Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 139
25.03.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова,
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №676 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Я.П.М. ***, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 26/06/1/0/00755/3/01/04/01 от 09.06.2020г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ (ОД на ДФЗ) - Хасково, с
който е прекратен Договор № 26/06/1/0/00755 от 25.01.2016г. и е определено
задължение в размер на 48 895.00 лева.
Жалбоподателят навежда доводи за издаване на АУПДВ в
нарушение на закона, на определените в договора правила и при непълнота на
доказателствата. Сочи, че за да постанови оспорения акт, административният
орган приел, че М. не изпълнил поетото
от него задължение за биологично земеделие. Този извод се основавал на
прекратения между него и сертифициращата фирма договор, която посочила, че
основанието за прекратяване било неизпълнение на стандартите за биологично
производство. В акта на фирмата било посочено, че М. загубил доверието им,
поради използване на конвенционален фураж. Във връзка с прекратяване на
договора представил документи, доказващи, че ползвал единствено и само
биологично произведени храни от собствени земеделски земи, които от своя страна
били сертифицирани като биологично производство. Освен това, през периода на
договорни отношения със сертифициращата фирма, същата извършила само две
проверки, при които не констатирала нарушения. Сочи, че след едностранното
прекратяване на договора от „СЕРЕС“ ООД, потърсил друга сертифицираща фирма,
което се оказало изключително трудно и едва през декември миналата година
сключил нов договор с „БИСЕРТИФИКЕЙШЪН“ ЕООД, който договор представил на
Държавен фонд „Земеделие“. Уточнява, че единствено до приключване на
процедурата и окончателното сертифициране, стопанството му било в преход към
биологично производство. По изложените съображения, счита че не са налице
основания за издаване на оспорения акт. Формално и реално бил изпълнил
предвиденото в договора.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуален
представител на оспорващия, който развива допълнителни доводи в насока
незаконосъобразност на административния акт. Изтъква, че жалбоподателят няма
вина за прекратяването на договора със сертифициращата фирма. Ставало дума за
форсмажорно обстоятелство. В изискуемия 15-днвен срок за сключване на нов
договор с друга сертифицираща фирма действието нямало как това да бъде
извършено. Жалбоподателят бил добросъвестен стопанин и не следвало да носи
отговорност за това, че някаква фирма прекратила договора за сертифициране, без
да представи доказателства за твърдението си, че животните били хранени с
конвенционален фураж.
По изложените съображения се иска съдът да отмени
оспорения акт. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, Директор на Областна дирекция на ДФЗ –
Хасково, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Счита атакуваното решение за
законосъобразно. Отбелязва, че е издадено поради липса на договор на
жалбоподателя със сертифицираща фирма, предвид което обстоятелството по какъв
начин били отглеждани животните не било от значение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.01.2016г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Я.П.М.
*** е бил сключен Договор №26/06/1/0/00755/ 25.01.2016г. (л.36 и сл.) за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските район (ПРСР) за периода 2014 - 2020г., за
изпълнението на одобрен проект №26/06/1/0/00755. В чл.14, ал.1, т.7 от договора
е предвидено, че ползвателят се задължава в срок до изтичане на пет години от
сключването му да поддържа съответствие
с всички от критериите за подбор, на които е отговарял проектът му по чл.13,
ал.1, т.1-3 от Наредба №14 от 28.05.2015г., по които проектът му е бил оценен,
съгласно Приложение №1 от договора. Според чл.17, ал.2 от договора, когато след
получаване на второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 ползвателят не изпълнява което
и да е свое договорно задължение и/или задължение, произтичащо от Наредба №14 от 28.05.2015г., той дължи
обезщетение в размер на всички получени по договора суми, заедно с неустойка в
размер на законната лихва върху тях, дължима от датата на неизпълнението, а ако
тази дата не може да бъде установена – от датата на установяването на
неизпълнението.
Неразделна част
от договора са заявление за подпомагане с ИД №26/06/1/0/000755, ведно с бизнес
план и всички приложени и допълнително представени от ползвателя документи на
етапа на кандидатстването му по подмярката; допълнителни споразумения към
договора; Приложение №1 - списък с критериите за подбор, по които ползвателят е
получил приоритет; Приложение №2 – Таблица за инвестиции в ДМА и/или
нематериални активи; Приложение № 3 – Таблица за специфични цели и резултати.
В т.3.1 от Приложение №1 към договора (л.55) е заложен
критерии „проекти, подадени от кандидати, чиито стопанства са в процес на
преход към биологично производство или са преминали към биологично производство
на земеделски продукти или храни по смисъла на Регламент на Съвета №834/2007г
относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за
отмяна на Регламент 2092/91“, като в колона „условия за съответствие“ е
заложено, че СПО на земеделското стопанство на ползвателя към момента
кандидатстване не включва култури и/или животни, отглеждани по биологичен начин
или в преход към такъв тип производство, а планирано увеличаване на СПО на
стопанството е изцяло с култури, отглеждани по този начин. В т.5 от Приложение №3 – таблица за
специфични цели и резултати (л.58), е заложено преминаване към биологично производство.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е получил
първо и второ плащане по Договор №26/06/1/0/00755/ 25.01.2016г., като второто е
било извършено по силата на Решение №26/06/1/0/00755/3/01/03/01 от 29.10.2018г.
(л.453).
От доказателствата поделото (л.165, л.301-315, л.318 и
др.) се установява, че жалбоподателят към 2018г. е отглеждал в стопанството си
биволи и млечни крави.
На 15.09.2017г. между CERES CERtification of
Environmental Standards GmbH (СЕРЕС
Гмбх), Г. и Я.П. М. е бил сключен договор за сертификация (л.220 и сл.) за
съответствие на продукцията, съгласно
Регламент ЕС 834/07 за биологично земеделие за европейския пазар. Във формуляр
– Заявка за извършване на сертификация на органични производство (л.225,
л.317-320), е посочено, че обект на сертификацията е растениевъдство и
животновъдство, за вид животни: 10 бр. млечни крави и 5 бр. юници ( л.226),
като към 21.05.2018г. животните са били 15 бр. млечни крави, видно от
Биологичен план за производство „Животновъдство“ (л.322-337). Във форма
„Каталог за санкции“ на СЕРЕС (л.228 и сл.), таблица „вид на
идентифицираното несъответствие“ (л.229) е заложена хипотеза на прекратяване на
договора.
По преписката са представени доказателства за извършвани контролни проверки от ДФЗ – РА,
Дирекция „ОППМРСР“, отдел РРА – л.279-295, както и такива за извършени дейности,
касаещи сертификацията на продукцията, произвеждана в стопанството на М., сред
които е и Биологичен план за производство и Доклад от вътрешен одит, съгласно
изискванията на NOP и Регламент 834/07 от 21.05/2018г/ (л.322 и сл.)
С Уведомително писмо
изх.№01-260-6500/819/01.08.2018г.,(л.365) ОД на ДФЗ - Хасково изискала от Я.М.
в срок от 10 дни да предостави документ, издаден от сертифициращия орган,
потвърждаващ, че отглежданите в стопанство му култури и животни са биологични
и/или в преход към биологично производство, съобразно чл.6, ал.1 от Договор
№26/06/1/0/00755/ 25.01.2016г. Във връзка с писмото, с придружително писмо
(л.367) М. представил в ОД на ДФЗ Сертифициращо писмо от CERES с посочени в
него обекти на проверка (л.368 и сл.), гласящо че е в процедура по
сертифициране, като е посочено, че инспектор на CERES е извършил инспекция на заявените за сертификация
дейности Растениевъдство и Животновъдство. В писмото е записано, че то не
представлява сертификат, а такъв щял да бъде издаден след извършване на
проверка на документацията и след въвеждане на коригиращи действия (л.372).
По делото, като част от преписката е представен Инспекторски доклад за биологично
производство (л.456 и сл.) за извършена
на 04.04.2019г. инспекция на стопанството на Я.М. от страна на „СЕРЕС –
СЕРТИФИКАЦИЯ НА ЕКОЛОГИЧНИ СТАНДАРТИ“ ООД, представен в ОД на ДФЗ – Хасково с
придружително писмо, заведено под вх.№02-260-6500/2379/17.05.2019г. В т.5 от
доклада е записано, че животните (15 крави и 6 телете) се отглеждат
оборно-пасищно, през по-голямата част от годината са на паша, вечер се прибират
в обора. В т.6 от доклада е
посочено, че се използва конвенционален
фураж. В т.8.1 и 8.2 е отразено: „миналата
година не беше издаден сертификат за съответствие поради незатваряне на
съществени несъответствия“. В т.9.1 е направен анализ на съдържанието на
използваната в стопанството растителна продукция и фуражи за хранене на
животните, като е отчетено, че не бил направен опит да се търси био. Нямало
доказателства за произхода на витамините във фуражите, дали били от
селскостопански произход или синтетични. В останалите точки от доклада са
описани и други обстоятелства, свързани с отглеждането на животните във фермата
на жалбоподателя. Във форма „Заключения на инспектора“ на СЕРЕС (л.470) за
извършената на 04.04.2019г. инспекция на стопанството на М., в графи „код на
нарушение съгласно Наредба 5/03.09.2018“ и „мярка съгласно наредба
5/03.09.2018“ са посочени цифрово установените в стопанството нарушения.
С Уведомително
писмо изх.№01-260-6500/788 от 07.08.2019г. (л.475) ОД на ДФЗ – Хасково
изискала от Я.М. в срок от 10 дни да представи валиден договор за контрол по
чл.18, ал.3 от ЗПООПЗПЕС и Доклад за извършени инспекции от контролиращо лице
/сертификат или сертификационно писмо/ валидно за настоящата година.
На 07.08.2019г. ОД на ДФЗ – Хасково изпратила до „СЕРЕС
– СЕРТИФИКАЦИЯ НА ЕКОЛОГИЧНИ СТАНДАРТИ“ ООД Запитване изх.№01-260-2600/786
(л.478), с което изискала да се предостави информация за резултата от
инспекцията от 04.04.2019г., от която да било видно, че стопанството на М. е „биологично“
или „в преход към биологично“.
В отговор на Запитване изх.№01-260-2600/786, в писмо
(л.481), с вх.№01-260-6500/788#1/09.08.2019г.
на ОД на ДФЗ – Хасково, от „СЕРЕС – СЕРТИФИКАЦИЯ НА ЕКОЛОГИЧНИ СТАНДАРТИ“ ООД
посочили, че при годишната инспекция,
извършена на 04.04.2019г. били установени съществени нарушения на Регламент
(ЕО) 834/2007, заради които и през 2018г. не бил издаден сертификат за
съответствие. Поради тези причини, на оператора се налагала мярка 5.4 в
съответствие с Наредба 5 на МЗХ от 03.09.2018г., поради това, че за втора
поредна година използвал конвенционален фураж. Посочено е, че СЕРЕС губи
доверието си в способностите на оператора да спазва изискванията за биологично
производство и прекратява договорните си отношения с него.
От представено по делото, като част от преписката
писмо от „СЕРЕС – СЕРТИФИКАЦИЯ НА ЕКОЛОГИЧНИ СТАНДАРТИ“ ООД, което дружеството
е адресирало до Я.М. на 10.07.2019г.
(л.482) е видно, че със същото той е бил
уведомен, че поради използване за втора поредна година на конвенционален фураж,
СЕРЕС губи доверието си в способностите на оператора да спазва изискванията за
биологично производство и ще прекрати договорните си отношения с него е срок от
30 дни от дата на писмото.
С Уведомително
писмо изх.№01-260-6500/932 от 28.10.2019г. (л.484), ОД на ДФЗ – Хасково
изискала от Я.М. да представи в срок от
10 дни валиден договор за контрол по чл.18, ал.3 от ЗПООПЗПЕС и документ,
издаден от сертифициращия оператор, от който да е видно, че статутът на
стопанството към дата на ново сключения договор е „биологично“ или „в преход
към биологично“. Писмото е получено от Г. М. на адрес: с.К. №****, общ.Д.,
видно от известие за доставяне – л. 486.
На 08.01.2020г., видно от известие за доставяне на
л.492, от майката на Я.М., Г. М., е било получено писмо от ОД на ДФЗ – Хасково изх.№01-260-6500/957 от 28.11.2019г.
(л.487), с което на основание чл.26, ал.1, във вр. с чл.34, ал.3 от АПК М.
е бил уведомен, че ДФЗ открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
В писмото е посочено, че при извършване на административни проверки по реда на
чл.8, ал.1, ал.2, т.3 от договора било установено неспазване на разпоредбите на
чл.14, ал.1, т.7 от договора и чл.42, т.8 от Наредба №14/08.05.2015г. за
прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка
6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 -2020г.
На 09.01.2020г.
в ОД на ДФЗ – Хасково е постъпило Възражение
вх.№01-260-6500/957#1 (л.493) от Я.П.М.. В него той изложил съображенията си във
връзка със започналото административно производство, като посочил, че към
момента бил сключил договор за контрол и сертификация за биологично производство
с фирма „БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН“ ООД. Твърденията на предишната сертифицираща фирма,
че отглежда животните с конвенционални фуражи и, че животните били вързани, не
били верни. Не били вземани проби за изследване от фуражите, за да можело да се
твърди, че храненето се извършвало с конвенционални фуражи. Представен в ОД на
ДФЗ – Хасково е бил договор от
17.12.2019г., сключен между Я.П.М. и „БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН“ ООД.
На 09.06.2020г. на основание чл.2, ал.2, във вр. с
чл.6, ал.4, вр. с чл.14, ал.1, т.7 и чл.17, ал.2 от Договор №26/06/1/0/00755 от
25.01.2016г., във вр. с чл.45, т.6, вр. с чл.42, т.8, вр. с 13, ал.1, т.3 и
чл.13, ал.7 от Наредба №14/28.05.2015г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с
чл.165 и чл.166 от ДОПК, и чл.20а, ал.2, ал.4 и ал.6 от ЗПЗП, от Директора на ОД на ДФЗ - Хасково е издаден АУПДВ № 26/06/1/0/00755/3/01/04/01/09.06.2020г.,
изх.№01-260-6500/957#3 по отношение на Я.П.М. с УРН 641652, с който е прекратен Договор №26/06/1/0/00755 от
25.01.2016г., на основание чл.24, ал.2, т.4, поради установено договорно и
нормативно нарушение на разпоредбите на чл.14, ал.1, т.7, респ. чл.42, т.8 от
Наредба №14 от 28.05.2015г. и в тежест на М. е определено задължение в размер
на 48 895.00 лева, представляващо подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане.
Актът е получен от лицето И. Ч. на 17.07.2020г. на
адрес: с.К. №**, общ.Д., видно от известие за доставяне – л. 512, а жалбата
срещу него е подадена чрез административния орган на 27.07.2020г., видно от
пощенски плик – л.8.
