№ 705
гр. София, 26.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216959 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЮЛ. Г. М., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул.
„**** I“ № 83, ет. 3, ап. 3, против наказателно постановление № 20-4332-023763/13.01.2021
г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата са изложени общи съображения в насока незаконосъобразността на
атакуваното наказателно постановление и се прави искане за отмяната му.
За проведеното на 14.02.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 27.12.2019 г. товарен автомобил „***“ с ДК ***** бил собственост на „В.Я.“ АД,
като считано от 20.12.2019 г. бил предаден за тестово каране с цел продажба на „М.Ф.20“
ЕООД с управител жалбоподателя ЮЛ. Г. М.. Впоследствие, на 29.01.2020 г. автомобилът
бил закупен от „М.Ф.20“ ЕООД с договор за покупко-продажба на МПС.
Междувременно, на 27.12.2019 г. в 14:11 ч. процесният товарен автомобил „***“ с ДК
***** бил управляван в гр. София, по бул. „****“, с посока на движение от ул. „***“ към
„***”. В участъка между ул. „***“ и „***“, скоростта, с която се движел, била 118 км/ч. /114
1
км/ч. след приспаднат толеранс от - 3 % от измерената скорост/. Същевременно разрешената
скорост на движение за съответния участък от пътя била до 50 км/ч., което ограничение
било въведено с поставен вертикален пътен знак В26.
Скоростта, с която се движел автомобилът в участъка, била установена и заснета с
АТСС TFR1-М, техническо средство № 505, записваща и заснемаща дата, час, скорост,
място и регистрационен номер на преминаващите МПС-та, позиционирана на място от
свидетеля М. П.. Системата била одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010 г. със срок
на валидност на одобрение на типа до 24.02.2020 г. Към процесната дата техническото
средство било преминало последваща проверка на 27.06.2019 г., със срок на валидност една
година.
С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била направена справка
относно собствеността на МПС, въз основа на която се установило, че заснетият лек
автомобил към 27.12.2019 г. бил собственост на „В.Я.“ АД. По повод изпратена от ОПП
СДВР призовка, на 06.10.2020 г. представител на дружеството се явил пред свид. Р., на
длъжност младши автоконтрольор при ОПП СДВР, и декларирал, че на 27.12.2019 г.
автомобилът бил управляван от жалбоподателя Ю.М.. Представени и приложени към
преписката били приемо-предавателен протокол № 1/20.12.2019 г. и договор за покупко-
продажба на МПС.
С оглед постъпилата информация, свид. Р. призовал жалбоподателя. Последният се
явил в ОПП СДВР на 01.12.2020 г. и попълнил декларация за предоставяне на информация
във връзка с чл. 188 ЗДвП, съгласно която декларирал, че не може да посочи кой е
управлявал автомобила на 27.12.2019 г. Свид. Р. го запознал с всички материали по
административнонаказателната преписка, и предвид качеството му на управител на
дружеството, в чието владение било МПС към 27.12.2019 г., му съставил АУАН бл. №
086323/01.12.2020 г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по
извършване на нарушението. Като наказуема скорост на движение на автомобила възприел
114 км/ч., отчитайки - 3 % толеранс от измерената скорост, с оглед допустимия съгласно
спецификите на техническото средство толеранс. Квалифицирал нарушението съобразно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Жалбоподателят
подписал АУАН без възражения и не депозирал такива и в рамките на законоустановения
срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на М.
административно наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Ц.Р. и М. П.; веществени -
приложен снимков материал; писмени - 2 броя декларации за предоставяне на информация
във връзка с чл. 188 ЗДвП; приемо-предавателен протокол № 1/20.12.2019 г.; договор за
покупко-продажба на МПС; справка-картон на водач; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.;
заповед № 8121к-13180/2019 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835; протокол за проверка № 1-38-19/27.06.2019 г.; протокол за
използване на АТСС рег. № 4332р-184/02.01.2020 г.; ежедневна форма на отчет.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.
Показанията на свид. Р. са информативни относно обстоятелствата по констатиране на
нарушението, установяване собственика и ползвателя на процесното МПС и съставянето на
АУАН, и като ги прецени като обективни, незаинтересовани и достоверни, съдът ги
2
кредитира в цялост.
От приложените писмени доказателства се установява, че типът система за
видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрен съобразно
нормативните изисквания, и техническото средство е преминало последваща проверка за
изправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно
описано и в АУАН и НП, мястото на позициониране на АТСС, органичението на скоростта
в съответния пътен участък, въведено с пътен знак В26, датата и часа на заснемането, и
измерената скорост на движение.
Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето
нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротиворечиво
посредством показанията на свид. П., които съдът кредитира в цялост, и от протокола за
използване на АТСС. Посредством последния се установяват също датата, началният и
крайният момент на използването му, наличието на въведено ограничение на скоростта в
участъка, и наличието на сигнализация за това с вертикален пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Обстоятелството, че към 27.12.2019 г. процесното МПС е било ползвано от
юридическото лице, чийто управител е жалбоподателят, се изяснява от попълнените
декларации по чл. 188 ЗДвП и от приложения приемо-предавателен протокол.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП
следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121к-13180/2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, и съдържат всички
изискуеми от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по извършеното
нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен ред. Мястото
на извършване на нарушението е коректно посочено и кореспондира на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, и обстоятелствата относно нарушението са ясно и
конкретно описани.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По
аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.
Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и АУАН
и НП, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол за проверка се
установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/-
3
3 % при скорост над 100 км/ч. Тоест при съставянето на АУАН и НП, отразявайки в същите
като установена скорост 114 км/ч., вместо 118 км/ч., актосъставителят и
административнонаказващият орган са извадили 4 км/ч. в полза на нарушителя, с което
правата на последния са гарантирани в максимална степен.
С оглед горното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя или да са опорочили процедурата по издаване на
АУАН и НП, с което да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
От приложените доказателства се изясни, че към 27.12.2019 г. товарен автомобил „***“
с ДК ***** се е намирал във владение на „М.Ф.20“ ЕООД, с управител и законен
представител ЮЛ. Г. М.. Следователно именно последният е административнонаказателно
отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е
обективна, предвид факта, че не е посочил друго лицето, управлявало автомобила. Поради
това административнонаказателната му отговорност е правилно ангажирана.
Осъществен от обективна и субективна страна се явява съставът на административното
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да не
превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено
място, сигнализирана с пътен знак В26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение
на скоростта до 50 км/ч. Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със
скорост от 114 км/ч., водачът е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, превишавайки
разрешената скорост с 64 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с над 50 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв.
В случая констатираното превишение на разрешената скорост е с 64 км/ч., поради
което в съответствие с цитираната разпоредба наложеното на жалбоподателя наказание е
правилно индивидуализирано - глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Наказателното постановление е законосъобразно и в
санкционната част. Оплакванията относно размера на наложената административна санкция
са неоснователни.
Същевременно, при проверката на АУАН и НП съдът служебно констатира, че като
нарушена законова разпоредба актосъставителят и накацващият орган са цитирали нормата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вместо коректната такава на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Последното налага извод за упражняване правомощието на съда да измени
наказателното постановление в частта относно правната квалификация, съгласно чл. 63, ал.
7, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Съответното изменение е допустимо, доколкото не е налице съществено изменение на
фактическата обстановка, възприета от актосъставителя и наказващия орган, което да
препятства възможността на съда да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от актосъставителя и АНО
4
факти под друга нарушена законова разпоредба /в случая нормата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП/.
Това е така, доколкото всички съставомерни факти, релевантни към нормата на чл. 21, ал. 2
ЗДвП, са подробно и ясно описани в АУАН и НП. В този смисъл е застъпеното в т. 1 на ТР
№ 8/16.09.2021 г. на ВАС, а именно, че „възможността на съда да измени наказателното
постановление в частта относно правната квалификация произхожда от обстоятелството, че
разглежда спора по същество, която, когато установи, че административнонаказващият
орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва
да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го
отменя като незаконосъобразно… Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан
при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа
страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН“.
Административнонаказателната отговорност на М., както се посочи, е ангажирана на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, който санкционен състав обхваща всички хипотези на
чл. 21 ЗДвП, при което изменение на наказателното постановление и в санкционната част не
е необходимо.
С оглед горното съдът прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в посочения смисъл, като нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят,
бъде преквалифицирано и субсумирано под състава на материалната разпоредба на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП, който кореспондира с установените по делото фактически положения.
Основания за отмяната му не се констатираха, поради което депозираната жалба, като
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, вр. ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.
1ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-023763/13.01.2021 г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу ЮЛ. Г. М. за нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са му наложени глоба в
размер на 800 /осемстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца, като преквалифицира нарушението в такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5