РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 13.05.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 8556/ 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от С.О.срещу Решение 77240 от 27.04.2020г., постановено по гр. д. № 64805/2019г.
по описа на Софийски районен съд, с което е уважен срещу жалбоподателя, предявения
от „Д.О.з.“АД иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за регресно
вземане за обезщетение за имуществени вреди, изплатени от „Д.О.з.“АД на трето
за делото лице във връзка с възстановяване на автомобил застрахован при него по
застраховка „Каско“.
В жалбата се
правят оплаквания за неправилност на решението с доводи, че не са установени
конкретните увреждания на автомобила застрахован при ищеца, не са разгледани
възраженията на жалбоподателя относно покритите от застрахователя рискове,
неправилно кредитиране на протокола за ПТП съставен само по данни на водача.
Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е отговор от ищеца, с който жалбата се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор за настъпилото ПТП и за
настъпилите повреди.
Спорът е за причините за неговото настъпване с оглед
направените с отговора на исковата молба възражения от ответника за недоказване
наличието на твърдените дупки на пътното платно и възраженията за съпричиняване поради неполагане на дължимата грижа,
изразила се в нарушаване от водача на автомобила на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
тълкувано от ответника като груба небрежност на водача и следователно като
изключение от покритие съгласно ОУ на ищеца
Няма спор и се установява от писмените доказателства
(л. 47-48 от делото), че ищеца е изплатил стойността на ремонта, изразяващ се в
подмяна на три броя джанти) на лекия автомобил на сервиза, който е извършил
ремонта, а на собственика на автомобила е заплатена стойността на три броя
гуми.
От представения Протокол за ПТП се установява, че на
пътното платно е имало дупки пълни с вода. В тази му част констатациите на
органите на МВР съставляват официално удостоверяване на факта, че на платното
за движение е имало дупки пълни с вода, като оплакванията в жалбата в тази
насока са неоснователни. Дупките са възприети от органите на КАТ и в тази му
част протокола има характер на официален документ. Следователно твърдението в
исковата молба за наличие на дупки пълни с вода е доказано.
Не са доказани твърденията на ответника за съпричиняване. В тази насока при тежест на ответника няма
направени никакви доказателствени искания, нито са
представяни доказателства, като в жалбата няма оплаквания това да се дължи на
процесуални нарушения на съда, поради което следва да се приеме, че не е налице
съпричиняване при груба небрежност.
В тази връзка е неоснователно оплакването, че не били
разгледани възраженията в отговора на исковата молба, отнасящи се до покритите
от застрахователя рискове. В отговора на исковата молба наличие на изключение
от покритие е обосновано с груба небрежност и оттам съпричиняване
поради нарушаване от водача на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, каквото нарушаване не е
доказано.
Тук следва да се отбележи, че предвид доказания (чрез
протокола за ПТП от КАТ) факт, че дупките са пълни с вода съставлява обективна
пречка те да бъдат възприети от водача на МПС като препятствие на пътя, с което
да съобразява скоростта си на движение, тъй като водата не позволява зрително
възприемане на деформацията на пътното платно (дупката), за който извод не са
нужни специални знания.
Механизма на ПТП е потвърден и от неоспорената от
ответника САТЕ.
Предвид горното и с оглед на обстоятелството, че
ответника е собственик на пътя (което не е оспорено) по силата на чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА и чл. 31 от
Закона за пътищата, съгласно която изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините и нормата на чл. 8, ал. 3 ЗП,
определяща, че общинските пътища са публична общинска собственост следва извод,
че ответника не изпълнил задълженията си по Закона за пътищата чрез своите
служители да поддържа пътя в състояние за безопасно движение по него, което
съставлява деликт (противоправно
бездействие) и е основание за суброгиране в правата
на увреденото лице по силата на кодекса за З.то и чл. 49 ЗЗД.
Като е достигнал до същите изводи СРС е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемия – ищец.
Същият претендира адвокатски хонорар в размер на
758,00 лева с ДДС. Направеното възражение за прекомерност на този хонорара СГС
намира за неоснователно. При материален интерес 7153,05 лева размерът на
минималния хонорар съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/2004г. на Висш
адвокатски съвет е 687, 65 лева без ДДС, а със ДДС е 825,183. Претендирания размер с ДДС е по-малък и възражението е
неоснователно.
Плащането на хонорара е установено с доказателства на
л. 26-28 от въззивното дело.
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 77240 от 27.04.2020г., постановено по гр. д. №
64805/2019г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*******да заплати на
„ДЗИ-О.З.” СУМАТА ОТ 758,00 лева- разноски за адвокатски хонорар за въззивното дело с включено ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.