РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Бяла, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20214510101024 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК и чл.99 от ЗЗД.
В исковата молба на ищеца се излагат твърдения, че ответната страна
дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 715/2021г. на БРС.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника Т. Д. Я., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.,
обл.В.Т., ул.„Д.“ №*** и настоящ адрес с.Г.А., обл.Р., ул.“Б.К.“ № *** дължи
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Ю.Б.Ц. сумата в размер на
54.51 лв. (петдесет и четири лева и 51 ст.) - представляваща неустойка по
договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират и направените разноски по исковото и по заповедното
производство.
В срока за отговор особеният представител на ответника е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.
1
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК,
прие фактическата обстановка и от правна страна изведе следното:
По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава
по реда на чл.422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от
посочените в заявлението по чл.410 или чл.417 ГПК правопораждащи факти,
а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК се
определя от идентичността между страните, предмета и страните, и
вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, като иска е допустим.
По основателността:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на
вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая,
предмет на предявеният иск е за вземане, произтичащо от договор за
далекосъобщителни услуги за определен срок. Между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и
условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън
включените в съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на
тарифният план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната
и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
Договорът по своето съдържание отговаря на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в самият договор,
който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с
тях. Съдът намира, че не се претендират суми, основани на неравноправни
2
клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП. В случая ищцовото дружество
претендира вземане в размер на 54,51 лв., представляващо неустойка за
прекратяването на договора за телекомуникационни услуги, което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна го е прехвърлило на
„ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия. В този смисъл настоящият съдебен състав
намира, че вземането на ищеца „ЮБЦ” ЕООД за претендираната главница по
процесните фактури е установено, както по основание, така и по размер.
Предвид на горното, съдът намира, че искът на ищеца по чл. 415 от
ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на сумата
от 54,51 лв., неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.
По разноските:
С решения С 427/16 и С 428/16 на СЕС: чл.101, пар.1 ДФЕС във връзка
с чл.4, пар.3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба
като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС.
Разноските направени от ищеца по заповедното производство са в общ
размер на 205.00 лв. (25.00 лв. – д.т. и 180.00 лв. адвокатски хонорар).
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се
произнася и по разноските в заповедното производство. Съобразно чл.78, ал.1
от ГПК следва да се уважат и разноските по исковото производство в размер
на 505.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на основание чл.422 от ГПК, че Т. Д. Я., с ЕГН
**********, постоянен адрес: с.М., обл.В.Т., ул.“Д.“ № *** и настоящ адрес:
с.Г.А., обл.Р., ул.“Б.К.“ № ***дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****,
3
представлявано от Ю.Б.Ц. с.а. адв.В. Г. от САК гр.С., бул.“Б.“ № ***, вх.***,
ет.***, сумата в размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лева и 51 ст.) -
представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и „БТК”
ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 715/2021г. на БРС.
ОСЪЖДА Т. Д. Я., с ЕГН **********, постоянен адрес: с.М., обл.В.Т.,
ул.“Д.“ № *** и настоящ адрес: с.Г.А., обл.Р., ул.“Б.К.“ № *** да заплати на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Ю.Б.Ц. с.а. адв.В. Г. от САК
гр.С., бул.“Б.“ № ***, вх.***, ет.***, сумата от 205.00 лв. /двеста и пет лева/,
от които 25.00 лв. - д.т. и 180.00 лв. - адвокатски хонорар – разноски по ч.гр.д.
№ 715/2021г. на БРС, както и сумата от 505.00 лв. /петстотин и пет лева/, от
които 25.00 лв. – д.т., 300.00 лв. за особен представител и 180.00 лв. за
адвокатски хонорар - разноски по гр.д.№ 1024/2021г. на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п:__________________
4