В хода на съдебното производство беше назначена и
приета от съда съдебно-техническа експертиза. В отговор на поставените въпроси,
вещото лице е посочило, че съгласно доклад от инспекция на биосертифициращата
фирма „СЕРЕС – СЕРТИФИКАЦИЯ И ЕКОЛОГИЧНИ СТАНДАРТИ“ ООД, в стопанството на Я.П.М. била извършена проверка на 04.04.2019г. На
19.12.2019г. на стопанството на М. била проведена инспекция и от „БИО
СЕРТИФИКЕЙШЪН“ ЕООД, за което имало изготвен Доклад за контрол и сертификация
№427. Нямало получени отговори от двете сертифициращи фирми, относно
компетентността и квалификацията на лицата, извършили инспекциите на
стопанството на М.. Поради тази причина, експертът не може да се даде отговор
на въпроса каква е специалността и компетентността на проверяващите лица. Към
документите по делото нямало приложени протоколи от извършени проби на храните
и фуражите от стопанството на Я.М.. По отношение въпроса за наличие на
протоколи от извършени проби, отговор от биосертифициращите фирми не бил
получен.
В допълнение към заключението си, вещото лице сочи, че
след изготвянето на СТЕ, получило отговор от „БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН“ ЕООД, в който
пояснявали, че от момента на сключването на договора на 17.12.2019г. до момента
на отговора били извършени две инспекции на стопанството на Я. М.. Лицето, извършило инспекцията на
19.12.2019г. - Г. Г., било с висше агрономическо образование и имало
дългогодишен опит в областта на биологичното производство. От 2014г. до момента
работило като инспектор по схеми за сертификация на продукти. Като област на
компетенция инспекторът покривал изцяло акредитирания обхват на „БИО
СЕРТИФИКЕЙШЪН“ ЕООД и и имал право да извършва инспекции по всички схеми на
контролиращото лице. Фирмата пояснила, че и при двете извършени от тях
инспекции на стопанството на М., не били налични основания за вземане на проби
и извършване на лабораторни анализи.
В съдебно заседание експертът поддържа заключението и
допълнението към него. Пояснява, че не успяло да осъществи контакт със „СЕРЕС –
СЕРТИФИКАЦИЯ И ЕКОЛОГИЧНИ СТАНДАРТИ“ ООД. Допълва, че в протокола от
04.04.2019г. за извършена проверка на стопанството на жалбоподателя от страна
„СЕРЕС – СЕРТИФИКАЦИЯ И ЕКОЛОГИЧНИ СТАНДАРТИ“ ООД не е отразено дали били взети
проби от фуражите, с които са били хранени животните. Конкретно неизпълнение на
конкретни биологични стандарти в протокола не видял да има написано.
По делото, в качеството на свидетел беше разпитан В.Д.К.
– извършвал коситба на продукцията в площи, собственост на жалбоподателя.
Заявява, че сеното и люцерната се
отглеждали с цел изхранване на крави. Единственото, което се използвало било
дъждовна вода и слънце. Я. отглеждал люцерна, сено и пшеница. Насаждения той не
торял с абсолютно нищо, отглеждал ги единствено за кравите си. Той не ползва
никакви препарати за тях, единствено дъждовна вода. Веднъж, някаква жена идвала
на проверка в стопанството, той я завел там, но тя не взела проби от
продукцията. Завел я на всички имоти, които били засети от жалбоподателя, само
ги гледала и не пипала нищо. Не помни точно кога била извършена проверката,
може би преди две години.
Свидетелят П.Я.М. – баща на жалбоподателя заяви пред
съда, че проби от стопанството не били взимани от проверяващите експерти на
биосертифициращата фирма. Наясно били, че след прекратяване на сключен договор
за сертификация имат 15-днвен срок за сключването на друг, но в случая не
успели да го сторят, тъй като сертифициращите фирми не желаели да сключват
договори за сертификация на животни, защото контролът бил труден. В страна
имало и друго хора с такъв проблем.
