Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 320
04.01.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на двадесет
и втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурора Валентина
Радева – Ранчева
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1067 по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от „СЕКЮРИТИ ХАСКОВО СОТ“ ООД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр.Х., ул.***, представлявано от Ж.М. – управител, против Решение
№ 113/13.09.2021 г. на Районен съд - Хасково, постановено по НАХД № 740 по
описа на съда за 2021 г.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна. Изтъква се,
че съдът не уважил искането на жалбоподателя и до приключване на делото не
задължил административния орган да представи в цялост административната преписка.
Липсвало произнасяне и по доказателственото искане да
бъде призован и разпитан К. К.- Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково. Сочи се, че съдът пропуснал да обсъди в цялост и съвкупност всички
събрани по делото доказателства, като не посочил въз основа на кои
доказателства и от кои установени факти и обстоятелства е извършил проверка. На
няколко пъти в мотивите на решението си ХРС се позовавал на „възражение“ на
АУАН, каквото липсвало, тъй като липсвал и надлежно връчен АУАН.
Изтъкват се
и нарушения на материалния закон, като се твърди, че съдът не изследвал всички
приложени по административната преписка доказателства, а избирателно и
еднозначно обсъдил само част от тях, както и игнорирал доказателствените
искания на жалбоподателя.
Заявява се,
че в случая липсвал законно издаден АУАН. Соченият в обжалваното НП АУАН не бил
надлежно връчен на дружеството. Налице били данни не само, че актът бил
съставен в отсъствието на лицето, сочено за нарушител, но и фактическият състав
по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН не бил изпълнен докрай. В конкретния случай актосъставителят не изпълнил процесуалните си задължения по
чл. 416, ал. 3 от КТ и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и на практика единственото
доказано и безспорно връчване било това на обжалваното наказателно
постановление, но липсвали данни, че преди това нарушителят, в лицето на законния
му представител, бил известен, че срещу него е инициирано и образувано административнонаказателно производство, както и че има
съставен АУАН, както и бил лишен от възможността да се запознае със
съдържанието на същия.
Изтъква се,
че соченото в обжалваното Наказателно постановление и АУАН не било установено по
надлежния законов ред, като сочените в НП правни норми не съответствали на
случая, нито на съдържанието на АУАН. В съдържанието му не били отразени
обективно, вярно и точно фактите и обстоятелствата по случая, както и не били разгледани
и посочени всички представени от дружеството доказателства. В случая по делото
безспорно било установено, че С. К. С.бил уведомен и до него достигнали
писмените известия и уведомления относно изпълнението на даденото предписание
за изплащане на дължими трудови възнаграждения и обезщетения. В тази връзка липсвало
неизпълнение на дадени предписания. Дали задължението за обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ било погасено в пълен размер чрез фактически изплатеното или имало
извършено частично погасяване по друг законов способ било правен спор, чието
разрешение се следвало в гражданското производство, а не в административното.
Твърди се
неправилна преценка на доказателствата по делото, наличие на явно
несъответствие между фактите и сочените от административния орган нарушения и
материално правни норми на ЗАНН и КТ, неправилно определена правна квалификация
на нарушението и съответно ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Въз основа
на така изложеното, се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на съдебни
разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно се моли делото да бъде
върнато за ново разглеждане.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба.
Посочва, че решението на Районен съд – Хасково е правилно и законосъобразно и
като такова моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на обжалваното
съдебно решение.
Касационната
инстанция, като съобрази с нормата на
чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора
касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и
служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С
обжалваното Решение № 113 от 13.09.2021 г., постановено по АНД № 740/2021 г. по
описа на съда, Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №
26-001186 от 03.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”, гр.Хасково, като е осъдил дружеството – жалбоподател да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Хасково сумата от 80 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да
потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че при
извършена проверка във връзка с контрола по спазване на трудовото
законодателство на „Секюрити Хасково СОТ” ООД гр.Х. били дадени задължителни предписания на основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса
на труда, като на дружеството било указано да изплати в срок до 28.02.2021 г.
на С. К. С.парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, общо 46
работни дни, и в срок до 28.02.2021 г. да изплати на същото лице, работило на
06.09.2020 г. (официален празник по смисъла на чл. 154, ал. 1 от КТ) - нощна смяна от 00:00 часа
до 08:00 часа не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Протоколът с дадените задължителни предписания бил връчен чрез упълномощено лице
на „Секюрити Хасково СОТ” ООД на 12.02.2021 г. При
извършена последваща проверка работодателят представил
извлечение от ведомости за заплати за м. януари 2021 г., Известие за доставяне
от Български пощи ЕАД за получаване на сумата от 373.75 лева, остатък от
дължими суми за трудови възнаграждения и обезщетения на С. Г. С., Писмо изх. №
40/24.02.2021 г. ведно с обратна разписка, удостоверяваща връчването. След
запознаване с така представените документи контролните органи установили
допуснато нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, съответно пристъпили към съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. Същият бил съставен в
отсъствие на управителя на „Секюрити Хасково СОТ” ООД
и на упълномощено от него лице, след като въпреки отправената Покана изх. №
21025499/21.04.2021 г. за съставяне на АУАН, доставена на 22.04.2021 г., представител
на дружеството не бил изпратен на посочената в поканата дата. Впоследствие
екземпляр от акта бил връчен на 29.04.2021 г., като фактът на връчване бил
удостоверен с подписа на лице с имена С. Г. – служител, в приложеното известие
за доставяне - обратна разписка. Срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение постъпили възражения в рамките на законовия срок. От
правна страна съдът е преценил, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, като са обсъдени наведените в тази връзка възражения
на пълномощника на дружеството – жалбоподател. Прието е за доказано, че
дружеството, в качеството си на работодател, не е представило пред контролните
органи или впоследствие пред съда доказателства за изпълнение на даденото с т.
1 от Протокол за извършена проверка с peг.№
ПР2100732/10.02.2021 г. задължително предписание. Изложени са и подробни доводи
във връзка с преценката за законността на това предписание, съответно е прието,
че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Съдът е намерил още, че наказващият орган е
съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е определил
наказанието за нарушението в размер съобразно установения минимум на
предвидената санкция.
Тези изводи
на въззивния съд не се споделят от настоящия състав
на касационната инстанция, като същият намира част от наведените в касационната
жалба оплаквания за основателни, с оглед следните съображения:
Настоящият
състав намира за основателно оплакването на касатора
в насока, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН, както и на чл. 416, ал. 3 от КТ, като споделя и доводите, че изводите
на Районен съд – Хасково за липса на нарушение в тази насока са неправилни и не
съответстват на изискванията на посочените законови разпоредби.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че съставеният на 28.04.2021
г. АУАН не е връчен на управителя на проверяваното търговско дружество, тоест
на законния му представител, а на лице с имена С. Г., което се е подписало на приложеното известие за
доставяне с отбелязването „служител“. Така представеното известие на "Български
пощи" ЕАД обаче не удостоверява спазване на процедурата по чл. 416, ал. 3 от КТ.
По този
повод съдът приема, че по делото липсват доказателства за надлежното
предявяване на съставения АУАН по установения в чл. 416, ал. 3 от КТ специален
ред - лично срещу подпис, а при невъзможност да се връчи - чрез изпращане по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, а ако лицето не бъде намерено на
адреса - чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в Интернет страницата на съответния орган. Съгласно
чл. 416, ал. 3 от КТ, актът за установяване на административно нарушение се
връчва лично на нарушителя срещу подпис. По аргумент от чл. 403а, ал. 2 от КТ
за лично връчване следва да се счита и предявяването му на лице, което
работодателят е определил писмено да го представлява пред контролните органи,
като органите на Дирекция "Инспекция по труда" имат право да изискват
от всеки работодател да определи писмено длъжностни лица по смисъла чл. 403а,
ал. 2 от КТ. Писменият акт, с който са определени такива длъжностни лица,
следва да е изричен и едва тогава Дирекция "Инспекция по труда" се
освобождава от задължението да издирва законния представител на работодателя,
когато той е юридическо лице. В разглеждания случай във въззивното
производство липсват представени доказателства, нито са наведени твърдения
лицето с имена „С. Георгиев“ да е определен за длъжностно лице, което да
представлява работодателя в отношенията му пред контролните органи. При това
положение и след като е нямало данни за надлежно предявяване на съставения акт
за установяване на административно нарушение, е следвало наказващият орган - в
случая директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Хасково, да
го върне на актосъставителя за предявяване, съгласно
изискването на разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН и едва след това да издаде
НП, ако са налице условията на чл. 53 от ЗАНН. В случая това не е сторено, с
което е опорочена административнонаказателната
процедура по санкциониране на нарушителя и издаденият санкционен акт се явява
незаконосъобразен. Неизпълнението на изискването за предявяване на АУАН е
съществено нарушение на административно-производствените правила, което води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание
за отмяна на издаденото НП. При констатираното от касационния съд нарушение,
съществено опорочило административнонаказателната
процедура, е безпредметно обсъждането на спора по същество, поради което
доводите за материална незаконосъобразност на санкционния акт и недоказаност на
вмененото административно нарушение не следва да бъдат разглеждани от
касационната инстанция.
За пълнота
на изложението следва да бъде отбелязан наведеният в касационната жалба довод,
че при постановяване на решението си районният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не се е произнесъл по направено доказателствено искане за допускане на свидетел, посочен от
жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че действително по
направеното от жалбоподателя доказателствено искане
за допускане до разпит в качеството на свидетел на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Хасково няма произнасяне от страна на съда. Настоящият
състав счита, че с оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът следва да
събере всички посочени от страните доказателствени
средства по предвидените в кодекса способи с цел разкриване на обективната
истина. В случай, че съдът е преценил, че соченото доказателствено
средство няма да допринесе за изясняване на относими
към казуса факти и обстоятелства, последният следва да откаже последното
мотивирано. При всички случаи обаче съдът дължи произнасяне по направените доказателствени искания на страните. Последното съставлява
процесуално нарушение, което по принцип е самостоятелно основание за отмяна на
решението и връщането му на районния съд за ново разглеждане от друг състав. В
настоящия случай обаче няма данни соченият от жалбоподателя свидетел чрез показанията
си да възпроизведе факти и обстоятелства, които да са от значение за
установяване на релевантни за спора факти. В този смисъл непроизнасянето на
съда по това доказателствено искане е процесуално
нарушение, но същото не е съществено.
Предвид
изложените съображения, обжалваното решение на Районен съд – Хасково се явява
постановено при неправилно приложение на закона, поради което същото следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, по същество на спора, с
което следва да се отмени атакуваното Наказателно постановление № 26-001186 от
03.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”,
гр.Хасково.
С оглед
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на дружеството-жалбоподател се дължат
разноски за въззивното и касационното производство –
в размер на 330 лева заплатено адвокатско възнаграждение за всяка от двете
инстанции.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 113/13.09.2021 г., постановено по НАХД №
740 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-001186 от 03.06.2021
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Хасково.
ОСЪЖДА
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“
гр.Хасково да заплати на „СЕКЮРИТИ ХАСКОВО СОТ“ ООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Х., ул. ***, представлявано от Ж.М. – управител, сумата в размер
на 660 лв.(шестстотин и шестдесет) лева – разноски по
делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.