Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 от ГПК Ищецът „Р.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С. ул.”О. П.” №9,представлявано от изп. директор В. С. Д. и от прокуриста Т. С. Д. , чрез пълномощника си адвокат Б. С.,ВТАК е предявил против О. С. отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на О. С. ,че ответната О. не е собственик на поземлен имот с идентификатор с площ от 12 062 кв.м., актуван като общински с АЧОС №/2001г. при граници: имоти с идентификатор №№; С исковата си молба ищецът твърди следното : През 1997г. придобил по силата на приватизационен договор правата върху капитала на Р.”ООД гр. С., което било правоприемник на ДСП”Б. –Р.” гр. С.-създадено през 1970г.В имуществото на приватизираното дружество било включено и правото на собственост върху два недвижими имота, а именно: 1/Поземлен имот № с площ от 100 949 кв.м. с граници: изток-,запад-„Б.-к.”ЕООД,север- сервитутна линия на отводнителен канал, и от юг-ж.п. линия С.-Л. 2/ Поземлен имот № с площ от 77 856 кв.м. при граници: от изток-, запад-„Б.-к.”ЕООД,,фирма”Ф.”, асфалтов път за”С.”, от север –горски фонд и от юг- сервитутна ивица на отводнителен канал. През 1992г. бил съставен акт за държавна собственост №/18.11.1992г. на всички недвижими имоти вÛлючени в капитала на ДСП”Б. –Р. „ С. и в него били описани и двата поземлени имота заедно с построените в тях сгради. След като придобил правата върху 80% от дяловете от капитала на „Б.”ООД по силата на приватизационния договор със Заповед № СА-/09.08.2002г. на Областен управител Велико Търново са отписани от актовите книги за държавна собственост гореописаните два недвижими имота и построените в тях сгради и са предадени на ищцовото дружество”Р.” гр. С.. По отношение на терените в които е построен сградния фонд на ищцовото дружество има действащ регулационен план на Западна индустриална зона гр. С. от 1968г., като регулацията по същия не е приложена. Със Заповед № /23.04.1990г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет гр.С. е одобрено изменение на регулационния план на западната индустриална зона на гр. С., като от два терена държавна собственост от които единия предназначен за „Изкупвателна база към КК „Р.”, а другия предназначен за резервен терен на „”Р.” е образуван нов парцел І, отреден за „бетонов възел” на поделение 62 720 гр. С.. След влизане в сила на кадастралната карта на гр. С. този парцел е отразен като Поземлен имот с идентификатор 65766.703.10, като този имот попада в площта на поземлен имот №, включен в АДС №/18.11.1992г. Неотдавна ръководството на ищцовото дружество научило, ,че О. С. е съставила акт за частна общинска собственост № /15.06.2001г., с който е актувала застроен парцел І в западна индустриална зона с площ от 12 072 кв.м. или по КК Поземлен имот с идентификатор, като частна общинска собственост, като в акта било посочено че няма бивш собственик на имота и няма по-рано съставени актове за него.Като основание за съставянето на акта било посочено чл.59 от ЗОС.С този акт фактически този имот е бил заграбен от общината, тъй като през 1990г. земята е била държавна собственост и същия е бил отреден за мероприятия които ще бъдат провеждани в бъдеще, а при преобразуването на ДСО” Б.” в „Р. К.” ООД теренът и всички описани в АДС № /1992г. недвижими имоти са включени в имуществото на „Р. К.”ООД и са престанали да бъдат държавна собственост. С петитума на исковата молба е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответната О.,че същата не е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 65766.703.10 при граници: имоти с идентификатор №№ С исковата молба е представил следните писмени доказателства:,У-ние за данъчна оценка на имота, заверено фотокопие на Скица на имота №.02.2011г.,фотокопие от скица по регулационния план –незаверено. Акт за държавна собственост №/1992г. на О. С., , Акт за частна общинска собственост № /15.06.2001г. на О. С.,Заповед № /23.04.1990г. на Председателя на ИК на ОбНС гр. С.,Заповед № /09.08.2002г. на Областен управител Велико Търново. По искане на ищеца към настоящето дело е приложено като доказателство фирмено дело № /1991г. на ВТОС за съдебната регистрация на „Б.”ООД гр. С.,и вписаните промени в обстоятелствата . С определение по делото настоящия състав е постановил препис от исковата молба и приложените писмени доказателства да се връчат на ответника , като със същото е указал на последния ,че в едномесечен срок от получаването на връчените искова молба и писмени доказателства може да подаде в съда писмен отговор на иска, в който е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства които ще доказва с тях. След връчването на исковата молба и писмените доказателства ответникът –О. С., в срока по закон е подала писмен отговор с който е оспорила иска , както по отношение неговата допустимост ,така по отношение на неговата основателност. По допустимостта на иска е направено възражението ,че искът е недопустим,поради липсата на правен интерес за ищеца от отрицателен установителен иск.Възразил е че щом като ищеца твърди ,че е собственик на процесния имот,поради това че бил част от площта на собствения му поземлен имот №, то неговия правен интерес е да установи с положителен установителен иск ,че е собственик на този имот като част от неговия недвижим имот, а липсва правен интерес да установи,че общината не е собственик на този имот. По основателността на иска е възразил, че ищцовата претенция не се основава на никакви доказателства,че процесния имот попада в терена предоставен в оперативно управление на ДСП”Б.- Р.”, както и,че е включен в капитала на приватизираното”Р.”ООД гр. С..Освен това Общината е придобила собстеността върху имота още през 1991г. по силата на закона с влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация, а по-късно е съставен АЧОС №/2001г. в който е посочено ,е имотът не е имал предишен собственик.Моли да се прекрати производството по делото поради недопустимост на иска, а при условията на евентуалност предявеният иск като неоснователен да се отхвърли. В подкрепа на възраженията си по отговора е представел следните доказателства:Договор от 31.01.1991г. между О. С. и ГУСВ поделение гр. П. за изграждане на обществени обекти на територията на О. С.. С писмена молба ВХ. № /06.06.2011г. ищцовото дружество чрез процесуалния си представител адвокат Б. Г. е направил следното уточнение на твърденията в исковата молба: Заграбването на имота следва да се възприеме като такова във юридическия смисъл на думата е не установяване на фактическо владение върху имота от страна на ответника.Заявява, че имота се владее от ищцовото дружество, което го отдава под наем на друго лице и ищеца заплаща дължимите данъци и такси за имота.Заявява ,че има правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. С молбата представя следните доказателства: -Кадастрален план на терените на двата имота описани в исковата молба като поземени имоти № . -Извлечение от счентоводните книги на ищцовото дружество-сметка ”земи гори и трайни насаждения”. -У-ние за данъчна оценка на имоти № и по исковата молба. -Решение от 05.06.1998г. по ф.д.№ /1991г. на ВТОС . -Решение от 06.10.1997г. по ф.д.№ /1991г. на ВТОС . -Удостоверение № /2008г. по ф.д.№ /1998г. на ВТОС. Въз основа на направено искане от ищеца по делото са изслушани и приети заключения на съдебно техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: През 1968г. е създадено ДСП”Б.-Р.” гр. С., като на същото е предоставено в оперативно управление държавен недвижим имот намиращ се южно от отводнителния канал с площ от 100 984 кв.м. . Със заповед № /4.VІІ.1970г. на Председателя на ИК на Окръжния народен съвет Велико Търново на осн. §60 от ППЗПИНМ във вр. с §70 т.1 от ППЗПИНМ и Решение № от Протокол № на Съвета по планово изграждане на населените места при ОНС Велико Търново е отреден нов терен от 70 декара за разширение на ДСП”Б.-Р. , така както е определен от комисията по чл.7-ми от Закона за опазване на работната земя/ЗОРЗ/ и протокола на междуведомствения експертен съвет към Държавния комитет за планиране. С акт за въвеждане на владение и трасиране границите на отчуждения терен за разширение на ДСП”Б.-Р. гр. С. от 22.VІІ.1970г. са очертани границите на площадката от 70 декара отчуждена по реда на ЗОРЗ, като площта на същата е очертана като правилен правоъгълник с дължина от 420 м. по протежение на сервитутната линия на отводнителния канал и ширина от 167м. на север от сервитутната ивица на канала от двете страни, като видно от графичната част на скицата по протокола е останала една площ от границите на площадката за разширение до естествената граница на терена-„старо дере” приблизително във формата на трапец, като от източната страна е разположена малката страна на трапеца със запис за дължината и 36м., а западната страна на същия трапец макар да няма запис с оглед мащаба на скиацата и фиксираните разстояния по този мащаб е над 100 метра, а височината на трапеца е 420 м., или приблизително остатъчната площ извън отчуждената за разширяване на ДСП„Б.