Въз основа
на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Според текста на чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност. Съгласно чл.20а,
ал.5 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр.2 от 2018г., изм., бр.51 от 2019г., в сила от
28.06.2019г.), изпълнителният директор издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. В чл.20а, ал.6 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр.51 от 2019г., в
сила от 28.06.2019г.) е предвидено, че изпълнителният директор може да делегира
със заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
В случая със Заповед № ОЗ-РД/2700 от 24.07.2019г. (л.513),
Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на ОД на ДФЗ изрично
посочените в нея правомощия, между които е и издаването на актове за
установяване на публично държавно вземане по отношение на ползватели на
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г.
Предвид горното, съдът приема, че административният
акт е издаден от компетентен орган -
директор на ОД на ДФЗ - Хасково.
Определените с процесния акт задължения произтичат от
установено с акта неизпълнение на нормативни и договорни задължения от
ползвателя на финансовата помощ, предвид което имат характер на публични
държавни по смисъла на чл.27, ал.7 от ЗПЗП.
Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа
както фактически, така и правни
основания за неговото издаване. Не се установява липсата на някой от
изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити, предвид което не е налице
отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.
Не установи наличие на допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила в процедурата по издаването на
оспорения акт.
Съдът приема, че оспорения акт е издаден при правилно
приложение на материалния закон.
С Наредба №14/28.05.2015г. за прилагане на подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г. (Наредба №14/28.05.2015г.), издадена от министъра на
земеделието и храните се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020г.
Съгласно чл.10, ал.1-2 от Наредба №14/28.05.2015г.,
изплащането на помощта се извършва на два етапа: първо плащане в размер на
левовата равностойност на 12 500 евро – след сключване на договора за
предоставяне на финансова помощ и второ плащане в размер на левовата
равностойност до 12 500 евро – когато след извършена проверка РА установи
точното изпълнение на бизнес плана.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е получил и
двете плащания по помощта.
В чл.13, ал.1 от Наредба №14/28.05.2015г. е посочено, че проектите се оценяват при
спазване на критерии за подбор, сред които е и критерият, т.3, „проекти,
подадени от кандидати, чиито стопанства са в процес на преход към биологично
производство или са преминали към биологично производство на земеделски
продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни
2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ L 189/1 от 20 юли 2007 г.)
(Регламент (ЕО) № 834/2007)“. Разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 предвижда, че
критериите за подбор са за проекти за дейности, които се изпълняват в сектор
„Животновъдство“ и/или в сектор „Плодове и зеленчуци“.
В настоящия случай, одобреният проект на жалбоподателя
е за дейност, която се изпълнява в сектор „Животновъдство“, поради което в
чл.14, ал.1, т.7 от сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярката е уредено задължение на ползвателя на помощта в срок до
изтичане на пет години от сключване на договора да поддържа съответствие с
всеки от критериите за подбор, на които е отговарял проектът му по чл.13, ал.1,
т.1-3 от наредбата, по които проектът му е бил оценен, съгласно Приложение 1
към договора.
Съгласно чл.13,
ал.7 от Наредба №14/28.05.2015г., когато проектът е бил оценен по критериите за
подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 2 и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа
съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през
целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до
изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на
финансова помощ.
Според, чл.48, т.8 от Наредба №14/28.05.2015г., в срок
до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова
помощ ползвателят на помощта е длъжен да поддържа съответствие с всеки от
критериите за подбор по чл.13, ал.1, т.1 – 3, по които проектът му е бил
оценен, за целия период, посочен в чл.13, ал.7.
В чл.45. т.6 от Наредба №14/28.05.2015г. е предвидено
правото на Разплащателната агенция да изиска от ползвателя връщане на всички
получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със
законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато
ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата
наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок
до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова
помощ.
Текстът на чл.38, ал.1, т.8 от Наредба №14/28.05.2015г.
гласи, че ползвателят на помощта няма
право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по
чл.10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ
заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора,
когато проектът му е бил оценен съгласно критерия за подбор по чл.13, ал.1, т.3
и не е представил на РА копие от договор
за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на
пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице,
удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като
биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007.
Разпоредбата на чл.18, ал.3 от Закона за прилагане на
Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС)
постановява, че контролът за спазване на правилата на биологичното производство
се осъществява въз основа на договор между оператор и контролиращо лице.
От цитираните нормативни разпоредби следва извода, че в
срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на
финансова помощ получателят на същата има задължение да поддържа съответствие с
всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период,
като един от тези критерии е
представянето на РА копие от договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС с
контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице,
удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като
биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007.
В случая, от доказателствата поделото се установява и
не се спори, че жалбоподателят не е разполагал с договор за контрол с
контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице,
удостоверяващ, че е производител на продукт/и, сертифициран/и като
биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007. В срок от 10 дни от получаването на
Уведомително писмо изх.№01-260-6500/788 от 07.08.2019г. (л.475) Я.М. не е
представил валиден договор за контрол, нито доклад за извършени инспекции от
контролиращо лице и/или сертификат, сертификационно писмо валидно за 2019г.
Представянето договор за контрол с контролиращо лице
или копие от сертификат, издаден от такова лице е задължение на ползвателя на
помощта, което произтича от разпоредбата на чл.33, ал.2 от Наредба
№14/28.05.2015г., според която Разплащателната агенция изисква връщане на
полученото от ползвателя първо плащане по чл. 10, т. 1 и не му дължи второто плащане
по чл.10, т. 2, когато при проверките по ал. 1 бъде установено неспазване на
едно или повече от изискванията на тази наредба и/или едно или повече
задължения на ползвателя, поето/и с договора за предоставяне на финансова
помощ. В чл.34, ал.1 от Наредба №14/28.05.2015г., задължението за представяне
на договор за контрол с контролиращо лице или копие от сертификат, издаден от
такова лице е конкретно посочено, като се казва, че при кандидатстване за
второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане
по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на
електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и
прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 7. В приложение № 7 от
нея, в частта „Специфични документи е уредено, че за преминаване към биологично
производство се изисква копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз с контролиращо лице.
В т.3.1 от Приложение №1 към договора (л.55) е заложен
критерии „проекти, подадени от кандидати, чиито стопанства са в процес на
преход към биологично производство или са преминали към биологично производство
на земеделски продукти или храни по смисъла на Регламент на Съвета №834/2007г
относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за
отмяна на Регламент 2092/91“, като в колона „условия за съответствие“ е
заложено, че СПО на земеделското стопанство на ползвателя към момента кандидатстване
не включва култури и/или животни, отглеждани по биологичен начин или в преход
към такъв тип производство, а планирано увеличаване на СПО на стопанството е
изцяло с култури, отглеждани по този начин. В т.5 от Приложение №3 – таблица за
специфични цели и резултати (л.58), е заложено преминаване към биологично
производство. Предвид така заложеното договорно изискване, непредставянето на договор
за контрол с контролиращо лице или копие от сертификат, издаден от такова лице се
явява установеният с разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Наредба
№14/28.05.2015г.,правоизключващ юридически факт за правото на плащане и
правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане
заедно със законната лихва. Причините за
неизпълнението на задължението на ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат
на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. В този смисъл Решение №
15615/16.12.2020г. на ВАС по адм.д. №9174/2020г.
По делото не се установява съществуването на
обстоятелства, които да изключват изпълнение на задължението на получателя на
финансовата помощ да представи пред РА договор за контрол с контролиращо лице
или копие от сертификат, издаден от такова лице. Безспорно се установи, че
договорът между жалбоподателя и „СЕРЕС – СЕРТИФИКАЦИЯ НА ЕКОЛОГИЧНИ СТАНДАРТИ“
ООД е бил прекратен към дата 08.08.2019г. – дата на писмо
вх.№01-260-6500/788#1/09.08.2019г. и друг такъв не е бил сключен от
жалбоподателя до 17.12.2019г., когато са установени договорни отношения с „БИО
СЕРТИФИКЕЙШЪН“ ООД.
