РЕШЕНИЕ
№ 15413
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110161602 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „А1 България“ ЕАД срещу А. И. В. обективно
кумулативно съединени установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 37858/2023г. на СРС, 55 състав, както следва:
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения ЗЕС) за
установяване съществуване на вземане за сумата 300.38 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 26.04.2021г.
до 15.09.2021г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги № ********* от 04.08.2020г.
със системен партиден номер М6144251, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 06.07.2023г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 335, ал. 1 от Търговския
закон (ТЗ), вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане за сумата 234.05 лева – дължима стойност за устройства на изплащане под формата
на неплатени вноски по закупени устройства на изплащане, както следва: за апарат Samsung
Galaxy A02S Black+PB TTE съгласно договор от 26.03.2021г. сумата от 91.55 лева,
включваща пет вноски с настъпил падеж в размер на 19.90 лева и предсрочно изискуема
главница от 71.65 лева, за апарат Nokia 2.3 Gray+PB TTEC съгласно договор от 04.08.2020г.
сумата от 142.50 лева, включваща пет вноски с настъпил падеж в размер на 47.50 лева и
предсрочно изискуема главница от 95.00 лева, ведно със законната лихва от подаване на
1
заявление по чл.410 ГПК – 06.07.2023г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 149.97 лева – неустойка, включваща 57.48
лева неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за мобилен номер +..... за
неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по договор за мобилни услуги;
92.49 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси за мобилен номер +...... за
неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по договор за мобилни услуги,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 06.07.2023г., до
окончателното плащане;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземане от 183.57 лева,
представляваща разлика между цената на закупено устройство без абонамент и
преференциална обща цена на устройствата по договора за електронни услуги и устройство
на изплащане, включваща 26.43 лева отстъпка от цената на устройство Handset Nokia 2.3
Gray+PB TTEC и 157.14 лева отстъпка от цената на устройство Handsets Samsung Galaxy
A02S Black+PBT, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК– 06.07.2023г., до окончателното плащане, както и сумата от 2.00
лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения по рамков договор;
- иск с правно основание по основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 61.45 лева,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер
++359*********, както и сумата 92.18 лева отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
за посочения номер +...., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК–
06.07.2023г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание по основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 188.17 лева
– лихва за забава за периода от 12.05.2021г. до 21.06.2023г. върху вземането за главница за
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги.
Ищецът -„А1 България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника е съществувало
облигационно правоотношение въз основа на договор за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане с номер .... от 04.08.2020г. със системен партиден номер
М6144251, като към договора било подписано и приложение за избор на услуги и на
тарифен план. Твърди, че съгласно приложение № 1 към договора на клиента бил
предоставен мобилен номер .... с месечна абонаментна такса 30.13 лева без ДДС и мобилен
номер ********** с месечна такса от 49.16 лева без ДДС. Релевира, че c договор от
26.03.2021 г. на ответника било предоставено устройство на изплащане - апарат Samsung
Galaxy A02S Black+PB TTE, с първоначална вноска в размер на 3,98 лв. и 23 последващи
равни месечни вноски съгласно погасителен план, както и по договор от 04.08.2020 г. на
2
ответника било предоставено устройство на изплащане – апарат Nokia 2.3 Gray+PB ТТЕС,
по който ответникът се задължил да заплати стойността на устройството при първоначална
вноска в размер на 9,50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски. Поддържа, че изпълнил
задължението си за предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната
договор за мобилни услуги № ********* от 04.08.2020г. със системен партиден номер
М6144251 през периода от 23.03.2021 г. до 22.08.2021 г., но последният не заплатил в срок
цената им, като останал задължен за стойността на предоставените му услуги за процесния
период от 26.04.2021г. до 15.09.2021г. стойност в размер на 300.38 лева. Ответникът не
изпълнил задължението за заплащане на всички дължими суми за потребените услуги и е
бил в забава за плащане на месечните вноски по договора с повече от 124 дни, което е
обусловило правото на ищцовото дружество да прекрати едностранно сключения договор,
считано от 19.09.2019г. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които
били приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване на
задълженията от абоната, произтичащи от приложението, договора и общите условия, за
неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни услуги и невърнати
устройства, с оглед прекратяването на договора, била начислена договорна неустойка в общ
размер на 489.17 лв., включително неустойка като сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС за посочените мобилни номера.
