Р Е Ш Е Н И Е
№390
гр. Нови пазар, 21.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Нови пазар в публичното заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Галина Николова гражданско дело № 766 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е
искова молба, съдържаща два обективно съединени искове с правно основание по
чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д.
№ 497/17г. на НПРС само срещу възразилия ответник К.Г.А. ***. Първият иск е за
установяване съществуването на вземането на ищеца за сумата от 535,53лв. представляващо главница, и
втори иск по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ вр. с чл.
86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо
ответника за сумата от 68,71лв.,
представляващо претендираната мораторна лихва от датата на падежа на всяка от
фактурите до 12.04.2017 г., както и законната лихва от предявяване на вземането
по заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Исковете са
спрямо длъжника по заповедно производство, който е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение.
Основанията
за исковете са по чл. 415 от ГПК вр. 124
от ГПК.
Ищецът сочи, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с клиентски № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер **********, находящ се в с. Пет могили, ул. „Борис І“ № 15. Условията за продажба на ел.енергия били регламентирани в ОУ за продажба на ел.енергия на „Енерго- Про Продажби“ АД са одобрени от ДКЕВР. Ищецът сочи, че съгласно чл. 16, ал.1, т.2 от ОУПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на фактурираната ел.енергия в сроковете и по начина, определени в ОУПЕЕ. Посочено е, че съгл. чл.27-28 от ОУДПЕЕ неполучаването на фактура не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума и абонатът изпада в забава след настъпване падежа на всяка фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за плащане на дължимите суми. Посочено е, че съгл. чл. 32 от ОУПЕЕ, в случай на забавяне на плащането Клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението.
Ищецът сочи, че
поради неплащане от страна на ответника на дължими суми по фактури за
ел.енергия в размер на 535,53лв., издадени в периода 14.10.2015 г. до
15.03.2016 г. е предявил претенциите си спрямо ответника в заповедно
производство по ч.гр.д. № 497/2017 г., както и за сумата от 68,71лв.,
представляваща претендирата мораторна лихва от датата на падежа на всяка от
фактурите до 12.04.2017 г., съгласно извлечение от сметка на ответника по кл.№
**********.
Поради това, че
ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че същия дължи сумата от 535,53лв. главница, представляваща
неплатени фактури за ел.енергия, издадени в периода от 14.10.2015 г.до
15.03.2016 г., както и че същия дължи сумата от 68,71лв., представляваща сбора
от мораторните лихви от датата на падежа на всяка от фактурите до 12.04.2017
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по делото.
Ответникът е изпратил писмен отговор и оспорва частично основателността на всеки от двата иска, т.к според него се дължи само сумата от 357,72лв. главница и 50,16лв. мораторна лихва.
Ответникът твърди, че имота, за който се отнася задължението е къща, гараж, стопански постройки и дворно място от 2450 кв.м., намиращо се в с. Пет могили, ул. „Борис І“ № 15. Ищецът сочи, че през 2014 г. в този имот се нанася без негово съгласие лицето Юзбей Сюлейман Ахмед със съпругата си Ася и техните деца, които обитават и ползват имота и в настоящия момент. За ползването на имота от това семейство ответникът бил уведомил ищцовото дружество многократно.
На 06.10.2015 г. между ответникът и ищцовото дружество подписали споразумителен протокол № ДР 18093, с който е прието, че ответникът се задължава да плати две вноски, съответно първата на 06.11.2015 г. в размер на 223,31лв. и втората на 06.12.2015 г. в размер на 223,30лв.
През м.април 2017 г. ответникът получил от ищцовото дружество писмо за консумирана ел.енергия и на 28.04.2017 г. е подписал предварителен договор за покупко – продажба на имота с обитаващия го Юзбей Сюлейман Ахмед, който се задължава да плаща всички сметки за консумираната ел.енергия, в т.ч и по гражданското дело.
На 01.08.17 г. ответникът посетил ищцовото дружество и подал заявление за промяна на партидата.
Ответникът твърди, че по първата вноска е платил сумата от 88,89лв. и остават още 134,42лв. и лихва в размер на 19,57лв., а по втората вноска остават 223,31лв. и лихва в размер на 30,59лв.
Ответникът моли да се уважат исковете само за посочените от него суми, общо 407,88лв.
Ответникът сочи, че не следва да се назначава съдебна експертиза, т.к няма спор относно размера, периода, падежа, изплатената и неизплатена част по фактурите.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
По делото е представено копие от нотариален акт № 82, том І, дело № 173/23.03.1995 г., съгласно който ответникът е собственик на недвижим имот, къща, гараж и стопански постройки, ведно със застроено и незастроено дворно място от 2450кв.м., находящо се в с. Пет могили, общ. Никола Козлево, ул. „Цар Борис І“ № 15.
По делото страните не спорят относно това, че ответникът е клиент на ищцовото дружество „Енерго- Про Продажби“ АД относноописания недвижим имот в с. Пет могили, който е с клиентски номер № ********** и с абонатен номер № **********.
По делото са приложени заверени копия от фактури със следните номера: фактура (копие) № **********/14.10.2015 г., л. 12 от делото, за консумирана в периода от 04.09.2015 г. до 03.10.2015 г. 10кВтч дневна и 8 кВтч нощна ел.енергия на стойност общо 3,20лв. посоченият срок за плащане на тази фактура е до 26.11.2015 г.
В тази фактура е посочено, че са дължими суми от предходен период, към дата 31.05.2017 г. в общ размер на 551,33лв.
Приложена е по делото фактура № **********/13.11.2015 г., л. 13 от делото, в която е посочено, че консумираните за периода 04.10.15 до 02.11.15 г. 120кВтч дневна и 76 кВтч нощна ел.енергия са на обща стойност 38,83лв. посоченият срок за плащане на тази фактура е до 29.12.2015 г.
В тази фактура е посочено, че са дължими суми от предходен период, към дата 31.05.2017 г. в общ размер на 515,70лв.
От приложената по делото фактура (копие) № **********/14.12.2015 г., л. 15 от делото, се установява, че консумираните за периода 03.11.15 до 02.12.15 г. 122кВтч дневна и 64кВтч нощна ел.енергия са на обща стойност 34,85лв. посоченият срок за плащане на тази фактура е до 26.01.2016 г.
В тази фактура е посочено, че са дължими суми от предходен период, към дата 31.05.2017 г. в общ размер на 519,68лв.
От фактура (копие) № **********/15.01.2016 г., л. 16 от делото, се установява, че консумираните за периода 03.12.15 до 02.01.16 г. 102кВтч дневна и 51кВтч нощна ел.енергия са на обща стойност 28,84лв. посоченият срок за плащане на тази фактура е до 26.02.2016 г.
В тази фактура е посочено, че са дължими суми от предходен период, към дата 31.05.2017 г. в общ размер на 525,69лв.
От фактура (копие) № **********/11.02.2016 г., л. 17 от делото, се установява, че консумираните за периода 03.01.16 до 01.02.16 г. 124кВтч дневна и 63кВтч нощна ел.енергия са на обща стойност 35,17лв. посоченият срок за плащане на тази фактура е до 28.03.2016 г.
В тази фактура е посочено, че са дължими суми от предходен период, към дата 31.05.2017 г. в общ размер на 519,36лв.
От фактура (оригинал) № **********/17.02.2016 г., л.18 от делото, се установява, че тя не е за консумирана ел. енергия, а за възстановяване на ел.захранване, което е било спряно и е в размер на 19лв.
От фактура (копие) № **********/15.03.2016 г., л.19 от делото, се установява, че консумираните за периода 02.02.16 до 01.03.16 г. 61 кВтч дневна и 36кВтч нощна ел.енергия са на обща стойност 17,92лв. посоченият срок за плащане на тази фактура е до 28.03.2016 г.
В тази фактура е посочено, че са дължими суми от предходен период, към дата 31.05.2017 г. в общ размер на 536,61лв.
По делото е приложен споразумителен протокол от 06.10.2015 г. между страните по делото, с който те се съгласяват задълженията към датата на подписване на протокола за консумирата ел.енергия за периода от 17.05.2014 г. до 14.08.2014 г. и начислените за това лихви, в общ размер на 446,61лв. да бъдат изплатени от ответника на две вноски: първа вноска до 06.11.2015 г. в размер на 223,31лв. и втора вноска до 06.12.2015 г. в размер на 223,30лв.
В исковата молба ищецът сочи, че претендираната от него сума в общ размер на 535,53лв. главница и 68,71лв. мораторна лихва е за това, че ответникът е консумирал ел.енергия в посочения период от 14.10.2015 г. до 15.03.2016 г. и не я е платил на ищеца.
Конкретното правно основание, което сочи ищецът е това по чл. 16, ал.1, т.2 от Общите условия за продажба на ел.енергия на „Енерго Про Продажби“ АД, съгласно който клиентът е длъжен да заплаща стойността на фактурираната ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУПЕЕ.
