ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ- 2026 23.10.2019
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1532 по описа за 2019 година и на основание чл.17, ал.4 ЗЗДН, вр. чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.17 ЗЗДН, вр. чл.258
и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е.Р.П. ***, със съдебен адрес ***, партер, офис 2 –
чрез адв.Т., против решение № 2131/04.09.2019
г., постановено по гр.д.№ 6783/2019 г. по описа на БРС.
С обжалваното
решение БРС е наложил мерки за защита, за срок от 12 месеца, в полза на Р.З.Ш.,
с адрес ***, срещу осъществено спрямо нея домашно насилие на 13.07.2019 г.,
18.07.2019 г., 26.07.2019 г. и 08.08.2019 г. от страна на Е.Р.П., с който е била във
фактическо съжителство и от който има дете, като е задължил Е.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката; забранил е на
Е.П. да приближава на по-малко от 100 м. молителката, нейното жилище и местата
за социални контакти и отдих на същата; задължил е Е.П. да посещава
специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие към „Център
за превенция на насилието и престъпността“ гр.Бургас; наложил е на Е.П. глоба
в размер на 800 лв.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно
и необосновано, алтернативно наложените мерки се считат за прекомерни и
неотговарящи на изложените факти и на събраните доказателства, а наложената
глоба се счита за прекомерна с оглед нейния размер и предвидения в закона
минимум. Сочи се, че изложените в молбата твърдения са останали недоказани по
делото, същите са неверни, манипулативно поднесени и изведени от контекста на
влошените отношения между страните, като въззивникът счита, че е успял да
оспори приложените от молителката текстови съобщения и декларация, която е с
невярно съдържание. Във въззивната жалба е направено подробно изложение на
взаимоотношенията между страните по повод упражняването на родителските права
спрямо роденото от съвместното им съжителство малолетно дете Рая и неспазване
от страна на молителката на уговорения с подписаното между двамата родители
споразумение в частта му за осъществяване на личните контакти и телефонни разговори
между бащата и детето. Посочва се, че на 26.07.2019 г. въззивникът действително
е отишъл до дома на молителката, но за да се види с дъщеря си, като Р. го
заплашила, че ще поиска ограничителна заповед и ще направи всичко възможно той
да не се вижда с детето, грубо го избутала и ударила по крака и след като той
се опитал да задържи вратата, за да поговорят, молителката се разкрещяла, че е
била ударена, като продължила да напада въззивника с думи и да физически да го
избутва от вратата, при което той си тръгнал. Твърди се, че това е
действителната случка на посочената дата, за която от страна на въззивника също
е подадена молба за защита по ЗЗДН, като събитията не са се случили по описания
в молбата начин, молителката не е представила доказателства в подкрепа на
твърденията си, не е представила медицински документ, от който да е видно
физическо насилие срещу нея и въпреки твърденията й, че има свидетели на
случката, не е ангажирала такива по делото, като присъствието на свидетели е
следвало да се докаже от нея не с полицейската преписка, а с техния разпит пред
съда. Според въззивника, доказателство за осъществено спрямо него и детето
домашно насилие от страна на молителката на процесната дата е и факта на
образуваното от него гр.д.№ 6906/2019 г. на БРС за налагане на мерки за защита
срещу Р.Ш., което оборва доказателствената сила на подписаната от нея
декларация по настоящото дело. Относно твърдените актове на насилие на
13.07.2019 г., 18.07.2019 г. и 08.08.2019 г. се сочи, че въззивникът изрично е
оспорил приложените разпечатки на съобщения като негодно доказателство и
неизпратени от него, като от същите не става ясно кой е изпращача на
съобщенията и кой е техният получател, поради което районния съд неправилно е
ценил тези съобщения като основно доказателство при решаване на делото. Счита
се, че основната цел на молителката е ответникът да не може да осъществява
режим на лични отношения с детето и то да се отчужди от него, като в случая й е
дадена такава възможност с постановения срок на мерките от 12 месеца, за което
са изложени подробни съображения в жалба. Според въззивника, съдът неправилно е
постановил и заплащането на глоба в размер на 800 лв., почти на горната
граница, без да съобрази тежестта на нарушението, липсата на доказателства,
издръжката на детето, която трябва да плаща бащата и осигуряване на жизнения
минимум на последния, поради което се счита, че глобата е в прекомерен размер и
не отговаря на исканата защита.
По горните съображения, моли въззивния
съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и необосновано.
Алтернативно, ако се приеме, че са налице доказателства за осъществено от
въззивника домашно насилие, моли въззивния съд да отмени наложената забрана за
приближаване на молителката от 100 метра на забрана да я доближава в
непосредствена близост, за да може той да взима детето си и да осъществява
режим на лични отношения с Рая, както и да се намали срока на дадената защита,
а също и да се нали размера на наложената глоба от 800 лв. на 200 лв.
Не се правят доказателствени искания. Претендират се
разноските по делото.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът установи, че въззивната жалба е депозирана в
установения седмодневен срок по чл.17, ал.1 ЗЗДН и от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН е постъпил писмен отговор от въззиваемата Р.З.Ш.,
подаден чрез пълномощник адв.И.К.-Т., в който са изложени подробни съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че въпреки издадената заповед
за защита, над молителката и до настоящия момент се осъществяват актове на
домашно насилие от страна на въззивника, изразяващи се в непрестанно изпращане
до нея на текстови съобщения от мобилния му телефон, като същият възползвайки
се от подписаното между страните споразумение относно режима на лични отношения
с детето Рая не спира да упражнява психически тормоз над майката. В тази
връзка, към отговора на въззиваемата са приложени писмени доказателства – 2 бр.
разпечатки от текстови съобщения от мобилен телефон и социален доклад на
ДСП-Бургас, изготвен по гр.д.№ 6906/2019 г. на БРС, за които е направено искане
за приемането им като доказателства във въззивното производство по реда на
чл.266, ал.2, т.2 ГПК. Направено е и доказателствено искане за изискване и
прилагане на гр.д.№ 1124/2019 г. на БРС за установяване на факта, че не е
налице признание от страна на въззиваемата да е използвала ЗЗДН с цел
манипулация.
Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се
направените по делото съдебни разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
Доказателствените искания на
въззиваемата Р.Ш. за приемане като доказателства от въззивния съд на приложените
към отговора 2 бр. разпечатки от текстови съобщения от
мобилен телефон и социален доклад на ДСП-Бургас, изготвен по гр.д.№ 6906/2019
г. по описа на
БРС, както и за изискване и прилагане на гр.д.№ 1124/2019 г. по описа на БРС, не следва да се уважават. Първата
разпечатка от текстовите съобщения е представена и приета като доказателство от
първоинстанционния съд, поради което не съставлява новооткрито доказателство по
смисъла на чл.266, ал.2, т.2 ГПК. Втората разпечатка от текстови съобщения също
не следва да бъде приемана като доказателство от въззивния съд, независимо че
представлява новооткрито доказателство, тъй като обстоятелствата, които се иска
да бъдат установени с това доказателство не касаят заявените в молбата за
защита инциденти, а с тях се стреми да се установи поведение на въззивника-ответник,
което е последващо тези инциденти, настъпило след постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение. В производството по ЗЗДН предмет на изследване са
единствено посочените в нея конкретни инциденти. Всичко други актове, настъпили
преди посочените в молбата дати или впоследствие, се явяват извън срока по
чл.10, ал.1 ЗЗДН и не са предмет на делото. На същото основание не
следва да се изисква за прилагане и гр.д.№ 1124/2019 г. по описа на БРС, тъй като е неотносимо към конкретния спор. Що се
касае до приложения от въззиваемата социален доклад на ДСП-Бургас, от същия е видно, че е изготвен за нуждите на друго гражданско дело между
страните, поради което не може да се приема като доказателство в настоящото
производство. Ето защо, доказателствените искания на въззиваемата не следва да
бъдат уважавани.
Предвид горното и на основание чл.17, ал.4 ЗЗДН
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1532/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника Е.Р.П. и постъпилия
писмен отговор от въззиваемата-молител Р.З.Ш..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззиваемата Р.З.Ш. за ангажиране на писмени доказателства пред въззивния съд –
за приемане като доказателства на приложените към отговора 2 бр. разпечатки от текстови съобщения от мобилен
телефон и социален доклад на ДСП-Бургас, изготвен по гр.д.№ 6906/2019 г. по
описа на БРС, както и за изискване и прилагане на гр.д.№ 1124/2019 г. по описа
на БРС.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.