Ответникът дължал и разликата между стандартната цена на устройството без
абонамент съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора,
претенидирана за посочения номер +.... в размер на сумата 26.43 лева и за посочения номер
+.... сумата от 157.14 лева, както и сумата от 2.00 лева – обезщетение за обработка на
просрочени задължения. Ответникът не заплатил в предоставения срок за заплащане сумите
по издадените фактури, с оглед на което ответникът бил в забава, като претендира
обезщетение за сумата 188.17 лева – лихва за забава за периода от 12.05.2021г. до
21.06.2023г. върху вземането за главница за неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „А1
България“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 18.07.2023г. по ч.гр.д.№ 37858/2023г. на СРС, 55
състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът- А. И. В., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подала отговор на
исковата молба. Във възражението си по чл. 414 ГПК ответникът е оспорил вземанията с
довод, че ищецът неправомерно и без нейно знание е подновил договор за мобилни услуги,
неизтичащ и неизползван от нея на по-висока тарифа. Обяснява, че е сигнализирала ищецът
за това, служител на който обещал да извърши проверка, но нищо не се случило. Сочи, че не
е изразявала съгласие за подновяване на договора.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
3
По отношение на претенциите с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
на месечни абонаменти такси и ползвани услуги. В тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно факта на сключени с ответника твърдения договор за мобилни услуги
договор за мобилни услуги № ********* от 04.08.2020г. със системен партиден номер
М6144251 за предоставяне на мобилни услуги за мобилен телефонен номер ********** и
..... със съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през
процесния период мобилни услуги, вида на предоставените мобилни услуги по всеки един
от договорите, стойността на предоставените услуги, както и че вземанията за дължими
месечни такси и ползвани мобилни услуги са станали изискуеми. При установяване на
горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи плащане на претендираната
сума в рамките на договорените срокове.
От представеното на л. 7-8 копие на Договор № ********* от 04.08.2020г., се
установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във
връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
съобщителни мрежи. В него е посочено, че влизането в сила, срокът и прекратяването на
договора за всяка услуга, в това число дължими неустойки или обезщетение, се посочват в
съответното приложение по т. 3.2, като за всяка услуга могат да се договарят и прилагат
различни срокове. Договорът е в сила, докато е налице действащо приложение или друго
споразумение за ползване на услуги, сключено към него.
От приложение № 1 от 04.08.2020г. към Договор № ********* от 04.08.2020г., на
ответника А. И. В. се установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни
правоотношения във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една
или няколко съобщителни мрежи, като на ответника А. В. е предоставена SIM карта за
телефонен номер ..... с тарифен план A1 ONE 12 с промоционална месечна абонаментна
такса 12.99 лева. Приложението е подписано за абоната от лице с имена А. И. В.. Посочено
е, че влиза в сила от датата на подписването му и е със срок от 24 месеца или до 04.08.2022г.
В т. 6.4 е договорено, че абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да
прекратява договора по отношение на която и да е услуга, освен след заплащане на
дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на оператора, посочени в
приложимите ОУ. Уговорено е автоматично подновяване на срока на договора за
неопределено време, ако в рамките на последния таксуващ период абонатът не уведоми
писмено оператора, че желае прекратяване на договора /чл. 6.5/. В чл. 7.1 е уговорена
неустойка в тежест на абоната – ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането
на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка
в размер на месечните абонаменти такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на
ползване, а когато абонатът е физическо лице – максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
4
без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно
прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, закупени
или предоставени на лизинг/изплащане, съответстващи на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент.
От приложение № 1 от 26.03.2021г. към Договор № ********* от 04.08.2020г., на
ответника А. И. В. се установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни
правоотношения във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една
или няколко съобщителни мрежи, като на ответника А. В. е променен тарифния план на
предоставена SIM карта за телефонен номер .... с тарифен план A1 ONE Unlimited 18 с
промоционална месечна абонаментна такса 18.99 лева. Приложението е подписано за
абоната от лице с имена А. И. В.. Посочено е, че влиза в сила от датата на подписването му
и е със срок от 24 месеца или до 26.03.2023г. В т. 6.4 е договорено, че абонатът няма право да
спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на която и да
е услуга, освен след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от
страна на оператора, посочени в приложимите ОУ. Уговорено е автоматично подновяване на
срока на договора за неопределено време, ако в рамките на последния таксуващ период
абонатът не уведоми писмено оператора, че желае прекратяване на договора /чл. 6.5/. В чл.
7.1 е уговорена неустойка в тежест на абоната – ако достъпът до мрежата бъде спрян или
абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната
преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаменти такси, дължими за абонамента, за
който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на
съответния срок на ползване, а когато абонатът е физическо лице – максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаменти такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, закупени или предоставени на лизинг/изплащане, съответстващи на оставащия
срок на ползване по съответния абонамент.
От приложение № 1 от 26.03.2021г. към Договор № ********* от 04.08.2020г., на
ответника А. И. В. се установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни
правоотношения във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една
или няколко съобщителни мрежи, като на ответника А. В. е предоставена SIM карта за
телефонен номер ********** с тарифен план A1 ONE Unlimited 2ХL, включващ
предоставяне на мобилни услуги и ТВ услуги с промоционална месечна абонаментна такса
30.99 лева. Приложението е подписано за абоната от лице с имена А. И. В.. Посочено е, че
влиза в сила от датата на подписването му и е със срок от 24 месеца или до 26.03.2023г. В т.
6.4 е договорено, че абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да
5
прекратява договора по отношение на която и да е услуга, освен след заплащане на
дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на оператора, посочени в
приложимите ОУ. Уговорено е автоматично подновяване на срока на договора за
неопределено време, ако в рамките на последния таксуващ период абонатът не уведоми
писмено оператора, че желае прекратяване на договора /чл. 6.6/. В чл. 7.1 е уговорена
неустойка в тежест на абоната – ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането
на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка
в размер на месечните абонаменти такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на
ползване, а когато абонатът е физическо лице – максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно
прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, закупени
или предоставени на лизинг/изплащане, съответстващи на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент. Към приложението е представен списък на гарантираните
телевизионни програми и приложение № 3 – ценоразпис /л.22-24/.
Изслушано и прието по делото е заключение по съдебно-техническа експертиза, което се
ползва от съда като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо нужните
познания и опит в областта, отговорило в пълнота и обосновано на всички въпроси, което
заключение не е оспорено от страните. От заключението се установява, че в
информационната система на „А1 България“ ЕАД за ответника А. В. е създаден уникален
персонален номер “ID на клиент“ *********, който номер е наличен на документите по
делото, към който има създадена партида с № .... Вещото лице е посочило, че към партидата
има запис на 3 броя услуги, които представляват 3 броя SIM карти за гласови услуги
(телефония) + мобилен интернет. Първата услуга .... е спряна (деактивирана) на 26.11.2020г.
със заявка в офис на мобилния оператор и не е фактурирана и не влиза в предмета на
делото. Останалите две услуги – ********** и .... са фактурирани и са в предмета на делото.
Фактурирането е на база партида, като за всяка партида се издава месечна фактура, която
съдържа услугите по партидата. В различни периоди от време партидата на ответника е
преминавала през различни състояния – била е активна от 26.03.2021г. до 17.05.2021г., като
от 17.05.2021г. до 16.07.2021г. партидата е била в частично ограничен режим. На 16.07.2021г.
са били изцяло ограничени, а на 19.09.2021г. договорът е бил прекратен. Обяснено е, че
деактивацията е автоматичен процес, като вещото лице счита, че системата е изпратила на
абоната уведомление чрез изпращане на SMS за предстояща промяна в състоянието на
партидата му, както и за задълженията към конкретна дата, които са цитирани във всеки от
тях, посочвайки съдържанието на съобщенията, което се свежда до размер на непогасени
задължения. Видно от извадката в заключението от системата, за датата 19.09.2021г. няма
отбелязване на текст в графа SMS. Вещото лице е отговорило, че през процесния период
6
услугите са били предоставени и трафикът през тях е правилно отчитан.
Събраните доказателства позволяват на съда да заключи, че услугите, представляваща
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги са предоставени
от ищеца. Предоставянето на услугите не е оспорено от ответника. Релевирано от ответника
в подаденото по чл. 414 ГПК възражение е оспорване, че неправомерно и без нейно знание
операторът е подновил договора, което остава несподелено. Само по себе си това оспорване
няма характер на оспорване истинността на документ, поради което не е било необходимо
откриване на производство по чл. 193 ГПК. Представените договори носят подписа на
абоната, който подпис, щом не е оспорен, дава основание да се зачете формалната
доказателствена сила на документа и позволява да се приеме, че страните са били обвързани
от облигационно правоотношение. Същевременно, други доказателства, сочещи, че
ответникът е отказал да подпише тези документи, не се съдържат по делото, въпреки
указана му с доклада по чл. 146 ГПК доказателствена тежест, поради което и следва да
понесе последиците от процесуалното си бездействие. В допълнение, стойността на
месечните абонаменти такси се претендира за периода 26.04.2021г. до 15.09.2021г., като
последната датата е тази, на която според вещото лице в системата на оператора услугите са
деактивирани, т.е. не са предоставяни след нея. Казано по друг начин, стойността на тези
услуги се претендира само за около четири месеца, независимо от причината за
деактивиране на предоставянето им по системата на оператора.
Както се посочи по-горе и по аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните
факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се
приеме за установено по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги,
доколко обстоятелството, че от страна на ответника са предоставени такива не се оспорва от
ответника и се доказва с наличните по делото доказателства в достатъчна степен.
Стойността на услугите също не е оспорена. Ответникът не релевира и възражения за
тяхното плащане. При все това, по делото е изслушано и прието заключение по съдебно-
счетоводна, което по арг. на противното от чл. 201 ГПК се ползва от съдебния състав като
дадено от лице, имащо необходимите знания и опит в областта, отговорило в пълнота на
всички въпроси след изследване на нужните документи. От него се установява, че
дължимите суми за месечни абонаменти такси и мобилни услуги възлиза на 309.87 лева,
като вещото лице е изследвало цената по конкретното приложение, отчело е нейната
промяна, проверило какво включва като вид услуга стойността на всяка фактура,
съпоставяйки го с дължимата месечна абонаментна такса и е дало заключение за правилното
им отчитане и остойностяване. Посочената от вещото лице сума е по-ниска от търсената.
Мораторната лихва върху претендираната сума за периода 12.05.2021г.-21.06.2023г. е в
размер на 61.70 лева.
Съобразявайки изложеното по-горе относно наличието на облигационна обвързаност
между страните и предоставянето на услугите от ищеца, този съдебен състав намира, че
искът следва да се уважи в пълен размер, който се явява доказан по делото с оглед липсата
на плащания и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Вземането се присъжда
7
ведно със законната лихва като акцесорна последица. Основателен е искът по чл. 86 за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
месечни абонаментни такси и услуги за периода 12.05.2021г.-21.06.2023г. в размер на 61.70
лева. Задължението за плащане на главницата е срочно съгласно чл. 26.5 от ОУ на
Оператора, поради което с изтичане на там предвидения срок вземането е изискуемо и
длъжникът е изпаднал в забава, без да е нужно покана. Същевременно, за всяко задължение,
начислено с фактурата, лихвата за него е изчислена след изтичане на предвидения в ОУ срок
за плащане, поради което и сумата се присъжда в цялост.
По отношение на претенциите с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.
335, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 234.05 лева – дължима стойност за
устройства на изплащане под формата на неплатени вноски по закупени устройства на
изплащане, както следва: за апарат Samsung Galaxy A02S Black+PB TTE съгласно договор от
26.03.2021г. сумата от 91.55 лева, включваща пет вноски с настъпил падеж в размер на 19.90
лева и предсрочно изискуема главница от 71.65 лева, за апарат Nokia 2.3 Gray+PB TTEC
съгласно договор от 04.08.2020г. сумата от 142.50 лева, включваща пет вноски с настъпил
падеж в размер на 47.50 лева и предсрочно изискуема главница от 95.00 лева, ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 06.07.2023г., до окончателното
плащане.
Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените услуги,
нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния период. Не е оспорено
и че вещта, предмет на договор за продажба на изплащане е предадено от продавача на
купувача. Същевременно, от доказателствата по делото се установява, че между страните са
сключени два договора за продажба на изплащане, а именно:
1/ договор за продажба на изплащане № ********* от 04.08.2020г. с предмет мобилно
устройство Nokia 2.3. Gray+PB TTEC – л. 26-27 и л. 32. В чл. 2 от договора е посочено, че
вещта се индивидуализира в приемо-предавателен протокол, какъвто е приложен по делото.
Видно от договора, първоначалната вноска за устройството е била 9.50 лева, общата сума
218.49 лева, като изплащането е било предвидено да бъде на 23 месечни вноски. Падежа на
първоначалната вноска е при предаването на вещта, а всяка следваща месечна вноска – в
сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури. Договорът е със срок от 23
месеца. В чл. 14 е предвидено, че в случай, че не плати в срока която и да е от дължимите по
договора суми, купувачът дължи на продавача за срока на забавата лихва върху съответната
сума в размер на 10% годишно /за всеки ден закъснение/, както и разходите, свързани с
уведомяване за и със събиране на дължими суми. От приемо-предавателния протокол става
ясно, че устройството е предадено на купувача-ответник.
2/ договор за продажба на изплащане № ********* от 26.03.2021г. с предмет мобилно
устройство Samsung Galaxy A02S Black+PB TTEC – л. 28-29 и л. 10. В чл. 2 от договора е
посочено, че вещта се индивидуализира в приемо-предавателен протокол, какъвто е
приложен по делото. Видно от договора, първоначалната вноска за устройството е била 3.98
8
лева, общата сума 91.53 лева, като изплащането е било предвидено да бъде на 23 месечни
вноски. Падежа на първоначалната вноска е при предаването на вещта, а всяка следваща
месечна вноска – в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури.
Договорът е със срок от 23 месеца. В чл. 14 е предвидено, че в случай, че не плати в срока
която и да е от дължимите по договора суми, купувачът дължи на продавача за срока на
забавата лихва върху съответната сума в размер на 10% годишно /за всеки ден закъснение/,
както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължими суми. От приемо-
предавателния протокол става ясно, че устройството е предадено на купувача-ответник.
Наличието на облигационни правоотношения по индивидуализираните договори за
лизинг не се оспорва от ответника, като от заключението на вещото лице по изготвената
ССчЕ се установява, че за устройство Nokia 2.3. Gray+PB TTEC първите осем вноски в
размер на 85.50 лева са платени, като неплатени остават вноските от 9-та до 23-та в размер
на 142.50 лева, или 15 вноски всяка по 9.50 лева; за устройство Samsung Galaxy A02S
Black+PB TTEC платена е първата вноска от 3.98 лева, като останалите 22 вноски от по 3.98
лева, или в общ размер на 91.54 лева са останали неплатени. С оглед липсата на
доказателства за направено плащане на търсените вноски и съобразявайки размера на всяка
от тях съобразно посоченото във всеки от договорите за продажба на изплащане и
заключението на вещото лице, съдебният състав намира, че искът следва да се уважи.
Вземанията са изискуеми, тъй като съобразно срока на изплащане на устройствата,
посочен в договорите, той е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
както и на исковата молба. Доколкото през процесния период за срока на действие на
договора ответникът е ползвал мобилното устройство, в негова тежест е да изпълни и
задълженията си за заплащане на дължимите вноски, или да върне устройството, за които
обстоятелства няма данни, поради което предявените искове се явяват основателни за
посочените в заключението суми. Вещото лице е изчислило размера на остатъка – вноски с
настъпил падеж. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните
твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза
на ищеца е възникнало вземане за сумата от общо 234.05 лева да се уважи изцяло.
Вземането се присъжда ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане.
Вземането има уговорен падеж, поради което покана не е необходима, а длъжникът
изпада в забава след настъпването му и неплащането в срока. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, респ. към датата на подаване на исковата молба и приключване
на съдебното дирене, всички вноски по двата договора са с настъпил падеж. При тези
съображения искът за мораторна лихва се явява основателен в пълен размер от 43.42 лева,
който е установим от заключението на вещото лице, което е съобразило падежа на
задължението по договора, който препраща към цитирания по-горе текст от ОУ, съответно е
изчислило мораторната лихва върху предсрочно изискуемата главница, съобразявайки също
този срок.
По отношение на претенциите за неустойки в размер на 149.97 лева – неустойка,
9
включваща 57.48 лева неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за
мобилен номер +... за неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по договор
за мобилни услуги; 92.49 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси за
мобилен номер +.... за неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по
договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410
ГПК – 06.07.2023г., до окончателното плащане, неустойка в размер на 183.57 лева,
представляваща разлика между цената на закупено устройство без абонамент и
преференциална обща цена на устройствата по договора за електронни услуги и устройство
на изплащане, включваща 26.43 лева отстъпка от цената на устройство Handset Nokia 2.3
Gray+PB TTEC и 157.14 лева отстъпка от цената на устройство Handsets Samsung Galaxy
A02S Black+PBT, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК– 06.07.2023г., до окончателното плащане, както и сумата от 2.00
лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения по рамков договор и неустойка
е размер 61.45 лева, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
посочения номер +...., както и сумата 92.18 лева отстъпка от цената на месечна абонаментна
такса за посочения номер ++359*********, ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК– 06.07.2023г., до окончателното плащане:
Този съдебен състав намира клаузата от ОУ, предвиждаща тези неустойки, за
неравноправна. На потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен процесния
договор. Ясно е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна разпоредба, но отклоняването
от нея лишава потребителя от елементарна яснота кога отношението се счита прекратено,
кога има съществено неизпълнение какви са точно последиците от това съществено
неизпълнение и може ли да го избегне, като плати. Очевидно, без да бъде уведомен
потребителя за тези обстоятелства, не може да бъде натоварен със кумулативни санкции,
което е общо правило в облигационно право и отнемането на тази възможност на длъжника
и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно. Отклонението от общото
правило на облигационто право очевидно нямаше да бъде прието, ако имаше индивидуално
договаряне. По изложените причини категорично се стига до извод, че тази клауза е
неравноправна. Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което
договорът не се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8 декември
2022 г. по дело C‑600/21 на СЕС.
В този смисъл следва да се има предвид и националната практика Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.,с което че страните по договора за заем за
потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна
свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за
връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за
предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане
или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно
10
изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на
предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с
негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника
при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока,
уговорените в договора или предвидените в закона. В този смисъл клаузата от договора за
продажба на изплащане предвиждаща автоматична предсрочна изискуемост при неплащане
на две последователни вноски от общо 24 е неравноправна и също не следва да се прилага.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е настъпило нито
предсрочна изискуемост, нито прекратяване, поради което и неустойки за прекратяване не
се дължат.
На трето място, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за
нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и
неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да
предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви
интервал. От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези
клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между
търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически послабата
страна/. От съдържанието на процесните договор за мобилни услуги и продажба на
изплащане, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от
съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.
Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването
му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка,
съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на
договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и
стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от
възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е
11
регламентирано дружеството да заплати неустойка. Договорът за мобилни услуги е бланков.
Съдържанието му не е предварително договорено между страните. Физическото лице-
потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са
индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни
отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна,
имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще
поеме. Именно поради тези обстоятелства "А1 България" ЕАД е предвидило в
предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя,
когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя
да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка
създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и
задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на
физическото лице-потребител, действително имат неравноправен характер.
Отделно от това – самостоятелно основание за отхвърляне е обстоятелството, че
претендираната сума се иска общо, но в сбора й се включват неустойка в размер на 3
стандартни месечни абонаментни вноски и неустойка за дадена отстъпка от цената на
устройството и от цената на месечната такса. Размерът на всяка неустойка не е установен
еднозначно, което препятства възможността да се прецени наличието на правопораждащото
основание за всяко отделно вземане за неустойка, дали и доколко се е осъществило
уговореното материално условие /т. е. вида на неизпълнението, за което е уговорена/, за да
възникне такова вземане за кредитора, като последното има отношение и към въпроса за
настъпване на падежа, както и начина на определяне на размера на всяка една неустоечна
претенция.
Следва да се изтъкне, че по начина, по който се претендира това вземане - когато е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички
или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по
прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия
за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост
и също има /и на това основание/ неравноправен характер.
По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена отстъпка от
цената на устройство, респ. на услугата – с тази клауза ищецът се стреми да извърши
промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, съотв. на
месечната абонаментна такса, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна
уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на
престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на
неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава
12
вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното
устройство и услуга. Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е
извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са
разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея
изхожда от обстоятелството, че вещта е станала собственост на лизингополучателя, за да се
дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на устройството (в този см. решение
№ 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т.
д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.). По този начин отново се достига до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. В допълнение и тук размерът на неустойката е
формиран на база "стандартна" цена на устройството, а не договорената такава, което
нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на
конкретния договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и
санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор /в случая договора за
лизинг/, а не неизпълнение на задължения по друго облигационно правоотношение /в случая
договора за мобилни услуги/ и да се дължи независимо от изпълнението на задълженията по
конкретния договор за лизинг.
В допълнение, цената на устройството без отстъпка не се установява по договора – не е
изрично вписана в договора за продажба на изплащане и по тази причина не може да се
изследва въпросът дали търсената сума е действително тази към датата на сключване на
договора. По същите съображения нищожна се явява клаузата и за неустойка,
представляваща стойността на дадената отстъпка за месечни абонаментни такси.
Дори да се приеме, че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване валидно е
обвързала страните, то сумата по нея отново не се дължи. С цитираната от ищеца договорна
клауза, съдържаща се във всеки от договорите /с идентично съдържание, както сам ищецът
сочи/ са разграничени две хипотези, при които за потребителя възниква задължение за
заплащане на съответните неустойки – предсрочно прекратяване по инициатива на
потребителя, въз основа на взето от него решение за това и предсрочното прекратяване на
договора по вина на потребителя и при неспазване на негови договорни задължения по
договора за мобилни услуги или по друг договор със същия мобилен оператор, тоест
развалянето му от оператора. Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество
претендира сумата като неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като
потребител, то съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно
предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване
поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се за
едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на
задълженията на насрещната страна. Поради това, при преценка дали договорите са
едностранно развалени от "А1 България" ЕАД следва да бъде съобразна нормата на чл. 87
ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали
13
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Изречение 2 на посочената алинея
предвижда, че предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма. В случая се касае за писмени договори, поради което изявлението за
развалянето им, с което се предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ
срок, следва да бъде направено също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че
изявлението за разваляне е достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да
установи това обстоятелство при условията на пълно доказване. Ищецът "А1 България"
ЕАД не представя каквито и да е доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя,
че му е предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора.
Доколкото писмената форма на предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за
действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като
доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и следователно,
че договорът не е развален по надлежния ред, поради което и неустойката не се дължи
поради липса на предпоставки за възникването и начисляването й. За изявление не може да
се приеме отправеното съобщение, тъй като видно от експертизата е, че на датата, на която
ищецът твърди, че едностранно е прекратил договора, съобщение няма изпратено.
Дори да се приеме, че вземането, представляваща разлика между цената на закупено
устройство без абонамент и преференциална обща продажна цена по договора за продажба
на изплащане, не представлява неустойка, а оставаща дължима стойност по договора, то
искът пак би бил неоснователен. Искът за разлика между цената на устройство без
абонамент и преференциалната цена се основава на цитираната идентични клаузи от общите
условия и от договорите, като предпоставките за възникване на отговорността на
потребителя се реализират при прекратяване на договора на една от трите предпоставки – по
вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушаване на задълженията му по
договора за мобилни услуги или по друг договор. Доколкото ищецът основава иска си на
неизпълнение на договорни задължения и изрично твърди, че договорът за мобилни услуги е
бил предсрочно прекратен, което по изложените по-горе мотиви не може да се приеме за
станало, то не е налице предпоставка за възникване на отговорността на ответника съгласно
по тези клаузи, поради което искът следва да се отхвърли и по тези съображения.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които в общ размер възлизат на 1050.00
лева, от които 75.00 лева по ч.гр.д. № 37858/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 975.00 лева
в настоящото производство, в това число 25.00 лева държавна такса, 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1
НЗПП, и 850.00 лева депозит за вещи лица. Съобразно размера на уважената част от
исковете /639.55 лева/ и общия материален интерес, дължимите на ищеца разноски са в общ
размер на 553.86 лева, от които 39.58 лева по ч.гр.д. № 37858/2023г. по описа на СРС, 55
14
състав, и 514.58 лева в настоящото производство.
Разноски на ответника се дължат, но не следва да се присъждат, тъй като такива не са
претендирани и няма доказателства да са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. Нови Искър,
ул. „Д. Н.“ № .., дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми, за които е издадена
-ти
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37858/2023г., по описа на Софийския районен съд, 55
състав, а именно:
1. на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения и чл. 335, ал. 1 от
Търговския закон вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 534.43 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
06.07.2023г., до окончателното плащане, включваща следните вземания:
300.38 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 26.04.2021г. до 15.09.2021г. по сключен с
ищеца договор за мобилни услуги № ********* от 04.08.2020г. със системен партиден
номер М6144251;
234.05 лева – дължима стойност за устройства на изплащане под формата на
неплатени вноски по закупени устройства на изплащане, както следва: за апарат
Samsung Galaxy A02S Black+PB TTE съгласно договор от 26.03.2021г. сумата от 91.55
лева, включваща пет вноски с настъпил падеж в размер на 19.90 лева и предсрочно
изискуема главница от 71.65 лева, за апарат Nokia 2.3 Gray+PB TTEC съгласно договор
от 04.08.2020г. сумата от 142.50 лева, включваща пет вноски с настъпил падеж в
размер на 47.50 лева и предсрочно изискуема главница от 95.00 лева;
2. на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 105.12 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 12.05.2021г. до 21.06.2023г. върху
вземанията за главница, от която 61.70 лева мораторна лихва за периода
12.05.2021г.-21.06.2023г. върху главницата за неплатени месечни абонаменти
такси и 43.42 лева мораторна лихва за периода 12.05.2021г.-21.06.2023г. върху
главницата за устройства на изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ...., срещу
А. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. Нови Искър, ул. „Д. Н.“ № ..., установителни искове, за
сумите по които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37858/2023г., по описа на
-ти
Софийския районен съд, 55 състав, а именно:
1. за горницата над 534.43 лева до пълния искан размер от 1023.60 лева, включваща
15
следните вземания:
на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 149.97 лева – неустойка, включваща 57.48 лева
неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за мобилен номер +.... за
неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по договор за мобилни
услуги; 92.49 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси за мобилен
номер +.... за неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по договор за
мобилни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК –
06.07.2023г., до окончателното плащане;
на основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество вземане от 183.57 лева, представляваща
разлика между цената на закупено устройство без абонамент и преференциална обща
цена на устройствата по договора за електронни услуги и устройство на изплащане,
включваща 26.43 лева отстъпка от цената на устройство Handset Nokia 2.3 Gray+PB
TTEC и 157.14 лева отстъпка от цената на устройство Handsets Samsung Galaxy A02S
Black+PBT, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на
договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, ведно със законната лихва
от подаване на заявление по чл.410 ГПК– 06.07.2023г., до окончателното плащане,
както и сумата от 2.00 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения по
рамков договор;
на основание по основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 61.45
лева, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения
номер +...., както и сумата 92.18 лева отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
за посочения номер +...., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410
ГПК– 06.07.2023г., до окончателното плащане;
2. за горницата над 105.12 лева до пълния искан размер от 188.17 лева, мораторна лихва
за периода от 12.05.2021г. до 05.07.2023г. върху търсените неустойки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. И. В., ЕГН **********, да заплати на „А1
България“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 553.86 лева – разноски съобразно размера на уважената
част от исковете, от които 39.58 лева по ч.гр.д. № 37858/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и
514.58 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16