Решение по дело №1966/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2186       Година  2020, 30.11.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 21.10.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

    СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и при присъствието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1966 по описа за 2020 година и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП - Пловдив, чрез пълнмощник юриск.Е., срещу Решение №942/18.06.2020г., постановено по АНД №1256/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, V н.с., с което е отменено наказателно постановление/НП/ №482609-F504110/06.12.2019г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП - Пловдив, с което на Градски археологически музей – Хисаря е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1887,73 лева за нарушение на чл.180 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86 ал.1 и ал.2, вр. чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС във връзка с чл.112 ал.1 ППЗДДС.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение с искане да се присъди до минималния установен от закона размер.

Ответникът по касационната жалба – Градски археологически музей – Хисаря, чрез пълномощник адв.Д., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба в депозирания писмен отговор, както и в представена допълнителна молба. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­но­ва­телна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №482609-F504110/ 06.12.2019г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП - Пловдив, на Градски археологически музей – Хисаря е наложено адми­нистративно наказание имуществена санкция в размер на 1887,73 лева за нарушение на чл.180 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86 ал.1 и ал.2, вр. чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС във връзка с чл.112 ал.1 ППЗДДС за това, че при извършена проверка в ТД на НАП – Пловдив, документирана с Протокол №**********/13.06.2019г. е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 ЗДДС в размер над 50 000 лв. към 31.07.2017г./видно от представена справка за обороти за период от 01.05.2016г. до 31.12.2018г./, формиран от извършени продажби на сувенири и рекламни материали. Мотивирано е, че съгласно разпоредбите на чл.96 ал.1 ЗДДС лицето е следвало да подаде в ТД на НАП – Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв., т.е. до 14.08.2017г. включително. Заявление е подадено на 30.05. 2019г. и за извършеното нарушение е съставен АУАН. Лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 19.06.2019г. – датата на връчване на акт за регистрация по ЗДДС и по аргумент на чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС за периода от датата, следваща датата, на която изтича срокът за издаване на акт за регистрация - 29.08.2017г., ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация до датата, предхождаща датата, на която е регистрирано - 18.06.2019г., лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки. За периода 01.07.2018г. – 31.07.2018г. проверяваното лице е извършило облагаеми достав­ки на територията на страната в размер на 11 326,40 лв. и не е начислен ДДС в размер на 1887,73 лв., видно от представени документи и периодични отчети от ФП на ЕКАФП. Мотивирано е, че ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него в периода 01.07. 2018г. до 31.07.2018г. облагаеми доставки, като на основание чл.112 ал.1 ППЗДДС състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена инфор­мация за тези доставки за съответния данъчен период, отрази отчета за продажби в дневника за продажби за м.07.2018г. и включи размера на данъка в СД за данъчен период м.07.2018г., като СД и ДП е следвало да подаде в ТД на НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.08.2018г. включително, поради което и е прието, че нарушението е извършено на 15.08.2018г.

Посочено е също така, че на основание чл.67 ал.2 ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отдел­но, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл.53 ал.2 ППЗДДС. Нарушението е констатирано в ТД на НАП – Пловдив на 13.06.2019г. при преглед на документи в хода на извършване на проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, документира с протокол по чл.50 ДОПК с №**********/ 13.06.2019г. Размерът на неначисления в срок ДДС е определен с протокол №**********/08.08.2019г.

При тази фактическа обстановка е издадено оспореното НП, с което е прието, че с действията си лицето е нарушило разпоредбите на чл.180 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86 ал.1 и ал.2, вр. чл.102 ал.3 т.1 ЗДДС във връзка с чл.112 ал.1 ППЗДДС – не е начислило ДДС в размер на 1887,73 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 11 326,40 лв., извършени за данъчен период 01.07.2018г. – 31.07.2018г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било длъжно.

За да отмени оспореното НП, състав на Районния съд е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при неговото издаване, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, изразяващи се в неописването на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема в АУАН и НП – нарушение на разпоредбите на чл.42 т.2 и чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН. Мотивирано е, че както в АУАН, така и в НП актосъставителят, а след това наказващият орган са се задоволили единствено да предоставят фактическия извод, че жалбоподателят е осъществил облагаеми доставки на стойност 11 326,40 лв. за периода 01.07. 2018г. – 31.07.2018г., без да са посочени броят на конкретните доставки, извър­шени от наказания субект, техният вид/с конкретизиране на предмета на дос­тавката/, отделна стойност и датата на тяхното извършване, още повече, че част от извършваните от Градски археологически музей – Хисаря доставки, са освободени такива по смисъла на ЗДДС.

Като е стигнал до тези правни изводи, Районният съд е постановил пра­вилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно незако­носъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обста­новка, са направени обосновани изводи, че са налице допуснати същест­вени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП на самостоятелно основание. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първо­степенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

За пълнота следва да се посочи, че и пред настоящата инстанция не се представят доказателства какви конкретно са били извършените от Градски археологически музей – Хисаря доставки, на коя дата са били извършени и кои от тях са били облагаеми, съответно кои – необлагаеми по смисъла на ЗДДС. До извод в обратната насока не води и представеният протокол №**********/ 08.08.2019г., доколкото същият съдържа единствено и само обобщени данни за различни данъчни периоди, сред които и процесният такъв. От него обаче не ста­ва ясно каква част от извършените през процесния период доставки са облагаеми и каква част – освободени. Или иначе казано, установява се наруше­ние на разпоредбите на чл.42 т.2 и чл.57 ал.1, т.5 ЗАНН. Все в тази насока след­ва да се посочи, че с оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение, административнонаказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нещо, което в конкретния случай не е сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата, които го пот­върждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Право­прилагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. В този смисъл наведените в жалбата доводи се явяват неоснователни.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.3 и ал.4 АПК, на ответника по касация се дължат извършените разноски, които се констатираха в размер на 100 лева заплатено адвокатско възнаграждение, което не се установява да е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение №942/18.06.2020г., постановено по АНД №1256/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, V н.с., с което е отменено наказателно постановление №482609-F504110/06.12.2019г., издадено от и.д. Директор на Дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП – Пловдив, с което на Градски археологически музей – Хисаря е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1887,73 лева за нарушение на чл.180 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86 ал.1 и ал.2, вр. чл.102 ал.3,т.1 ЗДДС във връзка с чл.112 ал.1 ППЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес за призоваване гр. София, бул.“Дондуков”№52 да заплати на Градски археологически музей със седалище и адрес на управление гр.Хисаря, ул.“Александър Стамболийски“ №8 сумата в размер на 100/сто/ лева разноски за тази инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1./П/

 

 

                                                                                                         2./П/