Доколкото се установи липса на договор за контрол с
контролиращо лице или копие от сертификат, издаден от такова лице, то
ирелевантно се явява обстоятелството за вземането или не на проби от
продукцията, с която жалбоподателят е изхранвал животните в стопанството си.
Нормативната уредба изисква наличието на въпросните документи у получателя на
помощта за период от 5 години от сключването на договора, поради което липата им към момента на
получаване на Уведомително писмо изх.№01-260-6500/788 от 07.08.2019г. и до 10
дни след това, обосновава връщане на извършените плащания по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към тях, изчислени
за период, посочен в договора. Ирелевантни са й причините за прекратяван на
договора между жалбоподателя и биосертифициращата фирма, доколкото същият няма
характер на административен такъв, предвид което основание за неговото
прекратяване не подлежи на контрол в настоящото производство.
Не се установява да е налице уреденото в разпоредбата
на чл.38, ал.5 от Наредба №14/28.05.2015г., съгласно която ползвателят или
упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на
непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно
доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в
състояние да го направи. Според чл.2, §2 от Регламент № 1306/2013 на ЕС и на
Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и
(ЕО) № 485/2008 на Съвета, „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“
могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: смърт на бенефициера,
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера, тежко природно
бедствие, което е засегнало сериозно стопанството, случайно унищожение на
постройките за животни на стопанството, епизоотия или болест по растенията,
която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или
земеделски култури на бенефециера, отчуждаване на цялото стопанство или на
голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено
към деня на подаване на заявлението. Визираните от нормата хипотези не се
установява да са били факт, съответно да са довели до невъзможност за сключване
на договор за контрол с контролиращо лице или издаване на копие от сертификат
от такова лице, съответно без правно значение са доводите на оспорващия в
насока невъзможност за сключване на нов договор с друга сертифицираща фирма,
след прекратяването на договора със „СЕРЕС – СЕРТИФИКАЦИЯ НА ЕКОЛОГИЧНИ
СТАНДАРТИ“ ООД. Наред с това, следва де отчете, че от страна на жалбоподателя
не се представиха каквито и да било доказателства за предприети от негова
страна действия, имащи за цел сключването на нов договор, след като е узнал за
развалянето на този със „СЕРЕС – СЕРТИФИКАЦИЯ НА ЕКОЛОГИЧНИ СТАНДАРТИ“ ООД,
нито пък такива, че са предприети действия по оспорване основанието, на което
договора е бил прекратен. Излагат се само твърдения в тази насока и тъй като
твърденият факт е недоказан факт, тези твърдения не следва да се приемат за
достоверни. Не се доказаха и доводите за кореспонденция с ДФЗ за невъзможност
за сключване на нов договор, поради нежелание на сертифициращите лица.
За пълнота на изложението, следва да се отчете и обстоятелството, че на жалбоподателя, освен
за 2019г., не е бил издаден и сертификат за съответствие на продукцията от
стопанството му и за 2018г., поради установени несъответствия с изискванията за
биологично производство – изхранване на животните в стопанството с
конвенционален фураж. В тази връзка, липсва направено от Я. оспорване на Инспекторски
доклад за биологично производство (л.456 и сл.) за извършена на 04.04.2019г.
инспекция и опровергаване на отразените в същия факти.
Съдът счита, че възприетите от административния орган
и установени по делото обективни обстоятелства и факти, включително и
допълнително установените в хода на съдебното производство, действително
обуславят извод, че целта, преследвана с мярка предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., няма да бъде
постигната в конкретния случай.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният АУПДВ е законосъобразен, поради което жалбата
против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, своевременно направеното от
ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на ДФ
„Земеделие“ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.78,
ал.8 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.П.М.
***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/06/1/0/00755/3/01/04/01
от 09.06.2020г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“
- Хасково.
ОСЪЖДА Я.П.М., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ - София сумата от 100 (сто)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: