№ 8
гр. Ямбол , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица С. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина И. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500096 по описа за 2021 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на К. Л. К.
от гр.*, действащ лично и със съгласието на майка си К.Л.В.К., чрез пълномощника му адв.С.Е. от
ЯАК против Решение №260044/26.01.2021 г., постановено по гр.д.№1277/2020 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първоинстанционния съд е отхвърлил изцяло, предявения от К. Л.
К. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.Л.В.К. с
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*********** против Л. Б. К. с ЕГН ********** от гр.* иск за
изменение размера на издръжката, присъдена с Решение №45/24.06.2019 г. постановено по
възз.гр.д.№21/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас чрез увеличаването й от 250,00 лева на
500,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до промяна или прекратяване, като
неоснователен и осъдил, на основание чл.78, ал.3 ГПК, К. Л. К., действащ със съгласието на
своята майка и законен представител К.Л.В.К. да заплати на Л. Б. К. с ЕГН ********** от гр.*
сумата в размер на 300 лв. - разноски в производството, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
В жалбата си въззивника изразява недоволство от първоинстанционното решение с
твърдения, че е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Излага доводи, че неправилно ЯРС е възприел фактите по делото, в частност при
постановяване на решението не е отчел, че ответника живее в чужбина и реализира доходи там.
Предвид на изложените в жалбата съображения моли за отмяна на решението и уважаване на иска
в пълния предявен размер.
1
В постъпилия по делото от въззиваемата страна Л. Б. К., чрез пълномощника му адв.М.А.
от ЯАК писмен отговор се оспорва основателността на жалбата. Твърди се, че решението е
законосъобразно и правилно и в предвид на подробно развитите съображения се моли за
потвърждаването му. Заявява претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.
В с.з. въззивника К. Л. К. се явява лично и с майка си К.Л.В.К., като се представлява и от
процесуалния си представител адв.Е. от ЯАК, която поддържа жалбата, по изложените в нея
съображения.
В с.з. въззиваемия Л. Б. К. не се явява и не се представлява. В предварително подадена
молба пълномощника му адв.А. от ЯАК е заявила, че поддържа заявеното в писмения отговор
становище. Заявява и претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото Решение №21/18.09.2018 г., постановено по гр.д.№274/2017
г. по описа на ЯОС се установява, че ответникът Л. Б. К. е признат за биологичен баща на детето
К. Л. К. с ЕГН **********, роден на ******, в момента непълнолетен. Със същото решение Л. Б.
К. е осъден да заплаща на детето К. Л. К. ежемесечна издръжка в размер на 127,50 лева. С Решение
№45/24.06.2019 г., постановено по в.гр.д.№21/2019 г. по описа на Бургаски апелативен съд,
размера на месечната издръжка, определена с решението по гр.д.№274/2018 г. на ЯОС е изменен,
като е завишен и бащата Л. Б. К. е осъден да заплаща на детето К. Л. К. месечна издръжка в размер
на 250 лева, считано от датата на предявяване на иска - 03.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката.
От извлечение от акт за граждански брак **** на общ.* се установява, че на 30.03.2016
год. ответника Л. Б. К. е сключил граждански брак с Л.Н.А.. От този си брак ответника има родени
две деца, в момента малолетни: Л., родена на *** год. и Н., роден на ****** год., което се
установява от представените удостоверения за раждане на децата.
Не е спорно по делото, че ответника трайно живее и работи в Германия. От представеното
удостоверение за доходи се установя, че доходите му в периода м.01.2020 год. - м.06.2020 год. са
както следва: обща брутна сума - 16 842,58 евро или средно месечно брутно - 2 807,10 евро; обща
нетна сума - 13 035,33 евро или средно месечно нетно - 2172,55 евро. Ответника е представил и
договор за наем на жилище, съгласно който месечните разходи за наем на него и съпругата му
възлизат на 460 евро, доказателства за заплащани разходи във връзка с наетото жилище, както и
доказателства за необходимите на децата му суми за посещаване на детска градина в Швандорф.
От удостоверение с изх.№14964/30.09.2020 год., издадено от ДСИ при ЯРС се установява,
че в Съдебно изпълнителна служба въз основа изпълнителен лист от 23.04.2019 год., издаден по
гр.д.№247/2017 год. на ЯОС и в.гр.д.№21/2019 год. на БАС и присъединен изпълнителен лист от
20.09.2019 год., издаден по гр.д.№247/2017 год. на Окръжен съд Ямбол е образувано изпълнително
дело №20192330400521 с длъжник Л. Б. К., като към 30.09.2020 год. задължението по
изпълнителното дело за издръжка за минало време, лихви и разноски е изцяло погасено и
длъжникът остава да дължи само редовна месечна издръжка за бъдеще време.
2
По делото пред ЯРС е представен социален доклад, изготвен от ДСП, в който е отразено,
че основни грижи за детето К. Л. К. полага неговата майка, както и са описани битовите условия,
при които живее.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св.Р.К. заявява, че е
съседка и приятелка на майката на К., с която се познава от осем години. Понастоящем К. учел.
Според свидетелката той имал нужда от помощ - да се лекува, да се среща с психолози. Проявявал
агресия, дори и за дребни неща. Ходил в детски център „Усмивка", където имало психолог и там се
занимавали с него, но вече не ходи, защото пораснал. Сочи, че знаела и за психоложката Пепа
Карушкова и според свидетелката К. трябвало да ходи при нея, но всичко опирало до финансови
средства. К. и майка му живеели под наем, нейната заплата била ниска, а тя е самотна майка. По
мнение на свидетелката, като цяло К. бил трудно дете, не спазвал правилата в училище, макар и да
не знае за конкретни негови прояви.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона преклузивен
и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен
интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
При преценка по същество въззивната жалба се намери за частично основателна.
Съображенията са следните:
Предявеният в производството иск е с правно основание чл.150 от СК. Цитираната
разпоредба създава законова възможност за изменение на определена издръжка при промяна на
обстоятелствата, при които е била определена. Съгласно разпоредбите на чл.139 и чл.140 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество. При определяне
на размера на дължимата издръжка съдът следва да се съобрази с разпоредбите на чл.142 от СК,
където ал.1 предвижда, че размерът на издръжката се определя, според нуждите на лицето, имащо
право на такава и възможностите на този, който я дължи. Това съотношение следва да се вземе
предвид от съда, според конкретните данни, без оглед на изтеклия период от време от
първоначалното определяне или предходно изменение на същата. Съдът следва да съобрази и
нормата на чл.142, ал.2 СК, където законодателят е определил минималния размер на издръжката
(не и максималния такъв), като равен на една четвърт от минималната работна заплата за страната,
т.е. към момента – на 162,50 лв., тъй като от 01.01.2021 г. МРЗ е в размер на 650 лв.
Безспорно е между страните в настоящото производство, а и от доказателствата е
установено, че Л.К. и К.Л. К. са родители на детето К., роден на ******, в момента непълнолетен.
Установено е, че детето живее при майката, като същата упражнява непосредствените грижи по
неговото отглеждане и възпитание. Установен по делото факт е и че предходния размер на
3
издръжката – 250 лв. е определен с Решение №45/24.06.2019 г., постановено по в.гр.д.№21/2019 г.
по описа на Бургаски апелативен съд, като от тогава е изминал период от време, който макар и да
не е много продължителен (почти две години), през него безспорно са настъпили промени, както в
материалните възможности на родителите, така и във възрастта на детето и неговите нужди, т.е.
предявения иск е доказан по основание.
За да определи размера на дължимата издръжка, въззивния съд съобрази събраните по
делото доказателства за доходите на страните и всички останали относими към въпроса и
установени по делото обстоятелства. Взе предвид също така и възрастта на детето (към момента на
навършени 17 години и на прага на пълнолетието), което безспорно е пораснало от момента на
предходното определяне на издръжката, при което съответно са нараснали и неговите нужди.
Съдът съобрази и обстоятелството, че при предходното определяне на издръжката, поради липсата
на доказателства, съдът е приел размер на дохода на ответника от 1200 лв., а в настоящото
производство е установено, че средномесечния нетен доход на ответника е в размер на 2172,55
евро. Майката не представя доказателства за дохода си, поради което съдът приема, че същата
реализира доход в размер от 798 лв., толкова при колкото е определен предходния размер на
издръжката. Несъмнено следва да бъдат отчетени и установените по делото обстоятелства, че
ответника К. е създал ново семейство и има родени още две деца, в момента малолетни: Л., родена
на *** год. и Н., роден на ****** год., на които също дължи издръжка. Майката на ищеца няма
задължение за издръжка към други лица. При всички тези фактически данни въззивния съд счита,
че ако родителите живееха заедно биха отделяли за детето К. (с оглед възрастта и потребностите
му) една сума от около 500 лв. месечно, от която бащата, без особени затруднения, би поел сума от
350 лв., а останалата сума да се поеме от майката, предвид по ниските й доходи и поради това, че
тя полага непосредствените грижи за детето.
Така мотивиран, въззивния съд намира за неоснователни доводите на въззиваемия Л.К., че
не са налице предпоставки за увеличение на издръжката, т.к. от определяне на предходния размер
е изминал твърде кратък период от време, а материалните му възможности през този период не са
се увеличили, а напротив. На първо място вече се обсъди, че през изминалия период от време
(понастоящем почти две години), когато е определен предходния размер на издръжката, детето
безспорно е пораснало, с което са се увеличили неговите нужди, а съответно и средствата
необходими за издръжката му. На следващо място - без правно значение са доводите на
въззивника, че живее на свободен наем, съпругата му не работи и има и други разходи, което
съответно намалява доходите му и възможността да заплаща издръжка в по висок размер.
Обстоятелството, че въззиваемия има още две малолетни деца, на които също дължи издръжка не
означава, че следва да абдикира и неглижира задълженията си към ищеца. За да достигне до горе-
изложените правни изводи, съда взе предвид и нормата на чл.143, ал.2 СК, където законодателят е
уредил една безусловност на издръжката по отношение на ненавършили пълнолетие деца:
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При изложеното до тук и поради несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния
съд с тези на въззивния съд, атакуваното решение следва да бъде частично отменено, в частта с
която предявеният иск за изменение на издръжка е отхвърлен за горницата над 250 лв. до размер
на 350 лв., като на въззивника се присъди допълнително месечна сума за издръжка от 100 лв. При
това положение въззиваемия Л.К. следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 144 лв. по
сметка на ЯОС.
Решението на ЯРС следва да се отмени и в частта за разноските, като се постанови ново, с
4
което разноските се разпределят между страните, съобразено с уважената, респ. отхвърлена част от
иска за издръжка. Предвид наличието на надлежно искане и от двете страни и на доказателства за
сторени разноски в производството, последните се разпределят по правилата на чл.78 ГПК.
Ищеца в производството е сторил разноски за адв.възнаграждение в доказан размер на 200
лв., от които в съответствие с уважената част от иска следва да му се присъди сума в размер на 80
лв.
Ответника в производството е сторил разноски за адв.възнаграждение в доказан размер от
300 лв., от които в съответствие с отхвърлената част от иска следва да му се присъди сума в размер
на 180 лв. Претенцията за разноски в размер на 321,75 лв. - заплатено адв.възнаграждение за
въззивна инстанция следва да се остави без уважение, поради липсата на надлежни доказателства
за сторени в такъв размер и на такова основание разноски. На първо място по делото липсва
представен ДПП, сключен между въззиваемия и адв.М.А., удостоверяващ договорено
възнаграждение за адвоката в такъв размер, а на следващо място - представения документ, наречен
в молба, вх.№756/10.05.2021 г. "разпечатка от електронно банкиране" не установява получателя на
сумата от 321,75 лв.
Решението на ЯРС в частта, с която предявеният иск за увеличение на издръжката е
отхвърлен за горницата над 350 лв. до предявения размер от 500 лв. следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260044/26.01.2021 г., постановено по гр.д.№1277/2020 г. по описа
на ЯРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Л. К. с ЕГН
**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител К. В. К. с ЕГН
********** против Л. Б. К. с ЕГН **********, иск за увеличение размера на издръжката,
определена с Решение №45/24.06.2019 г. постановено по възз.гр.д.№21/2019 г. по описа на
Апелативен съд - Бургас за горницата над 250 лв. до 350 лв. , както и в частта за разноските,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №45/24.06.2019 г. постановено по
възз.гр.д.№21/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас издръжка, която Л. Б. К. с ЕГН
********** от гр.* е осъден да заплаща на непълнолетното дете К. Л. К. с ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител К. В. К. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр.*, *******, като УВЕЛИЧАВА нейният размер от 250 лв. на 350 лв. месечно,
считано от 17.06.2020 г. - датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до промяна или
прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Л. Б. К. да заплати на К. Л. К., действащ със съгласието на своята майка и
5
законен представител К. В. К., направените по делото разноски, в съответствие с уважената част от
иска в размер на 80 лв.
ОСЪЖДА К. Л. К., действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.
В. К. да заплати на Л. Б. К. направените по делото разноски, в съответствие с отхвърлената част от
иска в размер на 180 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260044/26.01.2021 г., постановено по гр.д.№1277/2020 г. по
описа на ЯРС в останалата част.
ОСЪЖДА Л. Б. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯОС
ДТ в размер на 144 лв., както и ДТ в размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6