Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 17.01.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание четиринадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 15 340 по описа
за 2011 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са субективно
и обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 430, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 92,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 79, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – „Ю.Б."
АД твърди, че на 12.07.2005г. между „ДЗИ банк“ АД и ответника е сключен договор
за ипотечен кредит с анюитетни вноски
№132/12.07.2005г. С решение №61/01.11.2007г. „ДЗИ банк“ АД е преобразувано чрез
вливане в „Българска пощенска банка“ АД, със сегашно наименование „Ю.Б.“ АД.
Към договора са сключвани допълнителни споразумения на 11.05.2010г., на
18.02.2011г. и на 21.05.2012г. От 10.07.2013г. ответникът е преустановил
заплащането на задълженията си по посочения договор, поради което считано от
10.10.2015г. /датата на връчване на нотариалната покана/ задълженията по него
са обявени от ищеца за предсрочно изискуеми. Във връзка с това ищецът е подал
заявление по чл. 417 от ГПК за
снабдяване с изпълнителен лист относно натрупаните суми, за което е образувано гр.
д. № 53 601/2016г. по описа на СРС, 69 състав. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде установено, че ответникът има следните задължения към ищеца
по описания договор:
- 51 073, 22 лв. - главницата, ведно със
законна лихва върху главницата от 21.09.2016г. до окончателното изплащане на
вземането,
- 25 766, 45 лева – договорна лихва за
периода 10.03.2013г. – 15.09.2016г.,
- 2 280, 7 лв. – наказателни лихви за
периода 10.03.2013г. – 15.09.2016г.,
- 856, 92 лв. - представляваща такси по
чл. 12 от допълнителното споразумение от 18.02.2011г. за периода 12.03.2013г. –
15.09.2016г.,
- 429, 30 лв. - представляваща
нотариални такси, от които 363, 30 лв. – нотариална такса за подновяване на
договорната ипотека, дължима на основание чл. 6, ал. 2, т. 2 от договора и 66
лв. – нотариална такса за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на
задълженията на ответника /съгласно молба – уточнение от 25.03.2021г./. Претендира
направените по делото разноски, както и разноските, направени в заповедното
производство. Преди последното съдебно заседание и в самото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е депозирал списък /основен и допълнителен/
на претендираните от тази страна разноски съгласно чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Р.П.С. в депозираната от
него молба от 30.11.2017г. изрично е заявил, че не оспорва фактът, че ищецът е
правоприемник на „ДЗИ банк“ АД. В депозирания в
законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК писмен
отговор са оспорени подписите като неавтентични върху следните документи:
-
договора
за ипотечен кредит – подписът на кредитополучателя,
-анекс към договора – подписът на
кредитополучателя и солидарния длъжник,
-допълнително споразумение от
11.05.2010г. към договора - подписът на кредитополучателя и солидарния длъжник
и
- допълнително споразумение от
18.02.2011г. към договора - подписът на кредитополучателя и солидарния длъжник.
Относно споразумение от 23.05.2012г.
поддържа, че същото не е влязло в сила, тъй като не е внесъл сумата посочена в
т. 3 от него. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят
предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
В направения
доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 съдът е отделил като безспорен между
страните факт, поради което същият не се нуждае от доказване в настоящото
производство, че ищецът е правопреминик на „ДЗИ банк“
АД.
От приетия по
делото договор за ипотечен кредит с анюитенти вноски
№ 132/12.07.2005г., се установява, че същият е сключен между „ДЗИ банк“ АД,
като кредитодател, ответника, в качеството му на кредитополучател и Л.А.С./солидарен
длъжник/ за сума в размер на 50 000 лв., предназначен за рефинансиране на
текущи нужди и за срок от 240 месеца. В чл. 3, ал. 1 от договора е вписан
размера на дължимата възнаградителна лихва –за
първата година – 6, 5 % /като размерът на месечната погасителна вноска е 372,
79 лв. – чл. 4, ал. 2/, а за остатъчния срок на кредита – 9, 79% /като размерът
на месечната погасителна вноска е 471, 60 лв. съгласно чл. 4, ал. 2/. В чл. 3,
ал. 2 е уговорено, че при просрочие на погасителна вноска неиздължената част от
кредита се олихвява с лихва за просрочие, включваща договорния лихвен процент
плюс 15 пункта надбавка годишно. Съгласно уговореното в чл. 8, ал. 1, т. 1 от
договора за кредит банката има право да обяви задълженията по договора за
изцяло или частично предсрочно изискуеми в случай, че кредитополучателят е
допуснал просрочие на погасителна вноска.
Към договора
страните са сключили следните допълнителни споразумения:
- на
11.05.2010г. – в което е прието, че считано от 11.0.20110г. ползваният кредит
ще се погасява на 10 – то число на съответния месец,
- на
11.05.2010г. – в него са описани просрочените задължения общо в размер на 735,
98 лв., които страните се съгласяват да бъдат преоформени
чрез натрупване към редовната главница, определен е шестмесечен срок на облекчено
погасяване на кредита,
- на
18.02.2011г. – в него са описани просрочените задължения общо в размер на 1
751, 75 лв., които страните се съгласяват да бъдат преоформени
чрез натрупване към редовната главница, определен е дванадесетмесечен срок на
облекчено погасяване на кредита при фиксирана годишна лихва в размер на 7, 44
%, и месечна погасителна вноска – 304 лв., като след периода на облекчено
погасяване на кредита размера на възнаградителната
лихва е сбор от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
съответната валута и надбавка в размер на 3, 75
пункта, и в чл. 12 е включена такса за администриране на просрочен
кредит, която е дължима при незаплащане на една или повече погасителни вноски,
в размер равен на действащия към този момент съгласно Тарифата на банката, като
е посочено, че таксата служи за покриване на административните разходи на
банката, свързани с извършване от последната на действия по събиране на
изискуемите просрочени плащания по договора за кредит /телефонни обаждания, изпащане
на напомнителни писма и др./ и
- на 23.05.2012г.
– в него като условие за прилагане на това споразумение е посочено задължението на ответника да внесе
сумата от 250 лв., описани са
просрочените задължения общо в размер на 2 032, 91 лв., като след приспадане от
тях на сумата от 250 лв., остатъкът от 1 782, 91 лв. страните се съгласяват да
бъдат преоформени чрез натрупване към редовната
главница, определен е дванадесетмесечен срок на облекчено погасяване на кредита
при фиксирана годишна лихва в размер на 8, 15 % и месечна погасителна вноска в
размер на 345 лв., като след периода на облекчено погасяване на кредита размера
на възнаградителната лихва е сбор от базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в съответната валута и надбавка в размер
на 5, 21 пункта.
Във връзка с
направеното оспорване на авторството в частта относно положения подпис от
ответника по договора за кредит, анекса към него и първите две допълнителни
споразумения съдът на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК е открил проверка за автентичността
на тези документи. По искане на
ответника, чиято е доказателствена тежестта на това оспорване, е допусната
съдебно – графологична експертиза. В заключението на съдебно – графологичната
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено
обективно и компетентно е посочено, че подписите за кредитополучател в
процесния договор, допълнителното споразумение от 18.02.2011г. и 11.06.2010г. и
анекса към договора са положени от ответника. Предвид така приетото в
заключението на съдебно – графологичната експертиза,
съдът приема, че направеното от ответника възражение, за неавтентичност на
посочените документи, е неоснователно.
С нотариална
покана рег. № 10 666 от 09.10.2015г. на нотариус М.К.с рег. № 200 до ответника,
последният е уведомен за обявяване от ищеца на предсрочна изискуемост на
задълженията по процесния кредит. Съгласно направеното отбелязване /л. 43/
същата е връчена съпругата на този ответник /която е солидарен длъжник по
договора/, като са посочени нейните имена, на 10.10.2015г. В нотариалното
удостоверяване е посочено, че относно тази нотариална покана е събрана такса в
размер на 66 лв.
По делото е
прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че на
26.07.2005г. на ответника е предоставена по процесния договор сумата от 50 000
лв. Усвоената главница по кредита е увеличена с капитализирани лихви и такси,
съгласно трите анекса към договора, общо със сумата от 5 609, 13 лв. Платените
суми по главницата са в размер на 4 535, 86 лв. От таблицата към задача №3 се
установява, че /л. 213 – л. 219/ от заключението се установява, че начислените договорни
лихви за периода 11.03.2013г. – 10.10.2015г. са 18 783, 34 лв., като за този
период ответникът не е погасил никаква част от тях. От таблицата към задача №4
се установява, че /л. 219 – 221/ начислените наказателни лихви за периода
11.03.2013г. –10.10.2015г. са в размер на 1 005, 21 лв., като ответникът не е
погасил никаква част от тях. В заключението е посочено, че неплатените такси за
администриране на просрочен кредит, дължими за периода от 12.03.2013г. –
07.09.2013г. е в размер на 155 лв., като след този период такава такса не е
начислявана. Ищецът е начислил и нотариални такси общо в размер на 429, 30 лв.,
от които 363, 30 лв. – такса за подновяване на ипотека и 66 лв. – такса
връчване на нотариална покана за предсрочна изискуемост.
Съгласно
представените по делото преводно нареждане /л. 268/ на 13.07.015г. ищецът е
превел на нотариус Д.Т.сумата от 366, 30 лв. на основание такси за подновяване
на договорна ипотека на ответника.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
направения доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца, че
в негова доказателствена тежест е да установи настъпването на следните факти:
- съдържание на
договора за кредит, сключен между него и ответника – права и задължения на
страните и съответно на допълнителните споразумения към него,
- предоставяне
на сумата, вписана в договора за кредит на ответника,
- връчване на
уведомление до ответника, с което се съобщава на последния, че задълженията по
процесния договор за кредит се обявяват за предсрочно изискуеми,
- размера на
задълженията на ответника към датата на която последният е уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията му /в които се включват
тези задължения, относно които е настъпила изискуемостта и отделно, тези
задължения относно които е упражнено правото да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми/.
Съгласно същия
съдебен акт в доказателствена тежест на ответника е да установи направеното от
него оспорване на описаните по-горе документи – а именно, че подписът, който е
положен за тази страна не е редовно изпълнен от нея.
Със същия
съдебен акт страните са уведомени, че доколкото ответникът е физическо лице и
има качеството на потребител по отношение на сключения договор за кредит, съдът
ще изследва наличието на неравноправни клаузи в този договор и допълнително
сключените споразумения към него.
Относно
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 от ТЗ
От описания
договор за кредит и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че между страните е възникнало облигационно отношение, съгласно
което ищецът е предоставил на ответниците кредит в
размер на 50 000 лв.
В клауза – чл.
3, ал. 1 от договора е определен фиксиран размер на възнаградителната
лихва, за първата година – 6, 5 % и за остатъка от периода – 9, 79 %. С последващи допълнителни споразумения от 18.02.2011г. - чл. 6
и допълнително споразумение от - 23.05.2012г. - чл. 7 е регламентирана възможността на банката
едностранно да променя размера на възнаградителната
лихва. Във формираната постоянна
практика е прието, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща
възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент, при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни
правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност. В
договора за банков кредит следва да се съдържа ясна и конкретно разписана формула,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти в нея, като изменението на цената /лихвата/ следва да бъде
в резултат на външни, обективни причини. /в този смисъл решение №
95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. / По този начин
потребителят е защитен, доколкото може при настъпване на посочените външни
фактори да предвиди какви промени ще настъпят в неговите задължения. Доколкото
тези изисквания не са спазени в посочените клаузи от допълнителните
споразумения /липсва посочване на външните фактори, които влияят на формиране
на базовия лихвен процент на банката, който е компонента, посочен, че може да
бъде изменян и съответната формула за това/, съдът приема, че тези клаузи са
неравноправни и следва да не бъдат прилагани в отношенията между страните, а
размерът на възнаградителната лихва следва за целия
период на кредита да бъде този, който е първоначално определен в договора – 9,
79 %. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се установява размера
на възнаградителната лихва след първата година да е
нахвърлил първоначално определения размер за този период – 9, 79%.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е погасил от
главницата – 4 535, 86 лв. От представените допълните споразумения към
договора и заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
към размера на главницата е прибавена сумата от 5 609, 13 лв.
/представляваща сбор от незаплатени лихви и такси/. При така установеното съдът
счита, че дължимия размер на главницата от ответника представлява разликата
между изтегления кредит – 50 000 лв. и посочените по-горе две суми /4 535,
86 лв. и 5 609, 13 лв., тъй като е
недопустимо преобразуване на задълженията за лихви и такси, като същите се
включват към размера на дължимата главница/ или това е сумата 39 855, 01
лв.
С оглед на
направените по-горе изводи съдът приема, че искът с правно основание чл. 430,
ал. 1 от ТЗ следва да бъде уважен за сумата от 39 855, 01 лв., заедно със
законната лихва върху тази сума от 21.09.2016г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК пред СРС/ до окончателното й изплащане, като над
тази сума до претендирания размер от 51 073, 22
лв. се отхвърли като неоснователен.
Относно
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 430, ал. 2 от ТЗ
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че за претендирания
период от 11.03.2013г. – 10.10.2015г. размерът на
начислената и незаплатена възнаградителна лихва е
18 783 , 34 лв.
Ищецът е
претендирал възнаградителна лихва и за периода
11.10.2015г. – 15.09.2016г. От представената нотариална покана, описана
по-горе, се установява, че предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит е настъпила на 10.10.2015г. – датата, на която е връчено уведомлението до
ответника, с което му се съобщава, че ищецът е упражнил своето право и е обявил
всички задължения по процесния договор за
изискуеми. Съгласно Тълкувателно решение
от 27.03.2019г. постановено по т. д. №3/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС след
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договор за банков
кредит не се начислява възнаградителна лихва и такси,
а се дължи единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
незаплатената главница до погасяване на последната. Предвид така посоченото
съдът счита, че за периода от 11.10.2015г. – 15.09.2016г. не се дължи възнаградителна лихва от ответника и за този период, както
и за сумата над 18 783, 34 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Относно
претенцията по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
В заключението на съдебно – счетоводната експертиза /л. 219 – л. 222/ се
установява, че ищецът е начислявал наказателни лихви съгласно чл. 3, ал. 2 от
договора за периода 11.07.2006г. – 15.09.2016г. В настоящото производство се
претендират наказателни лихви, които са начислени за периода 10.03.2013г. –
15.09.2016г. Както е посочено и относно предходния иск, след настъпване на просрочна изискуемост на задълженията по договора за
кредит, не се дължи наказателна лихва, поради което искът в частта относно
периода 11.10.2015г. – 15.09.2016г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза
размерът на начислените от ищеца наказателни лихви за периода 10.03.2013г. –
10.10.2015г. е 1 005, 21 лв., за която сума
искът следва да бъде уважен, като над тази сума до предявения размер от
2 280 лв., както и за периода 11.10.2015г. – 15.09.2016г. искът се
отхвърли като неоснователен.
Относно
претенцията по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
/банкови такси/
Съгласно чл. 12
от допълнително споразумение от 18.02.2011г. страните са уговорили заплащане на
такса за администриране на просрочен кредит в размер съгласно Тарифата на
банката към съответния период. Съдът счита, че клаузата от договора за
начисляване на посочената такса е нищожна като противоречаща на закона, тъй
като такса се начислява за предоставена услуга на лицето, а в конкретния случай
не се предоставя на ответника никаква услуга. Предвид така приетото, съдът
счита, че тази претенция следва да бъде отхвърлена изцяло.
Относно претенцията
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД /разходи, направени
във връзка със забавата/
Предвид неизпълнението на задълженията на ответника по процесния договор ищецът е направил разноски за съобщаване
на тази страна за обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по
същия – изготвяне и връчване на нотариална покана. От представените документи,
описани по-горе в мотивите, се установява, че размерът на тези разноски е 66
лв.
От сключения между страните договор се установява, че в тежест на
ответника са разходите, които са свързани в подновяване на ипотеката на имота,
служещ като обезпечение на техните задължения. От представените и описани
по-горе документи се установява, че ищецът е заплатил сумата от 363, 30 лв. –
такса за подновяване на ипотеката, за който разход следва да бъде осъден
ответника съгласно уговореното между тях.
Предвид изложеното следва, че претенцията за разноски следва да бъде
уважена за сумата от 429, 30 лв. /сбор от сумите 66 лв. и 363, 30 лв./.
Относно
направените по делото разноски
Материалния
интерес на настоящото дело е 80 406, 67 лв.
Съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК от процесуалния представител на ищеца,
тази страна претендира следните разноски: 1 656, 69 лв. – държавна такса
за исковото производство, 1 608, 13 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 2 083, 32 лв. – адвокатски хонорар /съгласно фактура и
преводно нареждане – л. 10 и 11 от заповедното производство по гр. д. №53 601/16г.
по описа на СРС, 69 състав/ и 400 лв. – депозит за съдебно – счетоводна експертиза.
С оглед на изложеното следва, че направените разноски от ищеца в настоящото
производство /исково и заповедно/ са общо в размер на 5 748, 14 лв.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 294, 51 лв.
Първият ответник
също претендира присъждане на разноски, които съгласно представените документи
по делото са общо в размер на 5 146, 38 лв., от които: 3 646, 38 лв. –
адвокатско възнаграждение, съгласно представени договор за правна помощ и
разписка – л. 143 – 144/, депозити за основната и допълнителната съдебно –
счетоводна експертиза – 1 500 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
100, 90 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
искове от "Ю.Б." АД, ЕИК - ******със съдебен
адрес:*** – чрез адвокат С.З. срещу Р.П.С., ЕГН – ********** *** – чрез адвокат
Г.А., че Р.П.С., ЕГН – ********** има следните задължения към "Ю.Б." АД, ЕИК – ******на основание
сключен договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски
№132/12.07.2005г. с кредитор „ДЗИ Банк“ АД /чиито правопремник е „Ю.Б.“ АД/ както следва:
- на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 39 855,
01 лв., представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 21.09.2016г. до окончателното й изплащане,
- на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата 18 783,
34 лв., представляваща дължима възнаградителна
лихва, начислена за периода 10.03.2013г. – 10.10.2015г.,
- на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата 1 005, 21 лв., представляваща начислени
наказателни такси за периода 12.03.2013г. – 10.10.2015г.,
- на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата 429,
30 лв. – представляваща разноски в размер на 66 лв. за изготвяне на
нотариална покана и връчването й на ответника, с която му се съобщава за
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по посочения договор и
363, 30 лв. – такса за подновяване на договорна ипотека относно имота, служещ
за обезпечение и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 4 294, 51 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 430, ал. 1 от ТЗ за сумата над 39 855, 01 лв. до предявения размер от
51 073, 22 лв., искът с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сумата
над 18 783, 34 лв. до предявения размер от 25 766, 45 лв., искът с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 1 005, 21 лв. до предявения
размер от 2 280, 78 лв., искът с правно основание 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 856, 92 лв. – претендирана като банкови такси по чл. 12 от допълнително
споразумение от 18.02.2011г. за периода 12.03.2013г. – 15.09.2016г.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: