№ 65
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20221001000969 по описа за 2022 година
С решение от 05.08.2022 г. по т.дело № 3773/21 г. Софийски градски съд , ГО , І – 17
състав e отхвърлил иска, предявен от „Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК
********* срещу Институт за следдипломна квалификация при УНСС, ЕИК ********* с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 47 200 евро, като получена на отпаднало основание - развален договор за
отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма „Еразъм+“ № 2018-1-BG01-KA102-
047532 от 11.06.2018 г.Отхвърли е предявения в съотношение на евентуалност иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД „Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК *********
срещу Институт за следдипломна квалификация при УНСС, ЕИК ********* за заплащане на
сумата от 47 200 евро поради неизпълнение на договора, изразяващо се в недеклариране от
ответника на конфликт на интереси, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 128.62 лева (2 622.22 евро), представляваща обезщетение за забава
за възстановяване на сумата от 47 200 евро, за периода 01.09.2020 г. - 22.03.2021 г., като
неоснователни. Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 4 239,36 лева.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство „Център за развитие на човешките ресурси“, г.София , който го обжалва в
срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът сочи, че съдът
установил правилно фактическата обстановка по спора, но необосновано е приел, че по
делото не са установени нередности, които да обуславят правото на Център за развитие на
човешките ресурси да развали сключения договор. Навежда доводи за необоснованост на
извода на съда, че в процеса не е установено наличието на конфликт на интереси, нередност
или измама по смисъла на договора, тъй като избраната за оценител по проекта А. П. е
предоставила предварително автобиография, в която е посочила своята месторабота, поради
което ищецът е бил надлежно уведомен за същата. Сочи , че горният извод противоречи на
1
договорните клаузи и разпоредбите на европейското право, които се приложими към
процесните отношения. Сочи, че по делото е установено по несъмнен начин
неизпълнението на задължението бенефициента и на оценителя по чл. II т. 5 от Общите
условия, за незабавно уведомяване на възложителя за възникналия конфликт на интереси.
Сочи, че представянето на автобиография от страна на оценителя само по себе си не
удовлетворява изискването за изпълнение на задължението за уведомяване по чл. II т. 5 от
Общите условия, като същевременно съставлява и измама по смисъла на Общите условия и
чл. 57 от Регламент №966/12 /отменен 2013 г / . Поддържа, че декларирането на липса на
конфликт на интереси А. П., при наличен такъв е по естеството си случай на измама, който е
достатъчен за да обоснове недопустимост на разходите, направени по проекта. Излага, че
горното попада изцяло в хипотезата на чл. II т .1.7.3.1 от Приложение № 1 към договора,
даващо основание на Комисията за прекратяване на финансирането, поради липса на
подадена информация или наличие на невярно подадена информация. Инвокира оплакване,
че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката А. П., като не е отчел
нейната свързаност с ответника и наличието на седемнадесет боря дела, образувани по
аналогични казуси. Излага, че независимо че в представената автобиография е посочена
местоработата на А. П., документът е постъпил при ищеца преди избора на оценител по
проекта, поради което същата би могла да не е актуална. Доколкото извършването на
оценката на проекта следва момента на депозиране на автобиографията, оценителят е
следвало незабавно да депозира нарочна декларация за наличието на конфликт на интереси.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Въззиваемият Институт за следдипломна квалификация при УНСС изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че договор № 2018-1-BG01/
КА102-047532 не е развален по силата на отправените предизвестия, тъй като не са налице
установените в договора предпоставки за неговото разваляне, а именно неизпълнение на
договорни задължения и наличие на измама. Сочи, че представеният по делото окончателен
доклад за извършен одитен ангажимент не представлява официален удостоверителен
документ, а частен такъв, който не се ползва с формална, а на още по-силно основание и с
материална доказателствена сила. Излага, че в качеството си на бенефициент по процесния
договор не е участвал по никакъв начин в процеса на подбор и посочването на оценителните
на проектните предложения, което е осъществено изцяло от ищеца. Поддържа, че за
твърденият конфликт на интерес и узнал едва с факта на получаване на писмо №
КА102/VET29/2 от 04.04.2019 г., като на незабавно след неговото получаване, с писмо изх.
№ 77/30.04.2019 е уведомил ищеца, че за първи път научава обстоятелството, че г -жа А. П.
