РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Търговище, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530101608 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба искова молба на „Гаранционен фонд”
гр.София, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.Б,
ет.2, кантора 3, чрез адв.К.В., с предявени искове по чл.559, ал.1, т.1 от КЗ за
заплащане на сумата от 2807.18лв., представляваща възстановено от ГФ на
НББАЗ изплатено обезщетение по щета №********/28.02.2017г. на
Национално бюро на автомобилистите на Швеция обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег. № ********* ,
вследствие настъпило ПТП на 01.08.2016г. по вина на ответника К. Д. П., в
качеството му на шофьор на л.а.„Ауди А3“ с ДК№ ********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Изложени са твръдения, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 28.02.2017г.
претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета №
********/28.02.2017г. Гаранционен фонд е възстановил на Националното
Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му
на компенсационен орган сумата 2 807.18 лв., чрез банков превод на
13.03.2017г. като парична равностойност на 1435,29 евро по курса за деня, от
които 1172,29 евро обезщетение, 240.00 евро такса обработка по ф-ра №
************/15.02.2017г. и 23.00 евро банкови такси. На осн. чл.559 ал.2 от
КЗ на посочената дата Фондът възстанови в пълен размер всички суми,
1
изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Холандия.
Към датата на образуване в ГФ на щета № ********/28.02.2017г.
международното регулиране на претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Холандия чрез изплащане на обезщетение в размер на
1435,29 евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а.
“Фолксваген Пасат“, с рег. № ******** е вече извършено от Националното
бюро на автомобилистите на Холандия в качеството му на компенсационен
орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в
държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с
прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В
производствата пред двата компенсационни органа за определяне и
изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл.
559 ал.2 от КЗ Фондът задължително възстановява.
Виновен е ответникът К. Д. П., който на 01.08.2016г. в Холандия при
управление на л.а. „Ауди АЗ“ с ДКН ******** удря в задната част движещият
се пред него л.а. “Фолксваген Пасат“4, с рег. № ****** и така причинява
процесното ПТП.
В нарушение на чл. 461 във вр. с чл, 483 от Кодекса за застраховането
ответникът управлявал увреждащия лл. „Ауди АЗ“ с ДКН ********, без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата
на ПТП.
С регресна покана поканили ответника да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Предвид това молят съда, на чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от
Кодекса за застраховането, да постанови решение с което да осъди К. Д. П. да
заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 2 807,18 ли. (две хиляди
осемстотин и седем лева я 18 ст.), обезщетение за имуществени вреди
възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Швеция, за щетите по увредения л.а. “Фолксваген
Пасат“, с рег. № *******, настъпило на 01.08.2016г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на сумата и направените но делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, чрез назначеният му особен представител, с
който иска се оспорва като неоснователен. Твърди, че има разминаване в
името на ответника, както и неточности в обстоятлественат ачастна исковата
молба и петитума досежно това в коя държава е настъпило ПТП-то. Твърди
се, че ответника не е получавал регресна покана от Гаранционен фонд.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна: От представения по
делото в превод от нидерлански език Двустранен констативен протокол за
2
ПТП, се установява, че на 01.08.2016г. в Амстердам Холандия, водачът на на
л.а. „Ауди АЗ“ с ДКН ******** удря в задната част движещият се пред него
л.а. “Фолксваген Пасат“4, с рег. № ****** и така причинява процесното ПТП.
Виновен за ПТП-то е ответникът К. Д. П.. По делото е установено, че в
нарушение на чл. 461 във вр. с чл, 483 от Кодекса за застраховането
ответникът управлявал увреждащия лл. „Ауди АЗ“ с ДКН ********, без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата
на ПТП. Това се установява и от приложената по делото справка на л. 9 от
делото, от която е видно, че застрахователният договор е бил прекратен на
12.07.2016 г.
С регресна покана от 16.08.2021г.поканили ответника да възстанови
платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило
задължението си. Поканата е получена от Н.С.А. на 23.08.2021г. живуща на
постоянния адрес на ответника, съгласно справка от МВР – лист 49 от
делото.
От приложените към исковата молба писмени документи – л. 6-49, се
установява, че Националното бюро на Нидерландия в качеството му на
компенсационен орган е изплатило обезщетение на М.Б. собственик на
„Бужида Такси“ от гр. Амстердам за претъпрените при процесното ПТП
вреди в размер на 1172.29 евро. От своя страна Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) е възстановило на
Нидерландското бюро тази сума, както и направените други разходи по
установяване на щетата – 240 евро такса обработка по фактура №
************/15.02.2017г. и 23 евро банкови такси. На 13.03.2017 г. ГФ е
възстановил на НББАЗ сумата от 2807.18 лв. (л. 16 от делото), като в тази
сума са включени освен стойността на щетата и направените разходи за
експертна оценка, такса обработка, банкови разходи.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята
нормативна уредба в КЗ (отм.), Правилника за устройство и дейност на ГФ и
правилата и актовете на международното частно право, директиви на ЕС и
международни споразумения между националните бюра на застрахователите
на страните-членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и
ГФ , основано на Директива 2000/28/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на
законодателството на страните-членки във връзка със застраховките
„Гражданска отговорност“.
Съгласно законодателното решение в чл. 559, ал.2 от КЗ Гаранционен
фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-
членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията
на РБългария. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от
писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на
ГФ, действащ в случая като компенсационен орган, регламентирани от чл.
559 и чл.561 от КЗ се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия
компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития,
3
без да се прави преценка по същество.
Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от
правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Компенсационият
орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно
отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните
норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното
събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите.
На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата
страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и
изплатените суми за външни услуги , както и сумите на всички разходи,
сторени от участващите в компенсацията страни.
С оглед горното сложният фактически състав, от който възниква
предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва
следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на територията на
Република България или на територията на друга държава членка на ЕС,
причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България; липса на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно
обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на
изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези
предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се
суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното
обезщетение.
Основателността на регресната претенция предполага доказване и на
деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение
на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие
виновното му и противоправно поведение.
В случая между страните не се спори, а и от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че е настъпило ПТП на територията на
Нидерландия, причинено от незастраховано МПС с българска регистрация.
Тук следва да се посочи, че непочностите в обстоятелствената част на
исковата молба и пепитума, относно това в коя държава е станало ПТП-то (
Нидерландия или Швеция), на които се позовава осъбеният представител на
ответника, не са основание за отхвърляне н апретенцията, доколкото от
писмените доказателства безспорно се установява, че това е станало в
гр.Амстердам, Нидерландия.
Възражението, че ответникът и извършителят са различни лица, тъй
като фамилното име в превода на Двустранния протокол е „Пучев“, а в
доклада за щета „П.“, също е неоснователно, доколкото става въпрос за
неправилен превод на нидерладския двустранен протокол, в който името на
виновния водач е записано като „Pychev“, вместо PEYCHEV. Грешната
транскрипция на името се установява от иизсканата стравка от МВР – Отдел
„Български документи за самоличност“, в която има съвпадение с другите
4
лични данни на ответника
Че Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е
изплатило на Националното бюро на автомобилистите на Холандия
(Нидерландия) обезщетение за причинени имуществени вреди, се установява
от приложените на л.14 документи. Гаранционен фонд е възстановил на
компенсационния орган изплатените суми.
Досежно спорния въпрос дали вредите са причинени от действия на
ответника следва да се цени приложеното заверено копие от двустранен
констативен протокол, в който като причинител на ПТП е посочен именно
ответника. В протокола той е надлежно индивидуализиран като е посочен и
номер на свидетелство на правоуправление. По своята правна същност
приложеният двустранен протокол представлява подписан частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена
сила съгласно чл.180 ГПК, т.е. съставлява доказателство, че обективираните в
него изявления изхождат от подписалите го лица. Доколкото този документ
формално носи подписа на ответника и удостоверява неизгодни за него
факти, то документът има и материална доказателствена сила, че тези факти
са се осъществили, така както са посочени. За да бъде оборена
доказателствената му сила е следвало да бъде доказано по несъмнен начин, че
положеният в него подпис не е изпълнен от ответника, каквото обратно
доказване не бе осъществено по делото.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и доказан.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото деловодни разноски се следват единствено на
ищеца, по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, като доказани са такива в размер
на 538.79лв. – платена държавна такса и 112.29лв. и заплатен депозит за
особен представител в размер на 426.50лв. Не се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение, а и няма доказателства за направени такива,
поради което те не следва да присъждат.
Водим от горното и на основание на основание чл.559, ал.3 във вр. с
чл.558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Д. П. с ЕГН-********** от
гр.**************************** да заплати на Гаранционен фонд, гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано заедно от М.К. и
СТ.С. - Изпълнителни директори, сумата от от 2 807,18 ли. (две хиляди
осемстотин и седем лева и 18 ст.), представляваща възстановена от ищеца на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи сума, която
последното e заплатило на Националното бюро на автомобилистите на
Нидерландия по щета №**********, като обезщетение за имуществени
вреди, причинени при пътно-транспортното произшествие, настъпило на
01.08.2016г., в гр.Амстердам, между лек автомобил марка „Фолксваген
5
Пасат“ с рег №******** и лек автомобил „Ауди А3“ с ДК № ********,
управляван от К. Д. П., като последният го удря в задната част и му нанася
материални щети, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.559, ал.3 от КЗ, както и
сумата от 538.79лв., представляваща направени разноски по делото на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените в полза на Гранционен фонд суми могат да бъдат
изплатени по банкова сметка , открита в Уникредит Булванк с IBAN:
BG66UNCR76301009518501; BIC:UNCRBGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6