-Р.” С. до дерето е останала свободна площ над 28 декара. Със Заповед № /23.04.1990г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет гр.С. е одобрено изменение на регулационния план на западната индустриална зона на гр. С., като от два терена държавна собственост, намиращи се в пространството на север от сервитутната ивица на отводнителния канал до „старо дере”, предназначен за резервен терен на „”Р.” е образуван нов парцел І, отреден за „бетонов възел” на поделение гр. С.. След влизане в сила на кадастралната карта на гр. С. този парцел е отразен като Поземлен имот с идентификатор През 1992г. бил съставен акт за държавна собственост №/18.11.1992г. на всички недвижими имоти включени в капитала на ДСП”Б. –Р. „ С. и в него били описани построените в държавна земя сгради на държавното стопанско предприятие подробно описани в същия .В акта е посочено ,че сградите са построени върху държавна земя с граници: на север-дере, на изток-път, на юг- ж.п. линия,и на запад- шосе към”С”. От заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза –инж. Д. се установява следното: -По действащия регулационен план на Западна индустриална зона С. от 1967г. в рамките на отредената площадка по Закона за опазване на работната земя за разширение на ДСП”Б.-Р.” са образувани парцели І – отреден за „Изкупвателна търговска база С.”и ІІ- отреден за КК „Р.”,като от двата парцела е формиран кв. 35 по плана. На север от двата парцела извън терена на площадката от 70 дк. е отреден резервен парцел за „Р.”. -Образувания,чрез изменението на регулационния план в кв. през 1990г. парцел І-ви „за бетонов възел на под.62270 „ засяга и отнема в южната си част остатък от западната част на бившия парцел І-ви „за изкупвателна търговска база С.” и остатък от западната част на резервния терен отреден за „Р.”. Според вещото лице този парцел е образуван от част от резервния терен за „Р. „ и от част от бившия парцел І-ви отреден за „Изкупвателна търговска база С.”, като в него е включена и част от сграда –склад с инв. № построена през 1969г. собственост на ищцовото дружество. -При изменението на регулационния план и издаването на Заповед № /23.04.1990г. са спазени изискванията на действащия закон -ЗТСУ за реда за изменение на такъв план.Новообразувания парцел І от кв.35 е нанесен в плана с молив но няма данни да е вписан в документ за държавна или общинска собственост,тъй като регулацията не е приложена. От създаването на този парцел до настоящия момент няма изменения в регулационния план, които да засягат парцела. -Новообразувания със заповед № /23.04.1990г. парцел е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор , като при заснемането парцелните граници на новосъздадения парцел І от кв.35 по регулационния план са приети за граници на поземления имот. - При посещението му в О. С. му било заявено ,че в общината няма кадастрален план на местността в която се намират изследваните имоти, а такъв има от 1962г. -Във внесения по делото от ищеца кадастрален план от 2002г./ приложен като доказателство/ северния имот на „Р.” е номериран под като в него е записано ,че имотът е с площ 77.856 дк. На този кадастрален план част от процесния имот е заснет като оградено пространството на „бетонов център”с бетонови стълбове и мрежа намиращо се в пределите на резервния терен за „Р.”.Спорния парцел І или поземлен имот с идентификатор не е нанесен в този план поради това ,че регулацията не е приложена на място. Съдът не възприема заключението на вещото лице в частта, в която са извършени съпоставки и заключения, касаещи площта на наименувания от експертизата „северен” имот, или имот № на ищеца по представения от него „К. план на КЗ”Р.” С. обл. Л.”/ на л. 33 от делото/ по следните съображения: Въпросния кадастрален план е изготвен по реда на чл.35а от Закона за кадастъра и имотния регистър по искане на собственика липсват доказателства за изпълнена процедура по чл.49а и 49 б от този закон. На второ място видно от съпоставката която извърши съда от скиците приложени към фирменото дело/ на лист 268 / липсва съвпадение на северните граници на парцели І и ІV от кв. 35 по приложения регулационен план с тези на поземлен имот 35 по този частен кадастрален план, каквото съвпадение следа да е налице с оглед разпоредбата на чл.14 ал.5 от ЗУТ. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено следното: -По описа на активите по сметка 201”земи” на ищцовото дружество фигурира земя в размер на 171.5 декара с инв. № . -Не може да се даде отговор към 1990 и 1992г. какъв размер земя фигурира по същия опис на активите на ищцовото дружество, тъй като не се пазят счетоводните баланси за тези години. -От преобразуването на ДСП”Б.- Р.” в „Р.” ЕООД до 1997г. няма промяна в размера на записаната в активите земя от 171.5 декара. Въз основа на така установените факти съдът, като съобрази установените в настоящето производство обстоятелства, а именно ,че по регулационния план от 1968г. регулацията не е приложена , и че за имотни граници на поземлен имот с идентификатор по КК са приети регулационните линии на парцела, намира предявения иск с правно основание по чл.124 от ГПК за недопустим по следните съображения: Предявеният иск е процесуално недопустим,поради липса на правен интерес на ищцовото дружество. По делото е установено ,че процесния /новообразуван парцел І-ви/ създаден със заповед № /23.04.1990г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет гр.С. /сега поземлен имот с идентификатор по КК/, е образуван от части от два имота, а именно: 1/част от негов имот погрешно индивидуализиран като поземлен имот №, а в действителност бивш парцел І от кв.35 по рег. план на Западна промишлена зона С. от 1968г./ виж заключението на съд. техн. експ./ и 2/ част от друг държавен имот определен за резервен терен за „Р.”по същия регулационен план. По силата на чл.110 от ЗТСУ действал по време на издаване на Заповед № /23.04.1990г. собствеността върху парцела е преминала върху Държавата ,чрез поделение № към Главно Управление на строителни войски/ГУСВ/, а след прекратяване дейността на ГУСВ парцела е останал държавен.Собствеността върху придаваемите части от имота преминава върху правния субект за който е отреден парцела по регулационния план по силата на самата регулация , но тя придобива значение на безусловно придобивно основание от деня в който е приложена, тъй като до тогава при евентуалното изменение на регулацията или създаване на цялостно нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите преди регулационния план.Този режим на собственост, който се създава с регулационния план е условен и на практика се изразява с това ,че собствениците на придаваемите части упражняват до прилагане на регулацията две от трите правомощия на правото на собственост-владението и ползването на тези части от имоти , а правния субект за който е отреден парцела до прилагането на плана има само голата собственост,без да може да упражнява правомощието на правото на собственост- разпореждане с парцела.Този режим възникнал при условията на действието на нормите на ЗТСУ има своето продължение , за този вид имоти като настоящия и след влизане в сила на ЗУТ/ Виж разпоредбите на чл.15 ал.1 и §6 ал.5 от ЗУТ/. По силата на §6 от Преходните разпореди на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ общи и подробно градоустройствени планове запазват действието си,което означава, че регулационните граници на процесния парцел остават същите каквито са били при влизане в сила на заповед № /23.04.1990г., и правния субект за нуждите на който е бил отреден парцела е придобил условното право на собственост върху имота- поделение № към ГУСВ. Независимо от това ,че регулационния план не е приложен нито преди влизане в сила на ЗУТ, нито в срока по ал.2 и 4 на §6 от ЗУТ,не се е прекратило действието на този план и Държавата е продължила да е собственик на същия парцел. Съгласно чл.15 ал.1 изр.2-ро от ЗУТ урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране , освен в предвидените в този закон случаи, в които не се обхваща настоящия. До прилагането на плана, а именно провеждане на отчуждително производство по Закона за държавната собственост при условията на чл.205 от ЗУТ респективно изменението на регулационния план на осн. чл.134 ал.2 т.1-5 от ЗУТ,правния субект за който е отреден парцела е носител на правото на собственост върху същия,а придаваемата част от държавния парцел се счита за незаета и се владее от собственика на имота от който е придадена към новообразувания с регулационния план парцел. Следователно плана сочи собственика на парцела и собствениците на придаваемите части към него.Независимо ,че ответната О. е съставила Акт за частна общинска собственост № /15.06.2001г., с който е актувала процесния парцел/ПИ с индент. по КК, същата никога въз основа на отчуждение по плана , което е единственото възможно безусловно придобивно основание на правото на собственост върху процесния парцел по действащия регулационен план, не може да стане собственик на този имот. Самият акт за общинска собственост не може да отмени или измени отчуждитеното действие на плана, както и да замени правния субект, който плана сочи като собственик на парцела.Освен това не представлява доказателство за настъпило придобивно основание за ответната О..От тук следва че съставянето на посочения АОС не засяга и не може да засегне и накърни правото на ищцовото дружество, както да упражнява владението и ползването върху придаваемата част от неговия имот, така и правото да получи обезщетение при прилагането на плана чрез провеждане на отчуждение на придаваемата част в производството по чл.32 и сл. от Закона за държавната собственост и при условията на чл.205 от ЗУТ, тъй като собственика на парцела се определя и сочи от конкретното отреждане по плана, и общината не може да проведе отчуждително производство въз основа на действащия регулационен план , защото плана сочи друг собственик на парцела, а съгласно чл.21 ал.1 от Закона за общинската собственост отчуждаването на имоти за общински нужди може да стане само въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, какъвто за момента се явява действащия регулационен план на Западна промишлена зона С. от 1968г, и който не сочи общината като собственик на парцела.При това положение с предявяването на настоящия иск ищцовото дружество с оглед продължаващото действие на плана , не може нито да промени отреждането на имота за съответното мероприятие, нито да замени субекта за нуждите на които е направено отреждането и в чиято правно сфера са настъпили имуществени изменения вследствие на отчуждителното действие на плана.Признаването за установено по отношение на ответната общината,че тя не е собственик на парцела е ненужно и безсмислено след като плана сочи друг субект по отношение на който е настъпило отчуждителното действие, и който има правната възможност да проведе отчуждаването на придаваемите части към парцела-под. №, респ.ГУСВ или Държавата като негов правоприемник.Установяването на липсата на правото на собственост на парцела спрямо общината не защитава правото на ищцовото дружество да получи обезщетението за придаваемата част придадена към парцела от неговия парцел,защото самия план- / в случая Заповед №/1990г. сочи,че парцела е образуван от части от имота на ищеца и част от резервния терен определен за „Р.”,разположен северно от имота на ищеца.Установяването,на обстоятелството ,че общината не е собственик не поражда и не променя правото на ищцовото дружество да поиска изменение на действащия, но неприложен регулационен план на основанията по чл. 134 от ЗУТ.Ето защо съдът като съобрази ,че с предявения иск ищеца не може да получи необходимата му защита на правото на собственост, намира ,че същия няма правен интерес от иска, поради което се обезсмисля разглеждането на правния спор в настоящето производство . Съвсем различни биха били изводите на съда , ако ищецът беше предявил положителен установителен иск във вр.с чл.53 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър с оглед факта ,че при заснемането на поземлен имот с идентификато по КК където парцелните граници по неприложения регулационен план са приети за имотни такива, като са заличени старите гранвици на частите от придаваемите имоти. Ето защо въз основа на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск като процесуално недопустим следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на делото следва да се осъди ищцовото дружество да заплати на О. С. сумата ….. разноски по делото. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Р. К.” с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С. ул.”О. П.” №9,представлявано от изп. директор В. С. Д. и от прокуриста Т. С. Д. , чрез пълномощника си адвокат Б. С. ,ВТАК, против О. С. отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на О. С. ,че ответната О. не е собственик на поземлен имот с идентификатор с площ от 12 062 кв.м., актуван като общински с АЧОС №/2001г. при граници: имоти с идентификатор №№ , като процесуално недопустим ,поради липса на правен интерес от този иск. ОСЪЖДА „Р.” с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С. ул.”О. П.” №9, да заплатина О. С.,представлявана от кмета С. П. Б. направените по делото разноски в размер на сумата 2400 лева адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие. Решението има характер на определение и подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в едноседмичен срок от получаване на съобщението,че е изготвено. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |