълнение, а настоящия
1
случай не е такъв, тъй като ищецът има твърдения, че не е посочен падеж на
задължението, че не било установено дали са предоставени заемни средства.
С отговора не се спори, че е образувано изпълнително производство след издаване на
Заповедта за изпълнение, а именно изпълнително дело № 162/2017г. по описа на ЧСИ
В., понастоящем перемирано на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като последното
не означава според ответната страна,че вземането е погасено по давност. Сочи се в
отговора, че с образуване на изпълнителното дело, изпращането на покана за
доброволно изпълнение на длъжника на 21.06.2017г. са наложени запори по банковите
му сметки на дата 30.07.2019г. и е вписана възбрана върху 1/3 от притежаван поземлен
имот, които представляват действия, прекъсващи давността за вземането. По
изложените възражения в отговора се поддържа становище исковете да се оставят без
разглеждане или съответно да се отхвърлят като неоснователни.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в
съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира,
че исковете подлежат на отхвърляне по следните съображения:
Предявен е отрицателен установителен иск с правното основание на чл.439, ал.1 от
ГПК.
Посочената разпоредба на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред
при наличието на предприето изпълнение от кредитора. Според ал.2 на чл.439 от ГПК
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Или, длъжникът може да се позовава за защитата си единствено на такива
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание /прим. изтекла давност, плащане, прихващане и
др./.
В процесния случай предмет на исковите претенции са вземания на ответника,
признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, послужило за издаване и на
изпълнителен лист.
Ищецът С. С. К. е длъжник, а ответника – взискател/ по силата на договора за цесия
от 07.03.2019г. , с който вземанията са прехвърлени от ***** ЕАД на *** ООД/.
Няма спор, че се касае за вземания, установени със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с №275/09.06.2016г. по чгр.дело №47582016г. по
описа на Районен съд- Смолян. При това, касае се за хипотеза, при която според
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника за оспорване на вземането може
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аргумент от
разпоредбата чл.424, ал.1 от ГПК в настоящата хипотеза при издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която е влязла в сила,
длъжникът може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Това е така, тъй като длъжникът не
твърди обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.424, ал.1 от ГПК. Според
последната разпоредба длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се
намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая
2
е явно, че не се касае за хипотеза на чл.424, ал.1 от ГПК, доколкото ищецът не твърди
такива обстоятелства - новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането
на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия
срок. Освен това, искът по чл.424, ал.1 от ГПК може да бъде предявен в тримесечен
срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от
деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не
по-късно от една година от погасяване на вземането. Такива твърдения въобще не са
изложени от ищеца.
Ясно е заявен иск по чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на сумите по
изпълнението, поради погасяването им по давност, но отчитайки периода от
настъпване на падежа на договора за кредит- 05.01.2012г. , т.е., не се касае за факти,
настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание- Заповедта за изпълнение на паричното задължение по чгр.дело
№475/2016г. по описа на РС- Смолян. Срещу тази Заповед длъжникът е разполагал с
възможността да подаде възражение по чл.414 от ГПК и в производството по това
възражение да изложи основанията си за погасявяне на вземанията по договора за
кредит по давност, отчитано от датата на падежа на кредита. В тази връзка следва да се
посочи, че с Разпореждане от 21.09.2017г.по чгр.дело №475/2016г. по описа на РС-
Смолян възражението възражението на длъжника С. С. К. е върнато, поради
просрочването му, като частната жалба срещу последното Разпореждане е оставена без
уважение с Определение от 15.11.2017г. по вчгр.дело №399/2017г. по оптиса на ОС-
Смолян.
Тъй като се касае за вземания, признати със Заповедта по заповедното производство,
ищецът може да основава претенцията си на давност, изтекла след влизане в сила на
Заповедта, а фактите, които твърди /настъпила давност преди или към датата на
издаване на Заповедта/, са вече преклудирани.
Заповедта по чгр.дело №475/2016г. по описа на РС- Смолян не е оспорена по
надлежния ред и затова давността за вземанията по Заповедта, която се приравнява на
съдебно Решението отношение на установените вземания, е пет години /чл.117 ЗЗД/.
Срокът следва да тече от влизане в сила на Заповедта, т.е., след изтичане на срока за
възражението по чл.414 от ГПК , след което се издава изпълнителен лист, в случая
издаден на 31.08.2016г
Както се посочи, ищецът излага твърдения за факти, които не са такива, настъпили
след приключване на производството по издаване на Заповедта и изпълнителния лист,
което е основание за отхвърляне на иска. Следва да се посочи, че претенцията подлежи
на отхвърляне и по причина, че дори след посочения момент не е изтекла давността,
която съдът приема , че е пет години по силата на разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Вземанията не са погасени по давност и след изтичане на срока за подаване на
възражение от длъжника и издаване на изпълнителния лист въз основа на тази Заповед.
Така по издадения изпълнителен лист на 01.06.2017г. е подадена молба от взискателя
и е образувано изпълнителното дело №16282017г. по описа на ЧСИ В. с район на
действие ОС- Смолян. Видно от изпълнителното дело, на 29.07.2019г. е наложена
3
възбрана с вписването й в СВ- Смолян върху притежаван от длъжника С.К. недвижим
имот /л.68 от изпълнителното дело/. Последното действие е от характер да прекъсне
давността. От посочената дата не е изтекъл петгодишен срок, който да обосновава
извода, че вземанията са погасени по давност.
Горните изводи произтичат от разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, според която
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността съгласно установеното в чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече
нова давност. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР
№ 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Такова действие представлява и
налагането на възбраната.
Следва да се добави също, че ако не са извършвани действия по изпълнението за
период, налагащ прекратяване на изпълнението по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК и
последното не е постановено, то дори и да е така, новата давност започва да тече от
датата на последното изпълнително действие, годно да прекъсне давност, а не от
последното по време валидно изпълнително действие, а не от Постановлението на
ЧСИ за прекратяване /предвид липсата на извършени действия за определен период/.
Горните съображения налагат като резултат отхвърляне на предявения иск.
С оглед изхода на делото, ще следва на ответника да се прписъдят направените
съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. С. К., ЕГН **********, с адрес **** срещу
ответника „***“ ЕАД, ЕИК***, **** с правното основание чл. 439, ал.1 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на *** ЕАД, че не дължи сумите по
изпълнително дело №162/2017 г. по описа на ЧСИ В., с рег. № **, с район на действие
Окръжен съд – Смолян: главница в размер на 2 462,65 лева, ведно със законната лихва
от 03.06.2016 г., изчислена на 1 303,36 лева, договорна възнаградителна лихва в размер
на 845,22 лева, лихва за забава в размер на 1 198,66 лева, съдебна държавна такса в
размер на 90,13 лева, сума за юрисконсултско възнаграждение по гражданското дело в
размер на 387,73 лева, юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело в
размер на 150,00 лева, сума за авансови такси съгласно ТТР за ЧСИ в размер на 66,00
лева, както и сума по т.26 в размер на 542,10 лева и всички следващи се разноски
направени в хода на изпълнителното производството, поради погасяването им по
давност.
4
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „***“ ЕАД,
ЕИК205942517, *** съдебни разноски по делото в размер на 360,00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните чрез адв.М. и адв. В..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5