е избрана за оценител на проекта и е оценявала същия. Излага, че ответникът има
качеството на самостоятелно юридическо лице, с което А. П. никога не се е намирала в
трудовоправни отношения, въпреки горното и липсата на каквито и да е доказателства за
допуснати грешки, нередности или измама, ищецът е отправил предизвестие за прекратяване
на договора с искане за възстановяване на авансово заплатените суми. Твърди, че има
качеството на самостоятелно юридическо лице, което не се финансира от бюджета на
УНСС. Излага,у че г.жа А. П. работи по трудов договор в УНСС от 2006 година, като при
депозирана на кандидатурата си за оценител при ищеца е представил автобиография, в която
това обстоятелство е надлежно отразено. Сочи, че подборът на оценителите на подадените
проектни предложения се извършва само и единствено от ищеца. Твърди, че при избрания
оценител о онлайн платформа достигат единствено предложенията, които същият е избран
да оценява, което сочи, че ответникът няма как да е знаел кое лице е било избрано за
оценител на подаденото от него предложение. Излага, че по делото не са събрани
доказателства, установяващи наличието на грешки, нередности или измама, а липсата на
декларирани обстоятелства относно наличието на свързаност не съставлява нарушение,
доколкото в процеса не е установено наличието на свързаност между избрания оценител и
ответника. Сочи, че превенцията за наличие на конфликт на интереси следва да бъде
2
осъществявана от ищеца, в качеството му на Национална агенция, отговаряща за
законосъобразното провеждане на процедурата по отпускане на средства от европейските
фондове. Доколкото едностранното прекратяване на договорна е извършено в нарушение на
закона и не е породило валидни правни последици, моли съда да отхвърли предявените
искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба от „Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК ********* срещу Институт за
следдипломна квалификация при УНСС, ЕИК ********* с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47 200 евро, като
получена на отпаднало основание - развален договор за отпускане на финансова подкрепа за
проект по Програма „Еразъм+“ № 2018-1-BG01-KA102-047532 от 11.06.2018 г. , както и по
предявен в съотношение на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
„Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК ********* срещу Институт за
следдипломна квалификация при УНСС, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 47 200
евро поради неизпълнение на договора, изразяващо се в недеклариране от ответника на
конфликт на интереси, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5 128.62 лева (2 622.22 евро), представляваща обезщетение за забава за
възстановяване на сумата от 47 200 евро, за периода 01.09.2020 г. - 22.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че на 11.06.2018 г. страните по делото са сключили договор 2018-
1-BG01-KA102-047532 /11.006.2018 г., по силата на ответникът е получил безвъзмездни
средства за финансиране на проект“ ИСК въвежда иновативни учебни планове и обучителни
курсове за информационни технологии и дигитални умения в областта на професионалното
образование и обучение“. Съгласно клаузата на чл. 1.2.2 от договора, проектът следва да
бъде реализиран за срок от 13 месеца, т.е до 30.06.2019 г. включително. Безспорно е и
обстоятелството, че на 06.07.2018 г. ищецът е превел по сметка на Институт за
следдипломна квалификация при УНСС авансово част от одобрената сума за финансиране в
размер на 47 200 евро, която е надлежно получена по сметка на последния. Не се спори
между страните, че с две писма - № КА102/VET29/2 от 04.04.2019 г., № КА102/VET29/4 от
05.06.2019 г. ищецът е уведомил ответника, че спира плащанията по проекта поради
наличие на съмнение за нередности и конфликт на интереси. Безспорно е и обстоятелството,
че с писма № КА102/VET29/5 от 03.02.2020 и № КА102/VET29/7 от 14.05.2020 г. ищецът е
уведомил ответника, че прекратява договора, поради установено наличие на конфликт на
интереси с извършилия оценката на проектното предложение оценител А. П.. По силата на
отправените предизвестия ищецът е посочил, че счита сключени договор за прекратен, като
е поканил ответника да върне авансово получените по договора суми, като получени по
силата на отпаднало правно основание.
С оглед на горната фактическа установеност основните спорни обстоятелства пред
настоящата инстанция са прекратен ли е договорът между страните по силата на
отправените предизвестия с писма № КА102/VET29/5 от 03.02.2020 и № КА102/VET29/7 от
14.05.2020 г. предвид доводите на ответника за валидност на облигационната връзка и
3
понастоящем, поради липса на установените в договора предпоставки за неговото
прекратяване, а именно липса на конфликт на интереси по отношение на оценителя на
проекта А. П. , доколкото същият има качеството на самостоятелно юридическо лице, което
не се финансира от бюджета на УНСС и с което оценителят никога не се е намира в
трудовоправни отношения , като предвид доводите му за липса на допуснати грешки,
нередности или измама.
