№ 129
гр. Дупница, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510100559 по описа за 2023 година
„МЕЧТАН ДОМ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И.В.П., седалище и
адрес на управление: Благоевград, ул. „Мара Бунева” № 14, ет.1, aп.1, е предявило срещу
„ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ВЪЗРАЖДАНЕ”, ЕИК *********, представлявана от
председателя на УС - А.Г.В., седалище и адрес на управление: с. Стоб, общ. Кочериново,
обл. Кюстендил, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата 11 347, 43 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на сумата от 36 849, 96 лв. - неустойка по чл.16, ал.1 от договор за наем с
peг. № 3835/22.12.2011 г. на нотариус Ст. С., район на действие ДРС, присъдена с решение
по т.д. № 29/15 г. по описа на ОС – Кюстендил, което обезщетение е за периода от
29.03.2020 г. до 29.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ищецът сочи, че на 22.12.2011 г. между него като наемател и ответника като
наемодател бил сключен нотариално заверен договор за наем със срок от 10 години за
недвижим имот, представляващ: КАФЕ-АПЕРИТИВ и МАГАЗИН за хранителни стоки с
обща площ от 90 кв.м., находящи се на първи етаж от пететажната търговска сграда,
построена в УПИ I, кв. 66 по регулационния план на с. Стоб, общ. Кочериново, целият
парцел с площ от 1 050 кв. м. по скица, а по нот. акт с площ от 1 300 кв. м., при съседи на
имота: от три страни - улици.
Договорът бил прекратен едностранно от наемодателя, което довело до предявяване
на иск от наемателя за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорни задължения. С
решение по образуваното т.д. № 29/2015 г. по описа на ОС – Кюстендил искът бил уважен за
сумата 36 846, 96 лв.; решението било потвърдено от въззивния съд с решение по в.т.д. №
240/21 г. по описа на САС.
При предявяване на иска за заплащане на неустойката, уговорена с договора за наем,
1
ищецът не е предявил искане за заплащане на законната лихва върху вземането от подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата, предмет на претенцията. Това
обуславя интереса му да предяви настоящия иск. Обезщетението за забавено плащане на
сумата за неустойка е дължимо от момента на едностранното прекратяване на договора от
ответника - 12.05.2015 г. или най-късно - от подаване на исковата молба за тази претенция,
която представлява и покана за плащане и по повод на която е образувано т.д. № 29/15 г. по
описа на ОС – Кюстендил - 15.06.2015 г.
С настоящата претенция ищецът заявява това вземане /след изменение на иска по
реда на чл.214 ГПК/ само за времето от 29.03.2020 г. до 29.03.2023 г., като за този период
дължимото обезщетение е в размер на 11 347, 43 лв., изчислено върху сумата от 36 846, 96
лв. /главница за неустойка/.
В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска и се сочи, че в
процесния договор за наем липсва клауза за дължимост на лихва върху договорената
неустойка. Липсва падеж за договорената неустойка и лихва евентуално се дължи от
поканата, респ. – от датата на внасяне на исковата молба занапред.
Направено е възражение за прихващане, тъй като след прекратяване на договора за
наем наемателят продължил да ползва имота и ответната кооперация му е издавала
съответните данъчни фактури за наем в размер на 144 лв. с ДДС. „Мечтан дом“ ООД обаче е
заплатило наема само до и включително м. април 2017 г., а сумите по фактурите за наемите
от м. май до м. ноември 2017 г. са останали неплатени. За фактурите, които „Мечтан дом“
ООД е получило, а това са ф-ри 175/15.05.2017 г. - наем за м. май, № 178/09.06.2017 г. —
наем за м. юни, 179/11.07.2017 г. - наем за м. юли, № 182/24.08.2017 г. - наем за м. август, №
183/12.09.2017 г. - наем за м. септември, № 186/10.10.2017 г. - наем за м. октомври, и №
187/23.11.2017 г. - наем за м. ноември, ищцовото дружество е ползвало правото на данъчен
кредит, тъй като и двете страни по договора за наем са данъчно задължени лица,
регистрирани по ЗДДС. Размерът на обезщетението /седем месечни наема по 120 лв./
възлиза общо на 840 лв. за периода 01.05.2017 г. – 30.11.2017 г.
За времето от и включително 01.05.2017 г. до и включително 30.11.2017 г. ищецът е
ползвал данъчен кредит по издадените му седем данъчни фактури за наем. Ползването на
този данъчен кредит е обусловено от заплащането на ДДС от ответната кооперация, което с
оглед на това, че не е налице доставка на стока или услуга, а обезщетение за ползване,
необлагаемо по ЗДДС, се явява плащане на несъществуващо, или алтернативно — на
отпаднало основание, т.е. при условията на чл. 55, ал. 1, пр. 1-о или пр. 3-о ЗЗД. Сумата на
така платеното възлиза на 168 лв.
За периода 01.05.2017 г. - 11-и май 2018 г., сумата на неоснователното обогатяване,
предмет на възражението за прихващане, възлиза общо на 3 868 лв., от които 3 700 лв. за
неоснователно обогатяване от ползването както на наетия имот — кафе-аперитив с магазин
за хранителни стоки, но и на един склад и на тераса за консумация на открито, а останалите
168 лв. за получените без основание или на отпаднало основание суми за ДДС в размер на
по 24 лв. месечно за времето от и включително наема за м. май 2017 г. до и включително м.
ноември 2017 г.
Сумата от 3 868 лв., за която е направено възражението за прихващане срещу
съответната част от лихвата по първоначалния иск, евентуално дължима за времето след
29.03.2020 г., представлява обезщетение за неоснователно обогатяване за времето от и
включително 1-и май 2017 г. до и включително 11-и май 2018 г. за ползването от страна на
ищеца на имота, нает от него по договора за наем, сключен с кооперацията на 22.02.2011 г.,
както и на склад и тераса за консумация на открито, при общ месечен размер на
обезщетението от 300 лв., и за сумата от 168 лв., представляващи платеното без основание
или на отпаднало основание след прекратяване на договора за наем, а именно суми за ДДС
от по 24 лв. месечно за времето от и включително 01.05.2017 г. до и включително 30.11.2017
2
г.
В съдебно заседание във връзка с възражението за прихващане ответникът е уточнил,
че е със суми, които се претендират като обезщетение за ползване на наетите и на съседни
помещения: разположен непосредствено до кафе-аперитива склад с площ 50 кв. м. и
разположена непосредствено до кафе-аперитива тераса с площ 23 кв. м. Претендираната
помесечно сума е формирана от месечния наем в размер на 120 лв. и сума в размер на 180
лв. за ползване на склада и терасата, невключени в договора за наем, т.е. общо 300 лв.
месечно.
По направените с отговора възражения ищецът в съдебно заседание изразява
следното становище: на първо място твърди, че непосредствено след прекратяване на
договора за наем е прекратил ползването на наетите помещения и за периода, за който е
направено възражението за прихващане, не е ползвал никакви помещения, собственост на
ответника. На следващо място счита, че възражението за прихващане със суми за ДДС е
неоснователно поради липса на разместване на имуществени блага между страните. При
евентуалност прави възражение за погасяване поради изтекла давност на всички
претендирани суми.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа
страна:
С доклада по делото е прието за безспорно, че с решение №87/31.12.2018 г. по т.д. №
29/2015 г. по описа на ОС – Кюстендил „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
ВЪЗРАЖДАНЕ” е осъдена да заплати на МЕЧТАН ДОМ” ЕООД, сумата 36 846, 96 лв. –
неустойка по чл.16, ал.1 от договор за наем с peг. № 3835/22.12.2011 г. на нотариус Ст. С.,
район на действие ДРС. Съгласно чл.16, ал.1 от договора, в случай на неизпълнение на
задълженията на наемодателя да не отчуждава и обременява имота без съгласие на
наемателя или при прекратяване на договора не по вина на наемателя, наемодателят дължи
неустойка в двойния размер на извършените от наемателя разходи за ремонт и подобрения и
за нотариална заверка и вписване на договора.
От изпратеното от ОС – Кюстендил заверено копие от посоченото решение се
установява, че е влязло в сила на 12.04.2023 г.
От исковата молба, по която е образувано т.д. № 29/2015 г. по описа на ОС –
Кюстендил и от посочения съдебен акт се установява, че не е предявен и разгледан иск за
заплащане на обезщетение за забава на плащането на претендираната неустойка.
Между страните не е спорно и се установява от представеното уведомление от
наемодателя до наемателя и известие за доставяне /л.43-44/, че описаният договор за наем е
прекратен на 12.05.2015 г.
Във връзка с направеното възражение за прихващане ответникът е представил
описаните фактури за наем, издадени на ищеца, неподписани за получател /л.51-54/: №
175/15.05.2017 г. - наем за м. май 2017 г., № 178/09.06.2017 г. — наем за м. юни 2017 г.,
179/11.07.2017 г. - наем за м. юли 2017 г., № 182/24.08.2017 г. - наем за м. август 2017 г., №
183/12.09.2017 г. - наем за м. септември 2017 г., № 186/10.10.2017 г. - наем за м. октомври
2017 г., № 187/23.11.2017 г. - наем за м. ноември 2017 г.
Страните са представили и други документи, неотносими към предмета на доказване,
поради което не следва да се обсъждат.
Във връзка с твърдяното от ответника ползване от ищеца на процесния търговски
обект след прекратяването на договора е назначена и изготвена от вещото лице Н. Ш.
съдебно-техническа експертиза, приета в частта относно потребяваната в обекта
електроенергия. Видно от заключението /л.137/ при извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество вещото лице е установило заплащане по партидата на процесния
3
търговски обект на суми за електроенергия в периода 01.05.2017 г. – 11.05.2018 г. на обща
стойност 307, 89 лв. Видно от изготвеното допълнително заключение /л.138-141/ от тази
сума отнасящи се за периода 01.05.2017 г. – 11.05.2018 г. са плащания в размер общо на 132,
35 лв., дължими за услуги под формата на такси, а не за потребена електроенергия
/уточнено в съдебното заседание/.
От заключението на вещото лице М. В. по назначената повторна съдебно-техническа
експертиза /л.177-190/ се установява, че средната пазарна наемна цена на конкретизираните
в с. з. на 02.06.2023 г. склад и тераса, намиращи се в непосредствена близост до наетите по
процесния договор кафе-аперитив и магазин за периода 01.05.2017 г. – 11.05.2018 г. възлиза
на 1068, 52 лв.
От показанията на свидетеля Г.В. се установява, че е стопанисвал процесния
търговски обект до 2014 г. – 2015 г., след което бил предаден за ползване от И.П..
Впоследствие в качеството на клиент свидетелят посетил за последен път обекта през 2016
г. или 2017 г., като тогава обектът бил отворен по повод на провеждан събор. При огледът
от вещото лице Н. Ш. свидетелят присъствал, като сочи, че мебелировката е същата от
периода на посещенията му като клиент, но е в занемарено състояние.
От показанията на свидетелката Е.З. се установява, че при съборите през 2016 г. –
2017 г. обектът бил отварян от служители на кооперацията, а не от И.П.. Той наел
заведението през 2012 г., а през 2015 г. свидетелката искала да ползва за семейно
празненство процесния търговски обект, но заведението вече не работело. В присъствието
на свидетелката през 2015 г. И.П. заедно със съпругата си дошъл в магазин в сградата, в
която се намира и процесния обект и обяснил, че имал среща с представителя на
наемодателя /А.В./ за предаване на ключа от обекта; А.В. не дошъл и И.П. помолил
продавачката в магазина да предаде ключа на Т.А..
Обстоятелствата относно предаването на ключа за обекта през 2015 г. се
потвърждават и от показанията на свидетелката Л.К. /бивша съпруга на И.П./, според която
Т.А. е член на ръководството на кооперацията-наемодател. Няколко дни по-късно А.В.
потвърдил пред свидетелката К., че е получил ключовете, но впоследствие не бил съставен
приемо-предавателен протокол. За провежданите събори по-късно заведението било
отваряно от А.В..
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и ищецът следва да докаже
фактите, от които извежда своите твърдения относно наличието на присъдена главница и
отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата.
По делото е безспорно установено, че с влязло в сила решение на ищеца е присъдена
сумата 36 846, 96 лв. – неустойка по чл.16, ал.1 от договор за наем с peг. № 3835/22.12.2011
г. на нотариус Ст. С.. Кумулирането на неустойка с лихва за забавено изпълнение на
паричното задължение е недопустимо, само когато неустойката е уговорена за забавено
изпълнение на парично задължение, какъвто не е конкретният случай, съгласно посочената
клауза от договора между страните.
Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на чл.86, ал.1
от ЗЗД, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението
за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Докато задължението за неустойка се поражда от факта
на неизпълнение на договорното задължение, чието неизпълнение тя обезпечава и
обезщетява, то задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по
чл.86, ал.1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породеното и неизпълнено
задължение за неустойка /Решение № 597 от 6.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 914/2004 г., ТК,
II о. и др./.
4
При наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по
отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да
бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния й
спрямо главния дълг характер /Решение № 50 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 485/2009 г.,
TK, II т. о./. Не е спорно, че по т.д. № 29/2015 г. по описа на ОС – Кюстендил не е
претендирано присъждане на законна лихва върху гореописаната неустойка.
Следователно са налице предпоставките, обуславящи основателността на предявения
иск. За периода от 29.03.2020 г. до 29.03.2023 г. размерът на обезщетението за забава по
чл.86, ал.1 ЗЗД, което е съизмеримо със законната лихва, възлиза на 11 346, 51 лв.
/изчислено с електронен калкулатор за законна лихва/. За тази сума предявеният иск е
основателен, като за разликата до претендираните 11 347, 43 лв. подлежи на отхвърляне.
По направеното /при условие, че бъде уважен предявеният иск/ възражение за
прихващане ответникът следва да установи, че в периода 01.05.2017 г. – 11.05.2018 г.
ищецът е ползвал както наетите помещения, така и описаните склад и тераса; да установи
стойността на дължимото обезщетение.
Съгласно чл.236, ал.2 ЗЗД ако наемателят продължи ползването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В тези случаи по силата на
закона възниква едно последващо ново правоотношение между бившия наемодател и
бившия наемател, което замества прекратеното наемно правоотношение. Правопораждащият
юридически факт е прекратяването на наемния договор и ползването на имота от наемателя
въпреки противопоставянето на наемодателя. По това правоотношение задължението за
заплащане на наемна цена има не престационен, а обезщетителен характер, което не лишава
наемодателят от правото му да иска овъзмездяване на действително претърпените вреди, ако
успее да ги докаже. Това ново правоотношение, което възниква ex lege, има същото
съдържание, както и прекратеното, с една разлика - вместо наемна цена, наемателят ще
дължи обезщетение за противоправно ползване, което по размер не може да бъде по-малко
от наемната вноска /Решение № 60292 от 2.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4050/2020 г., IV г.
о., ГК/.
Събраните гласни доказателства относно ползването на процесния търговски обект са
противоречиви, като съдът кредитира показанията на свидетелките З. и К. относно
обстоятелството, че през 2015 г. наемателят е преустановил извършваната в обекта
търговска дейност. Свидетелят Г.В. единствено посочва, че през 2016 г. или 2017 г. обектът
бил отворен по повод на провеждан събор, без да уточнява, кои лица са ползвали
заведението, т.е. липсва противоречие с показанията на свидетелките З. и К., които
потвърждават ползването на заведението при провеждани събори през 2016 г. – 2017 г., но
от кооперацията-наемодател, а не от наемателя по прекратения договор за наем /ищец в
производството/. Достоверността на показанията на свидетеля Г.В. се разколебава и от
тяхната неточност по отношение на началния момент на ползване на процесния обект от
И.П.: свидетелят твърди, че самият той ползвал обекта до 2014 г. – 2015 г., което е в
очевидно противоречие с гореописания договор за наем с peг. № 3835/22.12.2011 г. на
нотариус Ст. С., сключен от ответника като наемодател и ищеца като наемател на обекта. В
тази насока също показанията на свидетелките З. и К. са по-достоверни, предвид точното
посочване на началния период на ползване на обекта от ищеца.
Техните показания се потвърждават и от установеното от вещото лице Н. Ш. относно
заплащаните в процесния период суми за електроенергия за обекта – само за дължимите
такси; липсата на потребено електричество води до извод, че дейност не е осъществявана.
При установената по делото липса на осъществявана през 2017 г. търговска дейност в
процесния обект е житейски недостоверно наемателят да е продължавал да държи вещта, от
която не извлича полза. Този извод не се опровергава от представените от ответника
5
фактури за наем, издадени на ищеца за периода м. май 2017 г. - м. ноември 2017 г., тъй като
са издадени от доставчика и представляват частни документи, които не носят подпис на
представител на получателя. Не води до различен извод и заявеното от свидетеля Г.В.
обстоятелство, че мебелировката в заведението и понастоящем е същата, каквато била през
2017 г. – по делото не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства за поето
задължение от наемателя след предсрочното прекратяване на договора за наем да изнесе
мебелировката /в договора е уредено такова негово право, а не задължение/, която предвид
състоянието й или други причини може и да не представлява значим интерес за него.
Не е спорно, че липсва съставен протокол за предаване на обекта, като с оглед на
показанията на свидетелките З. и К. съдът приема за установена липсата на оказано
съдействие в тази насока от наемодателя /според гласните доказателства представителят на
кооперацията не дошъл на срещата за предаване на ключовете, а впоследствие не
съдействал за съставянето на такъв протокол/.
Ответникът не ангажира доказателства и за извършено противопоставяне на
продължаването на ползването от наемателя на обекта /след като прекратяването на
договора е по инициатива именно на наемодателя, той би следвало да се противопоставя на
ползването на вещта от наемателя/, съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД.
Поради изложеното възражението за прихващане със сумата 3 868 лв. – обезщетение
за ползването на наетия имот — кафе-аперитив с магазин за хранителни стоки, и на склад и
на тераса за консумация на открито за периода 01.05.2017 г. - 11-и май 2018 г., е
неоснователно.
Възражението за прихващане със суми за ДДС за ползван данъчен кредит от
ищцовото дружество се основава на твърдения за неоснователно обогатяване от
непрестационен тип – по чл.59 ЗЗД, при което за разлика от възражението за дължимо
обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Твърдяната хипотеза е на обогатяване посредством действия на обогатилия се, които
представляват вмешателство, посегателство в чужда правна сфера.
Съдът счита, че в случая липсва такова посегателство, тъй като отношенията във
връзка с внасяне и приспадане на ДДС се развиват в съответствие с данъчното
законодателство, по данъчни правоотношения, възникващи между данъчно задължените
лица и орган по приходите. Ответната кооперация не е страна по данъчните
правоотношения, по които данъчно задължено лице е ищецът. Поради това действията на
ищеца по ЗДДС не засягат правната сфера на ответника и възражението за прихващане е
неоснователно в тази му част.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС
по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, по възражението за прихващане съдът се произнася в
диспозитива на решението, само когато възражението е основателно. Съдът не се произнася
по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки
неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото /за държавна такса – 453, 86 лв. и за адвокатско възнаграждение – 2130 лв./ на обща
стойност 2583, 86 лв.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ВЪЗРАЖДАНЕ”, ЕИК *********, да
6
заплати на „МЕЧТАН ДОМ” ЕООД, ЕИК *********, сумата 11 346, 51 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 36 849, 96 лв. - неустойка по чл.16, ал.1 от
договор за наем с peг. № 3835/22.12.2011 г. на нотариус Ст. С., район на действие ДРС,
присъдена с решение по т.д. № 29/15 г. по описа на ОС – Кюстендил, което обезщетение е за
периода от 29.03.2020 г. до 29.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 03.04.2023 г., до окончателното плащане, като за разликата до
претендираните 11 347, 43 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ВЪЗРАЖДАНЕ”, ЕИК *********, да
заплати на „МЕЧТАН ДОМ” ЕООД, ЕИК *********, разноски по делото на обща стойност
2583, 86 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7