Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……………...,гр.София, 06.11.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в”
състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.съдия Боряна Петрова
при участието
на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело №
2402 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК .
Обжалва се решение на СРС,62 състав,
обективирано в протокол от съдебно заседание на 16.04.2017г., постановено по гр.дело № 14002/2017г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение от 14.12.2017г., с което М.НА Р.Р.и Б.е осъдено да заплати на „К.х.“ АД, на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 625,29лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 25 538,00лв.,
натрупана за периода на забавата 16.03.2016г.- 15.06.2016г. и сумата от
1 291,00лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
38 062,00лв., натрупана за времето на забавата 16.03.2016г.- 15.07.2016г.,
както и законна лихва върху сумата от 38 062,00лв. , дължима за периода от
датата на предявяване на исковата молба /15.07.2016г./ - до датата на плащането
- 26.10.2016г. , както и сумата от 3 424,12лв.- разноски по делото.
Решението се обжалва и в частта, с която М.НА Р.Р.и Б.е осъдено да заплати на М.НА
Т.разноски по делото в размер на 696,00лв.
Въззивникът- ответник М.НА Р.Р.и Б./МРРБ/, поддържа доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Възразява, че от първата инстанция
неправилно е тълкуван и приложен материалният закон. Счита, че на основание
нормата на пар.22,ал.4, т.2 от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на
Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗЧК / , във вр. с чл.7,ал.5
от ЗУЧК, мораторните лихви върху възстановените със забава на ищеца авансово
платени суми на отпаднало основание, се дължат от М.НА Т./МТ/. Моли съда да
вземе предвид факта, че от негова страна е изпълнено задължението по пар.22,
ал.4, т.2 от ЗИД на ЗУЧК – за предаване на неприключилата преписка на ищеца относно
плаж „Корал“ – на евентуалния ответник – Министерство на туризма, като именно
от последния са и възстановени авансово заплатените от ищеца суми в рамките на
процедурата за отдаване под наем на плаж „Корал“, след прекратяването на тази
процедура на основание изменението на ЗУЧК, обн. в ДВ, бр.20/2016г. и
създаването на ново изречение в ал.8 / нова ал.9/ на чл.7 от ЗУЧК. Ето защо,
въззивникът поддържа, че пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по
предявените искове е евентуалният
ответник- Министерство на туризма. С
изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззивникът мотивира искането си
за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с
което предявените искове срещу него да бъдат отхвърлени. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият - ищец, „К.х.“ АД оспорва жалбата като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение, като законосъобразно и
обосновано по съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор
на жалбата. При условията на евентуалност, в случай, че съдът намери жалбата на
ответника МРРБ за основателна и съответно- приеме за неоснователни исковете
предявени срещу ответника МРРБ, моли претенциите му да бъдат уважени по
отношение на евентуалния ответник- МТ. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемият - евентуален ответник М.НА Т./МТ/ оспорва жалбата като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Твърди, че след като от събраните по делото доказателства се установява,
че сумите във връзка с отдаването под наем на плаж „Корал“ са получени от
ответника МРРБ, именно той дължи връщането на тези суми и съответно- лихвите,
дължими при забавата за връщане.
Подробни съображения в подкрепа на така заявеното становище по жалбата
евентуалният ответник развива в депозирания по делото писмен отговор на
жалбата. Заявява искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето
защо, съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба,
от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
По предявените
искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД срещу предпочитания /главен/ ответник – МРРБ. Настоящата инстанция намира, че исковете са
неоснователни, като основателна се явява единствено претенцията за присъждане
на законна лихва върху главницата от 38 062,00лв., натрупана за периода
30.08.2016г.- до датата на плащането й – 26.10.2016г. по следните мотиви:
Между страните по делото няма спор по фактите, а те се установяват и от
представените писмени доказателства. А именно: че на 11.05.2015г. от ищеца е
било подадено заявление за участие в търг с тайно наддаване за отдаване под
наем на обект-изключителна държавна собственост, представляващ плаж „Корал“ ,
находящ се в община Царево, област Бургас с активна плажна ивица от 40 700
кв.м. Във връзка с участието в търга от ищеца е била заплатена по сметка на
ответника МРРБ като депозит сумата от 25 538,00лв. на дата 08.05.2015г.
Със заповед № РД-02-14-1235/ 05.11.2015г. на Министъра на регионалното развитие
и Б.ищецът е определен за спечелил проведения на 02.11.2015г. търг с най-високо предложена годишна наемна
цена от 63 600,00лв., като заповедта на министъра е влязла в сила на
07.03.2016г. На дата 07.03.2016г. от ищеца е заплатен остатъкът до пълния
размер на предложената в тръжната процедура наемна цена , възлизаща на сумата
от 38 062,00лв., след приспадане на заплатения депозит от
25 538,00лв. Процедурата по
сключване на наемния договор не е приключила с подписването на такъв, въпреки поканите на ищеца до ответника МРРБ
до датата 15.03.2016г.
Считано от датата 15.03.2016г., на основание изменението на чл.7,ал.9,
изр.2 и приложението към него от ЗУЧК ,
обн. в ДВ, бр.20/15.03.2016г., по отношение на плаж „Корал“ е приета законова
забрана за предоставяне на концесия или отдаване под наем.
На датата 15.06.2016г. на ищеца е възстановена от евентуалния ответник М.НА
Т.сумата от 25 538,00лв., представляваща заплатен депозит във връзка с
участието в горепосочения търг.
В хода на настоящия исков процес - на 26.10.2016г. на ищеца е възстановена
от евентуалния ответник М.НА Т.и сумата от 38 062,00лв., представляваща
заплатената от ищеца разлика между платения депозит и размера на годишната
наемна цена за отдаването под наем на плаж „Корал“.
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на първата
инстанция, с който е прието, че с изменение на чл.7,ал.9, изр.2 и приложението
към него от ЗИД на ЗУЧК , обн. в ДВ, бр.20 / 15.03.2016г. , с което по
отношение на плаж „Корал“ е установена законова забрана за предоставяне на концесия или отдаване под наем, производството
по чл.7,ал.5 и чл.8,ал.1,т.5 от ЗУЧК и чл.55,ал.1 и чл.57 от ППЗДС във връзка с
отдаването под наем на този обект на ищеца, което е било висящо и неприключило /с
подписването на договор за наем/ към дата на влизане в сила на изменението на
закона, е прекратена по силата на самия закон. Като последица от това е
отпаднало и основанието за заплащане на депозита от страна на ищеца в размер на
25 538,00лв., както и основанието за заплащане на сумата от 38 062,00лв.,
представляваща разликата между платения депозит и пълния размер на годишната
наемна цена за отдаването под наем на плажа. Настоящият съдебен състав приема, че връщане
на заплатените от ищеца суми на отпаднало основание дължи МРРБ, като получател
на същите. Действително, с нормата на пар.22,ал.6 от ЗИД на ЗУЧК /обн. в ДВ,
бр.20/15.03.2016г./ е предвидено дължимите към датата на влизане в сила
плащания да се администрират от Министерство на туризма. Настоящият съдебен състав приема, че нормата
на пар.22,ал.6 от ЗИД на ЗУЧК, тълкувана систематично с нормата на ал.2 на
пар.22 от ЗИД на ЗУЧК, /предвиждаща промени в бюджетите на двете министерства
за 2016г./ , регламентира само вътрешно
преразпределение на бюджетите между двете министерства /МРРБ и МТ/, чрез които министерства до влизане в сила и
съответно, след влизане в сила на изменението на закона, Държавата, в
качеството й на изключителен собственик на плаж „Корал“ /чл.6,ал.3 от ЗУЧК/,
осъществява управлението на същия , съгласно нормата на чл.14 от Закона за
държавната собственост. Това вътрешно преразпределение на държавния бюджет
между двете министерства, не засяга и не касае облигационното правоотношение ,
възникнало между ищеца и МРРБ, преди изменението на закона, в рамките на което облигационно
правоотношение именно МРРБ, /като ЮЛ чрез което Държавата е управлявала
процесния имот/, е получило главниците, поради което именно то, като получател на тези суми по правилата за недопустимост на
неоснователното обогатяване дължи връщане на същите след прекратяването на
облигационната връзка с ищеца, на основание чл.7,ал.9,изр.2 от ЗИД на ЗУЧК
/обн. в ДВ, бр.20/2016г./. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
МРРБ е и пасивно материално-правно легитимирано да отговаря за дължимите на
ищеца лихви за времето на забавата за връщане на главниците. На настоящия
съдебен състав е известна противоречивата съдебна практика относно началния
момент на забавата при вземания, чийто източник е извъндоговорната отговорност,
произтичаща от забраната за неоснователно обогатяване по чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, която приема, че
вземането за връщане на дадено на отпаднало основание е безсрочно , поради
което длъжникът изпада в забава , съгласно нормата на чл.84,ал.2 от ЗЗД- след
получаване на покана за връщането. В този смисъл са аргументите, изложени в
Постановление № 1/1979г. на Пленума на ВС, с което се приема само, че от
отпадане на основанието вземането става изискуемо, но не че от този момент длъжникът изпада в забава
за плащане, както и постановените по
реда на чл.290 от ГПК- Решение № 706/ 30.12.2010г. по гр.дело № 1769/2009г. на
І ГО на ВКС, Решение № 47/ 31.03.2011г. по т.дело № 706/2010г. на ІІ ТО на ВКС,
както и Определение № 508/ 11.05.2017г. по гр.дело № 81/2017г. на ІV ГО на ВКС
и други. В конкретния случай от събраните
по делото доказателства не се установява от ищеца да е отправена покана за
връщане на главниците до МРРБ – преди
датата на връчване на ИМ на този
ответник. Нещо повече, главницата от 25
538,00лв. е върната на ищеца на 03.06.2016г. - преди датата на
предявяване на исковата молба срещу ответника МРРБ-15.07.2016г. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че и двете искови претенции за
присъждане на обезщетения по чл.86,ал.1 от ЗЗД за периодите преди датата
на предявяване на исковата молба , както и претенцията за заплащане на законна
лихва върху главницата от 38 062, 00лв. от датата на предявяване на
исковата молба /16.03.2016г./ - до датата на връчване на препис от същата на
ответника /29.08.2016г./ се явяват неоснователни и като такива – следва да
бъдат отхвърлени след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение в частта,
с която те са уважени. Настоящият съдебен състав приема, че неправилно от
първата инстанция е приложена нормата на чл.57 от ЗЗД, като с нея е обоснована
дължимостта на претендираните от ищеца лихви за забава. Нормата на чл.57 от ЗЗД
касае реално получени плодове от
вещта /движима или недвижима/ , каквито в конкретния случай не се претендират
от ищеца. Нормата на чл.57 от ЗЗД е напълно неприложима по отношение на вземането за обезщетение за
забава за плащане на парично задължение– предмет на настоящия спор, което
обезщетение само се съизмерява със законната лихва , а дължимостта му е
обусловена от нормата на чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът МРРБ дължи само законна
лихва върху главницата от 38 06,00лв. от деня, следващ датата на получаване на
препис от ИМ,, /която съдържа изрично изявление на ищеца за покана за връщане
на тази главница, съгласно изискването
на чл.84,ал.2 от ЗЗД./ - 30.08.2016г.- до датата на плащането на тази
сума на ищеца- 26.10.2016г. Като
последица от това- обжалваното решение в частта, с която ответникът МРРБ е осъден да заплати на ищеца законна лихва
върху тази главница за посочения период от време- следва да бъде потвърдено.
При горния изход на делото по предявените искове срещу главния
/предпочитан/ ответник – МВРРБ, настоящият съдебен състав приема, че дължи
произнасяне , на основание чл.271,ал.2 от ГПК по исковете по отношение на
евентуалния ответник- МТ.
Настоящият съдебен състав приема, че исковете срещу този ответник са
неоснователни, освен поради гореизложените мотиви, с които е обоснована
пасивната материално-правна легитимация на ответника МРРБ за връщане на
главниците и поради допълнителното съображение, че дори хипотетично да се
приеме за основателна тезата на ищеца, че този ответник е дължал връщане на
главниците, съгласно пар.22,ал.9 от ЗИД на ЗУЧК, то доколкото и двете процесни
главниците са заплатени на ищеца преди датата на предявяване на исковата молба
срещу този ответник и липсва покана за плащането им, връчена на ответника преди
предявяване на ИМ срещу него , то същият не е изпаднал в забава. Ето защо, исковите претенции срещу ответника
МТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При горния изход на делото, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която единият ответник
МРРБ е осъден да заплати на втория /евентуален ответник/- МТ направените пред
първата инстанция от последния разноски по делото , като следва да се посочи,
че независимо от изхода на делото обжалваното решение в тази част се явява и
незаконосъобразно- постановено в грубо нарушение на нормата на чл.78 от ГПК.
За първоинстанционното производство на ищеца се дължат разноски от
ответника МРРБ, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от
исковете от 1 058,58лв., поради което за разликата над тази сума- до
пълния присъден размер от 3 424,12лв. обжалваното решение следва да бъде
отменено.
За въззивното производство въззивникът- ответник МРРБ дължи на въззиваемия- ищец разноски,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата
от 185,49лв.- адвокатско възнаграждение.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът МРРБ има правото на
разноски за първата инстанция съразмерно на отхврърлената част от исковете от
69,06лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, както и за
въззивното производство в размер на 69,06лв.- юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК, във вр. с чл.84,т.1 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 42,04лв.- дължима държавна
такса, съразмерна на уважената част от жалбата на ответника МРРБ.
На ответника МТ се дължат разноски от ищеца за първата инстанция, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, но тъй като такива не са присъдени и искане за
изменение /допълване на решението по реда на чл.248 от ГПК от ответника не е
заявено, съдът приема, че те остават в негова тежест така, както са направени.
За въззивното производство ищецът дължи на ответника МТ разноски в размер
на 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение на СРС,62 състав, обективирано в протокол от съдебно
заседание на 16.04.2017г., постановено по гр.дело № 14002/2017г.,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 14.12.2017г., в
частта, с което М.НА Р.Р.и Б.е осъдено да заплати на „К.х.“ АД, на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 625,29лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 25 538,00лв., натрупана за периода на забавата 16.03.2016г.-
15.06.2016г. и сумата от 1 291,00лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 38 062,00лв., натрупана за времето на забавата 16.03.2016г.-
15.07.2016г., както и законна лихва върху сумата от 38 062,00лв. за
периода от датата на предявяване на исковата молба /15.07.2016г./ - до датата 29.08.2016г.,
както
и разликата над дължимата сума от 1 058,58лв.- до пълния присъден размер
на сумата от 3 424,12лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК и в частта, с която М.НА Р.Р.и Б.е
осъдено да заплати на М.НА Т.разноски по делото в размер на 696,00лв., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.х.“
АД срещу М.НА Р.Р.и Б.искове с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - за заплащане на : 1/ сумата от
625,29лв., претендирана като мораторна
лихва върху главницата от 25 538,00лв., натрупана за периода 16.03.2016г.- 15.06.2016г. ; 2/ сумата от 1 291,00лв., претендирана
като мораторна лихва върху главницата от 38 062,00лв., натрупана за периода
от време 16.03.2016г.- 15.07.2016г.,
както и за законна лихва върху главницата от 38 062,00лв. за периода от
датата на предявяване на исковата молба /15.07.2016г./ - до датата 29.08.2016г.,
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС,62 състав, обективирано в протокол от съдебно заседание на 16.04.2017г., постановено по гр.дело № 14002/2017г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение от 14.12.2017г., в частта, с което М.НА Р.Р.и Б.е осъдено да заплати на „К.х.“ АД, на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - законна
лихва върху главницата от 38 062,00лв. за периода от време от 30.08.2016г.
– до датата на плащане /26.10.2016г./, както и
сумата от 1 058,58лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.х.“
АД срещу евентуалния ответник М.НА
Т.искове с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - за заплащане на : 1/ сумата от
625,29лв., претендирана като мораторна
лихва върху главницата от 25 538,00лв., натрупана за периода 16.03.2016г. - 15.06.2016г. ; 2/ сумата от 1 291,00лв., претендирана
като мораторна лихва върху главницата от 38 062,00лв., натрупана за периода
от време 16.03.2016г.- 15.07.2016г.,
както и за законна лихва върху главницата от 38 062,00лв. за периода от
датата на предявяване на исковата молба срещу този ответник /31.10.2016г./ - до датата на плащане
26.10.2016г.
ОСЪЖДА М.НА Р.Р.и Б.да
заплати на „К.х.“ АД - сумата от 185,49лв.- разноски по
делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.х.“ АД да
заплати на М.НА Р.Р.и Б.сумата от 69,06лв.- разноски по делото за
първоинстанционното производство и сумата от 69,06лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.3 и
ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.х.“ АД да заплати на М.НА Т.сумата от
100,00лв.- разноски по делото за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.х.“ АД да
заплати по сметка на СГС – сумата от 42,04лв.- дължима държавна такса по
въззивната жалба на ответника М.НА Р.Р.и благоустройството, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.