Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 209 от 21.03.2014г., постановено по АНД № 1840/2013г. по описа на Районен съд В. Т., обвиняемият Г. Г. Г. е признат за невинен в това, че на 31.05.2011г. в гр. П. Т., пред служител на Общинска служба по земеделие гр. П. Т., при подаване на годишна декларация за обработваната земеделска земя за стопанска година от 01.10.2011г. до 01.10.2012г., с вх. № 171/31.05.2011г. на ОСЗ П. Т., съзнателно се ползвал от преправени частни документи като от него за самото преправяне не може да се търси наказателна отговорност – договори за наем на земеделска земя, в които след заличаване с коректор на цифри от първоначално изписаните дати, били внесено нови, оформящи дата 22.05.2011г., както и изписан период на наемането от 01.10.2011г. до 01.10.2012г., вместо първоначалния 01.10.2010г. – 01.10.2011г., както следва: договор за наем на земеделска земя между М. И. М. от гр. П. Т. за наемодател и „Г. Г. – Р.” гр. П. Т. за наемател; договор за наем на земеделска земя между Р. И. Р. от гр. С. З. и А. И. Р. от гр. П. Т. за наемодатели и „Г. Г. Р.” гр. П. Т. за наемател; два броя договори за наем на земеделска земя между Й. Й. Т. от с. Р. за наемодател и „Г. Г. Р.” гр. П. Т. за наемател; договор за наем на земеделска земя между С. И. П., М. И. С., И. К. И. и Е. К. И., всички от гр. П. Т., за наемодатели и „Г. Г. Р.” гр. П. Т. за наемател; договор за наем на земеделска земя между С. И. П. от гр. П. Т. за наемодател и „Г. Г. Р.” гр. П. Т. за наемател; договор за наем на земеделска земя между Г. Н. М., Г. Н. М. и Д. С. Д. за наемодатели и „Г. Г. Р.” гр. П. Т. за наемател, поради което обвиняемият е оправдан за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1, алт. 2 НК. Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при РП гр. В. Т. В протеста се развиват подробни съображения за правното значение на представените от Г. Г. пред ОСЗ П. Т. договори за наем. Сочи се, че дори договорите за наем да се считат за продължени, то в случая Г. не се е позовал на това обстоятелство, а на преправени договори за наем. Излагат се доводи в подкрепа на тезата, че и фотокопието на документ може да бъде предмет на престъплението по чл. 316 НК. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че е налице умисъл от страна на Г. при извършване на претендираното престъпление. С протеста се отправя искане атакуваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено решение, с което обвиняемият да се признае за виновен по повдигнатото обвинение и да се освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК. В съдебно заседание представителят на В. поддържа доводите, обективирани в протеста. Моли протестираното решение да бъде отменено и Г. да бъде признат за виновен. Защитникът на обвиняемия – адв. Б., счита, че ВТРС правилно е оправдал Г. Г.. Сочи, че предмет на претендираното престъпление не могат да бъдат ксерокопия. Излага, че представянето на договорите е ирелевантно. Развива подробни доводи, че към датата на деянието земите действително са били ползвани и наети от Г. Г., поради което представените от обвиняемия договори отговаряли на истината. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното: За да постанови присъдата си, контролираната инстанция е приела като доказателства по делото писмените материали и веществените доказателства по ДП № 6/2013г. по описа на ОД на МВР В. Т. Приети са и оригинали на договори за наем на земеделска земя. Пред първата инстанция са дадени свидетелски показания от свидетелите Й. Т., А. Р., Г. М., С. П., И. И., В. Г. и Й. Д. Обвиняемият е дал обяснения. Въз основа на посочените материали ВТРС е установил следната фактическа обстановка: Обвиняемият Г. Г. е роден на ................ г. в с. О., като същият е българин, неосъждан, със средно специално образование. Регистриран е като земеделски производител – „Г. Г. – Р.”. Във връзка с дейността си като земеделски производител той сключвал договори за наем на земеделски земи, находящи се в с. О. Договорите били сключвани с множество лица, сред които и М. М., Р. Р., А. Р., Й. Т., С. П., М. С. , И. И., Е. И., Г. М., Г. М. и Д. Д. Договорите били изготвяни технически от св. В. Г., а впоследствие – подписвани от Г. Практиката била при получаване на наемната цена за стопанската година, наемодателите да подписват нови договори за наем на земеделски земи за следващата стопанска година. В края на стопанската 2010-2011г. обвиняемият не заплатил наемната цена на посочените лица. За стопанската 2011-2012г. Г. продължил да обработва земите на лицата, но повечето от тях потърсили друг наемател в края на 2011г. и началото на 2012г., а именно лице с фамилия К. За 2011г. – 2012г. новият наемател не им заплатил наемна цена, тъй като земите продължавали да се обработват от Г., който не бил уведомен за отдаването им под наем на друго лице. На 31.05.2011г., обвиняемият подал до ОСЗ гр. П. Т. декларация по чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ за стопанската 2011г. – 2012г. В приложението към декларацията били посочени съответните наети имоти, правното основание за ползването им и наемодателите. Към декларацията обвиняемият представил и преправени заверени копия от 7 броя договори за наем на земеделска земя, с дата на сключване 22.05.2011г., с наемодател „Г. Г. – Р.” и следните наематели: М. И. М., Р. И. Р., А. И. Р., Й. Й. Т., С. И. П., М. И. С., И. К. И., Е. К. И., Г. Н. М., Г. Н. М. и Д. С. Д. От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство графическа и техническа експертиза се установява, че представените договори били заверени с печат „Вярно с оригинала”, след който били положени подписи от св. В. Г. За „наемател” в договорите се подписал Г. Г.. В седемте договора били извършени поправки в датите чрез заличаване на първоначално изписаните цифри с коректор, след което били нанесени нови цифри над коректора. По този начин в договорите било отразено, че са сключени на 22.05.2011г. Вещото лице не е установило цифрите, които първоначално били изписани на договорите. Върху представените по делото оригинални договори не е установено преправяне на датите и други въздействия. В процесните копия от договорите било отразено, че се сключват за стопанската 2011г. – 2012г. Настоящата инстанция напълно споделя установената пред ВТРС фактическа обстановка. Анализът на доказателствата от страна на настоящата инстанция води до оценка, която съвпада с тази на първата. Показанията на свидетелите са последователни и непротиворечиви, кореспондират си помежду си и кореспондират с обясненията на обвиняемия (в по-голямата им част), поради което правилно фактическата обстановка е изградена въз основа на тях. Анализът на писмените доказателства и оригиналите от процесните договори за наем води до фактическа обстановка, която съвпада напълно с установената от първата инстанция. Изготвената по делото графическа и техническа експертиза потвърждава изводите за манипулацията на копията, представени от обвиняемия пред ОСЗ Земеделие гр. П. Т. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е стигнал до изводи за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Приел е, че в конкретния случай представянето на копия от договорите за наем не е имало никакво правно значение в процедурата пред административния орган, поради което не може да се приеме, че същите са ползвани по смисъла на чл. 316 НК. Отчетено е, че е било налице пълно съответствие между заявеното от обвиняемия в заявлението, към което са приложени процесните договори, и действителното правно положение. Първата инстанция е стигнала до извод, че документите, предмет на претендираното престъпление, представляват фотокопия, които са негодни за извършване на престъплението по чл. 316 НК. ВТРС е направил извод за несъставомерност на деянието и от субективна страна. Тези правни изводи не се споделят от въззивната инстанция. На Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1, алт. 2 НК. Съгласно посочените норми се наказва лице, което съзнателно се ползува от преправен частен документ, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 316 НК е от дееца да не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне на документа. Изпълнителното деяние на така очертаното престъпление се изразява в използването на противоправно създадения от друго лице документ. Използването означава, че документът е употребен пред определено лице като редовен документ с оглед на претендираното негово правно значение. Употребата на документа предполага, от една страна, лице, пред което се доказва чрез документа известно правно положение, от друга страна – воля на дееца да докаже по този именно начин едно претендирано правно положение. В случая по делото безспорно е доказано, че са налице 7 бр. копия от договори за наем, които са преправени от св. В. Г. Преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяване или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено. От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство графическа и техническа експертиза се установява, че в процесните договори са извършени поправки в датите чрез заличаване на първоначално изписаните цифри с коректор, след което били нанесени нови цифри над коректора. От фактите по делото може да се направи и извод, че тези 7 бр. документи са употребени от обвиняемия при подадÕната от него на 31.05.2011г. декларация по чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ, към която приложил 7 броя договори за наем на земеделска земя, с дата на сключване 22.05.2011г. Настоящият съдебен състав счита, че посочените документи са използвани от обвиняемия пред друго лице с цел да докаже претендирано правно положение, а именно, че за стопанската 2011г. – 2012г. между него и наемодателите съществуват действащи договори за наем. В тази връзка настоящата инстанция не споделя доводите на ВТРС, че използването на документите е без правно значение. Съгласно чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ ползвателите на земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ, като в заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение. В случая е налице първата хипотеза, при която в заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинска служба по земеделие договори, доколкото Г. е подал заявлението в качеството си на наемател на процесните имоти. В случая обвиняемият е посочил в заявлението си процесните договори, като ги е представил към него. Вярно е, че в посочената разпоредба не се изисква изрично да се представят договори, а единствено – да се посочат имотите, ползвани на правно основание, съгласно регистрираните в ОСЗ договори. От друга страна наемателите са длъжни да представят в ОСЗ копие от договорите за наем по реда на чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ, като регистрацията се осъществява за всяка стопанска година (арг. от чл. 37б, ал. 2 ЗСПЗЗ). Следователно, макар представянето на конкретните договори да не се изисква от законовата разпоредба на чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗ, то същото е задължително на основание чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Дори и да се приеме, че обвиняемият не е бил задължен от закона да представя договорите за наем, това не променя факта, че чрез представянето им той е целял да докаже, че за следващата стопанска година са налице действащи договори между него и наемодателите. Следователно чрез представените документи Г. е изразил воля да докаже именно по този начин претендираното от него правно положение – че е наемател по 7 бр. договори за наем за стопанската 2011г. – 2012г. Следва да се има предвид, че за съставомерността на деянието по чл. 316 НК не е необходимо представянето на документите да се изисква задължително по закон. След като с процесните документи лицето иска да докаже претендираните от него права и чрез тях се доказват именно тези права, то чрез представянето им се осъществява от обективна страна съставът на претендираното престъпление. Настоящият съдебен състав не споделя доводите в атакуваното решение, че след като заявлението, подадено от Г. отговаря на действителното правно положение, то деянието е несъставомерно от обективна страна. В случая ако обвиняемият е искал да се позове на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, той е следвало да представи пред ОСЗ П. Т. договорите за предходната стопанска година с уточнението, че същите са продължени по силата на закона. От действията на Г. се налага извод, че същият е обосновал ползването на земеделските земи по съвсем друг начин, а именно чрез представяне на доказателства за сключването на нови срочни договори – за новата стопанска година. Т.е. обвиняемият се е стремял да докаже наличието на факти, които са различни от действителното правно положение, като е представил договори, които са различни от действащите между страните и се подчиняват на друг режим (доколкото режимът на срочните и безсрочните договори за наем е различен). Следователно не може да се приеме, че представените от Г. договори отразяват действителното правно положение. ВТОС счита, че с представените фотокопия може да се осъществи инкриминираното деяние. От фактическа страна по делото се установява, че пред ОСЗ П. Т. са представени копия от процесните договори за наем, като копията са преправени и върху тях е положена заверка „Вярно с оригинала” от лицето В. Г. Съдържанието на оригинала може да бъде възпроизведено посредством друго конкретно писмено изявление на същото или на друго лице. В такъв случай става въпрос за преписи от документи, които сами по себе си представляват самостоятелни документи, тъй като съдържанието на оригинала е визирано от новото конкретно заверително изявление. При това положение разликата между официалната и частната заверка на документа е единствено в доказателствената стойност на съответния документ, поради което не се споделят доводите на ВТРС, че заверката задължително е следвало да бъде осъществена от правоспособно лице. В настоящия случай е налице частна заверка на документ, при която лицето, заверило документа, е установено по делото. Т.е. предмет на престъплението са документи, в които е материализирано изявлението на конкретно лице, че същите съвпадат с техните оригинали. С оглед изложеното представените от обвиняемия Г. копия от документи сами по себе си представляват самостоятелни документи и могат да бъдат предмет на престъпленията от глава 9 от особената част на НК (в това число и престъплението по чл. 316 НК). Като се има предвид изложеното до тук във връзка с обективната страна на претендираното престъпление, настоящият съдебен състав достигна до краен извод, че обвиняемият е извършил деянието от обективна страна. Съдът счита, че деянието на Г. е съставомерно и от субективна страна. От събраните по делото доказателства се налага извод, че в облигационните отношения между обвиняемия и наемодателите му била установена практика договорите за съответната стопанска година да се подновяват след като наемателят заплати наемната цена за съответната стопанска година. При получаване на наемната цена наемодателите подписвали нови договори за наем на земеделските земи. От показанията на разпитаните по делото свидетелите категорично се установява, че за стопанската 2010г. – 2011г. Г. не заплатил наемните цени на своите наемодатели. Този факт се потвърждава частично и от обясненията на обвиняемия, в които той не отрича, че не е заплатил наема по всички договори, по които е страна. Налага се извод, че към момента на подаване на декларацията, ведно с приложените към нея преправени договори (31.05.2011г.), за Г. е било ясно, че представя преправени документи, доколкото с оглед оформилата се практика между страните и с оглед факта, че не е заплатил дължимите наемни вноски за предходната година, очевидно договори за стопанската 2011г. – 2012г. не са били подписвани от наемодателите. При престъплението по чл. 316 НК умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че се ползува неистински или преправен документ, т. е. че отразеното в документа не отговаря на действителните факти и обстоятелства. В настоящия случай Г. е имал точно такова съзнание, поради което в него се е формирал умисъл за извършване на престъплението по чл. 316 НК. Поради тази причина без значение за формиране на умисъла на дееца е фактът, че технически договорите са преправени от друго лице. Ето защо престъплението е съставомерно и от неговата субективна страна, поради което настоящата инстанция достига до извод, че обвиняемият е извършил престъплението по чл. 316 НК вр. чл. 309, ал. 1, алт. 2 НК. Налице са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК наказание е до две години лишаване от свобода, видно от свидетелство за съдимост на Г. лицето не е осъждано, като с престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо на Г. следва да се наложи глоба по реда на чл. 78А НК в размер от 1000 лв. Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В така очертаните рамки следва да се има предвид, че обвиняемият е с чисто съдебно минало, което е смекчаващо вината обстоятелство. Наред с това обществената опасност на извършеното от Г. е сравнително ниска. Не са налице обстоятелства, които да се определят като отегчаващи вината на обвиняемия. Ето защо при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства, глобата следва да бъде определена към минимума, предвиден в чл. 78А, ал. 1 НК. Глоба в такъв размер отговаря и на имотното състояние на лицето, декларирано от него (на л. 70, том 1 от досъдебното производство). Следователно обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него обвиняемият следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1, алт. 2 НК, като на основание чл. 78А НК Г. следва да бъде освободен от отговорност с налагане на наказание глоба в размер на 1000 лв. При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК Г. Г. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. В хода на досъдебното производство са осъществени разноски в размер на 170,73 лв. за изготвена графическа и техническа експертиза. При това положение и като се имат предвид указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 11.02.2014г. на ОСНК на ВКС, постановено по т.д. № 4/2013г., посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР – В. Т. По изложените съображения и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК В. окръжен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 209 от 21.03.2014г. по НАХД № 1840/2013г. по описа на Районен съд В. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА обвиняемия Г. Г. Г., роден на ............... г. в с. О., българин, български гражданин, с адрес гр. П. Т., ул. „Б.” № 16А, със средно специално образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН *, за ВИНОВЕН в това, че на 31.05.2011г. в гр. П. Т., пред служител на Общинска служба по земеделие гр. П. Т., при подаване на годишна декларация за обработваната земеделска земя за стопанската година от 01.10.2011г. до 01.10.2012г., с вх. № 171/31.05.2011г. на ОСЗ П. Т., съзнателно се ползвал от преправени частни документи като от него за самото преправяне не може да се търси наказателна отговорност – договори за наем на земеделска земя, в които след заличаване с коректор на цифри от първоначално изписаните дати, били внесено нови, оформящи дата 22.05.2011г., както и изписан период на наемането от 01.10.2011г. до 01.10.2012г., вместо първоначалния 01.10.2010г. – 01.10.2011г., както следва: договор за наем на земеделска земя между М. И. М. от гр. П. Т. за наемодател и „Г. Г. Роси.” гр. П. Т. за наемател; договор за наем на земеделска земя между Р. И. Р. от гр. С. З. и А. И. Р. от гр. П. Т. за наемодатели и „Г. Г. Р.” гр. П. Т. за наемател; два броя договори за наем на земеделска земя между Й. Й. Т. от с. Р. за наемодател и „Г. Г. Р.” гр. П. Т. за наемател; договор за наем на земеделска земя между С. И. П., М. И. С., И. К. И. и Е. К. И., всички от гр. П. Т., за наемодатели и „Г. Г. Р.” гр. П. Т. за наемател; договор за наем на земеделска земя между С. И. П. от гр. П. Т. за наемодател и „Г. Г. Р.” гр. П. Т. за наемател; договор за наем на земеделска земя между Г. Н. М., Г. Н. М. и Д. С. Д. за наемодатели и „Г. Г. Р” гр. П. Т. за наемател, поради което и на основание чл. 78 А от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1, алт. 2 от НК и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 лева. НА ОСНОВАНИЕ чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия Г. Г. Г. (със снета самоличност) да ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 170,73 лв. по сметка на ОД на МВР В. Т. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |