Присъда по дело №134/2019 на Районен съд - Попово

^{МОТИВИ  по  НЧХД  № 134/2019 г. по описа на Поповски районен съд}

^{Подсъдимите А.Ф.А. и Б.Д.Б. ***, са предадени на съд по реда на чл. 247,ал.1,т.2 НПК по обвинение за това, че „на 11.01.2019 г., около 00.30 часа, в питейно заведение „Фъц“, находящо се в гр.О., обл.Т.,като съизвършители са нанесли удари с ръце и крака по тялото и главата на пострадалия Х. Б. Х., при което са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в множество отоци и кръвонасядания по лицевата част на главата: разкъсно-контузна рана по горната и долната устна; подконюктивален кръвоизлив на лява очна ябълка; счупване на носни кости-телесни увреждания, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл.130,ал.1 от НК.}

^{Ведно с тъжбата, пострадалият от престъплението предявява против двамата подсъдими и граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за всеки от тях, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане. До започване на съдебното следствие, на основание чл. 84 и сл. от НПК предявеният граждански иск беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като  тъжителят бе конституиран и като граждански ищец.  Частният тъжител се явява само в първото по делото с.з., а след това чрез упълномощените си повереници адв.Н.С. от ТАК и адв.Б.Т. от АК-П. /само в последното с.з./ поддържа изцяло обвинението по делото като безспорно доказано, пледира се за налагане на наказание по преценка на съда. По отношение  на гражданският иск молят същият да бъде уважен изцяло, претендират се и всички разноски по делото.}

^{Подсъдимите А.Ф.А. и Б.Д.Б. се явяват в с.з., дават обяснения, в които А. признава, че е ударил веднъж пострадалия, но твърди, че е бил провокиран от неговото агресивно поведение; подс.Б. заявява, че въобще не е бил в питейното заведение по време на инцидента моли да бъде оправдан-теза, поддържана и от неговия защитник адв.В.М. ***, която претендира за оправдателна присъда спрямо подзащитния й, отхвърляне на предявения граждански иск и присъждане на направените разноски. Упълномощеният от подс.А. защитник адв.Р.Р. от ТАК счита, че при нанасяне на удара спрямо пострадалия доверителя му е действал при условията на неизбежна отбрана, алтернативно при доказаност на обвинението моли за приложение на чл.78а НК и присъждане на обезщетение по преценка на съда.}

^{Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:}

^{Подсъдимите А.Ф.А. и Б.Д.Б. били приятели, живеели в с.К., общ.О. Подс.А. бил неосъждан /реабилитиран по право за осъждането си по нохд №  304/2013 г.  на ПпРС/, а подс.Б. бил осъждан с пр.№117/29.06.2018 г. по нохд № 34/2018 г. на ПпРС, с която за престъпление по чл. 343, ал.3,б.“а“ НК, извършено на 05.05.2017 г. бил осъден на наказание 2 г. ЛОС, отложено по реда на чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 3 г. Присъдата влязла в сила на 07.11.2018 г.}

^{Тъжителят Х. Б. Х. ***, работел в чужбина, но имал роднини и приятели в с.Л., общ.О., като до инкриминираната дата не бил виждал и не познавал двамата подсъдими.}

^{На 10.01.2019 г. вечерта тъжителят Х., заедно с двама свои приятели – свидетелите К.К.К. и С.С.И. *** отишли в питейно заведение „Ф.“, находящо се в гр.О., където употребили значително количество алкохол.}

^{На съседна маса в същото заведение се били настанила друга приятелска компания, в която били двамата подсъдими А. и Б., свидетелите А.Р.А., Ю.Ф.Ю. и други лица, а на смяна в заведението като барман работел св.М.М.. След 21.00 ч. св.Ю.Ю. закарал със своя л.а. подс.Б. ***, тъй като бил на работа, след което се върнал обратно в гр.О.}

^{Около 00.30 ч. /вече на 11.01.2019 г./ тъжителят Х. отишъл до бара с намерение да заплати сметката за консумация на тяхната компания, а междувременно двамата му приятели св.К.К. и св.С.И. седнали на масата на подсъдимите, с които се познавали и били в добри отношения. Малко по-късно при тях дошъл и тъжителя, който бил подпийнал – състояние, в което бил неадекватен и с провокативно /агресивно/ поведение към непознатите му лица, при което възникнал спор, който преминал в открит конфликт. Подсъдимият А. първи нанесъл удари в лицето на тъжителя, при които последният паднал на земята, където бил удрян и ритан от множество от присъстващите /без възможност за изясняване последователността и интензитета на нанесените удари с ръце и крака/. За прекратяване на конфликта, продължил няколко минути се намесили хора от персонала на заведението и други лица.  Още на следващият ден – 12.01.2019 г. тъжителят Х. ***, където бил освидетелстван от съдебен лекар /СМУ, л.24 от полицейската преписка/, като д-р Г. приел, че се касае телесни увреждания, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. При тези обстоятелства, след като анализирал писмените обяснения по преписка № 44/2019 г. /приложена в цялост/, прокурор от РП П. издал Постановление от 06.02.2019 г., с което отказал образуване на ДП, приемайки, че се касае за лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК, която съгласно чл.161,ал.1 от НК е престъпление от частен характер.  В законоустановеният срок по чл.81,ал.3 от НПК пострадалият Х. е депозирал настоящата тъжба, по която е било образувано нчхд № 134/2019 г. по описа на ПпРС.}

^{Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по делото писмени доказателствени средства – свидетелства за съдимост; СМУ; приложената в цялост прокурорска преписка № 44/2019 г. ; експертно заключение по назначена в хода на съдебното следствие СМЕ, което съдът прие като непротиворечиво и обосновано; както изцяло от показанията на разпитаните в с.з. свидетели-очевидци К.К., С.И., А.А. и Ю.Ю.. Съдът даде вяра на техните показания,  тъй като са логически издържани, свързани и непротиворечиви помежду си, като заедно и поотделно подкрепят по категоричен начин установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, за което изложи подробните си съображения по-долу в мотивите.  Действително са налице някои несъществени разминавания видими при съпоставката на техните показания, които обаче са обясними от гледна точка на съществения период от време изминал от инцидента до съдебното заседание - противоречия, които съдът отстрани чрез провеждане на очна ставка по реда на чл.143,ал.2,вр. с ал.1 НК /с.з. л.58/. Съдът не ползва показанията на св.М.М. /барман в заведението/, тъй като същият в с.з. заявява, че не си спомня нищо от инцидента /показания л.86/ и няма процесуална възможност за приобщаване на т.нар. „писмени сведения“ дадени от него по полицейската преписка. В този контекст съдът намира за необходимо да подчертае принципното си разбиране, че писмените обяснения снети по преписка № 44/2019 г. не са събрани по правилата на НПК и нямат никаква процесуална стойност за настоящото наказателно производство, за да бъдат приемани, анализирани  и още повече кредитирани в доказателствената съвкупност. Точно поради тази причина те не се ползват с доказателствена сила с оглед разпоредбата на чл.106 от НПК и е недопустимо да бъдат обсъждани и включвани в доказателствената съвкупност /по арг. от чл.105,ал.2 от НПК/. Липсата на процесуална стойност, която да обезпечи тяхната доказателствена сила, мотивира съда да не ги кредитира при формиране на вътрешното убеждение при постановяване на присъдата, ръководейки се от принципа залегнат в чл.14 от НПК.}

^{По отношение на обясненията в с.з. на двамата подсъдими А. и Б. които са насочени към опровергаване на обвинителната теза, чрез изтъкване на различни обстоятелства, съдът счита следното:}

^{Ноторно известно е, че за разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес с оглед възможната наказателна отговорност по чл.290 НК, обясненията на подсъдимия са освен средство за защита /по арг. от чл.55 НПК/, но и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал. В тази насока, при съобразяване с процесуалните правила,визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК съдът намери, че обясненията и на двамата /с някои забележки, виж по-долу в мотивите/ са убедителни, поради което ги прие за достоверни и постави в основата на постановената присъда.}

 ^{Тук е мястото съдът да посочи, че конструкцията, която частният тъжител изгражда досежно обвиненията си спрямо подс.Б.Б. не кореспондира със събраните по делото доказателства. Касае се до обвинение в извършена лека телесна повреда, нанесена на пострадалия от множество удари с ръце и крака от множество лица. От показанията на всички изслушани в с.з.свидетели /в т.ч. и тези ангажирани от страна на тъжителя/ се установи, че подс.Б. не е бил в питейното заведение в момента на възникналия инцидент и очевидно НЯМА никаква съпричастност към причинената лека телесна повреда, за която му е предявено обвинение за нанасянето й в съучастие като съизвършител с подс.А.. Няма дори едно косвено доказателство за това, че и подс. Б. е присъствал по време на нанасяне на ударите спрямо тъжителя, а още по-малко и в аспект, достатъчен да обуслови и неговата наказателна отговорност – случай, често разглеждан в съдебната практика най-вече при умишлените убийства /виж например т.6 от ППВС № 2/1957 г., Сб., стр.158/. Всъщност единственото твърдение, че част от ударите спрямо тъжителя са нанесени и от подс.Б. се съдържа в частната тъжба, но следва да се отбележи, че тъжителят не може да бъде и свидетел по делото, поради не може да депозира показания, които да могат да бъдат предмет на обсъждане от съда. Частният тъжител излага обвинителната си теза в тъжба чрез описанието на факти, които следва да докаже по начините, средствата и чрез способите предвидени в НПК. Особеност в производството по дела от частен характер е това, че процесуалното качеството на частен тъжител изключва възможността, последният да бъде разпитван като свидетел за фактите описани от него в тъжбата. Твърденията му в частната тъжбата за случилите се събития не притежават характеристика на доказателствено средство, което да може да бъде обсъждано и ценено от съда като годен доказателствен източник. /в т.см. р.№ 263/ 12.01.2017 г. по н.д.№ 1021/2016 г. на III н.о. ВКС/.}

^{По малко по различен начин съдът подходи към достоверността на обясненията на подс.А. досежно случилото се на инкриминираната дата, като макар, че ги прие убедителни, констатира известна непрецизност свързана с желание да омаловажи участието си в инцидента. В обясненията си пред съда /л.33/ подс.А. заявява, че е бил провокиран от тъжителя посочвайки – „…Х. започна да се заяжда и по едно време тръгна срещу мен. Гледаше ме странно и беше пиян. Питах го защо ме гледа така, но той не каза нищо. Тръгна срещу мен, посегна ми и аз, за да се защитя, го ударих в лицето. После той падна. Други удари не е имало…След случката ние си тръгнахме…“. От тези  обяснения от една страна се заявява, че ударът спрямо лицето на тъжителя е бил само един, а от друга, че е бил провокиран именно от агресивното поведение на последния. Съдът не дава вяра на обясненията им в тази част като приема, че същите противоречат на правилата на формалната логика и са изцяло опровергани от заключението на в.л. от изготвената СМЕ, уточняващ в с.з. /л.75 на гърба/, че „…тези увреждания са в резултат на действието на тъпи твърди предмети и могат да бъдат получени от нанесени удари с юмруци 3-4 удара в областта на лявата лицева половина…“. Така посоченото е напълно достатъчно да опровергае тезата на подс.А. за нанесен само един удар в лицето на тъжителя Х., но броят на ударите /че са повече от 1/ се потвърждава и от показанията на свидетелите К.К. и С.И. /л.58/. Не се потвърждават обаче твърденията на подс.А., че се е защитавал от нападението на тъжителя Х., т.е. действал е в условията на неизбежна отбрана при нанасяне на леката телесна повреда.}

^{Преди всичко следва да бъде посочено поддържаното в съдебната практика разбиране, че „приемането на елементите на неизбежната отбрана е и фактически въпрос, който е решим при цялостен анализ на всички събрани по делото доказателствени факти” /р.№410/2009 г. по н.д.№416/2009 г. ІІІ н.о./.  Още повече, че и посредством задължителното за съдилищата ППВС № 12/1973 г., Сб., стр.21, Върховният съд вече е имал възможност да се произнесе за това /т.4/, че „нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена непосредствена  опасност за увреждане … на личността или законните права на гражданите”, като подобно становище се поддържа и в наказателноправната теория /виж, проф.Ал.С., Наказателно право, обща част, стр.209/ - „…обект на нападението практически могат да бъдат всички видове обществени отношения – личността или правата на отбраняващия се…”.  Не е спорно по делото, че тъжителят е бил употребил  значително количество алкохол /обстоятелство потвърдено и от св.К., който е бил част от неговата компания – „…Х. чак пиян не беше, но беше пил…“/ състояние, в което е отишъл до съседната маса, на която е била непозната за него компания от мъже, между които и подс.А., т.е. това е началният момент, в който между тъжителя и подсъдимия се е осъществил някакъв контакт.  Поведението на Х. до голяма степен е необяснимо за съда, тъй като именно той е отишъл до другата маса, където се е държал агресивно към непознатите за него лица, искал е обяснения и като цяло е имал крайно арогантно и неприемливо поведение. Дори да се приеме, че именно тъжителят е този, който е провокирал инцидента, то не могат да бъдат намерени убедителни доказателства, че е започнал непосредствено противоправно нападение над подс.А., срещу което последният се е защитил. Ударите в лицето, които тъжителя е получил, паднал е на земята, където е продължил да бъде удрян и ритан от подс.А., но и от други лица, не могат да бъдат оценени и приети от съда като необходима защита на подс. А. провокирана от нападение и предназначена за прекратяване на последното. Ето защо действията на тъжителя не могат да бъдат възприемани като непосредствено  противоправно поведение над подсъдимия и дори алтернативно не могат да създадат у него изискваната от закона неправилна представа за нападение, каквото в действителност не е съществувало (т.нар. мнима неизбежна отбрана, в която извършителя поради грешка относно действителността на нападението счита, че има нападение, докато то реално не съществува).}

^{С оглед установената в хода на съдебното следствие безспорна фактическа обстановка и подробният анализ за достоверността в обясненията на подсъдимите, свидетелите, заключението на вещото лица и писмените доказателства, съдът прие за доказано, че подс. А.Ф.А. сам, с действията си на инкриминираната дата и място е осъществил от обективна и субективна страна състава на въведеното чрез тъжбата частно обвинение по чл.130,ал.1 НК. От друга страна и както вече посочи по- горе, съдът не откри никакви годни доказателства потвърждаващи обвинителната теза в частта й досежно съучастието и на подс.Б.Д.Б. в нанасянето на леката телесна повреда на пострадалия Х.Х., поради което този подсъдим бе изцяло оправдан съгласно чл.304 НПК, респ. предявения и срещу него граждански иск бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.}

^{От обективна страна посредством действията си, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце и крака по лицето и тялото на пострадалия Х., подс.А. несъмнено е засегнал организма му. В резултат на това пострадалия е получил увреждане на здравето, изразяващо се в множество отоци и кръвонасядания по лицевата част на главата; разкъсно-контузна рана по горната и долната устна; подконюктивален кръвоизлив на лява очна ябълка; счупване на носни кости – увреждания, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, представляващо леко увреждане на анатомичната цялост на организма, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК (в т.см. вж. изрично т.15 от ППВС №3/1979 г. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл обективиран в действията на подс.А..}

^{С оглед възприетата в хода на съдебното дирене  фактическа обстановка и след съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, намиращи се в обективна връзка по-между си съдът счита, че по несъмнен начин се доказва, че подсъдимия А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по чл.130, ал.1 НК. Предвиденото в санкционната част на нормата на това престъпление наказание е ЛОС за срок до 2 г. или наказание пробация. От приложената по делото справка за  съдимост е видно, че подс.А. към момента на извършване на деянието не е осъждан /реабилитиран по право/ и няма причинени с деянието имуществени вреди, които подлежат на възстановяване. При така установеното, съдът намери, че са налице кумулативните предпоставки за задължително освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК. Съдът прие, че всички установени по делото обстоятелства сочат на обществена опасност на деянието, по-висока от обичайната за този вид престъпни посегателства, изразяваща се в това, че обвиняемият най-безцеремонно и на публично място (в питейно заведение в присъствието на множество други лица) решава да нанесе побой на непознато за него лице. Липсата на задръжки у подс.А. се отчита от съда като съществено отегчаващо вината обстоятелство. От друга страна не може да не бъде отчетено агресивното и неадекватно поведение на тъжителя, провокирало поледвалия конфликт, което мотивира съда да определи административното наказание в размер на минималния от 1 000 лв. (хиляда лева), приемайки, че подобен размер е съответен на извършеното и достатъчен за реализиране на превенцията спрямо обвиняемия.}

^{Съдът се произнесе и по предявения от тъжителя граждански иск против подс. А. в размер на 2000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното им изплащане. При обсъждане на основателността и допустимостта на предявената гражданска претенция, съдът отново се съобрази изцяло с  принципните положения, установени от трайната съдебна практика, че „основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението” (в т.см. т.1 от ППВС, №9/1961 г., изм. ППВС №7/1987 г. р.№57/06.03.1998 г. по н.д.№ 447/1997г., І н.о.). Предвид това и установеното по категоричен начин авторство на деянието извършено само от подсъдимия А., съдът прие, че са налице всички обективни предпоставки за уважаването му до размер от 1000 лв. /хиляда лева/, а в останалата част предявеният гр.иск и до пълният му размер отхвърли като неоснователен и недоказан. Конкретният размер на неимуществените вреди съдът определи като съобрази претърпените от пострадалия силни физически болки и страдания, пряко следствие от деянието на подсъдимия, както разбира се и степента на участието му в същия инцидент, съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД.  По тези съображения и изхождайки от разбирането, че понятието “справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а конкретно, свързано с преценката на обективно съществуващи обстоятелства (виж раздел ІІ от ППВС №4/ 1968 г., СПВСНРБ, 1968 г.), съдът прие, че тъжителят може да бъде успешно възмезден от подсъдимия А.А.  посредством заплащане на сумата 1000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане. По отношение гражданската претенция на тъжителя спрямо другия подсъдим Б. Б. и доколкото същият бе признат за невиновен и не бе установена каквато и да е съпричастност към нанесената телесна повреда, съдът го отхвърли изцяло като неоснователен.}

^{Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, направени тъжителя Х., които с оглед обстоятелството, че само подс.А. бе признат за виновен бяха възложени изцяло в негова тежест, на осн. чл.189,ал.3 НПК. Ето защо, съдът постанови подс.А. да заплати на тъжителя Х. общо сумата 762 лв. /седемстотин шестдесет и два лева/, в т.ч. 600 лв. /400+200/ за повереници; 12.00 лв. д.т. за образуване и водене на делото; 120 лв. за изготвяне на СМЕ и 30 лв. депозит за свидетели. Наред с това, съдът осъди подс.А. да заплати и сумата 50.00 лв. представляваща 4 % д.т. върху уважения размер на гражданския иск – по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.}

^{С оглед изискването на чл.190,ал.1 от НПК съдът осъди тъжителя Х. да заплати на изцяло оправдания подсъдим Б.Б. сумата 20.00 лв. направени от него разноски за призоваване на свидетели.}

^{Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.}

                                                           ^{РАЙОНЕН СЪДИЯ:}