Ищецът основава своите искови претенции на разпоредбите на чл. 27 и 28 от ОУПЕЕ, съгласно които клиентът заплаща стойността на фактурираната ел.енергия, в сроковете и по начина посочен в ОУПЕЕ, като самите срокове са определени в самата фактура. Относно претенцията за лихви, ищецът сочи, че тя се основава на разпоредбата на чл. 32 от ОУПЕЕ, съгласно който при забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението.
От така описаните фактури се установява, че от тях за доставена и консумирана ел.енергия, но не платена на ищцовото дружество са тези на обща стойност 158,81лв., съгласно фактури с №№ № **********/14.10.2015 г., л. 12, № **********/13.11.2015 г., л. 13, № **********/14.12.2015 г., л. 15, № **********/15.01.2016 г., л. 16, № **********/11.02.2016 г., л. 17 и № **********/15.03.2016 г., л.19.
Приложената към исковата молба фактура (оригинал) № **********/17.02.2016 г., л.18 и описана в исковата молба и в заповедното производство като ТП **********/17.02.2016 г., не е за консумирана ел. енергия, а е такса за възстановяване на ел.захранване, което е било спряно и е в размер на 19лв. Заплащането на тази такса е на основание различно от заявеното от ищеца в исковата молба и то е по чл. 37 от ОУПЕЕ.
По делото беше назначена повторна съдебна експертиза, която да установи дали посочената в исковата молба по описаните фактури ел.енергия за периода от 14.10.2015 г. до 15.03.2016 г. е била действително консумирана. Изготвената от инж.К. експертиза сочи, че действително доставена от ищцовото дружество, ползвана /консумирана ел.енергия е за 853 kWh електроенергия на стойност от 158,81лв. Вещото лице е посочило в констативно съобразителната си част, че за периода, за който е сключено споразумението между страните, от 17.05.2014 г. до 14.08.2014 г. ответникът не е консумирал ел.енергия, такава не е отчетена и не се дължи посочената по това споразумение сума.
Това означа, че посочените в РП **********/23.10.2015 г. и РП **********/23.10.2015 г.на обща стойност 446,61лв. не са за действително консумирана и доставена ел.енергия.
Съдът не кредитира първоначалната техническа експертиза по делото, поради това, че същата не отговаря на действително поставената задача, а самото вещо лице се е отклонило от задачата и е приело, че фактура № РП **********/23.10.2015 г.е издадена неправомерно за период по – дълъг от допустимото.
Съдът намира, че въз основа на действително установеното по делото и посочено от вещото лице единствено доставена и консумирана, но неплатена ел.енергия е тази по фактури с №№ **********/14.10.2015 г., л. 12, № **********/13.11.2015 г., л. 13, № **********/14.12.2015 г., л. 15, № **********/15.01.2016 г., л. 16, № **********/11.02.2016 г., л. 17 и № **********/15.03.2016 г., л.19, които са за общо 853 kWh електроенергия на обща стойност от 158,81лв.
Съдът намира, че искът на ищеца е основателен и доказан по своето основание и размер само за сумата от 158,81лв. главница, претендирана на основание чл. 98а от Законът за енергетиката и чл. 27 и 28 от ОУПЕЕ.
Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ, за забавеното плащане ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението. Съгласно изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че дължимата мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка от приетите от съда за основателни искови претенции фактури до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.04.2017 г. е в следните размери: за сумата по фактура № **********/14.10.2015 г. лихвата е 0,44лв.; за сумата по фактура № **********/13.11.2015 г. се дължи лихва в размер на 5,07лв.; за сумата по фактура № **********/14.12.2015 г. се дължи лихва в размер на 4,28лв.; за сумата по фактура № **********/15.01.2016 г.се дължи лихва в размер на 3,29лв.; за сумата по фактура № **********/11.02.2016 г. се дължи сумата от 3,72лв. и за сумата по фактура № **********/15.03.2016 г.се дължи лихва за забавено плащане в размер на 1,75лв.
Общо дължимите по тези фактури суми за лихва за периода от датата на падежа на всяко едно от плащанията по тях до 12.04.2017 г. е в размер на 18,55 лв.
Съдът намира, че искът на ищеца за установяване на съществуването на вземането му за лихва в размер на 68,71лв. е основателен и доказан само за сумата от 18,55лв.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че исковете на ищеца са основателни и доказани само за сумата от 158,81лв. главница и за 18,55лв. мораторна лихва. За разликата до пълния заявен от ищеца размер исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Поради гореустановеното, съдът намира, че исковете на ищеца са частично основателни и доказани, то и издадената по ч.гр.д. № 497/2017 г. заповед за изпълнение следва да се обезсили частично до установения по настоящето дело размер на всяка от претенциите.
Ответникът претендира направените по делото разноски, които са в размер на 798,36лв., а ищецът такива в размер на 372лв.
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се уважат разноски в размер, съобразно уважената част от претендираното от него вземане в общ размер на 604,24лв., т.е за частта от 177,36лв. (158,81лв. главница по фактурите и 18,55лв. мораторни лихви). Тази част от наравените от ищеца разноски, който следва да му се уважи е в размер на 109,19лв. Относно направените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на него следва да му се присъди част пропорционална на отхвърлената част от иска, т.е за сумата от 426,88лв. и тези разноски са в размер на 564,02лв.
Съгласно постановеното в т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда установителния иск по повод на направеното оспорване на издадената заповед за изпълнение следва да се произнесе и по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Посочено е също, че
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати дължими по заповедното производство разноски в размер съответстващ на уважената част от заявените в заповедното производство претенции на ищеца, т.е за сумата от общо 177,36лв. По заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75лв. Следователно на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължат от ответника разноски по заповедното производство в размер на 22,01лв. общия размер на разноските, дължими от ответника на ищеца за настоящето дело и по заповедното производство са в размер на 131,20лв.( 109,19лв. и 22,01лв.)
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415
от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, спрямо К.Г.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав
Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Биляна Матева, Боряна Пенева
и Пламен С. Стефанов, за сумата от 158,81лв. (сто петдесет и осем лева и осемдесет
и една стотинки), главница, ведно със законната
лихва считано от датата на подаването на заявлението на 04.05.2017 г. до
окончателното плащане главница за неизплатена ел.енергия за недвижим имот в с.
Пет могили, ул. „Цар Борис І“ № 15, с клиентски номер № ********** и с абонатен
номер № **********, съгласно Фактура № **********/14.10.2015 г.; №
**********/13.11.2015 г.; № **********/14.12.2015 г.; № **********/15.01.2016
г.; № **********/11.02.2016 г. и № **********/15.03.2016 г., СЪЩЕСТВУВА.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от “ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав
Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Биляна Матева, Боряна Пенева и Пламен С.
Стефанов, срещу К.Г.А. с
ЕГН ********** ***, за заплащане
на сумата от 376,72лв.(триста седемдесет и шест лева седемдесет и две стотинки)
по РП **********/23.10.2015 г., РП **********/23.10.2015 г. и фактура № **********/17.02.2016 г., (описана в
исковата молба и в заповедното производство като ТП **********/17.02.2016 г.).
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415,
ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД, спрямо К.Г.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав
Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Биляна Матева, Боряна Пенева и Пламен С.
Стефанов, за сумата от 18,55лв. (осемнадесет
лева петдесет и пет стотинки), представляващо мораторна лихва от датата на падежа
на всяка от Фактури с №№ **********/14.10.2015 г.; № **********/13.11.2015 г.;
№ **********/14.12.2015 г.; № **********/15.01.2016 г.; № **********/11.02.2016
г. и № **********/15.03.2016 г., СЪЩЕСТВУВА.
Отхвърля иска по на
основание чл.415,
ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявен от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление –
гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик”, Варна
Таурс Г №258, представлявано от Управителите
Биляна Матева, Боряна Пенева и Пламен С. Стефанов, срещу К.Г.А. с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 50,16лв. (петдесет лева и шестнадесет
стотинки) по РП **********/23.10.2015 г., РП **********/23.10.2015 г. и фактура
№ **********/17.02.2016 г., (описана
в исковата молба и в заповедното производство като ТП **********/17.02.2016
г.).
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК К.Г.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Биляна Матева, Боряна Пенева и Пламен С. Стефанов,, направените по настоящето дело разноски в размер на 131,20лв.(сто тридесет и един лева и двадесет стотинки), от които 109,19лв. (сто и девет лева и деветнадесет стотинки), както и 22,01лв. (двадесет и два лева и една стотинка), разноски направени по заповедното производство по ч.гр.д. № 497/2017 на НпРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, “ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав
Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Биляна Матева, Боряна Пенева и Пламен С.
Стефанов, ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.А. с
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 564,02лв. (петстотин шестдесет и четири
лева и две стотинки).
Обезсилва на осноавние чл. 415, ал.5 от ГПК частично издадената
заповед за изпълнение № 264/05.05.2017 г. по ч.гр.д. № 497/2017 г. на РС Нови
пазар за сумата от 376,72лв.(триста
седемдесет и шест лева седемдесет и две стотинки), главница, както и за сумата
от 50,16лв. (петдесет лева и
шестнадесет стотинки) мораторна лихва.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд Ш..
Районен съдия: ...........................................
Галина Николова