Решение по дело №111/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Д. М., чрез адв. П. А., срещу Решение № 30/17.01.2025 г., постановено по АНД № 1769/24 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 24-0457-000537/01.10.2024 г., издадено от ВПД началник на РУ – Ветово при ОДМВР – Русе, с което на касационния жалбоподател за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предложение първо от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост. Излагат се доводи за маловажност на деянието. Навежда подробни съображения за неправилност на въззивния съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон и конкретно на чл.28 от ЗАНН. Заявява, че има издаден златен талон на свое име. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление като приложи чл.28 от ЗАНН. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба – не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище, счита жалбата за неоснователна, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено, както и издаденото НП.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Въз основа на събраните от въззивната инстанция доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 24.08.2024 г., към 09:10 часа, полицейски служители на РУ - Ветово осъществявали пътен контрол в гр. Ветово и се намирали в района на кръстовището на улиците „Хан Кубрат" и „Георги Сава Раковски". Те забелязали касатора да наближава към тях, управлявайки своя мотопед - двуколесно ППС, с електрически двигател, марка SHANSU, с номер на рама CP60V1000W60H000025, с мощност от 1000 W. Спрели го и му извършили проверка. Установили, че процесното ППС принадлежи към категорията L1e-B, съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г., а по своите характеристики може да развива скорост до 45 км/ч. От това полицейските служители приели, че управляваното от жалбоподателя превозно средство подлежи на задължителна регистрация съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правилата на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. С оглед установеното нарушение бил съставен АУАН, а в последствие и оспореното НП, с което на касатора, на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП, били наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

При тези факти въззивната инстанция е приела от правна страна, че при издаване на оспореното пред него наказателно постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, в административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че не е налице маловажен случай на административно нарушение. Съдът е стигнал до извода, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, чрез издаване на наказателно постановление за налагане на административно наказание. В решението е посочено още, че случаят не може да бъде квалифициран и като „маловажен", с оглед приложението на чл. 28 ЗАНН, защото този институт не е приложим за нарушенията по ЗДвП поради изричната забрана на текста на чл. 189з ЗДвП. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция не споделя мотивите на районния съд, във връзка с направения извод, че така установеното нарушение не представлява маловажен случай.

След постановяване на въззивното решение е последвало решение № 4 от 30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, в частта "28 и" е обявена за противоконституционна. С обявяването на нейната противоконституционност се възстановява възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.е. на института на маловажния случай (вж. легалната дефиниция на това понятие по § 1, т.4 от ДР на ЗАНН) и спрямо нарушенията по ЗДвП.

Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.

Както правилно е посочил районният съд, съставът на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП предписва наказание за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред. Изключения от въведения принцип на всеобща регистрация на превозни средства, оборудвани с двигател, чрез който се осъществява тяхното предвижване, са предвидени само в чл. 1, ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи. В т. 9 е посочено, че не подлежат на регистрация индивидуалните електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. Районният съд правилно е приел, че процесното ППС не попада в тази дефиниция.

От друга страна, обаче, във връзка с посоченото по-горе решение на Конституционния съд на Р България, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай, относно така описаното в НП нарушение. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление (в конкретния случай административно нарушение), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд правилно е стигнал до извода, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно личността на жалбоподателя, доколкото не са налице доказателства той някога да е извършвал пътни нарушения (има и златен талон), а с управлението си на това превозно средство не е създавал опасност за движението. Още повече, че процесното ППС не може да развива скорост повече от 45 км/ч, което също означава, че обществената опасност от управлението му е ниска. На следващо място, от значение е и обстоятелството, че от извършеното административно нарушение няма настъпили никакви вредни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед изложеното, настоящият състав на съда намира, че налагането на предвидените в чл.175, ал.3 от ЗДвП кумулативни наказания, дори и в определения в НП минимален техен размер, се явява неосъответно на обществената опасност на деянието и дееца. По тази причина, приложение в настоящия случай следва да намери нормата на чл.28 от ЗАНН.

Като е достигнал до противоположен правен извод районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено като на основание чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН вместо него следва да бъде постановено друго, с което делото да бъде решено по същество като наказателното постановление бъде отменено, а нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Така мотивиран на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 30/17.01.2025 г. постановено по АНД № 1769/24 г. по описа на РС - Русе, с което е потвърдено НП № 24-0457-000537/01.10.2024 г., издадено от ВПД началник на РУ - Ветово при ОДМВР – Русе,

като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 24-0457-000537/01.10.2024 г., издадено от ВПД началник на РУ - Ветово при ОДМВР – Русе, с което на М. Д. М., за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предложение първо от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Д. М., с [ЕГН] от гр. Ветово, община Ветово, област Русе, [улица], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.