От събраните по делото доказателства се установява, че в рамките на открита от
ищеца процедура за кандидатстване по програма „Еразъм +“ ответникът Институт за
следдипломна квалификация при УНСС е подал предложение №2018-ВГ01КА102-07532.
Видно от представеното по делото копие от „Държавен вестник“ бр. 77 от 25.09.1990 г. ,
подалият проектното предложение има качеството на самостоятелно юридическо лице,
създадено по силата на Разпореждане № 41/ 10.09.10990 г. на Министерския съвет. По
силата на същото се създава Институт за следдипломна квалификация при УНСС, като
самостоятелно юридическо лице със седалище гр.София и предмет на дейност
следдипломно обучение на български и чуждестранни специалисти с висше образование.
След извършена оценка на депозираното предложение от двама независими експреси, / лист
35 и следващите от длетото/, и одобряване на проекта, между страните по делото е подписан
процесния договор. Видно оценката на подаденото предложение, същата е изготвена от
двама оценители, като за оценител № 2 същата е подписана от А. П.. Между страните по
делото не се спори, че от 2006 година до датата на изготвяне на оценката същата е била
щатен служител на Университета за национално и световно стопанство.
Видно от представеното по делото писмо № КА102/VET29/2 от 04.04.2019, в хода на
изпълнение на договора ищецът е уведомил ответника, че спира финансирането по проекта,
тъй като е налице основателно съмнение в безпристрастността на лице, участвало като
оценител при оценката на проекта, а именно г- жа А. П., която е щатен служител на УНСС
. В отговор, изпратен до ищеца с писмо изх. № 77/304.2019 г. ответникът е посочил, че за
първи узнава обстоятелството, че г-жа А. П. е оценявала посочения проект, както и че
същата няма качеството на негов служител, тъй като Институтът за следдипломна
квалификация при УНСС е самостоятелно юридическо лице, което не се финансира от
бюджета на УНСС.
Въпреки получения отговор, с писмо изх. № КА102/VET29/7 от 14.05.20220 г.
ищецът е уведомил ответника, че прекратява действието на сключения между тях договор.
Като основание за прекратяването в уведомлението е посочено нарушение на чл.II.17.2.1 б.
Е от договора, поради допускането на грешки, нередности или измама при неговото
изпълнение, изразяващи се в оценяване на проекта от страна на свързано с бенефициента
лице- А. П., щатен служител на УНСС.
Съгласно клаузата на чл. II.17.2.1.Е от Общите условия към договора, Комисията
може да прекрати договора, ако разполага с доказателства, че бенефициентът или свързано с
него лице са извършили грешки, нередности или измама в рамките на процедурата по
предоставяне на средствата или по време на изпълнението на договора, включително и
когато бенефициентът или свързано с него лице са подали невярна информация или не са
4
подали изисканата информация. Съгласно клаузата на чл. II.1 от Общите условия на
договора “свързано лице“е всяко лице, което има право да представлява бенефициента или
да взема решения от негово име.
Събраните по делото доказателства не установяват наличието на качеството
„свързано лице“ по отношение на извършилата оценката на подаденото от ответника
проектно предложение А. П.. Между страните по делото не се спори, че същата е щатен
служител на Университет за национално и световно стопанство , което е отделно и
самостоятелно юридическо лице, отделно от юридическото лице на ответника Център за
следдипломна квалификация при УНСС. По делото не са ангажирани доказателства за
връзка между двете юридически лице – финансиране на ответника от бюджета на УНСС или
друга организационна, структурна или финансова връзка. С огледа на горното указанието
„при УНСС“ в наименованието на ответника е недостатъчно, за да обоснове извод за
наличието на подобна връзка. Дори и същата да е налице обаче, по делото не са ангажирани
доказателства , че оценителят на проекта А. П. заема в УНСС длъжност, която покрива
обективите критерии на дефиницията по чл. II.1 от Общите условия на договора за
„свързано лице“, а именно да има право да представлява ответника и да взема решения от
негово име.
Вън от изложеното, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че бенефициентът по договора е участвал по какъвто и да е начин в процедурата
по избор на оценителите на подаденото от него проектно предложение, както и че е знаел за
участието на А. П. в изготвянето на оценката проекта преди датата на получаване на писмо
№ КА102/VET29/2 от 04.04.2019 г. Горното изключва наличието на грешка, нередност или
измама от негова страна, предвид липсата на субективните признаци на тези деяния, които
са свързват винаги с наличието на знание относно персоналитета на лицето, по отношение
на което се твърди тяхното извършване.
Депозирането на декларация от страна на оценителя за липса на конфликт на
интереси / листи 346 и следващите от делото на първоинстанционния съд/ не променят
горния извод, тъй като същите са подписани от оценителя и представени при възложителя,
т.е ответникът не е взел никакво участие в тяхното съставяне, респективно същите не са
били представени пред него, което изключва наличието на грешка, нередност или измама ,
осъществени от ответника. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на
въззивника, че представянето на автобиографията и декларацията за липса на конфликт на
интереси не изключва наличието на нередност, грешка или измама, доколкото ответникът
не е взел никакво участие в процеса по избор на оценители на проекта.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че по делото не е установено
наличието на предпоставките по чл.II.17.2.1 б. Е от Общите условия към договора за
неговото разваляне, поради което отправеното предизвестие за разваляне на договора на
основание допуснати грешки, нередности и измама горното основание не е породило
валидни правни последици. С оглед на горното авансово получените по проекта суми не
подлежат на връщане, като получени по силата на отпаднала правно основание, поради
което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като обусловена от главната, неоснователна се явява и претенцията за заплащане
на мораторна лихва върху главницата в размер на, 5 128.62 лева (2 622.22 евро),
претендирана за периода 01.09.2020 г. - 22.03.2021 г. , която също следва да бъде
отхвърлена.
По евентуалната претенция за връщане на исковата сума, представляваща
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение - съгласно клаузата на чл. II.5 от
Общите условия на договора, бенефициентът взема всички необходими мерки за
предотвратяване наличието на конфликт на интереси, като уведомява незабавно Комисията
за всяка ситуация, която представлява конфликт на интереси, като незабавно предприема
5
мерки за коригиране на тази ситуация - ал. 2 на същата клауза.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към датата
на депозиране на проектното предложение и към датата на сключване на договор ищецът е
знаел кои лица са осъществили оценката на депозирания от него проект, че проектът е
оценен от двама независими експерти, както и че вторият оценител е лицето А. П.. По
делото липсват и доказателства към същият момент ответникът да е бил известен и за
обстоятелството, че същата е щатен служител на УНСС. Събраните по делото доказателства
обоснова категоричния извод, че най-ранната дата на която ищецът е узнал за това
обстоятелство е датата на получаване на писмо № КА102/VET29/2 от 04.04.2019, в което
ищецът изрично се позовава на наличието на конфликт на интереси по отношение на
оценителя А. П., тъй като същата е щатен служител на УНСС. По делото не са представени
доказателства, установяващи, че ищецът е узнал горните обстоятелства в по-ранен момент,
предшестващ сключването на договор, или по време на неговото изпълнение. С оглед на
горното, настоящата инстанция намира, че в процеса не е установено наличието на
неизпълнение на задължението на ответника по чл. II.5 от договора, тъй като същият е узнал
за твърденията на възложителя за конфликт на интереси и лицето, по отношение на който
същият е възникнал, едва 04.04.2019 г. Узнаването е осъществено с факта на получаване на
писмо № КА102/VET29/2 от 04.04.2019, съдържащо твърдението на възложителя за
установяване на наличен конфликт на интереси, което е своевременно оспорено от
ответника. С оглед на горното съдът намира, че по делото не е установено неизпълнение на
задължението на бенефициента за незабавно уведомяване на възложителя за възникнал или
потенциален конфликт на интереси, доколкото уведомяването му за персоналитета на
лицето, по отношение на което се твърди, че същият е възникнал е осъществено от самия
възложител, а от друга страна самото лице – оценител е избрано от възложителя, без
никакво участие от страна на изпълнителя.
По изложените съображения съдът намира предявената в съотношение на
евентуалност претенция за неоснователна, тъй като в процеса не е установено наличието на
неизпълнението на задължението на бенефициента за уведомяване на възложителя за
възникнал конфликт на интереси. С оглед на горното, главната претенция, както и
претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на, 5 128.62 лева (2 622.22 евро),
дължима за периода 01.09.2020 г. - 22.03.2021 г. , следва да бъде отхвърлени.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия и
направените за водене на въззивното производство разноски в размер на 3 959,36 лева .
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
6
ПОТВРЪЖДАВА 05.08.2022 г., постановено по т.дело № 3773/21 г. Софийски
градски съд , ГО , І – 17 състав.
ОСЪЖДА Център за развитие на човешките ресурси“, ЕИК ********* да заплати на
Институт за следдипломна квалификация при УНСС, ЕИК ********* направените за водене
на въззивното производство разноски в размер на 3 959,36 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7