Разпореждане по дело №52177/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24871
Дата: 8 февруари 2025 г.
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20241110152177
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 24871
гр. София, 08.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110152177 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „..........“ ЕАД срещу А. А. З. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 747,51, представляваща
сбор от:
102 лева месечни абонаментно такси за периода от 25.09.2022 г. до 24.02.2023 г. по
Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359***652;
102,14 лева месечни абонаментно такси за периода от 25.09.2022 г. до 24.02.2023 г. по
Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359***337;
111,14 лева месечни абонаментно такси за периода от 25.09.2022 г. до 24.02.2023 г. по
Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359***141;
19,06 лева – за дължими и незаплатени други допълнителни услуги;
106,56 лева неустойка за предсрочно прекратяван на абонамента от 26.02.2022 г. за
мобилен номер +359***652 за 3 месечни абонаментни такси;
106,56 лева неустойка за предсрочно прекратяван на абонамента от 26.02.2022 г. за
мобилен номер +359***337 за 3 месечни абонаментни такси;
199,91 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на абонамента от 28.04.2021 г. за
мобилен номер +359***141.
С разпореждане на заявителя е указано да уточни в рамките на заявената сума по
всеки договор каква част от вземането е за месечни абонаментни такси и каква част за
услуги - какви са услугите и за какъв период са предоставени те; на какво основание
претендира неустойките в размер на три стандартни месечни такси; от кой момент
заявителят счита договора за развален и по кой ред е развалил договора., като е указано че
при неизпълнение на указанията, заявлението ще бъде отхвърлено.
Разпореждането е връчено на заявителя, а в предоставения срок заявителят е посочил,
че неустойките се дължат поради неизпълнение на задължението на потребителя да заплати
изискуеми суми в срок, както в уточнението не е посочено, че кога договорите са
прекратени. Не е посочено и за каква услуга са начислени сумите за „допълнителни услуги“.
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище
1
на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или
място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите.
За да възникне вземането на кредитора по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да е
налице валидно възникнала писмена уговорка за заплащане на неустойка за твърдения
вид неизпълнение. Съгласно представените договори, за да възникне правото на заявителя
да претендира неустойка е предвидено да е налице „прекратяване на договора“, каквото в
молбата-уточнение не се твърди да е налице.
Същевременно клаузата в ОУ, която предвижда неустойка при предсрочно
прекратяване на договора, е неравноправна, тъй като за потребителя няма как да бъде ясно
кога ще се счита прекратен процесния договор. Отклоняването от разпоредбата на чл. 87 ЗЗД
лишава потребителя от яснота кога отношението се счита прекратено, кога има съществено
неизпълнение какви са точно последиците от това съществено неизпълнение и може ли да
го избегне, като плати. Без да бъде уведомен потребителя за тези обстоятелства, не може да
бъде натоварен със кумулативни санкции, което е общо правило в облигационно право и
отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е
недобросъвестно, в който смисъл са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г. по дело
C‑600/21 на СЕС. В този смисъл следва да се има предвид и националната практика
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.,с което че страните по
договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9
ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да
уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като
противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на
кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие
настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона.
Уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
има неравноправен характер (така Определение № 1587 от 02.02.2024 г. по ч.гр. дело №
20231100514019 по описа за 2023 на СГС, ЧЖ-IV-A, така и Определение № 8891 от
10.06.2024 г. на СГС, ЧЖ-I-А по ч. гр. дело № № 20241100500213 по описа за 2024
година, Определение № 11993 от 31.07.2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Ж по гражданско дело №
20241100507397 по описа за 2024 година и др.).
По отношение на искането за присъждане на сума за „допълнителни услуги“, тъй
като в молбата не е посочено за какво са начислени сумите, заявлението за тях също следва
да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 274068 от 28.08.2024 г. на „..........“ ЕАД срещу А. А. З.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
19,06 лева – за дължими и незаплатени други допълнителни услуги, 106,56 лева неустойка
за предсрочно прекратяван на абонамента от 26.02.2022 г. за мобилен номер +359***652 за 3
месечни абонаментни такси, 106,56 лева неустойка за предсрочно прекратяван на
абонамента от 26.02.2022 г. за мобилен номер +359***337 за 3 месечни абонаментни такси,
2
199,91 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на абонамента от 28.04.2021 г. за
мобилен номер +359***141, както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3